Р Е Ш Е Н И Е

24.04.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД на първи юни

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: Петя Антова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 670 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №19-0940-000858 от 05.02.2020г. ***на РУ - Пордим при О.н.М. *** е наложил на основание чл.185 от ЗДвП и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Н.Н.С. ***, административни наказания глоба в размер на 20 лв.; глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Н.Н.С., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора.

         За въззиваемата страна О.н.М. ***, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GА №92708 от 09.09.2019г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата около 15:39 часа в град Пордим, ул. *** посока  гр.Летница жалбоподателят С. е извършил следното: Управлява  лек автомобил ***  с рег.№ *** със служебно прекратена регистрация на 24.07.2019г. на ПП-Ловеч на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП /Нерегистрирано ПС/. Има неплатени глоби с фиш серия Н 971488/21.06.2019г. – 20лв. на РУ Свищов и фиш Н979286/29.08.2019г. – 20лв. на РУ – Пордим.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Х.И.И. и свидетеля И.К.П., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства - Постановление  за отказ да се образува досъдебно производство от 6.01.2020г., постановено по преписка вх.№В-4318/2019г. на РП-Плевен. От показанията на актосъставителя И. и от показанията на свидетеля П. се установява, че 09.09.2019г. около 15:39 часа в град Пордим, ул. *** посока  гр.Летница жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил ***  с рег.№ *** със служебно прекратена регистрация на 24.07.2019г. на ПП-Ловеч на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП /Нерегистрирано ПС/.  Според показанията на актосъставителя И. и свидетеля П. жалбоподателят е имал неплатени глоби с фиш серия Н 971488/21.06.2019г. – 20лв. на РУ Свищов и фиш Н979286/29.08.2019г. – 20лв. на РУ – Пордим. Според показанията на актосъставителя И. и свидетеля П. при извършване на същата използвали автоматизираната електронна система, с която разполага "Пътна полиция", и от нея установили, че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 24.07.2019г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т.е причината за служебната дерегистрация била неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя С. в качеството си на приобретател по силата на договор за покупко-продажба на МПС да заяви това обстоятелство в законоустановения срок, регламентиран в чл. 145, ал. 2 от ЗДвП пред службата за регистрация на пътни превозни средства. Във връзка с последното били иззети регистрационните табели на автомобила на жалбоподателя. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя И. и свидетеля П., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на автомобила от страна на жалбоподателя С., който към момента на проверката бил със служебно прекратена регистрация. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя С. в нарушение, което не е извършил. В процесния АУАН липсва възражение от страна на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство срещу констатацията за управление на автомобила без надлежна регистрация, а в последващото обяснение същият признава извършеното от него нарушение, за което му е бил съставен акт. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят с. не е доказал, че управляваният от него автомобил към датата на извършената проверка от органа за контрол и регулиране на движението 9.09.2019г. е бил с регистрация, извършена по надлежния ред.

При така приетото за установено законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Н.Н.С. е извършил нарушения по чл.190 ал.3 от ЗДвП и по чл.140 ал.1 предл.1 от ЗДвП и законосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.185 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че жалбоподателят С. е имал неплатени глоби с фиш серия Н 971488/21.06.2019г. на РУ Свищов – 20лв и фиш Н979286/29.08.2019г. на РУ – Пордим – 20лв, поради което законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган му е наложил административно наказание на основание чл.185 от ЗдВП. Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1, прил. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Управлението на нерегистрирано по надлежен ред МПС като административно нарушение е регламентирано в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От последното следва, че когато е налице така описаната хипотеза на правната норма, то службата по регистрация на превозни средства следва да направят отбелязване в автоматизираната система, но никъде не е регламентирано законовото им задължение да уведомяват нарушителите за направеното отбелязване. Освен това в  чл.18б, ал.1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са регламентирани случаите, в които регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, като един от тях е именно неподадено заявление за регистрация от приобретател на превозно средство в двумесечен срок от придобиването му. Съгласно чл.18б, ал. 2 от Наредбата при определени хипотези на служебна дерегистрация, собствениците, посочени в регистъра, следва да бъдат уведомени за това обстоятелство, но сред изброените не фигурира приобретател на превозно средство. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират жалбоподателя С. за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят С. не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, вследствие на неговото бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила съобразно разпоредбата на чл.145, ал. 1 от ЗДвП и чл.чл.3 ал.4 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.  е бил 23.07.2019г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от следващия ден - 24.07.2019 г. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, а именно показанията на актосъставителя И. и свидетеля П. и Постановление  за отказ да се образува досъдебно производство от 6.01.2020г., постановено по преписка вх.№В-4318/2019г. на РП-Плевен е установено, че жалбоподателят С. на 09.09.2019г. около 15:39 часа в град Пордим, ул. *** посока  гр.Летница е управлявал  лек автомобил ***  с рег.№ ***, който е било със служебно прекратена регистрация на 24.07.2019г. поради липса на подадено заявление в законоустановения срок от негова страна за промяна на собственост пред служба за регистрация на превозни средства. Съобразно разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Санкционната норма - чл. 175, ал.3 от ЗДвП, която съдържа в себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които обуславя налагането на визираното в същата наказание въвежда две хипотези, при които е възможно налагане на административно наказание на виновно лице - при управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред или при управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Всяка една от тези две хипотези съдържа в себе си отделно правило за поведение насочено към водачите на превозни средства, неизпълнението на което води до осъществяване на отделно административно нарушение. В конкретния случай в АУАН и в обжалваното наказателно постановление описанието на нарушението се свежда до това, че на посочената дата и място жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил, който изобщо не е бил регистриран по надлежният ред /с прекратена на 24.07.2019г. регистрация/, т.е. описанието на нарушението от фактическа страна съвпада с предл. 1 на чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Законосъобразно и обосновано  административнонаказващият орган е наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя С. административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, тъй като последният е управлявал МПС, което не е било регистирано по съответния ред. Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган при спазване разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС в минималните предвидеин в закона размери от 200лв и от 6 месеца, като е съобразил от една страна тежестта на извършеното нарушение предвид условията на време, място и обстановка, при които е извършено, а от друга е взел предвид обстоятелството, че жалбоподателят е възстановил регистрацията на автомобила на 4.10.2019г., което занижава значително тежестта на нарушението. Според съда наложените на жалбоподателя С. административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца в своята съвкупност и кумулативност съответстват напълно на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, видно от Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г.

 Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

За пълнота следва да се отбележи, че  в случая за констатираното нарушение е съставен акт на място при установяването му, който след преценката на полицейските органи, че деянието разкрива признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, е изпратен ведно с материалите на прокурора по компетентност, с оглед образуване на досъдебно производство. При изпращането административнонаказателното производство не е било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, но това процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено, с оглед последващата възможност за реализиране на административно-наказателната отговорност в приложение на чл.36, ал.2 от ЗАНН, както ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече, но в случая той е спазен с издаването на процесното постановление в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

След като с постановлението от 06.01.2020г. прокурорът е отказал да образува досъдебно производство, са отпаднали пречките за реализиране на административнонаказателната отговорност и вече не е бил налице признака  „idem“, описан в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК. Това е така, защото процесното НП е издадено след издаването на постановлението за отказ да се образува наказателно производство, т.е. налице са основаният, а визирани в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и не съществува дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания чл.185 от ЗДвП и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0940-000858 от 05.02.2020г. на ***на РУ - Пордим при О.н.М. ***, с което са наложени на основание чл.185 от ЗДвП и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Н.Н.С. ***, административни наказания глоба в размер на 20 лв.; глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: