№ 260004 / 25.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 25.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 30.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора............................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гр.д.№ 2934 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищцата И.А.К., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат Ю.Р., вписана в САК, е предявила иск срещу А.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.П.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, п.к. 3352, общ. Мизия, ул. „Никола Вапцаров" № 5, с правно основание чл.135 ал.1 т.1 ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че предявява отменителния си иск срещу ответниците относно следните договори за дарение:
1.Дарение на недвижими имоти, с вх.№ 1830 от 30.05.2018 г., с № от дв.вх.рег. 1830, персонална партида 14987 от 30.05.2018 г., том 3, акт 17, относно следните имоти:
1.1.Поземлен имот 016020, площ по док.- 14,099 дка., с. Михайлово, Бъзовешка падина, обл. Враца, общ. Хайредт/пт, с. Михайлово;
1.2 Поземлен имот 030028, площ по док.- 1,982 дка., с. Килофареца, Бъзовешка падина, обл. Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово;
1.3 Поземлен имот 075010, площ по док.- 14,056 дка., с. Михайлово, Кривия валог, обл. Враца, общ. Хайредпш, с. Михайлово;
2. Дарените на недвижими имоти, с вх.№ 1831 от 30.05.2018 г., с № от дв.вх.рег. 1831, персонална партида 14987 от 30.05.2018 г., том 3, акт 18, относно следните имоти:
2.1 Поземлен имот 040003, площ по док.- 29,909 дка., с. Михайлово, Равнището, обл. Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово;
2.2.Поземлен имот 097010, площ по док.- 1,198 дка., с. Михайлово, Кривия валог, обл. Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово.
Заявява, че даренията са увредили интересите и са затруднили осъществяването на правата на ищцата, която се явява кредитор на ответника по изпълнително дело № 20031110404816 от 2003 година на ДСИ Иванова към СРС по вземане за издръжка, обективирано в изпълнителен лист от 26.04.1999 година, издаден по гражданско дело № 2952 от 1996 година на СРС и единствен законен наследник на ответника. Това обуславя и правния и интерес от водене на настоящото дело.
И.К. е дъщеря на А.К., съгласно Удостоверение за раждане № 626972 от 08.02.1988 година, издадено от НС „Васил Левски” град София. Като такава същата се явява законен наследник на цялото имущество на ответника и имаща интерес от неговото опазване от неоснователно и безвъзмездно разпореждане.
На самостоятелно основание ищцата се явява и кредитор на ответника, съгласно издадения изпълнителен лист от 26.04.1999 година по гр.дело № 2952 от 1996 година на СРС.
Така инициираното изпълнително дело е водено небрежно и със съществени пропуски по събиране на дължимото, на база на което понастоящем и независимо от значителното време, размерът на задължението към 08.10.2018 година възлиза на 19 163.21 лв. Независимо от това в хода на принудителното изпълнение не са били предприети дължимите обезпечителни мерки, като не са били наложени съответните запори и възбрани.
Поради този пропуск и г-н К. се е разпоредил с посочените по –горе имоти, които са били негова еднолична собственост, като посредством два последователни дарствени акта е прехвърли собствеността върху тях безвъзмездно в полза на М.П.А..
Поради факта на дарение на имотите в полза на А., доверителката и не е могла да събира годишните арендни плащания, които г-н К. е получавал периодично на база на Договор за аренда от 20.12.2016 г.
На практика с даренията на имотите ответникът се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество, въпреки наличието на парично задължение към ищцата, с което е увредил имуществения и интерес.
Счита, че е налице основанието на чл.135 ал.1 изр.1 от ЗЗД за отмяна на даренията спрямо нея, тъй като ответникът има валидно, изискуемо вземане, дължимо на ищцата, сключените договори за дарение са действителни и на тяхно основание г-н К. е увредил интересите на ищцата; посредством даренията, К., явяващ се и длъжник на ищцата е увеличил неплатежоспособността си и е намалил наличното си имущество и от там – възможността да се удовлетвори от наличните активи.
С даренията г-н К. нарушава запазената част от наследството, което е дължимо на ищцата, явяваща се единствена негова наследница по закон, чиито права са охранени съгласно чл.28 от Закона за наследството.
Моли съда да постанови решение, с което двата дарствени акта, сключени между А.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx и М.П.А., ЕГН xxxxxxxxxx са недействителни спрямо И.А.К., ЕГН xxxxxxxxxx и като такива следва да бъдат отменени спрямо последната на основание чл.135 ал.1 предложение 1 ЗЗД.
Претендира всички направени съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, А.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.А.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
С отговора си сочи, че ищцата И.А.К. е предявила иск с правно основание чл.135, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Същата твърди, че доверителя и е извършил дарения на недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, сключени между А.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx и М.П.А., ЕГН xxxxxЗ1872.
Счита, че даренията са увредили и са затруднили осъществяването на правата й, която се явява кредитор на доверителя и по Изпълнително дело № 20031110404816 от 2003 г. по описа на ДСИ Иванова към СРС по вземане за издръжка, обективирано в Изпълнителен лист от 26.04.1999 г. по гр.д. № 2952 от 1996 г. по описа на СРС и същата е единствен негов законен наследник. Това обуславя нейния интерес от водене на настоящето дело с искане за отмяна на даренията, сключени между А.В.К. и М.П.А. по отношение на ищцата.
Ищцата също моли да й бъдат присъдени всички съдебно-деловодни разноски.
Предявеният иск е допустим, но е неоснователен.
Видно от приложеното по делото Заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза по Изпълнително дело № 20031110404816 от 2003 г. по описа на ДСИ към СРС относно размера на дълга на А.К., както и Удостоверение изх. № Ц1019-11-114-1 от 05.06.2020 г., изд. от НОИ - ТП - Монтана, считано от 01.07.2018 г. до момента, доверителя и е внасял суми по 200 лв. месечно по изпълнителното дело.
В тази връзка счита, че доверителя и в никакъв случай, не е увредил интереса и не е затруднил осъществяването на правата на ищцата.
Твърденията в исковата молба, че ищцата е единствен законен наследник на ответника както и че доверителя и е нарушил запазената част от наследството на същата, чиито права са охранени, съгл. чл.28 от ЗН, са несъстоятелни, тъй като ищцата към настоящия момент няма качеството на наследник.
Моли съда, да отхвърли предявения иск с правно основание чл 135 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, като неоснователен.
Претендира направените по делото разноски.
Ответницата М.П.А., ЕГН xxxxxxxxxxx,xxx, п.к. 3352, общ. Мизия, ул. „Никола Вапцаров" № 5, взема становище в срока за отговор.
Уведомява съда, че иска да дари на ищцата И.А.К. дяловете, които са нейна собственост, на следните поземлени имоти:
1. Поземлен имот, пл. № 040003, площ по док.2991 кв.м., с. Михаилово, местност- Равнището, област Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово.
2. Поземлен имот, пл. № 075010, площ по док. 1757 кв.м., с. Михайлово, местност- Кривия валог, област Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово.
3. Поземлен имот, пл. № 016020, площ по док. 1762 кв.м., с. Михайлово, местност- Бъзовешка падина, област Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово.
4. Поземлен имот, пл. № 030028, площ по док. 248 кв.м., с. Михайлово, местност- Килофареца, област Враца,
5. Поземлен имот, пл. № 097010, площ по док. 120 кв.м., с. Михайлово, местност- Ливадето , област Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово.
Моли съда да изпрати оригиналите на данъчните оценки и скици на горепосочените имоти към ищцата И.А.К., за да осъществят прехвърлянето.
С последното признава иска на ищцата И.К. за основателен, като след прехвърлянето на имотите делото ще бъде прекратено с отгегляне на иска.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено по делото, че ищцата и първия ответник са съответно дъщеря и неин баща, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 138 от 08.02.1988 година на Община София, район Васил Левски.
Безспорно е и обстоятелството, че ищцата И.А.К. се явява и кредитор на ответника А.В.К., съгласно издадения изпълнителен лист от 26.04.1999 година по гр.дело № 2952 от 1996 година на СРС, Брачна колегия.
От приложеното по делото Заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза по Изпълнително дело № 20031110404816 от 2003 г. по описа на ДСИ към СРС относно размера на дълга на А.К., както и Удостоверение изх. № Ц1019-11-114-1 от 05.06.2020 г., изд. от НОИ - ТП - Монтана, считано от 01.07.2018 г. до 31.05.2020 година, А.К. е внасял суми по 200 лв. месечно по изпълнителното дело, за присъдената издръжка на И.К., и размерът, изплатен по него е от 4 600.00 лв.
Няма спор и относно обстоятелството, че съгласно Дарение на недвижими имоти, № 21, том V, рег.№ 3519, дело № 112 от 30.05.2018 година на нотариус Емилия Карамфилова, с рег.№ 551 на НК на РБ, с район на действие Районен съд Козлодуй, вписан в Служба по вписванията с вх.№ 1831 от 30.05.2018 г., с № от дв.вх.рег. 1831, дело № 414, том 3, акт 18, А.В.К. е дарил М.П.А. собствената си 1/8 идеална част по отношение на следните имоти:
1.Поземлен имот 016020, площ по док.- 14,099 дка., с. Михайлово, Бъзовешка падина, обл. Враца, общ. Хайредт/пт, с. Михайлово;
2. Поземлен имот 030028, площ по док.- 1,982 дка., с. Килофареца, Бъзовешка падина, обл. Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово;
3. Поземлен имот 075010, площ по док.- 14,056 дка., с. Михайлово, Кривия валог, обл. Враца, общ. Хайредпш, с. Михайлово и
Дарение на недвижими имоти, № 20, рег.№ 3615, дело № 111 от 30.05.2018 г. с вх.№ 1830 от 30.05.2018 г., на нотариус Емилия Карамфилова, с рег.№ 551 на НК на РБ, с район на действие Районен съд Козлодуй, вписан в Служба по вписванията с № от дв.вх.рег. 1830, дело № 413, том 3, акт 17, А.В.К. е дарил М.П.А. собствената си 1/10 идеална част по отношение на следните имоти:
1. Поземлен имот 040003, площ по док.- 29,909 дка., с. Михайлово, Равнището, обл. Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово;
2. Поземлен имот 097010, площ по док.- 1,198 дка., с. Михайлово, Кривия валог, обл. Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово, като са реализирани дарствените сделки и дарителят е прехвърлил собствеността си върху посочените имоти на надарената А..
Презумпцията, залегнала в чл. 135 от ЗЗД е оборима. За оборването й се представят доказателства.
Ответницата А. признава иска и заявява желание да извърши дарствена сделка в полза на ищцата, което не бе осъществено в хода на производството. Качеството на собственик на имотите принадлежи изцяло на М.П.А. и тя има правото единствено да извършва разпоредителни сделки с тях.
Към настоящия момент И.А.К. няма качество на наследник на А.К..
При тези данни, безспорно установени от събраните по делото доказателствени средства съдът, за да се произнесе по същество на настоящия правен спор, вземайки предвид и доводите и становищата на страните, взе предвид:
Съгласно нормата на чл.135 ал.1 предложение 1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. По силата на установената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция обаче знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице (т. е. лицето, с което длъжникът е договарял) е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Според правната теория, правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква ex lege при наличието на фактически състав съдържащ законоустановените елементи, а именно:
На първо място, задължителна предпоставка е наличието на действително вземане (парично и/или непарично), което не е погасено по давност. Не е необходимо обаче вземането да е изискуемо и ликвидно, т. е., установено по основание и размер към момента на извършване на действията, с които е увреден кредитора и в този смисъл успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД не е обусловено от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение.
Вторият елемент от фактическия състав по чл. 135 ЗЗД е да има извършено действие (то може да бъде всякакъв гражданскоправен акт - сделка или юридическа постъпка), което да уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт, който не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. Между действието на длъжника и увреждането на кредитора трябва да има причинно-следствена зависимост. Правото по чл. 135 ЗЗД предполага, че действието, чиято отмяна се иска е действително. Поначало кредиторът не може да атакува успешно такива действия на длъжника, които засягат негови неимуществени или несеквестируеми права, или пък действия, чието извършване зависи от чисто личната преценка на длъжника, защото по своето естество такива действия не могат да породят увреждащ ефект по отношение на правната сфера на кредитора.
Третият елемент от фактическия състав по чл. 135 ЗЗД има субективен характер. Когато действието е било безвъзмездно длъжникът трябва да е знаел за увреждането ( чл. 135, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитори и че действието ги уврежда. Следователно, намерението за увреждане или наличието на измама не е елемент от фактически състав по чл. 135 ЗЗД. Без значение е също така субективното психическо отношение на лицето, което е получило престацията на длъжника. Дори това лице да не е знаело за увреждането, неговият интерес не може да бъде предпочетен пред този на кредитора, защото е получило имущество на длъжника, без да е престирало насреща нищо. Само в случаите когато е възмездно увреждащото действие, ще бъде необходимо и третото лице, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането, за да се приеме за осъществен фактическият състав на чл. 135 ЗЗД. Елементите на фактическия състав на Павловия иск са: вземане на ищеца, действие на длъжника - ответник; действието да е причинило увреждане на кредитора - да е довело до намаляване на имуществото на длъжника; това увреждане да е било известно на длъжника, а именно това обстоятелство съставлява специфичната измама при този иск. Следва да е налице знание за наличието на кредитор и за увреждащия характер на извършваното действие. То е налице, когато длъжникът се старае да избегне последствията на една по-ранна сделка /в случая договори за дарение/, като направи невъзможно преследване от страна на кредитора. Намерението за увреждане е да прикрие своя актив от кредитора. Правото по чл. 135 ЗЗД не е абсолютно, а относително право. По своята същност то е вид обезпечение спрямо длъжниците. Упражнява се от кредитора спрямо длъжниците и третите лица, с които те са договаряли. Обявяват се за недействителни тези действия на длъжниците, които увреждат кредитора. В случая за ищеца е установено, че е бил кредитор на първия ответник по силата на дарствените сделки от 2018 година. Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на правна промяна - обявяване на дадено правно действие за относително недействително - спрямо кредитора ищец.
Установяването, че длъжникът е извършил дарение на недвижими имоти е безспорно, както и че имуществото му е намаляло, но сделката е безвъзмездна. Докладчикът намира, че не се ангажираха доказателства досежно знанието на надарения за увреждането, като са се извършвали тези сделки, т. е. лицето, с което длъжникът е договарял е необходимо да е знаело за това увреждане или с други думи казано – само при възмездна сделка третото лице, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. За да бъде уважен искът по чл. 135 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че е кредитор на длъжника - това се установи; че същият - длъжника е извършил действия, които го увреждат, това не се установи, не се установи третото лице, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането, по аргумент на чл.135 ал.1 предложение 1 ЗЗД. Уважаването на този иск предпоставя наличието на три кумулативно дадени предпоставки: наличието на вземане в полза на кредитора, извършено действие, което го уврежда и третата предпоставка има субективен характер-знание за увреждането, за което не се ангажираха никакви доказателства, в тежест на ищцата.
В случая признанието на иска от страна на ответницата М.П.А. е ирелевантно за спора. Не се установи в хода на процеса ответникът А.В.К. да уврежда интересите на ищцата, в качеството и на кредитор по цитираното по-горе изпълнително дело, с оглед безспорното установяване, че се извършват ежемесечни плащания по задължението. Дарението на 1/10 идеална част от първите три описани недвижими имоти и на 1/8 идеална част от вторите описани недвижими имоти с нищо не уврежда интересите на ищцата, като кредитор на ответника К..
При това разбиране, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 135 ал.1 предложение 1 ЗЗД за неоснователен и следва да го отхвърли изцяло като такъв.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И.А.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, офис 5 срещу А.В.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и М.П.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, п.к. 3352, общ. Мизия, ул. „Никола Вапцаров" № 5, ЗА ОБЯВЯВАНЕ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на ДОГОВОРИ ЗА ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, съответно: Дарение на недвижими имоти, № 21, том V, рег.№ 3519, дело № 112 от 30.05.2018 година на нотариус Емилия Карамфилова, с рег.№ 551 на НК на РБ, с район на действие Районен съд Козлодуй, вписан в Служба по вписванията с вх.№ 1831 от 30.05.2018 г., с № от дв.вх.рег. 1831, дело № 414, том 3, акт 18, по отношение на следните имоти:
1.Поземлен имот 016020, площ по док.- 14,099 дка., с. Михайлово, Бъзовешка падина, обл. Враца, общ. Хайредт/пт, с. Михайлово;
2. Поземлен имот 030028, площ по док.- 1,982 дка., с. Килофареца, Бъзовешка падина, обл. Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово;
3. Поземлен имот 075010, площ по док.- 14,056 дка., с. Михайлово, Кривия валог, обл. Враца, общ. Хайредпш, с. Михайлово и
Дарение на недвижими имоти, № 20, рег.№ 3615, дело № 111 от 30.05.2018 г. с вх.№ 1830 от 30.05.2018 г., на нотариус Емилия Карамфилова, с рег.№ 551 на НК на РБ, с район на действие Районен съд Козлодуй, вписан в Служба по вписванията с № от дв.вх.рег. 1830, дело № 413, том 3, акт 17, по отношение на следните имоти:
1. Поземлен имот 040003, площ по док.- 29,909 дка., с. Михайлово, Равнището, обл. Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово;
2. Поземлен имот 097010, площ по док.- 1,198 дка., с. Михайлово, Кривия валог, обл. Враца, общ. Хайредин, с. Михайлово, материализиран в Нотариален акт № 68, том ІІІ, рег. № 3567, дело № 153 от 11.04.2012 година, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: