М о т и в и към
присъда № 15 от 21.03.2012 година,постановена по н.о.х.дело № 509 по описа за 2011 година на Районен съд
Велинград:
Обвинение против Г.В.С. ***,в това, че през месец декември 2010 година в град
Велинград,противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил “БМВ
324Д”, сив на цвят с ДК № РА 1930 ВВ на стойност 1530.00 лева, собственост на К.Х.А.
от град Велинград, която владеел на основание договор за послужване - престъпление по чл. 206,ал.1 от НК .
Л.Г.А. *** е предявели граждански иск против подсъдимия Г.В.С.
***00 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди .
Подсъдимият не се признава за виновен по обвинението, като
твърди,че след получаване на лекия автомобил е катастрофирал с него и след
ремонта на МПС през месец април или май 2011 година ,заедно с К.А. са отишли в
Ихтиман и собственика е продал лекия автомобил за 750 лева на Й.Ж.Ш. ***,тъй
като К. имал проблеми със сестра си и й
дължал 1 600 лева.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
През 2008 година К.А. закупил
лек автомобил „БМВ” с рег.№ РА 1930 ВВ. През месец ноември 2010 година подс. С.
отишъл в дома на К.А.,тъй като двамата били познати,и го помолил да му услужи с личния си автомобил,за да
транспортира болното си дете извън града. К.А. му услужил с автомобила си и съгласно уговорката подсъдимият го върнал.След
този случай на няколко пъти по различни причини подсъдимият С. искал автомобила
от А.,вземал го и винаги го връщал.
През месец декември 2010
година подсъдимият С. отново пискал лекия автомобил от К.А.,взел го,като обещал
да го върне след 10-12 часа.На следващия ден се обадил на собственика на
автомобила и му казал,че е катастрофирал с него и го оставил в сервиз за ремонт,без да уточнява
в кой точно сервиз. Подсъдимият твърди и в ОСЗ ,че не е в състояние да посочи
името и адреса на сервиза,в който е ремонтиран процесния лек автомобил. При
разговора си с А. С. обещал,че ще ремонтира автомобила и едва тогава ще го
върне .Изминало значително време и подсъдимият не връщал автомобила,като това
наложило К.А. няколкократно да му напомня да го върне. При разговорите С.
отговарял,че е финансово затруднен и няма пари да заплати ремонта.По същото
време К.А. се разболял и не бил в състояние да търси лично С.. Продължил да го
търси по телефона,за да иска връщане на лекия си автомобил,но подсъдимият престанал да вдига телефона на А.,като
той и близките му чули,че С. не е катострофирал с автомобила ,а го бил проиграл
на покер в град Пловдив.За това и под влияние на близките си,К.А. подал жалба в
РП Велинград вх.№ 162 от 04.02.2011 година,в която сочи че е дал лекия си
автомобил преди около два месеца на Г.В.С.
и от тогава автомобила не му е върнат,като повече от 10 пъти си е искал
автомобила,но не го е получил до този момент.
Свид. М.А. – майка на К.А.
освен обстоятелствата във връзка с получаване на лекия автомобил от страна на
подсъдимия,обещанието да я върне веднага и това,че не е връщал автомобила на сина
й продължително време,установява,че след като сина й е бил болен тя отишла при
адвоката К. и пред него са обадила на С. и той обещал да върне колата,след като
я ремонтира. Освен това същата свидетелка е категорична,че през 2011 година
сина й е бил болен,непрекъснато е бил по болници,с него е живяла в едно
домакинство и не е чул да е ходил със С.
да продава колата,като освен това е бил много болен и не е бил в състояние да
пътува.Свид. И. – сестра на К.А.,твърди че брат й й е дължал пари за лечението
си,но тя нито е изчислявала сумата,нито е поставяла този въпрос пред него.Същата
свидетелка е категорична,че от Великден на 2011 година К.А. е бил много зле и
до операцията 06-11.05.2011 година е имал страшни болки,като не е бил в
състояние да пътува до Ихтиман и да продава колата / не е могъл да стои прав
дори и вкъщи/,като освен това не е разбрала да е ходил извън града,за да
продава колата си.Свидетелката Л.А. и К.А. са сключили брак на 26.09.1993
година,от който имат 18 годишна дъщеря.Тази свидетелка твърди,че непосредствено
преди смъртта си – през месец август 2011 година,съпруга й казал да си търси
колата от С..
По делото са приложени писмени доказателства:
- Свидетелство за регистрация на МПС и Справка
в централната база данни КАТ ,от които е видно че лек автомобил „БМВ 324 Д” с
рег.№ РА 19 30 ВВ,е собственост на К.Х.А. от Велинград;
- Писмо от ОД на МВР Пазарджик,сектор „Пътна
полиция”,от което е видно че процесното МПС не е бракувано и в момента е с
валидна регистрация;
-
Епикриза от хирургично отделение на
името на К.Х.А. на 47 год.,от която е видно че е постъпил на лечение на
11.05.2011 година и е изписан на 25.05.2011 година ,посочено е обективно състояние
- увредено общо състояние ,посочени са
конкретни оплаквания;извършени изследвания ,че е опериран и настъпили усложнения – гноен
петитонит,извадки от оперативния протокол – фибринозен перитонит и гнойно
некротични материи вдясно,изхождащи от излив от панкреаса ; състояние от
изписването – хемодинамично стабилен,два дрена вдясно;тънкочревно от отвора за
илеостомата. Освен това в епикризата е
посочено,че при постъпване в болница пациента се е оплаквал от болки,които са
станали нетърпими.На 11.08.2011 година в 18 часа К.Х.А. е починал в дома си във
Велинград,като в съобщението за смърт и акта за смърт е посочена болест,довела до смъртта – остра
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност;остра бъбречна недостатъчно и
карцином на панкреаса.
По делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза , от
която е видно че крайната пазарна цена на процесния лек автомобил е 1530 лева
към месец декември 2010 година.
За да приеме посочената по-горе
фактическа обстановка,съдът взе
предвид показанията на свидетелите Л.А.,М.А.
и Р.И. ,писмените доказателства и
заключението на съдебно-икономическата експертиза. Съдът дава вяра на показанията на посочените свидетелки ,независимо,че
едната от тях е наследница на К.А.,а другите са негови близки родственици,тъй
като същите са последователни,непротиворечиви и правдоподобни. Нещо повече –тези
показания се подкрепят и от представените писмени доказателства във връзка със
здравословното състояние на К.А..Съдът не
дава вяра на обясненията на подс. С.,че след ремонта на МПС през месец
април или май 2011 година заедно с К.А. са отишли в град Ихтиман и са продали
там МПС за 750 лева на свид. Ш.,тъй като А. казал,че има да дава на сестра си
1 600 лева .Посоченото твърдение на подсъдимия е в противоречие с
показанията на свид. Л.А., М.А. и И.,както и с приложената по време на
досъдебното производство епикриза за здравословното състояние на К.А. през
месец май 2011 година,които сочат че през м. април и м. май 2011 година
собственика на МПС не е бил в състояние да пътува до гр. Ихтиман,за да продава
лекия си автомобил.Нещо повече – тези показания са неправдоподобни - непосредствено преди смъртта си – през месец
август 2011 година К.А. е казал на
съпругата си Л.А. да си търси лекия автомобил от С.,като никой не продава мПС
без да предостави талона на автомобила на новия собственик.Съдът не дава вяра на показанията на свид. Ш.
,не само за това,че той е съпруг на лелята на С.,но и за това че показанията му
са противоречиви, непоследователни и неправдоподобни – същият твърди,че е купил
колата/ БМВ – зелена / през м. април
2011 година и дал на К.А. 750 лева за нея,а след това – след около 1 месец , я
продал за отпадъци за 530 лева .С оглед обстоятелството,че свид. Ш. сочи цвета
на лекия автомобил - зелен,а същия е посочен като тъмно-сив в Справката в централната база
данни на КАТ и Свидетелство за регистрация на МПС , при проведена очна ставка
със свид. Л.А. същата потвърди,че колата е била тъмно сив металик,а свид. Ш.
първоначално твърди, че колата е била зелена и е имала нещо тъмно сиво.Освен
това същият свидетел,въпреки че е от гр. Ихтиман не е в състояние да посочи
къде е продал колата за отпадъци. В последното ОСЗ подсъдимият промени
обясненията си относно лекия автомобил – че колата в момента се намира в
Самоков и е в движение,като съдът счита,че тази промяна се дължи на
обстоятелството,че преди ОСЗ по делото е получена справка от Сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР Пазарджик,че процесния лек автомобил не е бракуван.
Следователно обясненията на подсъдимия С.
и показанията на свид. Ш. са непоследователни и противоречиви .
Подсъдимият е осъждан – с Присъда № 20 от 26.04.2007
година на Окръжен съд Габрово,постановена по н.о.х.дело № 198 / 2006 година –
за престъпление по чл. 305,,ал.1 от НК – на наказание пробация,което е изтърпял
от 15.11.2007 година до 15.05.2008 година. От представената полицейска справка
е видно,че подсъдимия е роден и има
постоянен адрес в град Велинград, по отношение на него има образувани 4 досъдебни производства и преписки,като едно
от тях е за деянието,за което е постановена присъда и едно – за процесното
деяние.Същият е подписал декларация,че семейството му се състои от него ,съпруга
и две деца,получава годишен доход 4800 лева, не притежава недвижим имот и МПС.
С оглед на горното е
видно,че Г.В.С. *** ,
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
206,ал.1 от НК :
> през месец декември 2010
година в град Велинград,противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил “БМВ 324Д”, сив на цвят с ДК № РА 1930 ВВ на стойност 1530.00 лева,
собственост на К.Х.А. от град Велинград, която владеел на основание договор за
послужване .
Безспорно е установено по делото,че процесния лек автомобил е бил във
фактическа власт на подсъдимият С. *** 2011 година,като правното основание за
това е била постигната уговорка между него и собственика на МПС да го ползва за
няколко часа,както и че от м. декември 2011 година до настоящия момент вещта не
е върната нито на К.А.,нито на неговите наследници след смъртта му ,като и самия подсъдим твърди, че в момента е в
държане на трети лица.Обстоятелствата,че подсъдимия С. е получил процесния лек автомобил след постигната уговорка за ползване и че впоследствие не е върнал същия ,независимо от мотивите за
това т.е разпоредил се е с вещта , се установяват от показанията на разпитаните
свидетели,писмените доказателства и съдебно-икономическата експертиза. Защо
съдът дава вяра на една група свидетели и не дава вяра на обясненията на
подсъдимия и показанията на свид. Ш.,че
починалия А. сам е продал МПС – съображения са изложени във фактическата
обстановка.
> деянието е извършено при
п р я к у м и с ъ л ,тъй като
подсъдимият е съзнавал неговия
общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал това.Този извод следва от фактическата обстановка, при
която е извършено деянието т.е подсъдимият С. е съзнавал ,че процесното МПС е
чужда вещ ,че е имало уговорка да я върне
след ползване няколко часа през месец декември 2011 година и че не е
сторил това,като разпореждайки се в чуждата вещ явно е излязъл извън
уговореното със собственика при получаване на същата.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с
ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, причините за извършване на
престъплението – влошеното здравословно състояние на собственика на МПС,от
което се е възползвал подсъдимия ; подбудите за извършване на престъплението –
користни; отегчаващите вината обстоятелства – предишното осъждане на подсъдимия
и смекчаващите такива –добри
характеристични данни . С оглед на това
съдът определи наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства –
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ,като счете че в този вид и размер е в състояние да осъществи
целите,предвидени в чл. 36 от НК.
На
основание чл.66,ал.1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила. За да приложи института на условното осъждане съдът взе предвид размера
на наказанието,обстоятелството че подсъдимия не е осъждан на наказание лишаване
от свобода и след преценка,че целите на наказанието и преди всичко
превъзпитанието на подсъдимия могат да се постигнат и без неговото ефективно изтърпяване.По
време на изпитателния срок възпитателните грижи следва да се възложат на
обществен възпитател при Община Велинград.
Предявения граждански иск е ОСНОВАТЕЛЕН,поради което подсъдимият
Г.В.С.
***,с ЕГН **********,следва да заплати
на Л.Г.А. *** с ЕГН ********** сумата
ОСЕМСТОТИН ЛЕВА - обезщетение за
претърпени имуществени вреди . Касае се за иск за непозволено увреждане,предявен на основание чл. 45 от ЗЗД – поправяне на вредите,които са причинени
противоправно и виновно от подсъдимия на гражданската ищца. Относно
обстоятелствата,че деянието на подс. С. е противоправно,виновно и с него е
причинена вреда на наследницата на К.А. – съображения са изложени при
мотивиране на наказателната част на присъдата т.е че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил
престъпния състав на чл. 206,ал.1 от НК.По делото се събраха доказателства,че
след образуване на досъдебното производство пострадалия К.А. е починал,като МПС
е придобито по време на брака му и той е оставил наследници съпругата си – гр.
ищец Л.А. и пълнолетна дъщеря т.е дела на гражданската ищца от процесния лек
автомобил е ¾ ,а като стойност – 1147,50 лева.Тъй като същата е
претендирала за по-малка сума,иска й следва да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият
Г.В.С. , с посочени по-горе самоличност и ЕГН, следва
да заплати: - на Държавата – такса
32 /лева и разноски по водене на
делото 30 лева плюс пет лева за служебното издаване на
изпълнителния лист; - на Районен съд – Велинград – разноски по водене на делото 50 лева плюс
пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист.
По горните съображения бе
постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: