РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 55624
гр. София, 21.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20221110129216 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. - КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ********* срещу М. Г. Г..
Заповед за изпълнение е издадена за вземането за главница и мораторна лихва, както и за
част от разноските.
Съгласно описаните в т. 12 от заявлението обстоятелства вземанията произтичат от договор
за потребителски кредит. Твърди се, че кредитополучателят се е задължил да погаси
задължението си на 72 погасителни вноски, съгласно уговорен погасителен план. Посочено
е, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по договора за кредит, поради което
задълженията му договора са станали предсрочно изискуеми, считано от 20.05.2021г.
Разгледано по същество обаче искането за издаване на заповед за изпълнение е
частично неоснователно по следните съображения:
От една страна, за да бъде основателно искането за издаване на заповед за изпълнение е
необходимо в полза на заявителя да е възникнало изискуемо вземане спрямо длъжника. В
хипотезата на чл. 417 ГПК заявителят следва да представи и доказателства относно
настъпване изискуемостта на вземането (арг. чл. 418, ал. 3 ГПК), докато в хипотезата на
заявление по чл. 410 ГПК е достатъчно да са налице твърдения на заявителя, че вземането
му е станало изискуемо преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В настоящия случай, заявителят е депозирал заявлението си за издаване на заповед за
изпълнение на 01.06.2022г., а в същото време претендира възнаградителна лихва за периода
1
от 20.04.2021г. до 20.10.2024г. Така предявено, вземането за договорна лихва съставлява
бъдещо, невъзникнало понастоящем право, което не е годно да бъде предмет на съдебна
защита (в т.ч. по реда на гл. 37 ГПК). Съществено в случая е, че изводът за неизискуемост
на вземането за възнаградителна лихва се основава на въведените от самия заявител
твърдения, от които следва, че се претендира именно възнаграждение за бъдещ период. В
този смисъл е и Определение № 591 от 18.07.2011г. по ч.т.д. № 47/2011г. по описа на ВКС,
ТК, II TO, съгласно което е недопустимо присъждане на уговорените в договора за
кредит лихви /възнаградителни и наказателни/, претендирани за бъдещ период.
Същото становище е възприето и в практиката на въззивния съд (така напр. Определение №
от 26.10.2018г. по ч.гр.д. № 10740/2018г., СГС и др.).
Горните изводи не противоречат на твърдението за настъпила предсрочна изискуемост, в
който случай възнаградителна лихва за бъдещ период също не се дължи, тъй като същата
представлява възнаграждение за ползвания кредит, каквото ползване при изискуемост на
цялата главница не е налице (така Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 по тълк.д. №
3/2017г. ОСГТК, ВКС).
В допълнение на горното, отхвърлянето на заявлението е обосновано и с оглед разпоредбата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, според която заповедният съд е длъжен да извърши преценка
относно това дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В случая за
настоящия състав на съда няма съмнение, че искането на заявителя за издаване на заповед за
изпълнение за възнаграждение, дължимо за бъдещ период (в т.ч. при наличие на твърдение
за обявяване на главното вземане за предсрочно изискуемо) не е съвместимо с установените
принципи на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и тези относно недопускане на неоснователно обогатяване.
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, в която се иска издаване на
заповед за изпълнение за претендираните от заявителя договорни лихви, като такава следва
да се издаде за останалите вземания, а сторените разноски се определят съобразно уважената
и отхвърлената част от заявлението по чл. 410 ГПК.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с
която от заявителят БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, рег. № *********,
чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. - КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ********* е
поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 2622,65 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021г. до 20.10.2024г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3