№ II- 168 12.08.2020г град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на двадесет и
осми юли през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При
участие на секретаря Ст.Вълкова…………………………………..
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1472 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по подадената въззивна жалба от
ГД“Гранична полиция“-МВР, адрес: София, бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез гл. юрисконсулт Теодора Цветкова против решение №30/07.02.2020г по
гр.д.№203/2019г на районен съд-Малко Търново, в частта, в която е
осъдена дирекцията да заплати на Д.Г.Й.
от гр.Б., к/с“М. р.“,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*сумата 1534,73лв , представляваща
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016г до 01.09.2019г, законна лихва
върху главницата, считано от 30.08.2019г
до изплащането й; 192,33лв –
мораторна лихва; 350лв – разноски
по делото, както и такси и разноски в общ размер на 279 лв по сметка на РС
–Малко Търново.Обжалваното решение е оспорено като неправилно, поради нарушение
на материалния закон и необоснованост.Твърди се, че е налице противоречие
и неяснота в мотивите на съда относно приложението на относимите към спора
наредби на министъра на вътрешните работи, действали в
различните периоди от време. Въззивникът счита, че приложима в
конкретния казус е само Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Оспорен е
изводът на съда ,че при непълнота на уредбата относно заплащането на извънреден
труд и преобразуването на нощния труд в дневен, в ЗМВР и издадените въз основа
законова делегация наредби, следва да се приложи чл.9,ал.2 НСОРЗ.Твърди се ,че
правоотношенията на трите категории работещи в системата на МВР се
регламентират от различни нормативни актове – ЗМВР,ЗДСл и КТ.Разпоредбите на ЗМВР
и наредбите на министъра на вътрешните работи
уреждат в пълнота правоотношенията с държавните служители – полицейски
органи и не съдържат непряко препращане
към КТ по въпросите за заплащането на извънредния труд и преобразуването
на нощния труд в дневен.Във всички случаи ,когато законодателят е счел, че
материята следва да се уреди идентично на тази в КТ препращането е пряко,чрез посочване
на конкретните приложими правни норми.При паралелно действие на норми,уреждащи
една и съща материя, приложение намират специалните норми,които изключват
действието на общите.Чл.3,ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, която
въззивникът счита,че е приложима в конкретния случай предвижда възможност да се
полага труд през нощта при работа на смени между 22,00 и 6,00часа ,като
работните часове не следва да превишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.Ищецът е полагал 8 часа труд през нощта,съобразно заключението на вещото
лице,назначено по делото.За полицейските служители е предвидена еднаква
продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа, за разлика
от работещите на трудово правоотношение, при които продължителността на
работното време през нощта е 7 часа. С цел да се приравни нощният труд на
дневен/при различна продължителност/ ,законодателят е предвидил коефициент
1,143, с който се умножават часовете нощен труд ,като след съпоставяне с
нормалната продължителност на работното време, се констатира налице ли е
извънреден труд. В жалбата се сочат и други различия в уредбата на трудовото
правоотношение и служебното правоотношение на полицейските служители ,които
обаче не следва да се третират като дискриминационни, защото адекватно на
по-неблагоприятните условия, завишените изисквания и ограничения при полагане
на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения и другите държавни
служители,за служителите в МВР са
предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, каквито
нито работещите по трудови правоотношения, нито останалите държавни служители
ползват.Налице е позоваване на писмена консултация на проф.Мръчков, направена
за МВР и за становища на експерти от МТСП, публикувани в интернет.Счита,че
преизчисляването на нощния труд в дневен не е абсолютно правило, дори за
работещите по трудови правоотношения, тъй като изисква различна продължителност
на дневното и нощното работно време,
като в ЗМВР е предвидена еднаква
продължителност на дневно и нощно работно време от 8 часа.Не е налице полагане
на извънреден труд и поради това, че липсват заповеди за полагане на извънреден
труд, съобразно изискванията на чл.18 от Наредба
№8121з-776/29.07.2016г.Часовете, които се получават след преизчисление на
нощния труд в дневен не са включени в изчерпателно изброените в чл.22,ал.1 от
Наредбата хипотези на отработено работно
време.Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, в което да
се отхвърлят претенциите на ищеца изцяло.Моли и за присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.262 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от Д.Г.Й. ,чрез адв.Балбазанова и
адв.Солинков .В него жалбата е оспорена като неоснователна.Твърди се ,че по
фактическата обстановка не се спори по делото.Направен е анализ на правната
уредба по Кодекса на труда и ЗМВР,като и издадените въз основа на законова делегация подзаконови
нормативни актове.Счита,че липсата на правило, което да определи методология за
превръщането на нощните часове в дневни
по отношение на държавните служители – полицейски органи, води до извод
за непълнота на уредбата и следва да
намери приложение чл.9 от НСОРЗ, защото
обратното би поставило в неравностойно
положение полицейските служители спрямо работниците и служители, чийто
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.Оспорва възражения на ГД“Гранична
полиция“ относно неприложимостта на чл.9 от НСОРЗ,като се позовава на
чл.67,ал.3 от ЗДСл. Моли да се потвърди обжалваното решение и да бъдат
присъдени разноските по делото.
Съдът като съобрази
доводите на страните ,въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано пред
първоинстанционния съд по предявен от Д.Г.Й. , от гр.Б., к/с“М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*,ап.* против Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР иск за присъждане на
сумата 3000 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
извънреден труд в размер на 500,5 часа, за периода от 01.09.2016г до 01.09.2019
година, получени след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 30.08.2019г
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 500 лв,представляваща
лихва за забава върху дължимите от работодателя суми от момента,в който са станали изискуеми
.Твърди се, че ищецът през исковия
период е полагал труд на 12 -часови смени
на длъжност младши инспектор /старши полицай в група охрана на държавната граница при ГПУ
–гр.Малко Търново при РД”ГП”- Елхово .Същата
е на структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ към МВР.Ищецът е със
статут на държавен служител. За положения извънреден труд
от 500,5 часа, получени след преизчисляване на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е
заплатено дължимото допълнително
възнаграждение.В хода на производството, размерът на претенцията за възнаграждение за положен
извънреден труд е намален на 1534,73 лв
за 222 часа извънреден труд, а искът за мораторна лихва е намален
на 192,33лв.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР.Цитираните в решението
текстове на ЗМВР са съгласно действащите в исковия период редакции ,преди
изменението на закона в ДВ бр.60 от 2020година.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищецът има
статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение
на него намират приложение нормите ,регулиращи работното време,съдържащи се в
същия нормативен акт.През исковия период са действали подзаконови нормативни актове
–Наредба №8121з-776/29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра
на вътрешните работи,които уреждат изрично начина на изчисляване и отчитане на
извънредния труд и нощния труд при
сумирано отработено време на тримесечен период. НСОРЗ, издадена на основание КТ
се прилага само за трудови правоотношения.Цитирана наредба не се прилага за
полицейските служители, тъй като не са налице кумулативните предпоставки за
това : продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността
на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Счита също
,че превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличено заплащане
на нощния труд,а не за заплащане на извънреден труд.
Първоинстанционният съд е уважил
предявените искове, като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на исковата
молба наредби на министъра на
вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент, каквато
е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава
празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на
работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата извън редовното работно време ,режима на
дежурство, времето за отдих и почивка,
следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при сумирано
отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място,т.е.1,143.Изложени са мотиви,че
за положения нощен труд работещите се компенсират по два начина:посредством
увеличение на часовата ставка и преизчисляване на нощните часове в дневни,с последващо
съобразяване продължителността на работния ден.Затова ,ако последната е
завишена ,разликата ще се яви извънреден труд, който следва да се заплати.
На основание чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите
въпроси е органичен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка се констатира ,че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания от
въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :
Безспорно е по делото,че ищецът
е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР,като през процесния период е
заемал длъжността младши инспектор /старши полицай в група охрана на държавната граница при ГПУ
–гр.Малко Търново при РД”ГП”- Елхово. Безспорно е също така,че за исковия период той е полагал труд на
12-часови смени по график,включително и за времето от 22 часа до 6 часа
,като нощният труд е 1552 часа /в този
смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза/.Вещото лице е дало заключение ,че след преизчисление на положения
нощен труд в дневен ,с коефициент 1,143, той възлиза на 1774 часа.Разликата
между отчетения нощен труд и
преизчисления е 222 часа, той не е заплатен ,а дължимото възнаграждение за
положения извънреден труд след преизчислението
е в размер на 1534,73лв.Съобразно
заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва възлиза на 192,33 лв.
По принцип основателно е
възражението в жалбата,че неправилно съдът е приел, че в исковия период са
действали няколко наредби на министъра
на вътрешните работи,включително от 2014 и 2015година.За исковия период са
действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г и
Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, в които безспорно липсва разпоредба,
съобразно, която часовите нощен труд се преобразуват в дневни с коефициент
1,143.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма
непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение
е, че не са налице предпоставките по
чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на
положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира
извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР/.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът ,който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време,освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР е предвидил ,че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи,че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът,че законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.Поради това съдът не споделя тезата на въззивника ,че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За процесния период са действали две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата, действала в предходен период- от 2014г съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ , ЗМВР или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време ,почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г ,но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР,действали в исковия период, не съдържат регламентация ,аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ.С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители ,вкл.и тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за непълнота, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните актове.След като е безспорно ,че полицейските служители са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл.Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение,като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители,а също и спрямо работниците и служителите,работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ ,относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място ,т.е.приложимият коефициент е 1,143. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР и че след превръщането на нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.Оплакването,че извънреден труд е налице само при издадена заповед за полагане на труд извън работното време ,а такава не е налице и следователно няма извънреден труд, също е неоснователно.При сумарно отчитане на работното време на тримесечен период, при преобразуване на часовете нощен труд в дневен,ако се надвиши нормата на работното време, е налице извънреден труд ,независимо дали има издадена заповед или не.Неоснователно е и възражението,че часовете,които биха се получили чрез преизчисляване по реда на чл.9,ал.2 НСОРЗ не са включени в изброените в чл.22,ал.1 от Наредбата от 2016г на министъра на вътрешните работи хипотези на отработено време:в чл.22,ал.1,т.8 от цитираната Наредба изрично е посочено,че в отработеното време се включва и работа извън редовното работно време.Както е видно от мотивите на настоящото решение ,вследствие на преизчислението ,ако е надвишена нормата часове при сумарно отчитане на работното време на тримесечен период, се касае за извънреден труд.Представената от въззивника правна консултация от проф.Мръчков няма задължителен характер за съда, още повече, че от нея не става ясно кои съдебни актове са коментирани в нея, както и дали изложените в тях аргументи са идентични с тези, на които се основават обжалвания и настоящия съдебни актове.
Решението следва да се отмени само
в частта ,относно началната дата,от
която се дължи законната лихва върху присъденото допълнително възнаграаждение.Безспорно,
исковата молба е подадена на 30.08.2019г, като процесния период ,за които се
претендира заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд е от 1.09.2016г до 1.09.2019г. Към датата на
исковата молба този период все още не е изтекъл,но към датата на постановяване
на съдебния акт вече е изтекъл и следва да се вземе предвид този факт, на
осн.чл.235,ал.3 ГПК.Законната лихва следва да се присъди считано от 01.09.2019 година
,а не от 30.08.2019г,след изтичане на исковия период.
По разноските :
По делото е направено искане за присъждане
на разноски от страна на въззиваемия Д.Й. .Представен е договор за правна
защита и съдействие, от който се установява,че е договорено и платено
възнаграждение в размер на 350лв.Определената от районния съд и внесена
държавна такса за въззивното обжалване е неправилно изчислена: при обжалване на
решението по двата предявени иска : за главница и мораторна лихва, се дължи
такса и по двата иска.Общият размер на дължимата такса е 55,96лв, а внесената е 34,00лв. Следва да се
довнесе такса в размер на 21,96лв от
ГД“Гранична полиция“ по сметка на ОС-Бургас.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №30/07.02.2020г постановено по
гражданско дело № 203/2019г на районен
съд –Малко Търново в частта, в която е
присъдена законна лихва върху дължимата главница,считано от 30.08.2019г до окончателното изплащане на сумата и вместо
него постановява:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ –МВР, с
адрес на призоваване : гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на Д.Г.Й. ,ЕГН **********,*** законна
лихва върху сумата 1534,73лв, считано от 01.09.2019г до окончателното изплащане
на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №30/07.02.2020г, постановено по гражданско
дело № 203/2019г. по описа на Районен съд-Малко Търново в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ –МВР, с адрес на призоваване : гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№46 да заплати на Д.Г.Й. ,ЕГН **********,***
сумата 350 /триста и петдесет/ лв ,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ –МВР, с адрес на призоваване : гр.София, бул.“Княгиня Мария
Луиза“ №46 да
заплати държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 21,96лв
в полза на бюджета на съдебната власт ,по сметка на Окръжен съд-Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: