НОХД № 1448/2009 год.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия А.З.А. ***, с ЕГН ********** е по чл.235 ал.1 от НК за това, че на 08.02.2009 г. в землището на село П., област П.,
отдел 325, подотдел „Т”, на Държавния горски фонд, без редовно писмено
позволително, е отсякъл 2 пространствени куб.м. широколистни дърва за огрев,
немаркирани с контролна горска марка, като с това е причинил вреди в размер на
116,00 лв.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр.П. поддържа така повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна
присъда с налагане на наказание при
условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият се явява лично и със сл.защитник като
декларира, че се признава за виновен и дава обяснения, с които на практика
отрича да е сякъл дърва и твърди, че само е събирал сухи такива.
Против
подс. А. е предявен граждански иск от Държавно горско стопанство – П. ,
представлявано от директора инж.Н. Н. М. за сумата от 116 лева , представляваща
обезщетение за причинени с престъплението и невъзстановени имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането, до окончателното й
изплащане.
Гражданският
иск се прие за съвместно разглеждане в процеса, а ощетеното ЮЛ – ДГС-П. се
конституира като граждански ищец в процеса.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като
спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 08.02.2009 г. през деня подсъдимият А.З.А., заедно
със своя баща – св.З. Я., отишли с каруца, теглена от кон, в местността „К. б.”,
находяща се в землището на с. П., обл.П.. Пристигнали в отдел № 325, подотдел „Т”
от Държавния горски фонд, стопанисван от
ДГС-П.. В подотдела подсъдимият отсякъл с помощта на носена в каруцата брадва общо
2 пространствени кубически метра широколистни дърва за огрев -габър и с помощта
на баща си ги натоварили в каруцата.
В този момент при тях пристигнали свидетелите И.Г.Ч. и Ц.Д.Т. - горски служители към
Държавно горско стопанство - П., които извършвали обход на отдела по сигнал за
незаконна сеч. Горските служители на място в посочените отдел и подотдел
заварили подс. А. да сече с брадва широколистни дървета, немаркирани с
контролна горска марка и видели вече отсечените и натоварени вкаруцата дърва -
габър. Горските служители поискали от подсъдимия разрешение за сечта, но той
заявил,че такъв не притежава. След това
горските служители, вместо да конфискуват незаконно добитата дървесина,
разпоредили на подсъдимия да разтовари прясно отсечените дърва от каруцата и да
ги остави на място, което той изпълнил. След това дървесината била измерена и
се установило, че представлява 2 пространствени куб.м. дърва за огрев от сорта
габър. За незаконната сеч против подс.А. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, който той отказал да подпише.
По сигнал на ДГС-П. до РП-П. било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на приетата по
делото лесотехническа
съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно
изготвено, мястото на извършване на
незаконната сеч е в ДГФ, стапонисва от ДГС-П., отдел 325, подотдел „Т”. Отсечените
немаркирани дървета са 2 куб.м. габър и общата им стойност е 116 лева.
Така описаната фактическа обстановка, съдът възприе
частично от обясненията на подсъдимия и неговия баща – Я. и изцяло въз основа
на показанията на свидетелите Ч. и Т., заключението
на съдебна лесотехническа оценъчна експертиза, а също така и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава изцяло вяра на гласните доказателства извлечени
от показанията на свидетелите Ч. и Т. и събраните писмени такива, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка. Вярно е , че двамата свидетели са горски
служители и като такива се намират в служебна зависимост от ощетеното ЮЛ - ДГС-П.,
но в крайна сметка те нямат никакъв личен мотив да уличават подсъдимия , като
му приписват престъпление, което иначе той не е извърил. Отделно от това
депозират показанията си под страх от наказателна отговорност и съдът не намери
основание да не ги кредитира, т.к. никое друго гласно или писмено доказателства
не ги оборва.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, в частта им,
в която отрича да е сякъл прясни дърва за огрев, а твърди , че само бил събирал
сухи дърва по земята, които кастрил с малка брадвичка. Тези негови обяснения са
израз на изградената защитна позиция, целяща избягване на наказателната
отговорност, а не източник на доказателства за фактите от обективната
действителност.
Отделно от това неговите обяснения са изключително вътрешно
противоречиви и се опровергават категорично от абсолютно незаинтересованите от
изхода на делото свидетели Ч. и Т., а частично се опровергават и показанията на
неговия баща.
На първо място горските служители са категорични, че в
момента на тяхното пристигане в процесния отдел те за заварили подсъдимия да
сече дървата с голяма брадва, като бил отсякъл е натоварил в каруцата 2 куб.м.
прясно отсечени дърва – габър, а не сухи
и паднали по земята.
Самият подсъдим твърди, че бил събирал само сухи дърва ,
паднали по земята, но в крайна сметка не отрича, че в каруцата имало и мокри,
т.е. прясно отсечени дърва, чието наличие не може да обясни логично. Признава още, че пред горските стражари се
съгласил , че е виновен за извършване на незаконна сеч, което е житейски
нелогично да прави ако наистина е събирал само сухи паднали дърва и в каруцата
му е имало само такива натоварени.
Видно от показанията на бащата на подсъдимия – св.Я., за
разлика от сина си той признава, че с тях били взели една голяма брадва , с
дължина на дръжката около 80
см., а не малка , както сочи А.. Св.Яшар в стремежа си
да подпомогне защитата на своя син също заявява, че били събирали само сухи
дърва , на в края на разпита си в с.з. от 02.11.2009г. заявява , че били секли
и сурови дърва, които били натоварил в каруцата си, а малко по-надолу от
мястото на сечта, били складирали и подготвили за натоварване и сухи дърва.
С оглед на
всичко казано до тук съдът намери за
безспорно установен факта на извършеното престъпление, авторството на същото в
лицето на подсъдимия и неговата виновност.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено по делото, че подс.А.А.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав
на чл.235 ал.1 от НК, като на 08.02.2009 г. в землището на село П., област П., отдел
325, подотдел „Т”, на Държавния горски фонд, без редовно писмено позволително,
е отсякъл 2 пространствени куб.м. широколистни дърва за огрев, немаркирани с
контролна горска марка, като с това е причинил вреди в размер на 116 лева.
Подсъдимият е имал представа
и за всички обективни елементи на престъпния състав - съзнавал е, че няма
надлежен документ за сеч на процесната дървесина, както и че я отсича от
горския фонд.
Подсъдимият е предвиждал
конкретно и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си,
т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК -
относно индивидуализацията на същото.
Съдът отчете относително високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние, предвид демостративния начин на неговото
извършване – в светлата част на денонощието и чрез използване на превозно
средство – каруца, което способства за отсичането и на по-големи количества
дървесина. Отчете се и относително ниската степен на обществена опасност на
дееца, който не е осъждан, не е криминално проявен и е балансирано охарактеризиран
по местоживеене, като настоящето деяние е инцидентно в неговия живот.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред регулиращ обществените отношения в областта на горското
стопанство, както и в желанието на подсъдимия да се облагодетелства, добивайки
дърва за огрев на семейството си по неправомерен начин, което е една рефлексия
от ниския му жизнен стандарт.
Като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства се отчетоха чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, тежкото семейно , материално положение и
имотно състояние на подсъдимия и ниската стойност на реално причинените вредни
последици, в размер под 1/2 от определената за страната минимална работна
заплата. Отегчаващи обстоятелства не се отчетоха
При тези данни и като и като съобрази
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед тяхната относителна
тежест, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства– посочени по-горе, при наличието на които и най лекото предвидено
в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. При това положение съдът приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.Б и ал. 2 /досежно кумулативно предвиденото
наказание/ от НК и замени наказанието
лишаване от свобода, като осъди подсъдимия А. на пробация с пробационни мерки
по чл. 42А ал.2,т.1 и т.2 от НК, а именно
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с
интензивност на посещенията - два пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца, с което намери, че ще се
постигнат целите на наказанието и ще съответства на тежестта на извършеното.
При
този изход на делото и след преценка на събраните доказателства и предвид заключението на изготвената лесооценъчна
експертиза, съдът намери за основателен
предявеният граждански иск от ДГС-П., представлявано от директора инж.Н.
Н. М., за сумата от 116 лева, против подсъдимия, по чл.45 от ЗЗД, каквато е стойността на отсечените
дърва за огрев, за която сума той дължи обезщетение. Предвид на това съдът осъди А.А. да заплати
на гражданския ищец сумата в размер на 116 лева, представляваща обезщетение за
причинените, в резултат на извършеното престъпление имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 08.02.2009 година
до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и признаването на
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.189 ал.3
от НПК, същият бе осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на ПРС,
направените по делото разноски общо в размер на 50 лева за експертиза, както и
ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.
По изложените съображения Пазарджишкият
Районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: