Р Е Ш Е Н И Е № І- 100
град Бургас
,27.09. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............осемнадесети септември ..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 997 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната жалба
на процесуалния представител на Б.А.Ж. –ищец
по гр.д. №6718 /2018 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 999/02.05.2019 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен
иска на въззивницата против Г.А.Г.
за изменение на мерките ,свързани с
детето Д. Г. ,род. на **.**.**** г.,като се предостави упражняването на
родителските права на майката и се
определи режим на лични отношения с бащата и
същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.
,като същевременно е изменен определения
с решение № 348/22.02.2016 г. по гр.д. № 8106/2015 г. на БРС режим на лични
отношения между майката Б.Ж. и детето Д.
Въззивникът изразява недоволство от
решението, като счита същото за неправилно и
необосновано, постановено при
неотчитане на събраните по делото доказателства и неправилни изводи на
съда .
Сочи се, че не са обсъдени доказателствата и съдът
е нарушил основните правила на състезателност и равенство на страните в процеса.Подчертава
се ,че всъщност бащата работи и живее в чужбина и детето е предоставено на
грижите на родителите на ответника.Атакува
се решението и в частта за разноските .Иска се
извършване на проверка от
ДСП-Бургас за случаите на провалени
срещи на майката с детето и каква била причината срещата на 08.03.2009
г. да не се състои.Иска се и изискване на справка за хода на полицейска преписка от 2018 г. .Прилагат
се препис от постановление за прекратяване
на наказателно производство от РП-гр.Малко Търново и съдебно-медицинско
удостоверение..
Затова се моли за отмяна на решението и
постановяване на ново ,с което исковата претенция бъде уважена изцяло ,като
родителските права върху детето да бъдат предоставени на майката .
Въззивната
жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на
изискванията на чл.260-261 от ГПК..
Въззимаемият
ответник не е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК и не взема
становище по въззивната жалба.В съдебно заседание чрез процесуалните си
представители я оспорва и счита ,че при
постановяване на съдебния акт не са допуснати
сочените нарушения.
След преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд
счита за установено следното :
Предявени са били искове с правно
основание чл. 59 ал. 9 СК за
изменение режима на упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на детето Д. Г. Г. , постановен със
споразумение постигнато по гр. д. № 382/2013 на Районен съд-Котел, както и с решение № 348/22.02.2016 г. по гр.д. №
8196/2015 г. за изменение на
съществуващия режим на свиждане ,като с първото между родителите е било постигнато
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК родителските права да се упражняват от бащата,
като детето ще живее в дома на бащата в гр.К. , а на майката е определен
режим на лични отношения всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в съботния ден до 18.часа в
неделния ,с преспиване в дома на майката ,както и един месец през лятото ,който
да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата ,а с решението по гр.д. №
8106/2016 г. на БРС е изменен режима на
личните отношения на майката ,като е определено същият да се осъществява първа и трета събота и неделя от месеца от 9
часа сутринта до 18,00 часа вечерта без
преспиване при майката ,в присъствието на бащата или родителите му –това е
последния действащ режим на лични отношения на майката с детето .
