Решение по дело №704/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 98
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Георгиев
Дело: 20203100200704
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 9813.07.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 13.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светлозар Г. Георгиев

Жулиета Г. Шопова
Прокурор:Окръжна прокуратура - Варна
Диана Русева Недкова - Кипрова (24928 ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Частно наказателно дело № 20203100200704 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм.
и доп. бр.55 от 19.07.2011г./.
Образувано е въз основа на изпратено чрез Министерство на правосъдието на Р. България Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР, издадено въз основа на решение за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция постановено на 24.07.2018г. от съдебен орган на издаващата държава – Районен съд Нойвед – област Бон
– Федерална Република Германия, влязло в сила на 10.09.2019г. срещу българския гражданин С. А. Д. .
От извършена справка по Наредба № 14 от 18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната
власт до регистъра на населението – национална база данни „Население” се установи, че засегнатото лице е с постоянно
местоживеене в гр. Варна, област Варна, ул. «Крайезерна» № 31, поради което компетентен да разгледа и да се произнесе по
представеното решение, съгласно чл. 31 ал. 1 ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.
Производството е протекло в условията на чл.269 ал. 3 т.3 НПК вр. чл. 16, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага решението да бъде признато и приведено в изпълнение, тъй като са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за признаването му.
Засегнатото лице С. Д. се явява, редовно призован, призовката е връчена лично, изразява становище за признаване на
наложената финансова санкция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно
прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение постановено на 24.07.2018г.
от съдебен орган на издаващата държава – Районен съд Нойвед – област Бонн – Федерална Република Германия, влязло в
сила на 10.09.2019г. срещу българския гражданин С. Д. Д., е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 1500 евро
за допуснато нарушение на чл. 2, чл. 21 ал. 1 № 1 от Закона за движение по пътищата, чл. 267 от Наказателния кодекс,
както и сумата от 115,50 евро – разноски по проведеното съдебно-административно производство, или общо 1615,50 евро.
От фактическа страна е прието, че на 07.11.2017г българският гражданин е бил назначен на работа във фирма «Бахар шутц
и щук ООД» от св. М.Й.. По време на проведеното интервю за работа Д. е представил фалшиво българско свидетелство за
управление на МПС и по този начин не само е бил назначен наработа, но е получил на разположение фирмен автомобил марка
«Форд Транзит» с регистрационен номер NR-ВА 270, за да пътува с него от адреса на фирмата до строителните обекти,
както и друг фирмен автомобил марка „П.“ с регистрационен номер NR ВА 280 за да пътува от жилището си до фирмата.
На На 07.11.2017г в 15,22 часа, Д. е бил заснет с камера на федерална магистрала А3 да шофира с превишена скорост. На
18.11.2017г отново е бил заснет с камера да шофира с превишена скорост.
Касае се за влязъл в сила акт на съдебен орган на държава - членка на ЕС, с което е била ангажирана
административнонаказателна отговорност на българския гражданин. Същият представлява решение за налагане на
финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т.1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на признаване и изпълнение по реда
на този закон. С оглед квалификацията на извършеното от Д. деяние, същото е от кръга на изрично посочените по чл. 30, ал.
2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, за които не се изследва двойна наказуемост – а именно поведение, което се квалифицира, като
нарушение на разпоредбите свързани с движението по пътищата.
Съгласно направената декларация в удостоверението, в проведеното съдебно-административнонаказателно производство Д.
е бил запознат с правото си да обжалва решението в сроковете, предвидени в законодателството на издаващата държава.
Издаващият орган е посочил, че в случая се касае за съдебно административно производство, което е преминало съдебен
контрол.
При така изложените фактически положения, съдът намира, че в случая са налице изискванията на чл.30 ЗПИИРКОРНФС за
признаване на чуждия акт и допускане на неговото изпълнение, тъй като съдът е изправен пред редовно от външна страна
удостоверение, точно отразяващо съдържанието на решението, предмет на настоящото производство, като не се
установяват отрицателните предпоставки, обуславящи отказ от признаване, визирани в разпоредбата на чл. 35
ЗПИИРКОРНФС.
По делото не са представени доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с
решението за налагане на финансова санкция, което да обоснове приспадане по смисъла на чл. 33 вр. чл. 17 ЗПИИКОРНФС.
Съдът счита, че съобразно изискването на чл. 32 ал.1 вр.16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС паричното задължение на Д. следва да бъде
трансформирано в лева по фиксирания курс (обявен от БНБ) на еврото към българския лев, валиден към 01.01.2019г. (съгласно
който 1 евро се равнява на 1,95583 лева), т.е. равностойността на задължението от общо 1615,50 евро възлиза на сумата от
3160 лева.
Разноските по признаването и изпълнение на решението, съобразно изискванията на чл.13 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС остават
в тежест на изпълняващата държава – Република България.
По изложените съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за налагане на финансова санкция постановено на 24.07.2018г. от съдебен орган на издаващата държава –
Районен съд Нойвед – област Бон – Федерална Република Германия, влязло в сила на 10.09.2019г. срещу българския гражданин
С. А. Д. ЕГН **********, на когото е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 1500 евро за допуснато
нарушение, за това, че на 07.11.2017г е бил назначен на работа във фирма «Бахар шутц и щук ООД» св. М.Й., като при
проведеното интервю за работа е представил фалшиво българско свидетелство за управление на МПС и по този начин не само е
бил назначен наработа, но е получил на разположение фирмен автомобил марка «Форд Транзит» с регистрационен номер NR-
ВА 270, за да пътува с него от адреса на фирмата до строителните обекти, както и друг фирмен автомобил марка „П.“ с
регистрационен номер ****** за да пътува от жилището си до фирмата. На На 07.11.2017г в 15,22 часа, Д. е бил заснет с камера
на федерална магистрала А3 да шофира с превишена скорост. На 18.11.2017г отново е бил заснет с камера да шофира с
превишена скорост, като по този начин е нарушил разпоредбите свързани с управлението на МПС - престъпление по чл. 2, чл.
21 ал. 1 № 1 от Закона за движение по пътищата, чл. 267 от Наказателния кодекс, поради което му е наложена финансова
санкция в размер на 1500 евро, както и сумата от 115,50 евро – разноски по проведеното съдебно-административно
производство, или общо 1615,50 евро, с левова равностойност - 3160 лева. РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на ТД на
НАП – Варна за изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му. Да се
уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава – Районен съд Нойвед – област Бон – Федерална Република
Германия –посредством посоченото в удостоверението лице за контакт, за признаването и изпращането на решението за
налагане на финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и при приключване на изпълнението на
решението. Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от същия закон да се изпрати и на Министерство на правосъдието на
Република България. Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му пред Апелативен
съд – гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________