№ 301
гр. Бургас, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20242100101068 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
М. Р. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, със съдебен адрес:
гр.София 1000, площад „Позитано“ № 2, сграда Пърформ бизнес център, етаж
3 против Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, чрез
пълномощник адв. Гочо П. Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр.Ямбол,
ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16, преупълномощен от адв. Мариан Гочев от
АК-София, да бъде осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 60 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на
претърпяно ПТП на 03.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на
уведомяване – 22.02.2024 г., до окончателното изплащане на сумите. Според
изложеното в исковата молба, на 03.10.2023г. около 21:38 ч. в гр.Бургас на
кръстовище на бул. „Тодор А.“ и ул. „Спортна“ е настъпило ПТП с
л.а.м.“Опел“ модел „Корса“ с ДК № В 25 77 НР, управляван от Г. Д. Д. с ЕГН
********** и л.а.м.“Фиат“ модел „Краил“ с ДК № А 40 22 НН, управляван от
Г.К.П. с ЕГН **********, в резултат на което е пострадал возилият се в л.а.
„Опел“ пътник М. А.. Поради недостатъчно внимание на водача Г.Д., който не
съобразил сигналната уредба на светофара, л.а. марка „Опел“ преминал на
червен забранителен сигнал, като блъснал извършващия правомерно ляв
завой на зелен сигнал л.а. „Фиат“. Веднага след това, М.А. бил приет за
1
лечение в УМБАЛ Бургас АД, където е била установена открита фрактура
метакарпи на лява китка и поставена гипсова имобилизация за 35 дни. В
периода 30.10 – 03.11.2023г. е бил приет в МБАЛ „Иван Селимински“ АД в
Сливен, където е било извършено оперативно лечение на фрактурата на трета
метакарпална кост и процесус стилоедеус на лъчевата кост на лявата ръка.
След изписването му, ищецът имал затруднения при движението, като имал
нужда от помощ и в ежедневието си. Изпитвал болки, поради което се
налагало да приема обезболяващи. Последиците от уврежданията ще търпи
дълго, като и понастоящем е факт, че се е затворил в себе си, станал тревожен,
загубил съня и апетита си, сънува кошмари. Изпитва страх да остава сам, като
дългата му зависимост от чужда помощ го кара да се чувства непълноценен и
безпомощен.
Според пълномощника на А., за л.а.м.“Опел“ модел „Корса“ с ДК
№ В 25 77 НР има сключена застраховка „гражданска отговорност“ в
ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД по застрахователна полица №
BG/02/123001057671 със срок на валидност от 06.04.2023 г. до 05.04.2024 г.
Поради тази причина към ответника била предявена извънсъдебна претенция
за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от М.А.
неимуществени вреди, за което била образувана щета № **********. Било
получено писмо изх.№ 3379/ 16.05.2024г., според което застрахователното
дружество отказало изплащане на обезщетение.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД е депозирал отговор на исковата
молба, в който претендира отхвърляне на претенциите, като счита иска за
неоснователен. Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила,
участвал в ПТП, за посочения период. Не се оспорва и факта, че е настъпило
ПТП на 03.10.2023г. с участието на застрахования автомобил, при което
ищецът е пострадал, както и обстоятелството, че на 22.02.2024г. ищецът е
депозирал заявление за изплащане на обезщетение.
Ответното дружество оспори наличието на предпоставките на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на МПС. Причина затова
е неизясненият механизъм на описаното от ищцовата страна ПТП, причината
за настъпването му и вината на водача Г. Д., въпреки съставения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 769р-12309/ 04.10.2023г. Не е налице и
2
пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат.
Също така в отговора на исковата молба се твърди съпричиняване
от страна на ищеца, тъй като същият в нарушение на чл.137а от ЗДвП, е бил
без поставен обезопасителен колан. Движението на тялото му свободно в
купето на автомобила, е основна причина за получената травма. Оспорват се и
част от твърденията в исковата молба относно характера на претърпените
травми и последиците от тях.
При условията на евентуалност се оспорва размера на
претендираното обезщетение, като се сочи, че не е съобразен с критериите
посочени в чл. 52 от ЗЗД. Претендираното обезщетение е завишено и не
следва да бъде уважавано в такъв размер. Към исковата молба липсват
доказателства за трудова заетост преди ПТП, начин на живот и др. Противно
на твърдяното в исковата молба, претенцията не е съобразена и с нарастването
на годишната инфлация в периода 2022 – 2024г.
С определение № 2637/ 15.10.2024г. е конституиран Г. Д. Д. с ЕГН
**********, с адрес: ******** като трето лице – помагач на ответната страна
в настоящото производство. Същият не депозира писмено становище по повод
исковата претенция, не направи доказателствени искания.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като
основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски
показания, както и съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа
експертизи.
В съдебно заседание ответното Застрахователно дружество „Бул
инс“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Възраженията си
обосновава със заключенията на вещите лица по приетите съдебно-
автотехническа и медицинска експертизи. Счита, че присъждането на
възнаграждения за положен адвокатски труд следва да бъде извършено при
еднакви критерии за двете страни.
Третото лице не се яви в съдебно заседание, не изпрати
представител, не изрази становище.
3
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от
кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че към
22.02.2024г. застрахователят е бил уведомен за претенцията (л.57-61) и е завел
щета № ********** – ПТП от 03.10.2023г. Исковата молба е постъпила в съда
след изготвения отговор от застрахователя по претенцията за плащане изх.№
НЩ-3379/ 16.05.2024г.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр.
чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение с
ответника ЗД „Бул инс“ АД по отношение на участвалото в ПТП, МПС
л.а.м.“Опел“ модел „Корса“ с ДК № В 25 77 НР, по повод ЗЗГО полица №
BG/02/123001057671 със срок на покритието от 06.04.2023 г. до 05.04.2024 г.
(непредставена).
Според констативен протокол за оглед на ПТП с пострадали лица
рег.№ 769р-12309/ 04.10.2023г. и протокол за оглед (л.9-13 по делото),
местопроизшествието е кръстовището на бул. „Тодор А.“ и ул. „Спортна“.
Описани са подробно установените от дежурния при МВР-Бургас
обстоятелства. Приложена е съставената медицинска документация на
пострадалия М. А., с дати след описаното ПТП, както и справка за
предписаните лекарства.
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа
експертиза (л.120-127), автомобилът м.“Опел“ модел „Корса“ е бил
технически изправен с фабрично монтирани триточкови колани, вкл. за
задната седалка. Описан е подробно механизмът на станалото ПТП, като
автомобилът със скорост от около 40 км/ч е навлязъл в кръстовището въпреки
светещия все още „червен сигнал“ от светофарната уредба. В този момент
другият лек автомобил марка „Фиат“ модел „Хрома“ е извършвал правомерен
ляв завой. Ударът е бил челен за л.а. „Опел“ и в дясната страна за л.а. „Фиат“.
Пострадалият е пътувал на задната лява седалка зад водача и липсата на
4
деформации в тази част означава, че в купето не са навлезли части от
автомобилите. При правилно поставен предпазен колан, М.А. не би получил
такива наранявания. Той се е опитал да ограничи последиците от удара чрез
протягане на лявата си ръка напред. Водачът Г. Д. е бил длъжен да спре и да
пропусне другия автомобил. В съдебно заседание вещото лице разясни, какви
други хипотези са възможни по отношение положението на лявата ръка на
пострадалия.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
(л.139-148), вещото лице д-р Хрисант Хрисантов е изброил получените от
ищеца травми (л.140) и е посочил, че същите са в причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП. Установяването на нараняванията е последвано от
оперативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация, като последиците
следва да отшумят за около 3 месеца. След това е настъпила вторична
дислокация на костните фрагменти и се е наложило оперативно лечение –
кръвна репозиция и фиксация. Вещото лице е извършило преглед на
пострадалия, която към този момент е бил напълно възстановен. Направените
заключения, вещото лице обоснова подробно в съдебно заседание.
Според показанията на свидетелката М.Б. – *** на ищеца, на
03.10.2023г. позвънили през нощта и тя отишла в УМБАЛ, където М. бил в
кръв и много уплашен. Казал , че след катастрофата лежал на земята, а се
наложило да режат колата за да извадят шофьора. Двамата с К. (св.К.Й.) са
пътували на задната седалка на „Опел“ – а без поставени колани.
Пострадалият прекарал в болницата седмица, после месец бил с гипсирана
ръка. На контролен преглед станало ясно, че един от пръстите е зараснал
неправилно, затова се наложило да бъде счупен и наместван отново, затова
прекарал още 3 седмици в гипс. След това М. бил още 3 месеца с шина и през
цялото това време не е можел да прави нищо с тази ръка. Изпитвал силни
болки, рядко излизал и се чувствал самотен. В момента работи като сервитьор,
но се страхува да кара кола и да пътува. От претърпяното мозъчно сътресение
получава често главоболие, а при натоварване ръката се подува.
Свидетелката К.Й. – приятелка на ищеца, заяви, че по време на
ПТП в автомобила пътувала с Г., М., Н. и П. – тя на задната седалка по
средата, а М. от лявата страна. Макар в тяхната посока да светел червен
светофар, Г. не спрял, а продължил и ударил друга кола. Свидетелката
5
извръкнала между двете седалки напред, а М. си ударил ръката, но не видяла
как точно.
Представените доказателства разкриват следната фактическа
обстановка.
С влязло в сила споразумение по протокол от 20.09.2024г. по
НОХД № 2728/2024г. по описа на РС-Бургас, подсъдимият Г. Д. Д. е признат за
виновен в това, че на 03.10.2023г. в гр.Бургас на кръстовището на бул. „Тодор
А.“ и ул. „Спортна“ при управления на МПС л.а.м.“Опел“ модел „Корса“ с ДК
№ В 25 77 НР е нарушил правилата за движение в чл.5 ал.3, т.1, чл.6 т.1 и
чл.47 от ЗДвП, като навлязъл в кръстовището на ревне сигнал на светофарната
уредба, в резултат на което последвал сблъсък с движещия се л.а.м.“Фиат“
модел „Крома“ с ДК № А 44 22 НН, управляван от Г.П., който в този момент
при зелен сигнал предприел ляв завой от бул. „Тодор А.“ и навлязъл в центъра
на кръстовището с ул. „Спортна“, като допуснал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК причинил
следна телесна повреда на повече от едно лице в л.а.м.“Опел“ модел „Корса“ с
ДК № В 25 77 НР, изразяващи се в частност спрямо М. А. във фрактура на
стилоидния израстък на лява лъчева кост, което увреждане е довело до трайно
затруднение движенията на ляв горен крайник за срок от 2-4 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес и фрактура на метакарпалната кост на
трети пръст на лява ръка, довело до трайно затруднение движенията на ляв
горен крайник за срок от около 2 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества –
амфетамин, метаамфетамин и кокаин, представляващо престъпление по
чл.343 ал.3, б.“а“, предл.второ, вр.ал.1 б.“б“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1
предл.трето от НК, вр. чл.5 ал.3, т.1, чл.6 т.1 и чл.47 от ЗДвП, поради което на
основание чл.55 ал.1, т.1 от НК му е наложено наказания лишаване от свобода
за срок от 10 месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66
ал.1 от НК за срок от 3 години. Г.Д.в на основание чл.343г, вр.чл.343, вр.чл.37
ал.1, т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 11 месеца. При
така установеното относно станалото ПТП, М. А. е получил следните
увреждания: - мозъчно сътресение оценено по скалата на Глазгоу 15 точки; -
фрактура в дисталната част на лява лъчева кост (процесус стилуидеи); -
6
фрактура на III – та метакарпална кост вляво. На 01.11.2023г. е била
извършена кръвна репозиция и фиксация с три серклажа. Към момента на
прегледа от вещото лице – 05.03.2025г., оздравителният процес е приключил
изцяло.
Представените доказателства водят до извода за основателност на
иска. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахования е
отговорен, има право да иска обезщетението, което му се дължи, пряко от
застрахователя. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя
произтича от сключената валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, по отношение на автомобила с ДК № В 25 77 НР. Механизмът
на настъпилото ПТП е бил установен в приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза – непротиворечаща на съдебното споразумение
(равнозначно на влязла в сила присъда), с които съдът следва да се съобрази и
на която се позовава изцяло. Лята ръка и един от пръстите на същата на
пострадалия са били счупени при опит да предпази тялото си. Причина за
станалото е поведението на управлявалия автомобила Г. Д. – навлизайки в
кръстовището, не е спрял на червен сигнал от светофарната уредба и е
допуснал удар с автомобил, извършващ правомерно ляв завой.
Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената
медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицински и
съдебно-автотехническа експертизи, а също и от показанията на свидетелката
Й., както и от останалите писмени приложения.
Съдебно-медицинската експертиза относно състоянието на М.А.
сочи безспорно, че уврежданията са станали при ПТП на 03.10.2023 г.,
когато пострадалият се е возил като пътник на задна лява седалка в
автомобила. Получените увреждания са предизвикали болки и страдания, като
възстановяването за някои продължава повече от 5 месеца според св.Б., през
който период значително е влошено качеството на живот – ищецът е трябвало
да разчита на помощ от майка си. Уврежданията отговарят да са причинени от
съприкосновението на лявата ръка в изправено предно положение с предната
лява седалка в автомобила и са в причинна връзка с настъпилото ПТП (л.140).
Изложените факти водят до следните правни изводи. На
7
основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В
хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че М. А. е
претърпял страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки след
претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което
вина има Г. Д.. Последният чрез своите действия под въздействието на
наркотични вещества – амфетамин, метаамфетамин и кокаин, противоправно е
причинил на ищеца средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице
предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното
застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на
настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС
л.а.м.“Опел“ модел „Корса“ с ДК № В 25 77 НР, собственост на Г. Д.,
управляван от последния.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие.
Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на
обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и
следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че
след увреждането и претърпените оперативни интервенции, М. А. не би могъл
да живее както преди това. От показанията на разпитаната свидетелка М.Б. се
установи, че пострадалият е бил принуден да търси помощ от близките си –
своята майка (свидетелката Б.) за редица действия, вкл.хранене, обличане и
др. и макар същият да си служи предимно с дясната ръка, съдът приема, че
това заедно с продължилото няколко месеца лечение са довели до значителни
болки и страдания за ищеца. Претърпените болки и страдания от М.А.
вследствие на преживяното, невъзможността да води живот както преди,
съдът преценява че отговарят на сумата от 40 000 лв.
Възражението на ответната страна за наличие на съпричиняване
от страна на М.А., съдът приема за основателно. Чл.137 от ЗДвП изисква от
пътниците да бъдат с поставени обезопасителни колани, когато такива са
предвидени за съотв.автомобил. Според вещото лице В. Гяуров, процесният
8
автомобил е снабден с такива както за предните, така и за задните седалки.
Това е важно, доколкото триточковите колани имат предназначение и
възможност да ограничат движението на тялото напред и назад, каквото е
било това на М.А. предвид челния удар, а това обосновава в изключителна
степен ролята на предпазния колан. Според св.Й., всички на задната седалка са
били без поставени колани. Впрочем липсата на други специфични
увреждания обосновава и заключението на съда, че пострадалият е бил без
поставен предпазен колан по време на удара. Или и по отношение на
пострадалия съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, който оценява на 25 %. Или искът по чл. 432 ал. 1 от КЗ за
неимуществени вреди се явява основателен до размера от 30 000 лв., като в
останалата част до пълния предявен размер от 60 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По делото ищецът претендира лихва за забава, „считано от датата
на уведомяване с извънсъдебната претенция – 22.02.2024г., до окончателното
изплащане“. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и
лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429
ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите,
дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано
от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от
застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от
датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по
отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на
чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит,
предвид определените размери на обезщетението. След като липсват
доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован,
то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме
22.02.2024 год. – датата, на която ищецът М. А. чрез пълномощник е предявил
претенцията си пред застрахователя (л.59).
Останалите възражения на страните са неоснователни.
9
Посочените от ищцовата страна индекси за инфлационните процеси в
България, бяха взети предвид от съда при определянето на обезщетението.
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на
разноски, за което е приложен списък по чл.80 от ГПК (л.149-150). На
основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част от исковата претенция. Приложено е
пълномощно (л.7), от което е видно, че е представляван от адвокат по реда на
чл.38 от ЗА и е поискано да бъде присъдено възнаграждение по Наредба №
1/2004 год. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ведно с 20% ДДС. Цит. наредба не би могла да бъде приложена, доколкото е
приета от недържавен орган. От друга страна, упълномощеният от ищеца
адв.Н.Д. не се яви в съдебно заседание, като преупълномощи друг адвокат,
който взе участие в едно от преведените по делото съдебни заседания. При
това положение и с оглед извършените от пълномощника процесуални
действия, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 2000 лв. с
ДДС.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ответното дружество има право
да получи разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Според
приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.151; 156-157), същите са в
размер на общо 7220 лв., от които уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 6600 лв., депозити за вещи лица от 600 лв. и 20
лв. за разноски на свидетел или в полза на застрахователя следва да бъде
присъдена сумата от 3610 лв.
В тежест на ответника ЗД „Бул инс“ АД следва да се присъди и
държавна такса върху присъдената сума от 30 000 лв. – 1200 лв. дължими по
сметка на съда, както и сумата от 500 лв. – разноски по делото за изплатени
възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Джеймс
Баучър“ № 87, чрез пълномощник адв. Гочо П. Димов от АК-Ямбол, със
10
съдебен адрес: гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16, преупълномощен
от адв. Мариан Гочев от АК-София да заплати в полза на М. Р. А. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *****, със съдебен адрес: гр.София 1000,
площад „Позитано“ № 2, сграда Пърформ бизнес център, етаж 3 сумата от
30 000 (тридесет хиляди) лв. като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило на
03.10.2023г. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното
дружество л.а.м.“Опел“ модел „Корса“ с ДК № В 25 77 НР, управляван от Г. Д.
Д. с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 22.02.2024 г. до
окончателното изплащане, като иска до претендираните 60 000 лв.,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Джеймс
Баучър“ № 87, чрез пълномощник адв. Гочо П. Димов от АК-Ямбол, със
съдебен адрес: гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16, преупълномощен
от адв. Мариан Гочев от АК-София да заплати в полза на адв. Николай Н.
Димитров от АК-София, със съдебен адрес: гр.София 1000, пл. „Позитано“ №
2, сграда „Перформ бизнес център“, етаж 3 сумата от 2000 (две хиляди) лв. с
ДДС дължимо адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА М. Р. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *****,
със съдебен адрес: гр.София 1000, площад „Позитано“ № 2, сграда Пърформ
бизнес център, етаж 3 да заплати в полза на Застрахователно дружество „Бул
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Джеймс Баучър“ № 87, чрез пълномощник адв. Гочо П. Димов от АК-Ямбол,
със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16,
преупълномощен от адв. Мариан Гочев от АК-София сумата от 3610 (три
хиляди шестстотин и десет) лв. направени по делото разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Джеймс
Баучър“ № 87, чрез пълномощник адв. Гочо П. Димов от АК-Ямбол, със
съдебен адрес: гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16, преупълномощен
от адв. Мариан Гочев от АК-София да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОС-Бургас сумата от 1200 (хиляда и двеста) лв. дължима такса
11
върху уважената част от исковете и 500 (петстотин) лв. направени по делото
разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице Г. Д. Д. с
ЕГН **********, с адрес: ********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12