РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. гр. Лом, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101898 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД.
Предявен е от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от ЮЛ. Б. Ц. чрез
адв. В.Г. от САК, със съдебен адрес: , в качеството си на адвокатски пълномощник на
„ЮБЦ“ ЕООД, против ИЛ. Т. СЛ., ЕГН **********, с адрес: положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.дело №
1228/2021 г. по описа на РС-Лом, за сумата от 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ********** от
04.04.2018. г., изменен с Допълнително споразумение от 05.04.2018 г., сключени
между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК: *********, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси
на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/08.10.2018 г., за периода от 08.09.2018 г. до 07.10.2018 г. Претендират се и
разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба следното: Въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника е образувано ч.гр.д. № 1228/2021 г. по описа на PC – Лом. В
1
законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен
настоящият иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца
срещу ответника в настоящото производство. Ищцовото дружество предявява исковата
си претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ |ООД, ЕИК *********, което дружество от
своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания» ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора,
извадка от което е приложена. „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, е встъпил в правата си
на кредитор въз основа на валидно правно основание преди подаването на заявлението
по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи
от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната № **********. Между кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и ответника е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
04.04.2018г. за ползване на мобилна услуга за мобилен номер **********, по избран
тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лв. с ДДС, за
срок от 24 месеца – до 04.04.2020 г. На 05.04.2018 г. ответникът е сключил
Допълнително споразумение, с което е продължил срока на действие на договора за
мобилна услуга за номер ********** с 24 месеца. Въз основа на сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ********** от
04.04.2018 г. между ответника и „Българска телекомуникационнна компания” ЕАД,
ЕИК: ********* са издадени фактури **********/08.06.2018 г., **********/08.07.2018
г., **********/08.08.2018 г., **********/09.09.2018 г. за потребените от него
електронни съобщителни услуги за nepиода 08.05.2018 г. до 08.09.2018 г. на стойност
157.75 лева. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за
четири последователни отчетни месеца - за месеците 06/2018г., 07/2018 г., 08/2018 г. и
за 09/2018 г. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.
43, т.1 да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният
оператор е издал по клиентски номер № ********** крайна фактура №
**********/08.10.2018 г. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на
2
206.62 лв., от които за ищеца интерес представлява част от сумата до размер на 59.97
лева /сума представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на
всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните четири отчетни периода. Датата на деактивация на
процесния абонамент е 10.09.2018 г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Така абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски
номер **********, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите
Smart L съответно до дата - 04.04.2020 г. Цената на иска представлява сума, за която е
издадена фактура от доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор за
цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й Легитимиран в
процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител
по чл.410 ГПК/. Между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: *********, валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът
не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за
потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е
обусловило правото на мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК: *********, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата
10.09.2018 г. /като същата се генерира автоматично по вградената електронна система
на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при
неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка, равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаметни за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.
Освен неустойката за прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяван на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени
или предоставени на лизинг)", представляващо сбор от трикратния размер за
месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както
следва: 3x19.99 лв. без ДДС за тарифен план Smart L Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на БТК/чл 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. Предвид гореизложеното, абонатът
следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да
заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените
договори.
3
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез
назначения му особен представител адв. Р.Б.. В отговора на исковата молба се сочи, че
искът е неоснователен, тъй като процесните договори не са прекратени предсрочно по
вина на ответника, включително при неплащане на дължими суми и не са налице
предпоставки за начисляване на неустойка. Ответникът не е уведомен, че процесните
договори са прекратени по вина на ответника, поради което неустойка не се дължи.
Клаузата, предвиждаща неустойка, е нищожна, тъй като е неравностойна и
противоречи на добрите нрави. Не намира приложение чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй като
нищожните клаузи на процесния договор за неустойка не могат да се заместят по право
от повелителни норми на закона. Няма съответна клауза за неустойка и за «БТК» ЕАД,
каквато е предвидена за абоната, следователно надмощието на «БТК» ЕАД е
обективирано и в тези клаузи за неустойка.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, като е постъпило писмено
становище от адв. В.Г. от САК, с което се поддържа иска.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, а се представлява от особения
представител адв. Р.Б. от МАК.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност
се установи от фактическа страна следното:
Страните се намират в договорни отношения на основание сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** от
04.04.2018г. за ползване на мобилна услуга за мобилен номер **********, по избран
тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лв. с ДДС, за
срок от 24 месеца. На 05.04.2018 г. ответникът е сключил Допълнително
споразумение, с което е продължил срока на действие на договора за мобилна услуга за
номер ********** с 24 месеца.
От приложеното ч.гр.д. № 1228/2021 по описа на ЛРС се установи, че ищецът
„ЮБЦ” ЕООД е подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 14.06.2021 г., по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
17.06.2021 г. за сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство
установителен иск, от 59,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорни абонаменти с клиентски номер ********** от 04.04.2018г., с подновени
условия с допълнително споразумение от 05.04.2018г., както и разноските от 205,00
лева, направени в заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл. 47 от ГПК.
В заповедното производство по ч. гр.дело № 1228/2021 г. по описа на ЛРС и в
исковото производство са приложени Договор за електронни съобщителни услуги от
04.04.2018 г. и Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги от 05.04.2018 г. Приложени са издадени фактури **********/08.06.2018 г.,
4
**********/08.07.2018 г., **********/08.08.2018 г. и **********/09.09.2018 г. за
потребените електронни съобщителни услуги за nepиода 08.05.2018 г. до 08.09.2018 г.
Към всяка от фактурите има приложено извлечение- детайлизирана справка от
потреблението на абоната. На ответника мобилният оператор е издал по клиентски
номер № ********** крайна фактура № **********/08.10.2018 г. В издадената крайна
фактура /л. 31 от делото/ е начислена сума на обща стойност 365,52 лв., включваща
206.62 лв. за „корекции, дарения и услуги от партньори“, 157,75 лв. задължения от
предходни периоди и 1,15 лв. лихва за забавено плащане. От тази сума за ищеца
/видно от твърденията в исковата молба/ интерес представлява част от сумата до
размер на 59.97 лева, която ищецът твърди, че представлява сбор от трикратния размер
за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни
периода. В детайлизираното приложение-извлечение за размера на сумите по
фактурата се установява, че сумата от 59,97 лв. представлява неустойка по тарифен
план Smart L.
Ищцовото дружество е сключило договор за цесия от 01.10.2019 г., с цедент
”С.Г. Груп“ |ООД, ЕИК *********, което дружество от своя страна е цесионер по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с цедент „Българска телекомуникационна компания»
ЕАД. Мобилният оператор „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, сред които и описаните в Приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019 г. , извлечение от което е приложено на л.9 от делото.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
Искът е предявен от „ЮБЦ” ЕООД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му
на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.06.2021 г по ч.гр.д. № 1228/2021 г. по
описа на ЛРС и след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в
заповедта за изпълнение. Ето защо настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
Няма спор, че страните са в облигационни отношения по силата на сключен
договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към същия. Доказа се, че
страните по делото са насрещни страни по валидни двустранни облигационни
правоотношения, възникнали от сключени договори за предоставяне на обществени
електронни съобщителни услуги. По силата на същите ищецът, като доставчик, се е
задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си
мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези
5
услуги. Видно от представените договори за мобилни услуги е, че „БТК“ ЕАД се
задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа мобилни
услуги на ответника. Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на
дружеството за предоставяне на мобилни услуги. Между страните било подписано и
допълнително споразумение за удължаване срока на договора.
Видно от представените Общи условия на договора между „БТК“ АД и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството е, че в чл. 43.1 е предвидено задължение за
потребителя да заплаща в срок дължимите суми за предоставените услуги. Съгласно
чл. 50.6 от ОУ БТК има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната с 30-дневно писмено предизвестие при условията на точка „в“ на тази
разпоредба, а именно при неплащане в срок.
Съгласно изрична клауза, съдържаща се в т.2 от договора за далекосъобщителни
услуги: „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички допълнителни
споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението
бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД
неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент. за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без
отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД
и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг) “. Съгласно чл.
50.6 от ОУ обаче БТК има право да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната с 30-дневно писмено предизвестие при условията на точка „в“, а именно при
неплащане в срок. За да се приеме, че кредиторът, като изправна страна в
правоотношението, е приложил цитираната последица на чл. 50.6 от ОУ, следва да е
уведомил неизправния длъжник за това с 30-дневно писмено предизвестие, което да е
достигнало до длъжника. Без наличие на такова изявление от кредитора не става ясно
дали е наложил мобилният оператор санкция срещу неизправния длъжник, а именно
едностранно прекратяване на договора. Едностранното прекратяване на сключения
договор за мобилни услуги по силата на чл. 50.6 от ОУ не настъпва автоматично, а
дава право на мобилния оператор да го прекрати на това основание, и то с 30- дневно
писмено предизвестие, а не автоматично. В чл. 50 от ОУ липсва клауза, уреждаща
автоматичното предсрочно прекратяване на договора от мобилния оператор без
предизвестие и макар ищецът да се позовава на чл. 50 от ОУ, той не сочи конкретна
хипотеза, тъй като от чл. 50.1 до чл. 50.8 в раздел ХІІІ - „Прекратяване на договора“
липсва подобна уредба за автоматично прекратяване на договора. Липсва подобна
прекратителна клауза и в самия договор. Доводът, изразен в молба-становище на
6
ищеца, че волеизявлението на изправния кредитор може да бъде изразено чрез
изпращане на кратко текстово съобщение или други подобни начини на комуникация,
и така да става ясно, че счита договора за едностранно прекратен, е несъстоятелен и не
дерогира задължението на кредитора по чл. 50.6 от ОУ за отправяне на 30-дневно
писмено предизвестие до абоната. Освен това не се доказа по делото и да е отправено
и получавано подобно кратко текстово съобщение. Поради това следва да е налице
писмено изявление, достигнало до неизправния длъжник за това, че кредиторът
едностранно прекратява договора за мобилни услуги, за да се приложи санкционната
клауза за начисляване на неустойка.
Но освен изложеното, в чл. 87, ал. 1 ЗЗД е посочено, че когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си по причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще счита договора за
развален. Предупреждението следва да се направи писмено, след като договорът е
сключен в писмена форма, каквото е изискването на закона. По същността си
описаната хипотеза в чл. 50.6 от ОУ покрива хипотезата на правната норма на чл. 87 от
ЗЗД, независимо дали в договора е използван израза „прекратяване“ вместо
„разваляне“. Разваляне на двустранен договор без предизвестие би се явило в
противоречие с правната норма на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Т.е. развалянето на договора
следва да се осъществи така, както е очертала тази правна норма, включваща в състава
си достигане волеизявлението на кредитора до длъжника. В подобен смисъл е
постановено и решение по в. гр. дело № 403/2021г. по описа на МОС. По делото
липсват доказателства писмено изявление на кредитора да е изпращано и съответно
достигнало до неизправния длъжник – ответника, поради което съдът приема, че
договорните отношения между страните не са прекратени поради виновно
неизпълнение на потребителя – ответник. И така, от доказателствата по делото не
се установява, а и ищецът не сочи от кога счита договора за далекосъобщителни
услуги за прекратен и съответно за какъв период, т.е. за кои следващи
прекратяването на договора месеци е начислена неустойката. Дали неустойката
включва месечния абонамент за трите месеца, следващи издаване на въпросната
крайна фактура № **********/08.10.2018 г. /октомври, ноември и декември на 2018
г./ не става ясно.
Поради гореизложеното не се дължи неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги на първоначалния кредитор „БТК“ ЕАД от ответника, а
следователно не се дължи вземането и на цесионера - ищец „ЮБЦ“ ЕООД, поради
това, че за цедента „БТК“ ЕАД право на вземане за неустойка не е възникнало и
съответно не е могъл да прехвърли право, което не притежава. Предвид така
установеното по-горе съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан.
Разноските, сторени от ищеца в заповедното и исковото производство, следва да
7
останат в тежест на същия с оглед отхвърляне на иска в неговата цялост.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
ЮЛ. Б. Ц., чрез адв. В.Г. от САК, със съдебен адрес: , в качеството си на адвокатски
пълномощник на „ЮБЦ“ ЕООД, против ИЛ. Т. СЛ., ЕГН **********, с адрес: г,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД - за признаване за установено, че
ответникът дължи вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.дело №
1228/2021 г. по описа на РС-Лом, за сумата от 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.)
- неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ********** от
04.04.2018. г., изменен с Допълнително споразумение от 05.04.2018 г., сключени
между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК: *********, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси
на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/08.10.2018 г., за периода от 08.09.2018 г. до 07.10.2018 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд –Монтана.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
8