№ 8284
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110138812 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от “..............” ЕАД срещу ИВ. БЛ. М. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумите по
издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение от
25.02.2021г. по ч.гр.д. № 1013/2021г., а именно: за сумата от 7012,26 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. София, жк „.......“, №116, вх.А, ап.20, аб.№ 223012 за периода от 1.5.2017 г. до
30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 8.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 1174,95 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 22.12.2020 г., сумата от 47,18 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2017
г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 8.1.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 10,13 лв. за периода от 30.11.2018 г. до 22.12.2020 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия вземанията са станали
изискуеми, поради което ответникът му дължи и обезщетение за забава. Иска съдът да
признае за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение,
като му присъди разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер, като поддържа, че между страните не е възникнало валидно облигационно
правоотношение по доставката на топлинна енергия за битови нужди, че не е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на посочения в исковата молба имот, че не е
1
извършена доставка на топлинна енергия и че ако е извършена такава отчитането й е било
некоректно, а стойността на вземанията- произволна и недоказана.Оспорва твърдението на
ищеца, че конституираното трето лице-помагач е извършвало дяловото разпоределение на
доставената до сградата, в която се намира, имота, топлинна енергия през процесния период.
Навежда възражение за нарушение на чл. 62 ЗЗП. Прави възражение за давност.
Претендират разноски.
Конституираното по искане на ищеца третото лице – помагач „МХ Елвеко“ ООД
поддържа становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и цена на услугата по
разпределението й. За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи: 1)
съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на
ищеца на задължението да предостави реално на ответника топлинни услуги за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер, 3) изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. По исковете с правно чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника при доказване на посочените обстоятелства
е да докажат погасяването на дълга.
По допустимостта
От приложеното ч.гр.д. №1013/2021 г. на СРС, 1113 състав се установява, че на
08.01.2021г. ищецът .............. ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу ответника за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло
заявлението като е издал заповед за изпълнение от 25.02.2021г. След връчването на
заповедта за изпълнение на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК в срока
за това са предявени процесните установителни искове за вземанията, предмет на същата,
поради което съдът достига до извод за процесуалната им допустимост. В тази връзка съдът
намира за необходимо да отбележи, че в заповедното производство е приложено и
съобщение до длъжника чрез „Река България“ ЕООД като негов работодател, което е било
връчено на 25.05.2021г. чрез офис-сътрудник. Това връчване, обаче, не е редовно, защото по
делото не е установено наличието на правоотношение с източник трудов договор или
договор за възлагане на управление между длъжника ИВ. БЛ. М. и това дружество.
Напротив, от служебно изготвената и приложена по заповедното производство справка от
Търговски регистър по партидата на „Река България“ ЕООД, се установява, че длъжникът
не е вписан като управител на същото. Ето защо съдът е приел, че в случая е налице
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземанията си по заповедта за изпълнение.
По основателността
Спорът между страните е концентриран върху въпроса за наличието на валидно
облигационно правоотношение по доставката на топлинна енергия за битови нужди,
стойността на реално доставената топлинна енергия и основателността на своевременно
заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, респ. размера на
дължимите се при уважаването му суми.
2
По първия от така очертаните спорни въпроси съдът намира, че от приетите по
делото писмени доказателства (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№179, том LLVII, дело № 21600/94г. от 04.10.2994г. и нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №60, том III, рег. № 2657, дело № 429/2005г. ) и по арг. от чл. 153 ЗЕ се
установява, че между ищеца като собственик на жилищния имот и ответника като доставчик
на топлинна енергия за битови нужди е било налице твърдяното облигационно
правоотношение.
За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката , които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите (Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д.
№ 2 / 2016 г. на Върховен касационен съд, ОСГК). Ето защо възражението, релевирано от
ответника в този смисъл, не може да бъде споделено.
На следващо място по въпроса за стойността на реално доставената топлинна енергия
до имота по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира изцяло след дължимата се преценка по чл. 202 ГПК като компетентно и
обосновано. От това заключение, неоспорено от страните, съдът приема за установено по
делото, че имотът, за който са начислени процесните суми, се намира в топлоснабдена
сграда. Количеството топлинна енергия за абонатната станция в същата се отчита
ежемесечно по електронен път от служители на ищеца. Вещото лице е дало заключение, че
технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период били начислявани
ежемесечно. За сградата, в която се намира имотът на ответника, е въведена услугата по
делово разпределение с топлинен счетоводител конституираното в настоящето
производство трето лице-помагач „МХ Елвеко“ ЕООД. Последното е извършвало
разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределени и
водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. Вещото лице е посочило, че
поради неосигуреният достъп до имота на ответника през процесния период е изчислен
служебен разход на максимална мощност на 4 бр. отоплителни тела съгласно Наредбата за
топлоснабдяването. Поради липсата на водомер за топлата вода разходът за топла вода също
е изчислен на 4 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие.
Изчисленията за размера на дължимата се цена за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са извършени съгласно нормативно установената методика за дяловото
разпределение. Изготвени са изравнителни сметки за всеки отоплителен сезон, като
стойността на реално изразходваната топлинна енергия е общо 7012,16 лв. Вещото лице е
посочило, че топломерът в абонатната станция е преминал през задължителните периодични
метерологични проверки, за което има издадени свидетелства.
На следващо място от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът също кредитира като обективно и обосновано, се установява, че за
процесния период не се установяват данни за плащания. Установява се, че вземането за
стойността на услугата по дялово разпределение за процесния период, е 47,18 лв.
При горните съображения съдът достига до извод за основателност на предявените
искове за главници, което обуславя необходимостта от разглеждане на своевременно
релевираното в процеса възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
3
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на “..............” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на
3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на
който вземанията за цената на “..............” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Това вземане е срочно,
тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след
изтичане на определен срок. Подаването на заявлението спира течението на давността, от
който момент се счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, с подаването на
която давностният срок е прекъснат. Заявлението в случая е подадено на 11.09.2020 г., така
че вземанията извън погасителната давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след
11.09.2017 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/.
По въпроса за размера на дължимите се вземания след отчитане погасените по давност
суми съдът взема предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза в предложения втори вариант именно по арг. от чл. 114, ал. 1 ЗЗД, който
предвижда, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия за продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от „..............“ ЕАД / в сила от 2016г./ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Това е моментът, от който вземанията са станали изискуеми. Издаването на
общата фактура има отношение към поставянето на длъжника в забава, но не се отразява на
началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията за месечни
дължими суми.
Ето защо съдът намира, че предявените искове са частично основателни и подлежат на
уважаване до сумата от 6238,04 лв. за главница за доставена топлинна енергия за периода от
м. 11.2017г. до м. 04.2019г. и за сумата от 1052,92 лв. за мораторната лихва върху тази сума
за периода от 15.09.2018г. до 22.12.2020г., а за разликата до пълните предявени размери и
периоди същите подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
По аргумент от разпоредбата на чл. 36 от Общите условия ответникът дължи на
топлофикационното дружество и стойността на услугата за дялово разпределение в размер
от 47,18 лв., като този иск е изцяло основателен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяване на исковете, поради което акцесорната претенция в тази й част се явява
неоснователна.
По разноските
В съответствие със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, т.12, съдът разпределя отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни, съразмерно на уважената, респ. отхърлената част от
предявените искове.
Ищецът е направил разноски в размер на 214,89 лв. за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 1174,89 лв. за платена
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение (в размер от 150 лв.), 560 лв. за
възнаграждения на вещите лице и 300 лв. за възнаграждение на особения представител на
4
ответника. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят /ищец има право на направените от
него разноски в двете производства съобразно размера на уважените претенции, или в полза
на топлофикационното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 191,26 лв. за
заповедното и 1045,73 лв. за исковото производство.
Ответникът не е направил разноски, поради което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422 вр. с чл.
415 ГПК от „..............” ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, срещу ИВ. БЛ. М. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „.......“ бл.
116, вх. „А‘, ет. 7, ап. 20, с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че
последният дължи на топлофикационното дружество сумите в размер на 6 238,04 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.11.2017 г. –
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 08.01.2021г.
до окончателното изплащане и 1052,92 лв. за обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.09.2018г. до 22.12.2020г., както и главница в размер на 47,18 лв. за
извършено дялово разпределение за периода от м.12.2017г. до 04.2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 08.01.2021г. до окончателното изплащане за
имот, намиращ се гр. София, на адрес ж.к. „.......“ бл. 116, вх. „А‘, ет. 7, ап. 20, с аб.№223012,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.02.2021 г.
по ч.гр.д. №1013/2021г. по описа на СРС, 113 състав, като ОТХВЪЛРЯ исковете за
главница за цената за доставената топлинна енергия за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 7012,26 лв. и за периода от м. 05.2017г. до м. 10.2017г.вкл., иска за
мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за разликата
над уважения до пълния предявени размер от 1174,95 лв. и иска за мораторна лихва върху
стойността на услугата по дялово разпределение в размер на 10,33 лв. за периода от
31.01.2018г. до 22.12.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ИВ. БЛ. М. с ЕГН ********** с адрес гр.
София, ж.к. „.......“ бл. 116, вх. „А‘, ет. 7, ап. 20 да заплати на „..............” ЕАД, ЕИК .............,
гр.София, ул.Ястребец 23, сумата от 1045,73 лв., представляваща сторени разноски в
исковото производство пред първа инстанция, и сумата от 191,26 лв. за сторените разноски
в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „МХ Елвеко“ ООД, като трето лице-
помагач, на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „..............” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите
суми: IBAN BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5