Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260047
Гр. Асеновград, 17.03.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа НАХД № 16 по описа на Асеновградски
районен съд – ІІ н.с. за 2021 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-187/16.11.2020г.,
издадено от Директора на РЗИ- гр. Пловдив – Д-р Ваня Танева Танчева–Манчева, с
което на „***“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.Лъки,
ул. „Колю Шишманов“ № 18, представлявано от А.С.К. на основание чл. 209а ал.2 от
Закона за здравето е наложено административно наказание- глоба в размер на 500
лева, за нарушение по т.4 б. Б от Заповед № РД-01-487/31.08.2020 г. на
Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63 ал.4 от Закона за здравето.
Жалбоподателят
„***“ ЕООД в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния представител –
адв. Р. оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и
обоснованост и моли за неговата отмяна, като
от една страна се навеждат допуснати в хода на административно–наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, а от друга се поддържа тезата за
неправилно приложение на материалния закон и липса на осъществен състав на
административно нарушение. Алтернативно се излага тезата за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълна отмяна на НП.
Въззиваемата
страна РЗИ-гр.Пловдив се представлява от ю.к. Гавазова, която моли за
потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
След като обсъди събраните по делото доказателства съдът
намира за установена следната фактическа обстановка: С АУАН от 14.09.2020 г. е
било констатирано, че при извършена проверка в обект кафе- аперитив находящ се
в гр. Лъки на ул. „Речна“ № 3 , стопанисван от „***“ ЕООД, представляващ закрито обществено място, на входа на обозначено място не бил
поставен дезинфектант за ръце, а вместо това бил поставен „Дълбокопочистващ гел
за ръце без изплакване“ с търговска марка „Рефан“. За действителното съдържание
на флакона с посочения препарат проверяващите се ориентирали само от
наименованието посочено върху него, без да се извършват какъвто и да било
физико-химичен анализ. При тази констатация, проверяващите приели, че проверяваното
дружество не изпълнява т.4 б. Б от Заповед № РД-01-487/31.08.2020 г. на Министъра на
здравеопазването и с това нарушава въведените протвоепидемични
мерки. За констатираното нарушение на место бил съставен АУАН на А.С.К. в нейно
присъствието и същата го подписала без възражения. Писмени възражения не били подадени в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт, компетентният за това орган е издал
обжалваното наказателно постановление, с което за горното нарушение на
дружеството „***“ЕООД“ е наложена имуществена глоба в
размер на 500 лв.
При пълната проверка на наказателното
постановление, Съдът намира, че същото страда от съществени пороци, поради
което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Налице е съществено
процесуално нарушение още в процедурата на съставянето на АУАН и неправилно
приложение на материалния закон.
На първо място Административно-наказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН срещу А. Симеонова К.,
с което още в началото на процедурата не е правилно индивидуализиран
субектът на нарушението и съответно на административно-наказателната
отговорност. Доколкото нарушител и субект на нарушението е самото дружество, то
АУАН следва да се състави срещу него, в присъствието на А.К., като негов
представител, но това обстоятелство следва изрично да бъде отбелязано в акта,
тъй като с него се повдига административното обвинение и нарушителят следва да
е ясно индивидуализиран, както и неговото качество. НП за разлика от АУАН е
издадено срещу дружеството – нарушител „***“ ЕООД. При описанието на
нарушението обаче е индивидуализиран обекта кафе –аперитив, където е
констатирано нарушението, но е посочено, че той се стопанисва от А.С.К., а не
от дружеството „***“ ЕООД, като отново не е
посочено категорично, кой всъщност е нарушителя, т.е. че дружеството „***“ ЕООД не е изпълнило
въведените противоепидемични мерки и в това отношение продължава да е неяснота
по отношение на субекта на нарушението. Тази неяснота е преодоляна едва в
санкционната част, където е посочено, че санкцията се налага на юридическото
лице „***“ ЕООД, но тук отново е налице
съществен порок в съдържанието, тъй като е сгрешен вида на санкцията и вместо
имуществена санкция е наложена глоба, която е приложима само за физическите
лица. Макар и формален този порок е
съществен и при горе-коментирана неяснота на субекта на нарушението отново
нарушава правото на защита, тъй като не е ясно кой-точно е нарушителя, а и така
определеното административно наказание – глоба
не съответства на посочената в НП санкционна разпоредба чл. 209а ал.2 от ЗЗ, където е предвидена
имуществена санкция приложима за юридическите лица.
На второ място, извършването
на нарушението не е установено по несъмнен начин. Посочената като нарушена
разпоредба в цитирана Заповед на Министъра на здравеопазването – т.4 въвежда изискването за всички физически и юридически лица, които са
собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски или
други обекти да осигуряват дезинфектант за ръце на входа на обекта. В случая в
самия подзаконов нормативен акт, нито в препращащия закон – Закона за здравето
е налице легална дефиниция за понятието дезинфектант. При проверката в
търговския обект е констатирано, че на входа е бил поставен препарат,
наименуван на търговската опаковка, като „Препарат за дълбоко почистване на
ръце“. От представените доказателства е видно, че основното съдържание на този
продукт е 65 % алкохол, който има антимикробно действие, което без съмнение
означава, че този продукт може да се използва именно като дезинфектант. Като
такъв е закупен от аптечната мрежа и добросъвестно поставен в търговският
обект. Не може да се очаква от гражданите и търговците, да са наясно с всички
изисквания към химическото съдържание и съотношение на компонентите на препарат,
който може да се дефинира като „дезинфектант“. От друга страна, абсурдно е да
се определя, дали един препарат е дезинфектант или не по това, какво пише на
опаковката, без да се изследва действителното му съдържание и то да бъде
съотнесено към нормативно установени изисквания относими към това понятие,
които следва да бъдат конкретно посочени в НП, за да е ясно на нарушителя защо
точно се твърди, че поставения от него препарат не е дезинфектант. Не може да
се очаква от субектите на заповедта да правят тънкото разграничение между
дезинфектант и препарат за дълбоко почистване, още повече, че в житейски план
дезинфекцията и дълбокото почистване, при което се отстраняват микробите са
понятия, които се покриват. Ако това задължение можеше да се вмени във вина на
гражданските субекти, следваше да има към заповедта точна дефиниция и конкретен
списък на продуктите, попадащи в тази категория каквито не са налице. В
конкретния случай не е изследвано съдържанието на препарата, не е установено
какво е то и съответно дали попада в обхвата на дефиницията за „дезинфектант“, каквато
по принцип не съществува, и ако не, по кои показатели, поради което и
нарушението не е установено по несъмнен начин, което води до извод за
необоснованост на НП.
На трето място,
отделно от горното, Съдът намира, че дори да се приложи строго
формалистичен подход и хипотетично се
приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, НП отново
би било незаконосъобразно в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание, тъй като и в този
случай нарушението извършено от жалбоподателя, следва да се квалифицира като
маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи разпоредбата
на чл. 28, б. А от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на понятието
“маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да
намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а
именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият
случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При
преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на
обществена опасност на нарушението, следва да се
съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото извършване, а
именно факта, че в крайна сметка е изпълнено задължението на търговеца да осигури
в търговския обект препарат с почистващо и съответно дезинфекциращо действие, за
който същия добросъвестно е вярвал, че е дезинфектант, а и действително
препаратът с оглед на съдържанието му 65 % алкохол безспорно притежава дезинфекциращо
действие. В този контекст деянието на практика не се отличава с обществена
опасност, което на отделно основание го дисквалифицира като административно
нарушение. При това положение, налагането на санкция – глоба в размер на 500
лв., се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и
степента на обществена опасност на същото. При наличието на описаните по-горе
факти, административно-наказващия орган, е следвало да извърши преценка за
наличие на маловажен случай. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена
възможност на административно-наказващия орган да освобождава от
административно-наказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност
/ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС/.
Процесният случай, с оглед посочените
по-горе обстоятелства, както и предвид липсата на данни за извършени от
жалбоподателя на други нарушения на разпоредбите на ЗЗ, разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и е
типичен маловажен случай на административно нарушение. Като не го е
квалифицирал като такова, административно-наказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за
прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и не може да се приеме, че налагането на
такова административно наказание е в съответствие с целта на закона.
По
отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните
имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателя. Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложените договори за
правна защита и съдействие е удостоверено, че възнаграждението е заплатено
изцяло и в брой.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на
чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху РЗИ-Пловдив.
Предвид изложените съображения и на
основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № РД-04-ХІ-Б-187/16.11.2020г.,
издадено от Директора на РЗИ- гр. Пловдив – Д-р Ваня Танева Танчева–Манчева, с
което на „***“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр.Лъки ул. „Колю Шишманов“ № 18, представлявано от А.С.К.
на основание чл. 209а ал.2 от Закона за здравето е наложено административно
наказание- глоба в размер на 500 лева, за нарушение по т.4 б. Б от Заповед №
РД-01-487/31.08.2020 г. на Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63 ал.4
от Закона за здравето.
ОСЪЖДА
РЗИ-Пловдив да заплати на жалбоподателя „***“ ЕООД, сумата от 300 лева
представляващи направени разноски по делото за процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: