№ 6631
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Недева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504806 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. Т. Ц. срещу решение от 23.02.2023
г. по гр.д. №13048/2022 г. по описа на СРС, 120 състав, в частта, в която жалбоподателят е
осъден да заплати на К. Г. Г. на основание чл.45 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД сумата от 6000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
изживени болки, страдания и силен стрес, вследствие настъпил деликт на 20.11.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на деликта - 20.11.2018 г. до окончателното плащане,
разноски по делото, както и по сметка на СРС държавна такса.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Сочи, че присъденото обезщетение е в крайно завишен размер, респ. не са спазени
критериите за справедливост. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да отхвърли иска, евентуално – да бъде намален размера на
присъденото обезщетение. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна К. Г. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която искът с правно основание чл.45
ЗЗД е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, поради което решението в тази
част е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
1
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично
неправилно в обжалваната му част, поради следното:
Пред настоящата съдебна инстанция липсва спор относно основанието на предявения
иск, а спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което настоящият съдебен състав
кредитира напълно, се установява, че при процесния инцидент ищецът е получил следните
травматични увреждания: оток на гърба на носа, оток и кръвонасядане в дясната ушна мида,
оток и кръвонасядане между двете вежди и към вътрешната половина на лявата вежда, оток,
кръвонасядане и две разкъсно-контузни рани по горната устна с хематом и поредица от
еднотипни разкъсвания на лигавицата на долната устна , счупване на режещия ръб на втори
горен зъб в дясно, охлузване в долната част на дясната буза, непосредствено над проекцията
на долната челюст, кръвонасядане на вътрешната половина на долния десен клепач и зоната
под него към скулата с лек оток на дясната орбита. От заключението се установява още, че
на ищеца е оказана медицинска помощ – раните в областта на устата са обработени –
залепени с тъканно лепило, а уврежданията са довели до разстройство на здравето,
затруднение в храненето и говоренето, поради наранявания в областта и зъбите, болки,
които в първите дни са били интензивни и впоследствие с намаляваща сила, дискомфорт – и
поради външния вид, като възстановителният период е около 2-3 седмици, а за увредата на
режещия ръб на горния зъб е необходимо лечение от стоматолог.
От показанията на свид. Ц.К. се установява, че след процесния инцидент ищецът е
бил с подута устна, посинено око, с кръвонасядания по носа и веждите, зачервено ухо,
наранен зъб. Свидетелят сочи още, че ищецът дълго време не е могъл да се храни нормално
– хранел се е със сламка, бил е подтиснат, не е могъл да спи, отслабнал е, притеснявал се е за
външния си вид, затруднявал се е да говори, имал е болки и е приемал болкоуспокояващи.
Съгласно чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че
контузиите, които е получил ищеца, са без риск за живота на пострадалия, че
интензивността на болката не е била значителна, че на ищеца е проведено само
консервативно лечение, периодът на възстановяване е с кратка продължителност и не се
налагало ограничен двигателен режим на пострадалия, но отчита затрудненията с храненето
и говоренето. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесния инцидент
ищецът е бил на 41 години, т.е. в сравнително млада и трудоспособна възраст, а и ищецът е
напълно възстановен, но отчита и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът –
внезапно и на публично място, с голяма дързост от страна на извършителя и при явно
незачитане на личността, и психическия дискомфорт, който е причинил на пострадалия. С
оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените
травматични увреждания е в размер на 4000,00 лв.
2
С оглед изложеното, въззивната инстанция приема, че определеното от първата
инстанция обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в завишен размер,
както се твърди от въззивника. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, първоинстанционният съд е извършил нарушение на разпоредбите на
материалния закон /чл.52 ЗЗД/ и не се е съобразил изцяло със събраните по делото
доказателства.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 4000,00
лв. до пълния присъден размер от 6000,00 лв. Решението следва да се отмени и в частта, в
която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за разликата над сумата от 1132,00
лв., и в частта, в която е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса за разликата
над сумата от 160,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 866,67 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6
ГПК въззивникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 80,00 лв., представляваща
държавна такса, и сумата от 300,00 лв., представляваща депозит за особен представител.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2781/23.02.2023 г., постановено по гр.д. №13048/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 120 състав, в частта, в която е уважен предявеният от К. Г. Г., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. ****, срещу С. Т. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. София,
жк. „Овча купел 1”, бл.****, осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД за
разликата над сумата от 4000,00 лв. до пълния присъден размер от 6000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
изживени болки, страдания и силен стрес, вследствие настъпил деликт на 20.11.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на деликта - 20.11.2018 г. до окончателното плащане, в
частта, в която С. Т. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „Овча купел 1”, бл.****, е
осъден да заплати на К. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, на основание
чл.78 ал.1 ГПК разноски за разликата над сумата от 1132,00 лв., и в частта, в която С. Т. Ц.,
ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „Овча купел 1”, бл.****, е осъден да заплати на
основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд държавна такса за разликата
на сумата от 160,00 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****,
срещу С. Т. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „Овча купел 1”, бл.****, осъдителен
иск с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от 4000,00 лв. до пълния присъден
размер от 6000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, настъпили в резултат на инцидент, осъществен на 20.11.2018 г. в гр.
София.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Т. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „Овча купел 1”, бл.****,
да заплати на К. Г. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ****, на основание чл.78 ал.3
ГПК сумата от 866,67 лв., представляваща разноски във въззивното производство, а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 80,00 лв., представляваща
държавна такса, и сумата от 300,00 лв., представляваща депозит за особен представител.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4