МОТИВИ към присъда № 118 / 08.12.2010 г. по НОХД № 1297 / 2010 г.
по описа на КРС
Делото е образувано по внесен за разглеждане в съда от Кюстендилска
районна прокуратура обвинителен акт против К.П.Б. ***, за престъпление по чл.206
ал.1 пр.1 от НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимият Б. на 09.07.2010 г.
около 10.00 ч. в гр.Кюстендил противозаконно е присвоил чужди движими вещи –
лек автомобил марка “Фолксваген транспортер” с ДК №****, бял на цвят, микробус,
с рама №****, на стойност 3400 лева и лек автомобил “Крайслер вояджер”, с ДК № ***, кафяв металик
на цвят, комби, с рама*****, на стойност
5200 лв., или движими вещи на обща стойност 8500 лева, собственост на “Таурус”-ЕООД,
гр.Кюстендил, представлявано от управителя А. С. Ж..
Преди даване ход на съдебното следствие адв.К., процесуалния
представител на гражданския ищец е предявила срещу К.П.Б. граждански иск за заплащане на
сумата по обвинителния акт, равняваща се на претърпените от “Таурус”-ЕООД имуществени
вреди, следствие на извършеното от Б. престъпление, ведно със законната лихва
от датата на деянието до окончателното изплащане. Претендира и сторени
разноски.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу
подсъдимия и моли същия да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание
“лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да бъде отложено при
условията на чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години.
Гражданският ищец моли постановяване на осъдителна присъда и уважаване
на гражданския иск.
Служебния защитник на подсъдимия – адв.П. Д. от Адвокатска колегия
гр.Кюстендил, моли постановяване на оправдателна присъда на база събраните
доказателства по делото изтъквайки, че обвинението не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Пледира за отхвърляне на гражданския иск.
Подсъдимият се
признава за виновен. Съжалява за стореното.
Производството по делото е разгледано при условията на глава “Двадесет
и седма”, “СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ”, чл.370 и сл., в хипотезата на чл.371
т.1 във вр. с чл.372 ал.3 във вр. с чл.373 ал.1 от НПК.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
условията на чл.14 и чл.18 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият К.П.Б. с ЕГН ********** е
роден на *** ***, ****, български гражданин, със средно образование, неженен,
осъждан.
На 09.07.2010 г., около 10:00 ч. К.П.Б. ***
закарал в пункта за изкупуване на метали, собственост на И. А. Й. от
гр.Кюстендил, находящ се на ул.”****” и предал като отпадъчно желязо следните
автомобили : лек автомобил, марка “ Фолксваген транспортер” с ДК № КН ***, бял на цвят, микробус, с рама №****
и лек автомобил, марка “Крайслер
вояджер”, с ДК №****, кафяв металик на цвят, комби, с рама
N ****, и двата собственост на “Таурус”-ЕООД като въпросните автомобили
от С. оставил на Б. за ремонт. Видно от показанието на С. И. С. от гр.Кюстендил
е, че като пълномощник на фирма “Таурус”-ЕООД, чиято собственост е лек
автомобил марка “Фолксваген транспортер” с ДК №
, бял на цвят, микробус, с рама ****** решил да освежи като боядиса
въпросното МПС, тъй като имал намерение да го продаде. Допитал се до познати и
след направени консултации с Г. Б. Б. от гр.Кюстендил, закарал за боядисване
микробуса при лицето К.П.Б. ***, с когото се договорили да боядиса в срок
въпросния микробус. Седмица след това, управлявайки отново МПС – лек автомобил
марка Крайслер вояджер с ДК № *****, кафяв металик на цвят, комби, с рама
N ****, собственост на “Таурус”-ЕООД в района на с.. обл.Кюстендил му
светнала лаптата на маслото и тъй като имал телефонния номер на Б. му обяснил
за проблема, като по-късно и този автомобил бил оставен на Б. за ремонт на
двигателя. Договорените устно срокове за ремонт на двата автомобила изтекли и С.
посикал от Б. обяснение за неизпълнението на поетото от него задължение да
ремонтира колите. Б. при всяка среща
измислял причина докато на 17.08.2010 г. случайно минавайки покрай пункта за
изкупуване на метали, собственост на И. А. Й. от гр.Кюстендил, находящ се на
ул.”Н***” видял разпиляни части от
цитираните горе автомобили в района на пункта. Въпросните вече били срязани за скрап. В разговор с управителя и
след проверка в деловодството на фирмата се установило, че въпросните автомобили
били оставени от Б. под предлог, че са негови и че моментно финансово
затруднение го е накарало да ги предаде като скрап. В пълно потвърждение на
гореизложеното е обяснението на И. А. Й. от гр.Кюстендил – собственика на
пункта за изкупуване на отпадъчно желязо, който подробно обяснява начина на
предаване на Б. на въпросните автомобили, както и приложи съпроводими документи
по случая покупко-изплащателна сметка, касова бележка, регистър за покупките и
вноса на отпадъчни черни и цветни метали, кантарна бележка. От обяснението на Г.
Б. Б. е видно, че е посредничил и присъствал при договарянето между С. и Б. за
ремонт на микробуса описан горе, като и е бил на предаването на същия от страна
на С.. Заедно били, когато издирвали и намерили частите от процесните
автомобили в пункта за изкупуване на метали.
В хода на
разследването е изготвена съдебно-оценителна експертиза, според заключението на
която стойността на отнетите вещи възлиза на 8600 лева.
Изложеното се
установява от събрания по делото доказателствен материал, включващ обясненията
на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещо лице,
удостоверение за актуално състояние на “Таурус” ООД.
Анализът на фактите и обстоятелствата, съдържащи се в събраните
доказателствени средства, преценени през призмата на вътрешното убеждение и
съотнесени към разпоредбите на закона, доведе съдебния състав до извода за
виновност на К.Б. по повдигнатото му обвинение.
Изложените
фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на самопризнанията
на подсъдимия, подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал,
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели, за които с
изрично определение бе одобрено съгласие на страните да се ползват чрез
протоколите за разпит от досъдебното приоизводство, както и от останалите
протоколи за процесуално-следствени действия, изготвени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.373 ал.1
от НПК. Между доказателствата по делото съдът не намира съществени
противоречия, които да обсъжда.
Преценявайки събраните по
делото доказателства, съдът намира, че се установи по категоричен начин, че Б.,
както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на
престъплението по чл.206 ал.1 пр.2 от НК. По тази правна квалификация съдът го
призна за виновен и му наложи наказание.
Субект на този вид престъпление може да бъде всяко наказателно-отговорно
лице.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с
неприкосновеността на собствеността, а предмет на същото може да бъде чужда движима
вещ.
От обективна страна се изисква вещта да се намира у лицето, в следствие
на някакво правно действие, т.е. субектът да има правно основание, по силата на
което да влядее или пази вещта.
Изпълнителното деяние се изразява в своене на чуждата вещ – фактически
или юридически, което своене следва да бъде противоправно.
Престъпният резултат се изразява в безвъзмездното и невъзстановимо
лишаване на собственика от вещта, предмет на престъплението.
За да бъде съставомерно деянието, от субективна страна се изисква
наличието на пряк умисъл.
При горните доводи, съдът прие:
Субект на престъплението по чл.206 ал.1 пр.1 от НК, е подсъдимият К.Б..
Предмет на същото са движими
вещи – лек автомобил марка “Фолксваген транспортер” с ДК № ****, бял на цвят,
микробус, с рама №***** и лек автомобил
“Крайслер вояджер”, с ДК №****, кафяв металик на цвят, комби, с рама******.
Изпълнителното деяние е извършено чрез
действие, изразило се в присвояване на предмета, чрез акт на разпореждане.
Категорично се установи, че подсъдимият е действал без съгласието на
собственика.
Престъпният
резултат се изразява в настъпилото безвъзмездно и невъзстановимо лишаване на
собственика от вещта и облагодетелстването на дееца.
От субективна страна, деянието е осъществено от
подсъдимия виновно, при вид и форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 пр.І от НК. Б. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Същият е съзнавал, че присвоява противозаконно чужда движима
вещ, която владее и е искал това.
Мотивите за
извършване на престъплението са користни, а причините са слаби морално-волеви
задръжки, незачитане на законите в страната и чуждата собственост.
За да определи вида и размера на наказанието на Б., на
основание чл.54 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на
деянието, на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието, както и другите
смекчаващи и/или отегчаващи вината обстоятелства.
Степента на
обществената опасност на деянието не е висока, преценена с оглед вида на
засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и
обстановка на извършване на престъплението.
Степента на
обществена опасност на подсъдимия е завишена. Същият е многократно осъждан, в
това число и за деяния срещу чуждата собственост.
Смекчаващо
отговорността обстоятелство е самопризнанието, което прави, тежкото материално
положение. Отегчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че Б. е осъждан.
Разпоредбата
на чл.206 ал.1 от НК /ред.ДВ бр. 26 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г./
предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от една до шест
години.
Доколкото по реда на гл. ХХVІІ от НПК за съда е
задължително при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, съдът наложи на подс. Б. наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца с изпитателен срок от 3 /три/
години.
Съдът прие, че наложеното наказание ще
съдейства за постигане целите на специалната и генералната првенции, визирани в
чл.36 НК и на подсъдимия ще се въздейства поправително – възпитателно и
предупредително – възспиращо по такъв начин, че същата в бъдеще няма да бъде
субект на престъпление. Съдът счита, че налагането на по-ниско наказание не би
могло да изпълни функцията на наказателната репресия.
Гражданският
ищец е предявил граждански иск срещу
подсъдимия за сумата от 8600 /осем хиляди и шестстотин/ лева, представляващa
обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие извършеното
престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на деянието - 09.07.2010 г. до окончателното изплащане. Извършеното
престъпление от подсъдимия нарушава въведеното с чл.45 ал.1 от ЗЗД правило за
възстановяване на вредите, причинени другиму и е правопореждащ юридически факт
за гражданската й отговорност. Доказаното престъпно деяние на подс. Б. по
отношение на пострадалото лице обуславя извода на съда за уважаване изцяло на
предявения граждански иск за причинените имуществени вреди, поради което
присъди обезщетение в размер на 8600 /осем хиляди и шестстотин/ лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от деня на извършване на деянието - 09.07.2010
г. до окончателното й изплащане.
На основание
чл.189 ал.1 във вр. с ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка
на ОД МВР гр.Кюстендил сторените по
делото разноски, а именно – 90.00 лева за вещо лице, 344.00 лева – държавна
такса върху стойността на уважения граждански иск и 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
17.12.2010 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: