Решение по дело №553/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална дирекция за областите [област], Софийска, [област], [област] и [област] на Комисията за защита на потребителите, против Решение № 128/04.02.2024г. по АНД № 4578/2023г. на ВРС, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление №004082/27.09.2023г. и наложената на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК ***********, имуществена санкция в размер на 25 000лв. на осн.чл.210а вр.чл.68д ал.1 вр.чл.68г ал.4 от Закона за защита на потребителите.

В касационната жалба се излагат доводи за допуснати от ВРС нарушения на приложимия материален закон. Оспорва се тълкуването, направено от въззивния съд в оспореното решение по отношение на обекта на административнонаказателната отговорност. Според касатора, правилно е ангажирана тя по отношение на търговеца, предлагащ стоката, за която са установени несъответствия по отношение на съдържанието на продуктите. Именно последния, съгласно ЗЗП бил отговорен за това – на крайния потребител да се предлага правилната информация по ясен и разбираем начин, включително за състава на продукта. Жалбоподателят се мотивира и с твърдението, че производителят няма касателство относно начина на представяне на информацията, в резултат на която потребителят взима търговско решение да сключи или да не сключи определена сделка с търговеца. ЗЗП възлагал на търговеца да представи на потребителя достатъчно информация относно съдържанието на продукта и същата да е вярна така, че потребителят да вземе информирано решение. Излага своите подробни съображения по приложението на Директива 2005/29 /ЕО/ на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, както и по приложението на Регламент /ЕС/ №1169/2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите. Счита, че упоменатата по-горе Директива правилно е транспонирана в българското законодателство, съответно чл.2 б. „г“ от нея, съобразно който с понятието „търговски практики от търговците към потребителите“ се има предвид „всяко действие, бездействие, поведение или представяне, търговски съобщения, вкл. реклама и маркетинг, извършвани от страна на търговец, пряко свързан с производството, продажба или доставка на стока до потребители“, е транспонирано в т.28 от ДР на ЗЗП. Съответно чл.3 §1 от Директивата определя, че тя се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, преди, по време на и след сключване на търговска сделка във връзка със стока. На посочените основания не споделя изложеното съображение на нарушителя, че същият не осъществява състав на нелоялна търговска практика по чл.68д ал.1 ЗЗП.

По отношение възражението на ответника по касация, че приложение следва да намери Регламент /ЕС/ №1169/2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите счита, че доколкото именно в Директивата императивно са забранени нелоялните търговски практики, където са регламентирани комплекс от правила, съответно тя е и транспонирана в българското законодателство, следва тя да намери приложение в процесния казус. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на законосъобразното НП, вкл. с така определения размер на санкцията, която според касатора е адекватна да изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

С отговора си по касационната жалба ответникът по касация чрез пълномощника си адв.П. Г. от АК – [област] оспорва същата с аргумент, че НП е издадено при неясна фактическа обстановка, тъй като няма доказателства процесните продукти да страдат от несъответствие между обявеното на етикета и действителното съдържание, доколкото за тях не са проведени никакви изпитвания за съответствие. НП също така било издадено срещу лице, което не е извършило описаната в него нелоялна търговска практика, тъй като същата е извършена от производителя .

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява. В писмено становище представител по пълномощие поддържа изцяло жалбата, настоява за уважаването й на подробно изложени в становището мотиви, идентични с посочените в жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание адв.Г. оспорва жалбата и поддържа доводите си в отговора по нея. Настоява за оставяне без уважение на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] дава становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

Предмет на проверка във въззивното производство е било Наказателно постановление №004082/27.09.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите [област], Софийска, [област], [област] и [област] на Комисията за защита на потребителите, с което е наложена на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК ********, имуществена санкция в размер на 25 000лв. на осн. чл.210а вр.чл.68д ал.1 вр.чл.68г ал.4 от Закона за защита на потребителите.

За да отмени издаденото наказателно постановление, от фактическа страна, районният съд е установил, че на 27.07.2023 г. в обект магазин Лидл [област] 192 с адрес: гр. [област], община Варна, област Варна, адрес: [улица], от служители на КЗП било установено предлагане за продажба на следните видове и количества протеинови блокчета с търговска марка Born Winner както следва: - Протеиново барче BORN WINNER - High Protein 31% Chocolate Truffle, 17г protein/Gluten free, 55 гp. c обявена цена 3,09 лв., налични - 88 броя. На опаковката на продукта била отпечатана следната информация: за 100гр. енергийна стойност 368 kcal, а за 60гp.- 202 kcal; Мазнини за 100 гр. -11.3 g., а за 60 гр. - 6.2 g; Мазнини, от които наситени мастни за 100гр. - 6.1 g, а за 60 гр.- 3.4 g; Въглехидрати за 100гр. - 39 g, а за 60гр. - 21 g.; Въглехидрати, от които захари за 100гр. - 22 g, а за 60 гр.- 12 g; Влакнини за 100гр.- 4.3 g, а за 60гр. - 2.4 g; Белтъци за 100гр.- 31 g, а за 60гр. - 17 g; Сол за 100гр.- 0.42 g, а за 60гр. - 0.23 g. Във връзка с постъпила жалба от потребител, заведена с вх. №Ц-03- 3763/06.04.2023 г., в която били изложени твърдения, че след консумация на протеинови барчета на фирма Born Winner се изпитва голям чревен дискомфорт и стомашно - чревно разстройство, както и че при нечувствителен стомах, същият реагира само на тези блокчета, били извършени и предходни проверки в различни филиали на дружеството, като били направени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти - Омнилаб“ при „Ди Енд Ви Консулт“ АД, относно информацията за количественото съдържание на белтък, захари и хранителни влакнини. В получените резултати след направеното изследване с протокол № 28114/31.05.2023г. били установени следните отклонения: 1.Съдържание на белтък по етикет - 31 гр. на 100 гр. - реалната стойност на белтък в продукта - 28,53 гр. на 100 гр.; 2. Съдържание на захари по етикет - 22 гр. на 100 гр. - реалната стойност на захари в продукта -12,78 гр. на 100 гр. 3. Съдържание на влакнини по етикет - 4.3гр. на 100 гр. - реалната стойност на хранителни влакнини в продукта - 1,46 гр. на 100 гр.

ВРС установил безспорно от страните, че не са извършвани изследвания на установените продукти при проверката на 27.07.2023г., съответно без да са взети проби, проверяващите приели че търговецът „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК: ********** предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на белтък, захари и влакнини в протеинов бар BORN WINNER - High Protein 31% Chocolate Truffle, предлаган за продажба в магазин „Лидл Варна 192“, находящ се в [населено място], [улица], по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1. Предвид горното на 10.08.2023г. е съставен АУАН срещу санкционираното дружество за нарушение на чл.68 д ал.1 вр.чл.68 г ал.4вр.чл.68 в от Закона за защита на потребителите, който е връчен на 11.08.2023г. на служител на длъжност мениджър филиал магазин Лидл Варна 192, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок, поради което въз основа на АУАН и материалите по преписката на 27.09.2023г. АНО издал НП.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приел от правна страна, че НП е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34 от ЗАНН, има минимално изискуемото съдържание по чл.57 от ЗАНН, а в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания. По приложението на материалния закон ВРС приел, че нарушението не е безспорно доказано. Позовал се е на обстоятелството, че установените в обекта 88 броя протеинови барчета не са били изследвани, за да се направи извод какво е било реалното съдържание на белтъчини, мазнини и наситени мастни киселини в него. Не бил изследван и въпросът дали този продукт е от същата партида, която е била в продажба при предходната проверка, съответно такива факти не са описани в обстоятелствената част на НП. По тези съображения ВРС е приел, че от фактическа страна не е доказано по несъмнен начин, че информацията, посочена на етикета на продукта, предлаган за продажба на 27.07.2023г. е невярна и подвеждаща, съответно не били събрани достатъчно доказателства за това, че предлагайки този продукт за продажба, дружеството е осъществило нелоялна търговска практика в нарушение на забраната на ЗЗП. На посочените основания отменил НП.

Касационният състав споделя така мотивирания правен резултат, но с допълнителни съображения.

Основателни са доводите на касатора, че всеки търговец е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация относно предлаганата стока, която съгл.чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗП включва и нейния състав. Съгласно чл.7 от ЗЗП търговецът не се освобождава от това свое задължение дори когато не е получил необходимата информация от доставчика или производителя на стоката. Друго задължение на търговеца е стоката, която предлага за продажба, да е с етикет на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи (чл.9 ал.1 т.1 от ЗЗП). Етикетът следва да съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването, ако е необходимо, указания за употреба (ал.2). Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща (ал.3), а търговецът няма право да отстранява или да променя етикета на производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите (ал.4).

Всички тези изисквания при проверката в обект магазин Лидл Варна 192 с адрес: [населено място], община Варна, област Варна, адрес: [улица] са констатирани с изключение на изискването информацията, свързана със съществените характеристики на стоката да не е подвеждаща. По отношение на това нарушение, касационният състав приема следното:

В търговските обекти, на потребителите се предлагат както предварително опаковани от производителя стоки, така и стоки, опаковани от търговеца. В разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, обн. ДВ. бр.25 от 26 Март 2021г., (Наредбата по чл.19 от ЗХ) е разписано, че предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Според съображение (2) от Регламент (ЕС) № 1169/2011, свободното движение на безопасна и здравословна храна представлява съществен аспект на вътрешния пазар и значително допринася за здравето и благосъстоянието на гражданите и за техните социални и икономически интереси.

Според съображение (17) от Регламента, основното съображение по отношение на изискването за задължителна информация за храните следва да позволи на потребителите да идентифицират и използват правилно храните, и да направят избор, който е съобразен с индивидуалните потребности на хранителния им режим. За тази цел стопанските субекти в хранителната промишленост следва да направят тази информация по-лесно достъпна за хората със зрителни увреждания.

Обявяването на хранителната стойност на храните се отнася до информацията за енергийната стойност и наличието на някои хранителни вещества в храните. Задължителното предоставяне на хранителна информация на опаковката следва да подпомага действията в областта на храненето като част от политиките за обществено здраве, които биха могли да включват предоставянето на научни препоръки за образоването на обществеността по отношение на храненето, и да бъде в помощ на информирания избор на храни - съображение (34) от Регламента.

Както следва от чл.1, § 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, същият установява общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Той определя средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията.

Регламентът се прилага спрямо стопанските субекти в хранителната промишленост на всички етапи от хранителната верига, когато техните дейности се отнасят до предоставянето на потребителите на информация за храните. Той се прилага за всички храни, предназначени за крайния потребител, включително за храни, доставяни от заведения за обществено хранене, и храни, предназначени за снабдяване на заведения за обществено хранене - чл.1, § 3.

Според легалните дефиниции в чл.2, § 2 от Регламента, „информация за храните“ означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет, друг съпровождащ материал или каквито и да било средства, включително модерни технологични средства или съобщение в устна форма - чл.2, § 2, буква а); а „хранително вещество“ означава белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини, натрий, витамини и минерали, изброени в приложение XIII, част А, точка 1 към настоящия регламент, както и вещества, които принадлежат или са част от някоя от посочените категории;

- чл.2, § 2, буква т).

Както следва от чл.3, § 1 Регламент (ЕС) № 1169/2011, предоставянето на информация за храните цели постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите, като предоставя на крайните потребители основа за информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен характер.

Основните принципи във връзка с изискванията за задължителната информация за храните, са регламентирани в чл.4 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, сред които този по § 1, буква а) - същата да обхваща информация за същността и състава, свойствата или други характеристики на храната; и по буква в) - информация относно хранителните характеристики, така че на потребителите, включително на тези със специални изисквания по отношение на хранителния режим, да се даде възможност за информиран избор.

Общите изисквания за информация за храните и отговорността на стопанските субекти в хранителната промишленост, са регламентирани в Глава ІІІ от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

В тази връзка, въведеното с чл.6 от Регламента основно изискване е всяка храна, предназначена за доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене, да се съпровожда от информация за храните в съответствие с настоящия регламент.

Практиките за обективно информиране са регламентирани в чл.7 от Регламента, сред които тази по § 1, буква а) - информацията за храните да не бъде заблуждаваща, особено по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав, количество, трайност, страна на произход или място на произход, метод на изработка или производство.

Отговорностите на стопанските субекти, във връзка с изпълнение на изискванията на Регламента, са определени в чл.8 от същия, както следва:

§ 1. Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза.

§ 2. Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, осигурява наличието и точността на информацията за храните в съответствие с приложимото законодателство в областта на информацията за храните и с изискванията на съответните национални разпоредби.

§ 3. Стопанските субекти в хранителната промишленост, чиито дейности не засягат информацията за храните, не доставят храни, за които знаят или предполагат, въз основа на информацията, с която разполагат в качеството си на търговци, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

§ 4. Стопанските субекти в хранителната промишленост в рамките на контролираните от тях дейности не променят информацията, съпровождаща дадена храна, ако тази промяна би заблудила крайния потребител или по друг начин би намалила равнището на защита на потребителя и възможностите за крайния потребител да направи информиран избор. Стопанските субекти в хранителната промишленост носят отговорност за всякакви промени, които внасят в информацията за храната, съпровождаща дадена храна.

§ 5. Без да се засягат параграфи 2-4, стопанските субекти в хранителната промишленост в рамките на контролираните от тях дейности гарантират съответствието с изискванията на законодателството в областта на информацията за храните и на съответните национални разпоредби, които имат отношение към тяхната дейност, и следят за спазването на тези изисквания.

От цитираната правна уредба недвусмислено следва, че обявяването на информация за храните, която се отнася до енергийната стойност и наличието на някои хранителни вещества в храните, както и отговорността тази информация да не бъде заблуждаваща, са възложени на стопанския субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, респ. ако този субект не е установен в Съюза - на вносителя на пазара на Съюза.

В конкретният случай не се спори, че стоката представлява предварително опаковани протеинови барчета с търговска [Марка], които не се произвеждат, опаковат и етикират от търговеца „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД, нито се внасят на територията на ЕС от него.

Безспорно в хода на административнонаказателното производство е установено, че производител на протеиновите барчета е „Борн Уинър Глобал“ ЕООД - вж.констатации на стр.3 от АУАН и стр.2 от НП, и именно това дружество е стопанският субект по смисъла на чл.8, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011г., който носи отговорност за информацията за храните и за нейната точност, а не търговецът, който ги разпространява в търговската си мрежа.

Независимо че „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД е субект, участващ във веригата по разпространение на храните, доколкото неговата дейност (търговия) не засяга информацията за храните, неговата отговорност се свежда до задълженията по чл.7 и чл.9 ЗЗП - да осигури предоставянето на изискуемата по закон информация на потребителя, както и до задължението по чл.8, § 3 от Регламент (ЕС) №1169/2011г. - да не доставя храни, за които знае или предполага, въз основа на информацията, с която разполага в качеството си на търговец, че не отговарят на изискванията на приложимото законодателство в областта на информацията за храните и на изискванията на съответните национални разпоредби.

След като стоката е доставена опакована и етикирана, съгласно нормативните изисквания относно задължително съдържание, яснота и изчерпателност на информацията, търговецът е изпълнил задълженията си по ЗЗП и Регламента. Липсват каквито и да било данни, че търговецът е разполагал с информация, въз основа на която е бил в състояние да знае или да предполага, че разпространяваните от него протеинови барчета съдържат заблуждаваща потребителите информация за тяхната хранителна стойност - само в който случай може да се ангажира отговорността му по смисъла на чл.8, § 3 от Регламента. Вярно е че АНО се е позовал на изследвания от предходни проверки - резултатите от които евентуално могат да обосноват основателно съмнение в достоверността на обявената на етикета информация за храните, но както правилно е приел ВРС, в АУАН и НП не са посочени факти, от които да се обоснове извод, че тези проверки касаят стоки от същата партида.

Всеки различен извод би вменил без правно основание в задължение на търговеца да осъществява контрол по нерегламентиран начин върху съдържанието на продуктите, съответно, да поддържа знание за продукт, който не е произвел, не е опаковал и не е етикетирал. Не подобно тълкуване се съдържа в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, както счита касатора. Безспорно и съобразно чл.3 §1 от Директивата, тя се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, преди, по време на и след сключване на търговска сделка във връзка със стока, но актът, който регламентира предоставянето на информация за храните на потребителите, както и задължените субекти в тази връзка е Регламент (ЕС) №1169/2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите.

По аргумент от последното изречение на чл.8, § 4 от Регламент (ЕС) №1169/2011г., е невъзможно търговецът да е онзи стопански субект по смисъла на Регламента, който да носи отговорност за съдържанието на продуктите. Очевидно е, че това трябва да е субектът, който има правото да внася промени в информацията за храната, която неизменно я съпровожда и това е само нейният производител. Нито са регламентирани правила и процедури търговците да проверяват действителността на съдържанието на продуктите, нито се констатира подобна възможна компетентност. Противното би означавало на търговеца да се вменят задълженията на контролен орган или задълженията на производител/вносител на съответната стока, без да са уредени последиците от тези проверки.

В обобщение, този касационен състав приема, че в НП са описани фактически действия по предоставяне на заблуждаваща информация от страна на производителя на хранителния продукт, за които неправилно е ангажирана отговорността на търговеца за нелоялна заблуждаваща търговска практика.

Освен процесуално и материално законосъобразно по гореизложените съображения, при извършена служебна проверка на обжалваното решение, извън наведените в касационната жалба оплаквания, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 3 180 лв. Касаторът чрез своя представител по пълномощие своевременно е направил възражение за прекомерност в Становището със с.д.№ 4538/28.03.2024г., което е допустимо и основателно. Делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност. Пред касационната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, на което не са събирани нови доказателства и не са установявани нови фактически обстоятелства. Оказаната правна помощ се изразява и в изготвяне на писмени бележки, които са аналогични по съдържание на представените жалба и писмени бележки в хода на производството пред Районен съд- Варна. С оглед на това съдът намира, че уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 3 180 лв. се явява прекомерен и непропорционален, поради което следва да бъде намален в общ размер на 2 500 лв. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът се съобразява и със задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, I тричленен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128/04.02.2024г., постановено по АНД № 4578/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено Наказателно постановление №004082/27.09.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите [област], Софийска, [област], [област] и [област] на Комисията за защита на потребителите, с което е наложена на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, ЕИК **********, имуществена санкция в размер на 25 000лв. на осн.чл.210а вр.чл.68д ал.1 вр.чл.68г ал.4 от Закона за защита на потребителите.

ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на "Лидл България" ЕООД енд КО" КД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление [населено място] поле, ул. „3-ти март“ № 1, [община], [област], сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева - дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно.