Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Ловеч, 22.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в открито
заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при
секретаря Марина Филипова като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева
в.гр.д. № 698 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба от “СТАР ПОСТ” ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.Д.В.,
чрез пълномощника адв.С.Д., против решение № 260022/28.09.2020 г. по гр.д. №
326/2020 г. по описа на РС – Т., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Ю.А.П., ЕГН **********,
оформено със Заповед № 221/31.03.2020 г. на Управителя на “СТАР ПОСТ” ООД,
същият е възстановен на предишната работа – “шофьор-куриер” при “СТАР ПОСТ” ООД
към офис *****, като Ю.А.П. следва да се яви за заемане на длъжността в
2-седмичен срок от получаване на съобщението, че е възстановен. Със същото
решение “СТАР ПОСТ” ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Д.В., е
осъдено да заплати на Ю.А.П., ЕГН **********,
на основание чл.128, ал.1, т.1 от КТ
сумата от 348.60 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение
за 12 дни за месец март, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска /13.05.2020 г./ до
окончателното й изплащане, от която сума следва да бъдат
приспаднати дължимите удръжки; сумата от 2929.27
лв., представляваща
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за
оставането му без работа поради уволнението за период от 06.04.2020 г. до 28.08.2020 г. /дата на съдебното
заседание по същество/, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
/13.05.2020 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 610.00 лв., представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение. С решението „СТАР ПОСТ” ООД, ЕИК ***, е осъдено да заплати по
сметка на Т.ския районен съд сумата 327.17 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове и
дължимата ДТ за предявения насрещен иск.
Счита, че
решението на ТРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че от негова страна
е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ. Оспорва и направения от районния
съд извод, че липсват доказателства за извършване на вменените на ищеца
нарушения. На следващо място изтъква, че районният съд не е обсъдил всички
приети по делото доказателства във връзка с изпълнение на трудовите задължения
от Ю.П., както и наложеното му дисциплинарно наказание.
По отношение на осъдителния иск за заплащане на трудово възнаграждение за
м.март 2020 г. твърди, че е представил платежен фиш, от който се установява, че
на бившия служител са изплатени всички дължими парични средства за този месец.
Във връзка с предявения насрещен иск с правно основание чл.221, ал.2 от КТ
изтъква, че същият е основателен, тъй като процесната заповед е издадена при
спазване на всички нормативни изисквания.
Моли
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на ТРС и вместо него
постанови друго, с което отхвърли предявените от Ю.П. обективно съединени искове като
неоснователни и недоказани и го осъди да му заплати на основание чл.221, ал.2
от КТ обезщетение в размер на 610.00 лв., като му присъди и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Ю.А.П., чрез пълномощника адв. К.Н.. В него моли съда да постанови решение, с което
потвърди решението на ТРС като правилно и законосъобразно и му присъди
направените разноски. Излага подробно съображенията си, като анализира
събраните по делото доказателства и цитира задължителна съдебна практика.
В съдебно заседание
въззивникът, чрез упълномощения адв.С.Д. от ЛАК поддържа подадената жалба на
изложените в нея основания. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови
друго, с което отхвърли предявените от ищеца искове и уважи предявения насрещен
иск, като му присъди направените по делото разноски съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемия Ю.П. се явява
лично и чрез процесуалния си представител адв.Кр.Н. оспорва въззивната жалба,
като моли съда да постанови решение,
което потвърди решението на РС –Т.и му присъди разноските за настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба основания.
Решението на ТРС е валидно и допустимо, и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Производството
по гр.д. № 326/2020 г. по описа на РС - Т.е образувано по постъпила искова
молба от Ю.А.П. срещу
“СТАР ПОСТ” ООД, ЕИК ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, вр. чл.128 от КТ.
В нея
ищецът излага, че по силата на трудов
договор №106/2015 г. е заемал длъжността
„шофьор-куриер“ към офис гр.Ловеч на ответното дружество, със задължение за
получаване доставяне на пощенски пратки
на клиенти в гр.Т.. Изтъква, че със Заповед № 214 от 23.03.2020 г. срещу него е
открито дисциплинарно производство за неявяване на работа в продължение на 6
дни за периода от 16.03.2020 г. до 23.03.2020 г., като работодателят е изискал
писмени обяснения. Твърди, че на 30.03.2020 г. е изпратил писмените си
обяснения с пощенска пратка и документи, че през посочените дни е бил на
работа. но управителят на дружеството е
отказал да я получи. Посочва, че на 06.04.2020 г. му била връчена Заповед № 221/31.03.2020
г. за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“, като на основание чл.221,
ал.2 от КТ му е определено да заплати обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение – 610.00 лева.
Счита, че
процесната заповед, с която е прекратено трудовото и правоотношение с ответника
е незаконосъобразна и с нея са нарушени трудовите му прав Моли съда да постанови
решение, с което бъде признато уволнението със Заповед № 221 от 31.03.2020г. за
незаконно и отменено, да бъде възстановен на предишната си работа, да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати дължимото за месец март трудово
възнаграждение и да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа, считано от 01.04.2020 г. до постановяване на съдебното
решение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника “СТАР ПОСТ” ООД, в който оспорва предявените искове.
Счита, че издадената заповед за уволнение е законосъобразна, издадена в
съответствие с изискванията на КТ. Твърди се, че на ищеца са изискани обяснения, от
които не става ясно, защо същият не се е явявал на работа в офиса на дружеството в гр.Ловеч, както е описано в
трудовия договор и длъжностната му характеристика.
В отговора се изтъква, че посочените в заповедта
факти и обстоятелства са установени по несъмнен начин и посредством изискани
обяснения от мениджър-офис – Т.К.. Отделно се твърди, че освен неявяване на
работа, ищецът си е позволил да разпише и представи като доказателство по
делото товарителници от Виваком, които
изглеждат подписани от него, но всъщност не са, тъй като на екземплярите
на ответника, които са на индикирана хартия, липсва подпис. На
следващо място посочва, че ищецът е манипулирал и представените
протоколи, защото баркодовете не съвпадат с датите на връчване и датите на
получаване, а за някой от тях се изтъква, че са разнесени от друг служител.
Счита, че тези действия са довели до забавяне на връчването на множество пратки
до техните адресати и след преценката на тези факти в дисциплинарното
производство на ответника е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.
Моли, да бъдат отхвърлени всички искове на ищеца,
като неоснователни и недоказани, като му се присъдят направените
съдебно-деловодни разноски.
С отговора на исковата молба от ответното дружество е предявена
насрещна претенция за заплащане на обезщетение по реда на чл.221, ал.2 от КТ в
размер на 610.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещната искова
молба - 19.06.2020 г. до окончателно изплащане на задължението.
От
събраните по гр.д. № 326/2020 г. по описа на ТРС писмени и гласни
доказателства, както и наведените във въззивната жалба и отговора доводите на
процесуалните представители на страните, настоящата инстанция приема за
установено следното:
Между
страните не се спори, че са сключили трудов договор № 106/23.03.2015 г. на
основание чл.
67, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, по силата на който
работодателят "СТАР ПОСТ" ООД е
възложил, а ищецът Ю.П. се съгласила да изпълнява длъжността "шофьор-куриер"
на пълно работно време /8 часа/ към офис ***, в съответствие с длъжностната
характеристика: управление на служебен/личен/ автомобил, доставяне на пратки на
куриери и директно на получатели в гр.Т.и страната.
|
|
|
|
|
Съгласно чл.
6 от трудовия договор, ищецът се е задължил да изпълнява стриктно възложените
му съгласно длъжностната характеристика функции и задачи, условията на
договора, трудовото законодателство и нарежданията на работодателя, както и
утвърдените от него вътрешни правилници, инструкции и други вътрешни документи,
както и да спазва стриктно установеното работно време.
В приложената по делото длъжностна характеристика за
длъжността "шофьор - куриер", връчена на ищеца на 24.03.2015 г., са
изброени задълженията му, свързани с управлението на служебното/лично/ МПС,
както и свързаните с изпълнението на куриерската дейност. В т.А.3 конкретно е
посочено, че: "приема пратките от мениджъра на съответния офис срещу
подпис"; "пренася пратките по най-краткия и безопасен маршрут";
"доставя пратката на получателя в указания от мениджъра срок и му я
предава срещу подпис, удостоверяващ получаването й, като отбелязва датата и
часа"; "отбелязва в документа важни обстоятелства, поради които не
може да осъществи доставката"; "връща в офиса пратките, които не
могат да бъдат доставени" и др.
Съгласно
т.Г „Организационно-управленски връзки“ при изпълнението на задълженията си,
длъжността е подчинена пряко и е под непосредственото ръководство на
управителя, мениджър на офис, отговорник по транспорта, главен мениджър за
провинция, с които поддържа ежедневна връзка. Изрично е конкретизирано, че в
ежедневната работа куриерът е във връзка с мениджъра на офис, други куриери от
офиса, служители на други предприятия, пощенски станции, институции и организации,
шофьори на фирмата, като отчита работата си пред межиджъра на офис..
От ответника е
представена заповед № 310/30.03.2015 г. на управителя на „Стар пост“ООД, която
не е оспорена и със съдържанието на която ищецът е запознат, видно от положения
подпис. С цел подобряване на работния процес и организацията на работа в
офисите на „Стар пост“ООД е наредено
всички служители на съответния офис всяка сутрин в началото на установеното
работно време да бъдат в офиса на дружеството за разпределяне на задачите и
пратките за деня, а в края на всеки работен ден да отчетат извършената за деня
работа, както и доставените и недоставени пратки. С цитираната заповед на
„Мендижъра“ на офис е вменено задължението да разпределя задачите за деня на
подчинените си, съобразно трудовите им задължения, посочени в длъжностните
характеристики и инструкциите за работа.
Със заповед № 214/23.03.2020 г. на
управителя на „Стар пост“ООД на основание чл.193, ал.1 от КТ, във вр. с чл.187,
т.1, предл.трето от КТ, е открита процедура за преценка на извършените
дисциплинарни нарушения от Ю.П., на длъжност „Шофьор – куриер“ за следните
нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.1, предл.3 от КТ: „неявяване на
лицето на работа“ в продължение на шест последователни работни дни или за
времето от 16.03.2020 г. до 23.03.2020 г. вкл., като за дните на отсъствието си
не е представило извинителна причина пред работодателя и възможно евентуално
налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение. В заповедта
изрично е посочено, че в рамките на работния ден, в който му е връчено
настоящето уведомително писмо за образуваното срещу него дисциплинарно
производство и в изпълнение разпоредбата на чл.193 от КТ, да депозира писмени
обяснения във връзка с извършените нарушения, които адресира до г-жа Д.В. –
управител и законен представител на „Стар пост“ООД, ***. От приложеното от
ответника известие за доставяне /л.62 от гр.д. № 326/2020 г. на ТРС/ е видно,
че цитираната заповед е получена лично от ищеца на 27.03.2020 г. /петък/.
Във връзка с получената на 27.03.2020 г.
в 17.30 ч. заповед № 214 от 23.03.2020 г., ищецът е депозирал писмени
обяснения, като е приложил доказателства за доставени и недоставени пратки от
16.03.2020 г. до 23.03.2020 г. От приложените на л.16 писмени доказателства е
видно, че същият ги е изпратил на 30.03.2020 г., а от направеното отбелязване
върху представените на л.17 служебни бонове на „Еконт“ се установява, че на
01.04.2020 г. управителят на дружеството Д.В. е отказала да приеме документите.
От ответното дружество е представена и
последваща заповед № 217/24.03.2020 г. на управителя на „Стар пост“ООД, която
не е подписана. С нея на основание чл.193, ал.1 от КТ, във вр. с чл.187, т.1,
предл.трето от КТ, е открита процедура за преценка на извършените дисциплинарни
нарушения от Ю.П., на длъжност „Шофьор – куриер“ за следните нарушения на
трудовата дисциплина по чл.187, т.1, предл.3 от КТ: „неявяване на лицето на
работа“ в продължение на шест последователни работни дни или за времето от
24.03.2020 г. до 31.03.2020 г. вкл., като за дните на отсъствието си не е
представило извинителна причина пред работодателя и възможно евентуално
налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение. В нея е посочено,
че в рамките на работния ден, в който му е връчено настоящето уведомително
писмо за образуваното срещу него дисциплинарно производство и в изпълнение
разпоредбата на чл.193 от КТ, да депозира писмени обяснения във връзка с
извършените нарушения, които адресира до г-жа Д.В. – управител и законен
представител на „Стар пост“ООД, ***. Върху заповедта е направено отбелязване от
М.Б., че лицето отказва да подпише, но не е посочена датата.
От представената докладна записка от
мениджър офис Л. Т.К. относно присъствието на куриери от гр.Т. и гр.Т. в
периода 16-31 март 2020 г. се установява, че куриерите от гр.Т. М.П.и от гр.Т. Ю.А.
в периода 16-31 март 2020 г. не са посещавали офис Л. за получаване на пратки и
за разнос в съответните им райони. В същия период пратките са им предоставяни
от него, като при посещението си е получавал пратки и обратни разписки от
техните райони, които е изпращал в централен офис С.. В заключение е посочено,
че посочените куриери по заповед и изпълнение са назначени като такива за гр.Т.
и гр.Т. и не се явяват на работа в офис Л., като присъствието им е отразено с
месечна отчетна форма за м.март.
В приложена по делото отчетна форма за
явяване/неявяване на работа за м.март 2020 г., изготвена от мениджъра на офис Л.
Т.К. е посочено, че за периода от 16-23 март ищецът е бил на работа за пълен
работен ден от 9.00 ч. до 18.00 ч.
Със Заповед № 221 от 31.03.2020 г.
на Управителя на ответното дружество, на ищеца е наложено наказание дисциплинарно
уволнение на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 190, ал.,1 т. 2 от КТ, вр.
чл.187, т. 1, предл. 3, при спазени изисквания на чл. 189, чл.193, ал.1 и
чл.194 от КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Посочено е, че на
основание чл.221, ал.2 от КТ лицето дължи обезщетение в размер на едно брутно
трудово възнаграждение от 610.00 лв. От представеното известие за доставяне е
видно, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е получена на
ищеца на 06.04.2020 г.
Като нарушение на трудовата дисциплина в заповедта е посочено, че
лицето не се е явило на работа в
продължение на 12 /дванадесет/ последователни работни дни или за времето от
16.03.2020 г. до 31.03.2020 г. вкл., като за дните на отсъствието си не е
представил на работодателят извинителна причина. Отразено е, че поведението на ищеца
представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1
предл.3 от КТ, както и че със Заповед № 214 /23.03.2020 г. на основание чл.193,
ал.1 от КТ са изискани обяснения от работника, като заповедта е изпратена по
пощата, но същата се върнала с отбелязване, че лицето „отсъства“. Работодателят
е приел, че в указаните срокове лицето не е изпратило писмени обяснения за
отсъствието си. При преценка тежестта на
наказанието, работодателят е счел, че извършеното
нарушение е тежко, касае се за неизпълнение на основно задължение на служителя,
което е довело нарушаване на установения трудов ред в предприятието, до
затруднения от организационно естество в работата на дружеството, като следва
да се отчете и пълната незаинтересованост на лицето към трудовите му задължения
и до настоящия момент.
За установяване на обстоятелства във връзка с посочените
нарушенията, по искане на ищеца е допуснат до разпит като св.Т.К. – мениджър на офис Л. за процесния период. В
показанията си, на които съдът дава вяра като обективни, безпристрастни и
непосредствени същият твърди, че ищецът е бил назначен
на длъжност „шофьор – куриер” за общините гр.А.
и гр. Т., като задълженията му били да обслужва Районен съд - Т.,
Районна прокуратура - Т., Районно управление – Т., „Виваком” - Т. и А.. От показанията на св.К.се
установява, че „…Ю. нямал задължение със заповед да идва в офиса на фирмата в
Ловеч. Той трябва да върши работата в Т.и А., а не за Ловеч, където има друг
куриер, който отговаря само за Ловеч. В Т. също си има куриер, който отговаря
за общината и за селата.……“. Свидетелят твърди, че той е получавал пратките в
офиса на фирмата в гр.Ловеч през нощта и ги разпределя, а на сутринта ги
разнася до Т., Т. и Я.. Пратките за Т.и А. ги предавал на Ю., който е задължен
да ги разнася в общините Т.и А.. Свидетелят е категоричен, че Ю. работил до
06.04.2020 г. и тогава го уволнили дисциплинарно. Излага също, че до 06.04. не
е имало отказ от негова страна да получава и да връща пратки. Отбелязва в
показанията си, че не е имал никакви проблеми с Ю. и куриерите. Относно
подписаната от него и приложена по делото Докладна записка относно присъствие
на куриери за периода 16 - 31.03.2020 г.
потвърждава, че от две години и
половина всеки месец изпраща в С. тази отчетна форма, въз основа на която се
изплащат възнаграждения за положен труд. Не отрича и записаното, че работата на
куриерите не е в офиса в Ловеч, а по
места, по общините. От показанията
на свидетеля се установява, че откакто е започнал работа във фирмата е
създадена организация, при която при пристигане на пратките вечер и нощно време
в офиса в Ловеч, той като мениджър ги е приемал, а сутринта разпределял пощата
за Т., Т., Я. и Ловеч. След като я разпредели, той я доставя на куриера в Т.,
за да може я разнесе, а той взема и апарати за ремонт от Виваком. Същото е и за
Т.. Пред съда свидетелят заявява, че
няма писмена заповед от управителката, с която му нарежда ежедневно
куриера от Т.да идва в офиса в Ловеч за да си взема пратките, а след това да ги
разнася в района.
При така установената
фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че районният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2
и 3
от КТ, за признаване на уволнението на ищеца по Заповед № 221/31.03.2020 г.
за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на ищеца на предишната работа
на длъжност "шофьор куриер" в офис на ответника в ***, за заплащане
на обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа, за заплащане на основание чл.128, т.1 от КТ
на сумата 610.00 лв. дължимо трудово възнаграждение за м.март 2020 г., както и
с насрещен иск от ответното дружество с
правно основание чл.221, ал.2 от КТ за сумата 610.00 лв.
Правото на уволнение е субективно потестативно
право на работодателя, като законодателят е въвел оборимата презумпция, че
всяко уволнение е законно и е предоставил субективно процесуално право на
уволнения работник или служител да оспори законността на уволнението си. В това
производство в тежест на работодателя е да докаже, че е налице презумираната
законност на това уволнение. В случая работодателят "Стар Пост" ООД е упражнил субективното си
право на уволнение по смисъла на чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, налагайки на ищеца най-тежкото дисциплинарно
наказание - уволнение /чл.
188, т. 3 от КТ/.
Въззивната инстанция изцяло споделя
направения от районния съд извод, че дисциплинарното наказание е наложено в
нарушение на процесуалните правила, предвидени в чл.
193, ал. 1 от КТ. Искането за даване на обяснения за констатираното от
работодателя дисциплинарно нарушение не е формален акт. То е въведено с оглед
осигуряване възможност за защита на работника и същевременно възможност
работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
дисциплинарно нарушение. В тежест на работодателя е да установи факта на
поискването, респ. поканването на работника или служителя да бъде изслушан.
Законът не е въвел конкретни правила за тази процедура, както и не е определил
срок, в който работодателят следва да изчака работника или служителя да даде
обяснения. За да се освободи от тежката последица на чл.193, ал.2 от КТ, работодателят
следва да установи, че неизслушването, респ. недаването на
обяснения е по причина, произтичаща от поведението на работника или служителя.
В мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че действително
работникът не е изпълнил дадените в Заповед № 214 от 23.03.2020 г. указания от
работодателя да представи обясненията си в срока, който самият работодател е
определил, а именно в рамките на работния ден, в който бъде връчена заповедта и
на адреса на дружество в гр.С.. Анализирайки доказателства по делото и факта,
че същата му е връчена на 27.03.2020 г.
-петък в 17.30 ч., което не е оспорено от ответното дружество, е направил
извод, че обективно е възпрепятствана възможността на ищеца да даде обяснение в
указания срок, който е „неразумен“. Настоящият
съдебен състав изцяло споделя тези мотиви. В
съдебната практика се приема, че разумен и достатъчен е този срок за писмени
обяснения, който позволява на дисциплинарно уличения, след като се ориентира
във фактите, да изложи обмислен коментар на твърденията или отговор на
въпросите в писмена форма. При даден неподходящ срок за обяснения следва да се
приеме, че обясненията не са дадени по вина на работника или служителя. Когато
искането на обяснения са за обстоятелства – действия или бездействия на
работника, които налагат извършването на определени справки, представянето на
документи, които не се намират в него и други, срокът за обяснения трябва да е
съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. От значение е също,
дали писмените обяснения са дадени по всички въпроси и дали са взети предвид
преди налагане на дисциплинарното наказание. Макар и изискани в твърде кратък
срок, ако служителят е изготвил и депозирал пред работодателя си писмени
обяснения, изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретни нарушения,
и ако преди налагане на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети
предвид, неправилно е да се прилага аналогично разрешението, дадено в
установената практика на ВКС за случаите, при които поради недостатъчен срок
служителят не е могъл да даде обяснения, такива липсват и са частични, не по
негова вина /решение № 159/ 07.06.2019 г. по дело № 563/2019 г. на ВКС, IV г.о./.
В случая ищецът е следвало да се снабди с документи, намиращи се в други
институции, за да даде обяснения във
връзка с констатираните от работодателя дисциплинарни нарушения, а именно
неявяването на работа за периода от 16.03.2020 г. - 23.03.2020 г. вкл.
Независимо от краткия срок и следващите почивни дни, в първия работен ден
ищецът е изпратил обяснения и доказателства, че за посочения период е
изпълнявал трудовите си задължения. От представените писмени доказателствата се
установява, че работодателят е отказал да ги приеме, т.е. обясненията не са
дадени по вина на работника или служителя. Работодателят – субект на
дисциплинарна власт е съгласуват заповедта за дисциплинарно уволнение при отказ
да се запознае с обясненията на работника, което е основание да се приеме,
че са налице предпоставките на чл.193 ал.2 КТ и съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество. Въззивната инстанция споделя мотивите на районния
съд и във връзка с констатираното противоречие между представените по делото
доказателства, становището на ответното дружество по повод изискването на обяснения от ищеца и
отразеното в заповед № 221/31.03.2020 г., поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
От съдържанието на оспорената заповед за уволнение се установява, че
дисциплинарното наказание е наложено на ищеца за това, че не се е явил на
работа в продължение на 12 - дванадесет последователни работни дни, като е
посочен и периода от 24.03.2020
г. до 31.03.2020 г. вкл.
По отношение на посоченото в
уволнителната заповед нарушение, а именно неявяване на работа за периода от
24.03.2020 г. до 31.03.2020 г. вкл., въззивната инстанция приема, че от страна
на работодателя не са поискани писмения обяснения, а такива обстоятелства не са
посочени и в заповед № 221/31.03.2020 г. за налагане на дисциплинарно уволнение
и прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Това е основание за
приложение на чл.193, ал.2 от КТ по отношение на спора за законност на
наказанието за тези нарушения.
На следващо място въззивната инстанция
споделя и изводите на районния съд, че ответникът не е доказал, че ищецът Ю.П. е извършил
твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и същите са извършени виновно. Наред с това
следва да се допълни, че в тежест на работодателя е да докаже, че при
определяне на дисциплинарното наказание, в случая уволнение, се е ръководил от
критериите по чл.
189, ал. 1 от КТ, а именно, че тежестта на конкретните нарушения на
трудовите задължения, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на
служителя са от такъв характер, че обосновават налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание, каквото е уволнението.
С
постановени по реда на чл. 290
от ГПК решения на ВКС /решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д.№ 626/2009 г.,
III г.о., решение № 305/01.06.2010 г. по гр.д.№ 620/2009 г., III г.о., решение
№ 372/01.07.2010 г. по гр.д.№ 1040/2009 г., IV г.о., решение № 236/19.09.2012
г. по гр.д.№ 34/2012 г., III г.о./, е създадена задължителна съдебна практика
по приложението на чл.
189, ал. 1 от КТ, според която, при спор за законността на наложеното
дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол за
съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното
нарушение, респ. относно това дали работодателят преди налагане на
дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл.
189, ал. 1 от КТ, като е взел предвид критериите - тежест на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя.
В
случая в уволнителната заповед нарушенията са описани като „неявяване на лицето
на работа в продължение на 12 работни дни или за времето от 16.03.2020 г. до
31.03.2020 г. вкл., като за дните на отсъствието си не е представило
извинителна причина пред работодателя“. Анализирайки
задълбочено представените по делото писмени доказателства /приемо-предавателни
протоколи/, трудов договор, длъжностна характеристика и показанията на св.Т.К.,
районният съд е направил извод, че през посочения в уволнителната заповед
времеви период ищецът се е явявал на работа и изпълнявал трудовите си
задължения. Настоящата инстанция споделя изцяло тези мотиви и приема за
недоказани описаните нарушения, поради което и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
Следва
да се добави, че основното възражение, направено от ответника в отговора
на исковата молба и поддържано в подадената въззивна жалба е, че служителят не
се е явявал всеки работен ден в офиса на дружеството в гр.Ловеч да приема от
мениджъра на обекта събралите си за разнос пощенски пратки и след като ги
разнесе, да се върне обратно и направи отчет за свършеното през съответния
работен ден, като върне обратно в офиса пратките, които не са били доставени. Действително
в представена по делото длъжностна характеристика за длъжност „шофьор-куриер“
на ищеца е вменен задължение да връща в офиса пратките, които не могат да бъдат
доставени и да ги приема от мениджъра на офиса срещу подпис. В представена
заповед № 310/30.03.2015 г. на управителя на „Стар пост“ООД, с която ищецът е
запознат, е наредено всички служители на съответния офис всяка сутрин в
началото на установеното работно време да бъдат в офиса на дружеството за
разпределяне на задачите и пратките за деня, а в края на всеки работен ден да
отчетат извършената за деня работа, както и доставените и недоставени пратки. Съгласно
цитираната заповед „Мендижъра“ на офис има задължението да разпределя задачите
за деня на подчинените си, съобразно трудовите им задължения, посочени в
длъжностните характеристики и инструкциите за работа. Настоящата инстанция счита, че в случая
работодателят, налагайки наказанието, не е преценил правилно критериите по чл.
189, ал. 1 от КТ. По-конкретно съдът приема, че не е съобразил създадената
организация на работа от мениджъра на офиса, на когото ищецът е подчинен в
ежедневната си работа съгласно т.Г от длъжностната характеристика и не се касае
за нарушение на трудовата дисциплина, от което са настъпили неблагоприятни
последици за дружеството.
С
оглед на изложено съдът намира за обоснован извода на районния , че наложеното
на ищеца дисциплинарно наказание - уволнение, е незаконосъобразно и предявеният
иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен, като е признал уволнението на
ищеца, оформено със Заповед № 221/31.03.2020 г. на Управителя на "Стар Пост" ООД,за незаконно и отменил
същото.
Предвид
изхода на процеса относно главния иск и в съответствие с нормативната уредба,
правилно ТРС е уважил и акцесорния иск по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ, като ищеца е възстановен на предишната работа -
"шофьор - куриер" при ответното дружество към офис ***.
Поради изложените съображения,
въззивният състав счита за неоснователни релевираните в жалбата оплаквания на
ответното дружество за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е
уважил и предявения от ищеца иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, като е приел че са налице са материалноправните предпоставки за
уважаване на тази претенция, а именно: незаконно уволнение, вреда, изразяваща
се в липса на трудово възнаграждение за периода, през който ищецът е останал
без работа, поради уволнението, но не повече от 6 месеца, и причинна връзка
между незаконното уволнение и вредата. В исковата молба Ю.П. е декларирал, че от освобождаването му до
депозиране на исковата молба в съда е останал без работа, а за настъпила промяна
в това обстоятелство не е уведомил съда до приключване на производството. Съгласно
чл.
228, ал. 1 от КТ, база за определяне на обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ, е брутното трудово възнаграждение, получено от работника
или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
това обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение. От страна на ищеца не е направено искане за
назначаване на съдебно-икономическа експертиза и за да определи размера на това
обезщетение, районният съд е
взел предвид представеното по делото допълнително споразумение № 4/02.01.2020
г. към трудов договор от 23.03.2015 г. От него се установява, че считано от
01.01.2020 г., трудовото възнаграждение на ищеца вместо 560.00 лв. става 610.00
лв., какъвто е размерът на МРЗ за страната през 2020 г. и на тази база е
изчислил среднодневното трудово възнаграждение за
всеки месец. Следва да се
отбележи, че съгласно чл.3 от трудов договор № 106/23.03.2015 г., към основния
размер на месечното трудово възнаграждение на служителя, което в случая за
процесния период е 610.00 лв., се изплаща и допълнително трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит по „Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата“ в размер на 0.6%, каквото е начислено и в
приложения по делото платежен фиш за м.март 2020 г. В случая районният съд не е
отчел това допълнително трудово възнаграждение, което се включва в размера на
брутното трудово възнаграждение. Поради липсата на жалба от ищеца, въззивната
инстанция не може да преизчисли размера на дължимото обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, а във въззивната жалба също
не са наведени оплаквания в тази насока.
Настоящата инстанция намира за неоснователни
и направените във въззивната жалба оплаквания относно предявения от ищеца иск
за неизплатено трудово възнаграждение за м.март 2020 г. Обсъждайки представения
по делото платежен фиш за м.март 2020 г., правилно районният съд е приел, че
начисленото и изплатено трудово възнаграждение е за 9 работни дни и на ищеца се
дължи такова за 12 дни. По отношение на неговия размер съдебният състав
препраща към изложените по-горе съображения.
В обжалваното решение ТРС е изложил мотиви и по предявената от ответника насрещна искова
претенция с правно основание чл.221, ал.2 от КТ, като е приел същата за
неоснователна и недоказана. При извършената проверка настоящата инстанция
констатира, че е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда
и нейното външно изразяване, тъй като липсва произнасяне в диспозитива на
съдебния акт. Касае се за допусната очевидна фактическа грешка, която може да
бъде поправена по реда на чл.247 от ГПК.
Поради изложените съображения и съвпадането
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния
съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на разноски за
въззивното производство има въззиваемият Ю.П.. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие и представения списък по чл.80 от ГПК, платеното
адвокатско възнаграждение за настоящето производство е в размер на 300.00 лв
В проведеното съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът също е направил искане за присъждане на разноски за платен адвокатски хонорар и държавна такса, но предвид неоснователността на въззивната жалба, такива не му се дължат.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260022/28.09.2020 г.,
постановено по гр.д. № 326/2020 г. по
описа на Районен съд - Т..
ОСЪЖДА “СТАР ПОСТ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Д.Д.В., да заплати на Ю.А.П. ***, ЕГН **********, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на сумата 300.00
лв., представляваща платен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията по
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.