МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 17/17.01.2019 г.,
постановена по НОХД № 5056/2018г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас срещу В.Щ.А.
– роден на *** ***, българин, български гражданин, с адрес гр.Бургас, ж.к.
„Меден рудник”, ул. „Петрова нива” № 36, неграмотен, неженен, неосъждан,
безработен, с ЕГН ********** с обвинение за това, че на 24.05.2018 г. в гр.
Бургас, ж.к. „Меден Рудник” пред бл. 87, от лек автомобил марка „Опел”, модел
„Зафира”, с peг. № А **** МС, действайки като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
отнел чужди движими вещи - сумата от 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, 70
(седемдесет) евро с курс 1.95583 лв. за 1 евро, равняващи се на 136.90 (сто
тридесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева, 10 (десет) тунизийски динара
с курс към 24.05.2018 г. 0.64385 лв. за 1 (един) тунизийски динар, равняващи се
на 6.43 (шест лева и четиридесет и три стотинки) лева и 1 брой черна кожена
чанта с размери 15/20 см на стойност 13.00 (тринадесет) лева, всичко на обща
стойност 1656.33 (хиляда шестстотин петдесет и шест лева и тридесет и три стотинки)
от владението на С.М.М., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК.
Предявен е граждански иск от С.М.М.,
ЕГН ********** за сумата от от 1636.90 лв. /хиляда шестстотин тридесет и шест
лева и деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху тази сума, от датата на увреждането, до окончателното изплащане на
сумата.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатoто на подсъдимия обвинение, като
излага съображения, че същото е доказано от обективна и от субективна страна.
По отношение определяне на
наказанието, прокурорът счита, че на подсъдимия, с оглед обстоятелството, че е
бил непълнолетен към момента на осъществяване на престъплението и с оглед
чистото му съдебно минало, следва да се наложи наказание една година лишаване
от свобода, чието изпълнение на основание чл.69 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години.
Прокурорът пледира, направените
по делото разноски, да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, гражданският
иск, да бъде уважен в пълен размер, а веществените доказателства – десет
тунизийски динара, оставени на съхранение при домакина на 4-то РУ, принадлежащи
на пострадалия, да му бъдат върнати.
Гражданският ищец моли,
предявеният гражданки иск, да бъде уважен в пълен размер.
От своя страна, защитникът на
подсъдимия, подкрепя становището на прокурора, акцентира върху добросъвестното
поведение на подзащитния си, като моли да бъде наложено наказание пробация за
срок от 8 месеца, с подписване 2 пъти седмично и да бъде задължен, в рамките на
1 година, да изработи 100 часа безвъзмезден труд.
Подсъдимият признава фактите, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не
се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума, изразява съжаление за
извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Пострадалият С.М.М., работел като
таксиметров шофьор, извършвайки таксиметрови услуги със собствения си лек
автомобил, марка „Опел”, модел „Зафира”, с per. № А **** МС. На 24.05.2018 г, около
03.00 часа, същият спрял автомобила пред дома си, находящ се в гр. Бургас, ж.к.
„Меден Рудник”, бл. 87 и се качил до жилището си, намиращо се на четвърти етаж
във вх. 1, за да ползва тоалетната. Преди да влезе в жилищния блок, М. заключил
автомобила, посредством дистанционното устройство за централно заключване.
Поради съществуващ технически проблем, задната дясна врата на превозното
средство не можела да се заключва по този начин, а това трябвало да бъде
сторено ръчно. Въпреки че знаел това обстоятелство, св. М. много бързал и не
заключил вратата.
По същото време, покрай жилищния
блок преминавал подс. В.Щ.А., придружаван от приятелката си - свид. Мария
Йорданова. Подсъдимият видял спиращия таксиметров автомобил и водача му, който
влязъл в жилищния блок, поради което решил да провери дали превозното средство
е заключено, евентуално за да извърши кражба. А. започнал да проверява вратите
на таксиметровия автомобил, при което установил, че задната дясна врата не е
заключена. Подсъдимият веднага влязъл в купето на автомобила и започнал да
търси по-ценни вещи или пари, които да открадне. В джоба на шофьорската врата
видял оставената от пострадалия М. черна кожена чанта, с размери 15/20см, в
която същият бил оставил сумата от 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, 70
(седемдесет) евро и банкнота с номинал 10 (десет) тунизийски динара. В чантата,
М. бил оставил също личната си карта, банкова карта на ДСК, клубна карта на
„SDI” и на магазин „Тришър”, както и карта за отстъпки за магазин „Била”. Подсъдимият
взел чантата с цялото й съдържание и веднага напуснал местопроизшествието. По
пътя проверил по - подробно какво има в чантата, като взел всички пари от нея.
Чантата, с останалите намиращи се в нея вещи, А. захвърлил в процепа между
панелите на вх. 5 и вх. 6 на бл. 81 в ж.к. „Меден рудник”.
Междувременно пострадалият М., който
се забавил в дома си около 10 минути, връщайки се при автомобила, установил
липсата на кожената чанта. Започнал да я търси из цялото купе , но след като не
я открил разбрал, че е извършена кражба. Веднага отишъл в Четвърто
РУ-МВР-Бургас и съобщил за случилото се.
През следващите няколко дни,
подсъдимият похарчил откраднатите пари за лични нужди, като част от тях, а
именно: 340 лева, 50 евро и тунизийската банкнота, дал на майка си - свид. Й.
Ал., като не й обяснил от къде разполага с тях. Свид. Ал. похарчила тези пари, с
изключение на тунизийските динари.
В хода на разследването, след
като бил установен като автор на деянието, подс. А. посочил на разследващите
мястото, където изхвърлил чантата, като при извършения оглед, същата била
намерена, ведно с намиращите се в нея лична карта, банкова карта на ДСК, клубна
карта на „SDI” и на магазин „Тришър”,к акто и карта за отстъпки за магазин
„Била”. Посочените вещи били върнати с разписка на пострадалия М..
Видно от заключението на назначената
по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на отнетата от подсъдимия
черна кожена чанта, била 13.00 (тринадесет) лева. От приложената по делото
справка се установило, че курсът на лева към еврото и тунизийския динар бил
съответно: 1EUR =1.95583 лева и 1 TND = 0.643 85лева. Общата стойност на
отнетото от подс. А. възлизало на 1656.33 лева (хиляда шестстотин петдесет и
шест лева и тридесет и три стотинки).
Горната фактическа обстановка,
Съдът прие за безспорно и категорично установена от събраните по делото
доказателства, в това число и от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното производство, в които същият изцяло признава фактите, изложени в
обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл. 371,
т. 2 НПК.
В тази насока са и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, които по еднопосочен
начин потвърждават обвинителната теза. Съдът констатира, че тези показания са в
отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради
което също се кредитират.
Съдът кредитира и събраните по делото
писмени доказателства, както и заключенията на изготвената в хода на
досъдебното производство експертиза, като компетентно изготвена, с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав намира,
че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
С оглед на горната фактическа
обстановка, съдът счита за доказано по безспорен и категоричен начин от
обективна и от субективна страна, че подсъдимия А. е извършил престъплението –
кражба, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на
извършеното.
Деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината –подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване.
Във връзка с изложеното, съдът
призна подсъдимия В.Щ.А., ЕГН **********, за виновен в това, че на 24.05.2018
г. в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник” пред бл. 87, от лек автомобил марка
„Опел”, модел „Зафира”, с peг. № А **** МС, действайки като непълнолетен, но
като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, отнел чужди движими вещи - сумата от 1500.00 (хиляда и
петстотин) лева, 70 (седемдесет) евро с курс 1.95583 лв. за 1 евро, равняващи
се на 136.90 (сто тридесет и шест лева и деветдесет стотинки) лева, 10 (десет)
тунизийски динара с курс към 24.05.2018 г. 0.64385 лв. за 1 (един) тунизийски
динар, равняващи се на 6.43 (шест лева и четиридесет и три стотинки) лева и 1
брой черна кожена чанта с размери 15/20 см на стойност 13.00 (тринадесет) лева,
всичко на обща стойност 1656.33 (хиляда шестстотин петдесет и шест лева и
тридесет и три стотинки) от владението на С.М.М., ЕГН **********, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Общ причинен съставомерен
престъпен резултат в размер на 1656.33 (хиляда шестстотин петдесет и шест лева
и тридесет и три стотинки) лева /невъзстановени – 1636.90лв/.
За извършеното от подсъдимия
престъпление, Законът предвижда наказание от една до осем години лишаване от
свобода, но при приложение разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, с оглед
обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението, А. е бил
непълнолетен, същото се заменя с ЛОС до три години.
При определяне вида и размера на
наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
следва да определи, при условията на чл. 58а от НК.
В настоящия случай, с оглед
обстоятелството, че законодателят не е предвидил долна граница на наложеното
наказание, Съдът е определил наказание, в размер на една година лишаване от
свобода, като след редуцирането му с 1/3, е наложил наказание осем месеца
„лишаване от свобода”.
Вземайки предвид обстоятелството,
че към момента на извършване на деянието, А. е бил неосъждан, Съдът е приложил
института на условното осъждане и на основание чл. 69, ал. 1 НК е отложил
определеното наказание, за срок от три години.
Като смекчаващо вината
обстоятелство, съдът отчита младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно
минало и съжалението му за извършеното. Като отегчаващо вината обстоятелство,
съдът отчита високата степен на обществена опасност на деянието.
С така определеното и наложено
наказание, настоящият състав счита, че в максимална степен ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и подсъдимият ще се поправи и
превъзпита.
Като причини за извършване на
деянието следва да се приемат ниската правна култура на подсъдимия, тежките
икономически условия в страната, свързани с безработица и стремежа към лесно
облагодетелстване.
Основанието на гражданския иск в
наказателния процес е деянието, предмет на обвинението по конкретното дело.
Когато това деяние осъществява състава на престъпление и с него са причинени
имуществени вреди, гражданският иск е доказан по основание. В случая извършеното
от подсъдимия деяние е съставомерно по повдигнатото обвинение и от него С.М.М.,
ЕГН ********** е претърпел имуществени вреди, съответно в размер на 1636.90 лв.,
като същият е заявил изрично, че желае да му бъде възстановена сумата от 1636.90
лв.
Предвид на това, съдът осъди
подсъдимия В.Щ.А., с ЕГН **********, да заплати на пострадалия С.М.М., ЕГН **********,
сумата от 1636.90 лв. /хиляда шестстотин тридесет и шест лева и деветдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
произтичащи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта 24.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Накрая съдът се занима с
разноските по делото, които възложи в тежест на подсъдимия и с веществените
доказателства по делото, които постанови, да бъдат върнати на собственика им - С.М.М.,
ЕГН **********.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата.
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала!
Секретар: М.К.