Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260607 21.12.2020г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, наказателно отделение, XLVII-ми състав
На четвърти декември
година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ТОДОР МИТЕВ
Секретар: *
като разгледа
докладваното от съдия Митев
НАХД № 3924 по
описа на съда за 2020 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред БРС е по реда
на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на ЕТ
„*“, БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл.
41, вх. 6, ет. 4, представлявано от Димитрина Тодорова Ноева против наказателно
постановление № */16.10.2019г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в Централно управление на НАП,
съгласно заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение
на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
В съдебно заседание, за
жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител- адв.
Проданова от АК-Бургас, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Прави искане за разноски.
За административнонаказващия
орган – ЦУ на НАП, се явява надлежно упълномощен представител- юрк. Азманов,
който оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно и прави искане за разноски.
Съдът като взе предвид
представените по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от
служители ТД НАП Бургас на 30.04.2019г.
в 13:11 часа на търговски обект - магазин „При Наско“, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. „*“, бл.182, собственост на ЕТ „*“, проверяващите установили, че
при сравняване данните от действащото в обекта фискално устройство и наличните
суми в касата, не била отбелязвана всяка промяна на касовата наличност със
съответното записване в момента на извършването й.
Наличността в касата била в
размер на 245,29лв, изброена от Даниела Янкова Коемджиева, ЕГН **********, в
качеството на продавач в обекта и посочена в Опис на паричните средства в
касата, неразделна част от ПИП № 0345728/30.04.2019г. Наличността в касата,
съгласно междинния отчет № 0068619/30.04.2019г. от действащото в търговския
обект фискално устройство модел DATECS FP 60 KL с инд. DT351762 и № на ФП:
02681594 и установена връзка с НАП под № 3914436/20.04.2018г. била в размер на
4675.64лв. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и
„служебно извадени“ суми.
Установената промяна в касовата
наличност била в размер на 4430,35лв. и представлявала извеждане на пари в
касата, която не била отразена на фискалното устройство в момента на
извършването.
За резултатите от проверката бил
съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0345728/30.04.2019г.
АУАН бил съставен на 08.05.2019 г, като за нарушена била
вписана разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на АУАН, било издадено атакуваното НП. С
последното, административно наказващият орган приел изцяло констатациите
изложени в АУАН, като заключил, че търговецът е нарушил разпоредбите на чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС му
наложил административно наказание, имуществена санкция, в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в
гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя
под съмнение така установените факти. Съдът кредитира постъпилите по делото
писмени доказателства, които са били изискани, тъй като към тях има приложени
копия на фискални бонове, които доказват момента на плащането по съответните
фактури.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
В наказателното постановление, както и в предхождащия го АУАН, правилно е
описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради което, съдът
намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН
и съдържа посочените задължителни реквизити.
Административнонаказателната отговорност на търговеца е
ангажирана за нарушение на чл. 33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за
лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното
постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието
на разлика между фактическата касова наличност и разчетената такава на
фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да
регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията
"служебно изведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. Без
значение е за какво са предвидени средствата, които не са отчетени (дали за
плащане на стоки, или друго). Съдът приема версията, че още не били постъпили
плащания по издадени фактури за изцяло защитна, тъй като видно от представените
на л. 20-21 доказателства става ясно, че по една от фактурите плащането е
извършено по-рано. Това обстоятелство сочи, че разминаването в касовата
наличност не се дължи на сочените от жалбоподателя причини. Недоказано остава и
твърдението, че били представени касови бонове на проверяващите, тъй като
касовите бонове на л. 21, които се отнасят за една от фактурите са с дати
17.04. и 18.04.2019 г., респ. няма как да са били представени.
Следователно е налице нарушение, което безспорно е
установено в хода на проверката. Анализът на така цитираната правна норма
обосновава извод, че нарушение, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на приходи, поради което
правилно е препратено към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
За така констатираното административно нарушение,
административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл.
185, ал. 2, изр. в, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 500 лева.
Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а
именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до
500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в
размер от 500 до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция
в минималния предвиден размер.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като
разминаването в касовата наличност не е на толкова ниска стойност, която да
обоснове отпадането на юридическата отговорност.
В заключение, наказателното постановление се явява изцяло
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното
искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото
от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал.1 предложение
първо от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № */16.10.2019г.
на Началник на Отдел „Оперативни дейности” - Бургас в Централно управление на
НАП, с което на ЕТ „*“, БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „*“, бл. 41, вх. 6, ет. 4, представлявано от Димитрина Тодорова
Ноева за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185 ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „*“,
БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. 41,
вх. 6, ет. 4, да заплати на Национална агенция за приходите- София сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.