Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 02.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
МЛ.С-Я
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина С.
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 339 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба от адв. Г.М., като пълномощник на К.Д.С., ЕГН **********,
срещу Решение № 4925/30.11.2018г.,
постановено по гр.д. № 10855/2017г. , с което е постановено да бъдат изнесени
на публична продан следните недвижими имоти, находящи се в *****, а именно: дворно място, находящо се в ****, съставляващо парцел V-88 от кв. 33 по плана на
гр. ****, одобрен със Заповед № 5773 от 1963 на
ОНС, и граници: улица и парцели VI-519, IV – 89 и III-88 в същия кв. 33, с
пространство от 621 кв.м., ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда
със сутерен, разположена в северната част на дворното място, със застроена площ
83 кв. м., състояща се от входно антре, салон, две спални, всекидневна и избено
помещение в сутерена, както и сграда на допълващо застрояване - тоалетна, с
площ от 11 кв. м., съгласно Удостоверение за търпимост № 14 от 11.07.2017 г.,
издадено от Главния архитект на Община ***, като е отхвърлена възлагателната претенция на С..
В жалбата се излага, че въззивникът не е доволен от така постановеното решение
на Районен съд- Варна по извършване на
делбата само досежно избрания способ за ликвидиране на собствеността. Твърди,
че съдът незаконосъобразно е приел за недоказано обстоятелството, че
въззивникът е живял заедно с наследодателите си към датата на откриване на
наследството. Сочи, че неустановяването на този факт е в резултат на допуснати
от съда процесуални нарушения. Освен това излага, че по отношение на
наследодателката *** не е налице опровергаване на факта, че въззивникът е живял
с нея към датата на смъртта й. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което процесният имот да бъде
възложен в дял на въззивника, на основание чл.349 ал.2 от ГПК. Претендира
разноски.
Срещу
въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемата М.С.С., чрез адв. С.А., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а атакуваното решение на
първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно, постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, както и обосновано да бъде
потвърдено, а депозираната въззивна жалба срещу него да бъде оставена без
уважение.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл. 34 ЗС се
излагат следните твърдения от страните:
Производството пред ВРС е било
инициирано по иск на М.С.С. срещу К.Д.С. за делба на недвижими имоти,
представляващи дворно място, находящо се в гр. ****, съставляващо парцел V-88 от кв. 33 по плана на гр. ****, с площ от 621 кв.м., ведно с построените в
него едноетажна жилищна сграда със сутерен, разположена в северната част на
дворното място, със застроена площ 83 кв. м., състояща се от входно антре,
салон, две спални, всекидневна и избено помещение в сутерена, както и сграда на
допълващо застрояване - тоалетна, с площ от 11 кв. м., съгласно Удостоверение
за търпимост № 14 от 11.07.2017 г., издадено от Главния архитект на Община ****. С влязло в сила на 23.06.2018г. Решение №
2360/25.05.2018г. на ВРС, имотите са допуснати до делба между съсобствениците М.С.
и К.С. при равни квоти.
Посочено е в съдебния акт, че съсобствеността между страните е
възникнала както следва: наследяване от **** С.Д., ЕГН **********, починал на 13.07.2005г.,
който от своя страна е придобил правото на собственост върху имота посредством
договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 35 том III дело №
1161/1964 година на Нотариус при Варненски районен съд - ****, от 11.04.1964г.
В проведеното първо съдебно заседание във фазата на извършване на
делбата, процесуалният представител на въззивника К.С. е направил искане
жилищната сграда и дворното място да му бъдат възложени, тъй като С. е живял в
жилището, заедно с неговите наследодатели и няма друго жилище, което да
обитава. С протоколно определение искането за възлагане на имота по реда на чл.
349 ал. 2 ГПК е прието за съвместно разглеждане.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
С влязло в сила Решение №
2360/25.05.2018г. по настоящото дело е допуснато
на осн. чл. 69 ЗН да бъде извършена съдебна делба на дворно място, находящо се в гр. ****, област ****, съставляващо парцел V-88 от кв. 33 по плана на гр. ****, одобрен със Заповед № 5773 от 1963 на ОНС, и
граници: улица и парцели VI-519, IV – 89 и III-88 в същия кв. 33, с площ от 621
кв.м., ведно с построените в него едноетажна
жилищна сграда със сутерен, разположена в северната част на дворното
място, със застроена площ
-
½ ид.ч. за М.С.С., ЕГН **********, с адрес ***;
-
½ ид.ч. за К.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***,
като съсобствеността между страните е възникнала както следва: наследяване
от **** С.Д., ЕГН **********,
починал на 13.07.2005г., който от своя страна е придобил правото на
собственост върху имота посредством договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 35 том III дело № 1161/1964 година на Нотариус
при Варненски районен съд - ****, от
11.04.1964г.
От изготвеното по делото заключение по допуснатата от съда СТЕ се
установява, че имотът, представляващ дворно място, както и жилищната сграда със
застроена площ от 83 кв.м. са неподеляеми съобразно броя на съделителите и
квотите им в съсобствеността. Недвижимият имот V-88 от кв. 33 по плана на гр. ****, одобрен със Заповед № 5773 от 1963 на ОНС, и
граници: улица и парцели VI-519, IV – 89 и III-88 в същия кв. 33, с
пространство от 621 кв.м има пазарна стойност от 14 100,00 лв., а построената в
имота едноетажна жилищна сграда е пазарна стойност от 20 300,00 лв. Следователно
и с оглед квотите на страните в съсобствеността се установява, че всеки дял е
равен на 17 200,00 лв.
В резултат на предприето от
въззиваемата страна оспорване досежно извода на вещото лице за неподеляемост на
дворното място е допусната повторна експертиза. Заключението на вещото лице по
новоназначената експертиза установява, че съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗУТ,
както и съобразно от съществуващото в имота застрояване, при което делбената
линия следва да премине на отстояние 3.0 м. от сградите, при провеждане на
делбата се образуват два дяла, а именно: дял първи с площ от 411 кв.м. и лице
към улица от 14.58 м. и дял втори с площ от 209 кв.м. и лице към улица 10.53 м.
Вещото лице е направило извод, че дял
втори не изпълнява техническите изисквания на ЗУТ за обособяване на нов имот. С
оглед на това се установява, че процесният имот, без построените в него сгради,
е реално неподеляем, предвид границите и площта на имота по плана от 1963г.,
именно по който план е допусната делбата.
По делото е представена саморъчно
подписана декларация от К.С., с която последният декларира, че не притежава
право на собственост върху друго жилище на територията на Република България
или извън страната, освен процесното. Това обстоятелството се установява и от
изготвената справка за имущественото състояние на ответника.
От представено по делото удостоверение, издадено от Община ****, е видно, че към 08.10.2018г. настоящият
адрес на К.С. ***, като декларирането на посочения адрес като настоящ е
направено на 30.10.2017г.
Постоянният адрес на К.С. ***.
Представено е влязло в сила на 04.03.1997г. решение по гр.д.
№1006/1995г. по описа на ВРС, с което е прекратен бракът между К.С. и ****С., като на последната е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето **** На ****
С. е предоставено и ползването на семейното жилище, находящо се в *****. Семейното жилище е било допуснато до делба
при квоти по 6000/17477 ид.ч. за К.С. и 11 477/17477 за ****. с влязло в сила решение по гр.д. №6/1999г.
по описа на ВРС. С влязло в сила на 15.02.2000г. решение по цитираното гр.д.
имотът, находящ се в ***, поставен в дял на ***., като последната е осъдена да
заплати парично уравнение на Въззивника К.С..
От разпита на св. ***се
установява следното: През 2005-2006г. Великова е била личен асистент на
наследодателя ***. първо и впоследствие на неговата съпруга ***. Ангажиментите
на свидетеля се изразявали в заплащане на сметки, почистване на къщата и
приготвяне на храна. В домакинството през този период не е живяло трето лице. Твърди,
че наследодателите са имали двама сина, които не са живели там, но са наминавали
за малко. Сочи, че когато К.С. е имал курс, се е отбивал и спирал да се
интересува как са. Сочи, че ако е оставал да спи там, е било рядко. Ответникът
не е живял в посочения имот по това време, но е минавал рядко, за да наглежда
наследодателя. Излага, че е била асистент през цялата 2005г., а после през
2006г. е била асистент на съседката. През 2005г. е била асистент на осемчасов
работен ден. От 8ч. сутринта до 17,00ч. след обяд. Не е оставала да спи в
къщата. Имало е стая и кухня и отделно две стаи. Твърди, че баба Марийка е
казвала, че едната стая в къщата е на ***, а
другата на ***.
Последният рядко е оставал да спи там. Едната стая се е ползвала и за хранилище
на зимнина. В една стая са спели наследодателите. Свидетелката не е виждала
чуждо пране и сочи, че наследодателите са влизали във всички стаи, тъй като не
са били заключени.
В открито съдебно заседание пред ВРС е разпитан и св. ***, бивша съпруга
на ответника С.. От показанията й се установява, че след 1997г. ответникът се
преместил да живее в дома на родителите си в гр. ****. Макар че се е водил адресно
регистриран на адреса в ****“, не е
живял там. Знае, че е нямал друго жилище и затова предполага, че е живял при
родителите си. Сочи, че е работел като международен шофьор и отсъствал понякога
и по два месеца от страната. Сочи, че не е бил непрекъснато в Долни чифлик,
защото е работел. Твърди, че общото им деца са посещавали баща си именно в ****. Там са виждали и баба си и дядо си. Децата
са й споделяли, че баща им живее в ****. Когато е
имало призовки за К.С. на адреса на свидетелката, тя се е обаждала на бившите
си свекър и свекърва, за да ги получи бившия й съпруг. Знае, че след развода
въззивникът е отишъл да живее в **** на ул. ****.
Пред настоящата инстанция е разпитан свидетелят Крумчо Ангелов
Гюрменлиев, от показанията на който се установява, че същият познава въззивника
от преди 2000г., когато е бил вече разведен. Знае, че е живеел в *** в къщата на своите родители заедно с тях.
Свидетелят знае ,че при развода къщата е останала на бившата съпруга на
въззивника, а К.С. е отишъл да живее при родителите си. Живеел е там и когато
са починали последните- 2005г.- баща му и през 2006г.- майка му. Свидетелят е
ходил в къщата в **** поне
десет пъти в годината- да помага при бране на лозе, варене на ракия, на гости.
Свидетелят сочи, че К. е работел като международен шофьор и понякога е
отсъствал по два- три месеца от страната. Връщал се е понякога за 20 дни,
понякога за два-три дни и пак е потеглял на курс. Знае, че е имало социален
работник- някаква жена, която се е грижела около една година за възрастните
родители на К.С.. Влизал е в къщата. Сочи, че тя е била от две стаи, кухня и
всекидневна. Едната стая е била на К., като свидетелят е виждал негови дрехи в стаята, когато го е
посещавал. Другата стая е била на брата на К.. Сочи, че във всекидневната са
живеели бабата и дядото. Знае, че К. е нямал друго жилище или квартира, тъй
като е оставал да спи понякога у свидетеля, когато се е връщал късно от рейс
във ***.
От представения заверен препис на трудова книжа на въззивника се
установява, че от м. октомври 2004г. до м. февруари 2008г. К.С. е работил като
шофьор на товарен автомобил от 20 тона.
Видно от удостоверение на
наследници на *** С.Д. е, че
наследодателят е починал на 13.07.2005г.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Видно от
изготвеното и приетото по делото като обективно и компетентно дадено заключение
на вещото лице по първоначалната и повторната СТЕ е, че делбеният имот – дворно
място, е реално неподеляем. Предвид неподеляемостта на имота и факта, че няма
други имоти в делбената маса, което обуславя невъзможността всеки съделител да
получи реален дял, и преди да пристъпи към изнасяне имота на публична продан
съобразно нормата на чл. 348 ГПК, съдът следва да съобрази направената
възлагателна претенция от съделителя К.С.. Същият се е позовал на нормата на
чл.349 ал.2 ГПК. Цитираната разпоредба гласи, че „ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в
него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. В
тежест на претендиращата страна е да установи наличието на цитираните
предпоставки, а именно- че към момента на откриване на наследството е живяла в
делбения имот и че няма друго жилище.
Досежно
първата предпоставка са ангажирани гласни и писмени доказателства, които
кредитирани в тяхната съвкупност съставът намира, че установяват твърдения от С.
факт. Свидетелските показания на св. *** и **** установяват непротиворечиво, че след развода
въззивникът е заживял при своите родители в процесния имот. Същият е имал своя
наречена стая там, в която именно е оставал да пренощува, когато се е връщал в
България. За този факт говорят и данните, че свидетелят **** е виждал дрехи на С. в стаята, а свидетелката
**** сочи, че децата им са посещавали
баща си и дядото и бабата именно в този имот. Съдът дава вяра на показанията на
посочените свидетели, тъй като същите са обективни и незаинтересовани и се
базират на преки и непосредствени впечатления. Освен това тези показания
кореспондират и със събраните писмени доказателства- съдебното решение,
установяващо, че след развода семейното жилище във Варна е останало на бившата
съпруга, трудовата книжка, която установява, че С. е бил шофьор международен
превоз през процесния период- 2005-2006г., адресната регистрация на настоящ
адрес на въззивника, удостоверението, че въззивникът не разполага с друг имот.
В своята съвкупност доказателствата водят до единствения възможен извод, че К.С.
след 2000г. и през периода 2005-2006г. е живял в процесния имот, където е
оставал през времето на престоите си в ****. Този извод не се опровергава от показанията на свидетелката ***, тъй като нейните преки и непосредствени
впечатления касаят само работното й време, което е било до 17ч. Дали след този
час и през почивните дни въззивникът се е връщал в къщата и е оставал там,
свидетелката не знае. Същата обаче не оспорва, че го е виждала, макар и рядко,
да остава там да спи. Показанията досежно обстоятелствата, че е имало негова
стая, макар и да не е виждала дрехи там, както и че същата не е се е позвала от
наследодателите, макар и да не е била заключена, кореспондират и с останалите
свидетелски показания. Свидетелката сочи, че грижи за наследодателите не са
полагани от С., но горното обстоятелството е извън предмета на настоящия спор.
Релевантно е обстоятелството, че С. при
престоите си е живял заедно със своя наследодател ****. в наследствения имот и е живял там и през процесния период от
2005г.-2006г., когато е настъпила смъртта на наследодателите му. Няма спор, а и
от представените доказателства се установява, че К.С. не е притежавал друг
недвижим имот. Съсобствеността е възникнала само по наследяване. Поради което и
съдът приема, че се установи наличието и на двете предпоставки по чл.349 ал.2 ГПК, поради което и възлагателната претенция на въззивника се явява
основателна.
Делбеният
имот следва да бъде поставен в дял на въззивника С., а същият следва да бъде
осъден да заплати на съделителката М.С. за уравнение на дела и сума съобразно
определената оценка на имота.
Към датата
на изготвяне на заключението пред ВРС- 11.09.2018., вещото лице е дало оценка
на имота в размер на 34 400 лв. Съобразно тази оценка, както и
притежаваната от С. квота в делбения имот от ½ ид.ч. и на основание чл. 349
ал.2 ГПК К.С. следва да бъде осъден за уравнение на дяловете да заплати на **** сума в размер на 17 200 лв. Решението
следва да бъде отменено в частта, с която имотът е изнесен на публична продан и
е отхвърлена възлагателната претенция на въззивника С..
На
основание чл. 349 ал.2 ГПК вр. чл.69 ал.2 пр. второ ЗН и доколкото няма друг
имот, М.С. следва да получи парично уравнение за своя дял. Въззивникът С.
разполага с дял от 17 200 лв. съобразно квотата си в делбата, а реално
получава дял от 34 400 лв., тъй като получава двата делбени имота. Затова
и същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 17 200 лв. на
въззиваемата С..
На
основание чл. 355 предложение първо от ГПК вр. чл. 8 предложение първо от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно
квотите им в съсобствеността и стойността на имота, М.С. и К.С. дължат държавна
такса в размер на по 688,00 лв., за притежаваните от тях квоти в
съсобствеността.
Решението
на ВРС следва да бъде отменено в частта, с която е постановено да бъдат
изнесени на публична продан недвижимите имоти, както и в частта, с която е
отхвърлена възлагателната претенция на К.С.. Следва имотите да бъдат възложени
на въззивника С. на осн. чл.349 ал.2 ГПК, като последният бъде осъден да
заплати на М.С. парично уравнение на дела й в размер на 17 200 лв.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК, съобразно уважаване на направената от ответника
възлагателна претенция и предвид направеното искане въззиваемата страна следва
да бъде осъдена да заплати на въззивника разноските, направени в производството
пред настоящата инстанция, посочени в представения списък по чл.80 ГПК. М.С.
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сума в размер на 944 лв., от
които 344 лв.- заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 600 лв.-
заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4925/30.11.2018г., постановено по гр.д.
№ 10855/2017г., само в частта, с която е постановено да бъдат изнесени на
публична продан допуснатите до делба при равни квоти между М.С.С. и К.Д.С. недвижими
имоти, находящи се в гр. *****, а именно:
дворно място, находящо се в гр. ****, съставляващо
парцел V-88 от кв. 33 по плана на гр. ****,
одобрен със Заповед № 5773 от 1963 на ОНС, и граници: улица и парцели VI-519,
IV – 89 и III-88 в същия кв. 33, с пространство от 621 кв.м., ведно с
построените в него едноетажна жилищна сграда със сутерен, разположена в
северната част на дворното място, със застроена площ 83 кв. м., състояща се от
входно антре, салон, две спални, всекидневна и избено помещение в сутерена,
както и сграда на допълващо застрояване - тоалетна, с площ от 11 кв. м.,
съгласно Удостоверение за търпимост № 14 от 11.07.2017 г., издадено от Главния
архитект на Община *****, като е отхвърлена възлагателната
претенция на К.С., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В
ДЯЛ на К.Д.С., ЕГН **********,***, недвижимите
имоти, както следва: дворно място, находящо се в гр. *****, съставляващо парцел V-88 от кв. 33 по плана на
гр. Долен чифлик, одобрен със Заповед № 5773 от 1963 на ОНС, и граници: улица и
парцели VI-519, IV – 89 и III-88 в същия кв. 33, с пространство от 621 кв.м.,
ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда със сутерен, разположена в
северната част на дворното място, със застроена площ 83 кв. м., състояща се от
входно антре, салон, две спални, всекидневна и избено помещение в сутерена,
както и сграда на допълващо застрояване - тоалетна, с площ от 11 кв. м.,
съгласно Удостоверение за търпимост № 14 от 11.07.2017 г., издадено от Главния архитект
на Община ****, на основание чл.349 ал.2 ГПК.
Пазарната стойност на имотите към момента
на постановяване на решението възлиза на 34 400
/тридесет и четири хиляди и четиристотин лева/.
ЗА УРАВНЕНИЕ
НА ДЯЛОВЕТЕ на основание чл. 69 ал. 2 пр. второ от ЗН и чл.349
ал.2 ГПК ОСЪЖДА К.Д.С., ЕГН **********,***,
да заплати на М.С.С., ЕГН **********,***, сума
в размер на 17 200 /седемнадесет хиляди и двеста лева/, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от влизане в сила на решението, които
суми на осн. чл.349 ал.5 ГПК следва да бъдат заплатени в шестмесечен срок от
влизане в сила на настоящото съдебно решение.
Указва на съделителката М.С.С., че може да впише законна ипотека върху
делбените имоти за обезпечаване вземането си за паричното уравнение.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на К.Д.С., ЕГН **********,***,
сума в размер на 944 /деветстотин четиридесет и четири лева/,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, от които 344 лв.- заплатена държавна такса за
въззивно обжалване и 600 лв.- заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.