За да отхвърли исковата претенция за
изменение на мерките за упражняването на
родителските права,личните отношения с бащата и заплащане от бащата на месечна
издръжка за детето от 150 лв. ,първоинстанционният съд е изложил съображения,
че не е доказано да е налице влошаване на условията при родителя, на когото е
предоставено детето и подобряване условията на живот при другия родител (видно
от представеното становище от ДСП-Бургас ответникът живее заедно с детето Д. и с неговите родители в двустаен апартамент /преустроен
в тристаен ,с индивидуална стая за
детето/ , собственост на родителите на ответника, като хигиенно-битовите условия на много добро ниво). Съдът
е взел предвид, че с утвърденото от съда споразумение майката се е съгласила
след напускане на семейството бащата да поеме грижите и родителските
отговорности за малолетното дете, следователно му има доверие и познава неговия
родителски капацитет. Прието е, че след
раздялата на родителите през 2012 година детето е живяло с майката само един
месец ,след което тя е заживяла отделно
от детото и същото основно е отгледано от баща си и от баба си по бащина линия и при евентуална промяна на местоживеенето на
детето, отчитайки, че родителите живеят на територията на различни и отдалечени
населени места, то ще се отдели от обичайната среда, в която се отглежда от
раждането си и изградените социални кръгове. Районният съд е приел, че не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на
чл. 59, ал. 9 СК и във връзка с поведение на ответника, в резултат на което,
детето чувства отчуждение спрямо ищцата, страх да контактува и свободно да
изразява чувствата си, видно от заключението на клиничния психолог след направено
изследване. Констатирано е, че чувствата на детето към майката са противоречиви
и на поведенческо ниво вече е започнало да отказва
контакти с нея, т. е. очертават се данни за наличие на Синдром на родителско
отчуждаване спрямо майката (PAS-синдром). Отразено, че е наличие на по-силна
емоционална привързаност на детето към фигурата на бащата, вследствие на
продължителното в последния период от време съжителство с него и това, че той е
основната полагаща грижа и задоволяваща базисните му потребности фигура, като е
налице е дефицит единствено в необходимостта за задоволяване на емоционалните
му потребности предвид фактическата раздяла между родителите и местоживеенето
на майката в друго населено място. Посочено е също, че емоционалната връзка на
детето с майката не е докрай прекъсната, но е негативно повлияна предимно от бабата по бащина линия и към
момента се наблюдава дистанциране и процес на отчуждаване на детето от нея,
като причината за това е ,че детето е
принудено да вземе позицията на възрастния,от когото е зависимо ,като в случая
това е бабата ,поради което детето буквално повтаря твърденията й ,което пък от своя страна води до
обезценяването на майката за него (това автоматично
води до емоционален дисбаланс и психически дискомфорт у детето , който факт резултира в отхвърлянето на майката/. Вещото лице
по назначената психологична експертиза е установило, че Д. загърбва
реалните си чувства и желания за контакт
с майка си и индуцира напрежението и отрицателните нагласи на отглеждащия възрастен спрямо родителя/в случая бабата по бащина линия/. От представените
по делото доказателства и докладите на ДСП – Бургас и ДСП – гр.Гълъбово ,съдът е приел, че и двамата
родители на малолетното дете Д. притежават
необходимия родителски капацитет да го отглеждат и възпитават, както и силна
мотивация да полагат грижи за него, като разполагат с финансова възможност и
битови условия за отглеждане на детето.
Предвид
изложеното, Първоинстанционният съд е приел, че родителските права следва да
продължат да се упражняват от бащата, не защото майката не притежава
необходимия родителски капацитет, а защото трябва да се вземе най-доброто
решение за детето с оглед възрастта му и защото автоматичното изваждане на
детето от сегашната среда и преместването му при майката в нова обстановка не
би довело непременно и бързо до промяна в отношението на детето към майката.
Прието е също така, че от изключителен интерес за детето е двамата родители да
преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане и възпитание,
както и съществуващата неприязън в личните
отношения на бабата към майката, което безспорно
му се отразява зле, като за целта и с оглед благополучието на детето, двамата
родители могат да потърсят подходящи услуги и индивидуална работа със
специалисти. В този смисъл вещото лице в обстоятелствената част на заключението
е посочило, че за да се предотврати развитието на PAS – синдрома, предвид
факта, че към момента е в един начален етап без разстройства като цяло на
социалната му адаптация и терапия с оглед съхраняване връзката с майката, би
било удачно на детето индивидуално да му бъдат определени часове за
психотерапия.С оглед възстановяване и развиване на връзките с
майката ,от значение за емоционалното и
личностното развитие на детето ,за неговото израстване ,съзряване и осъзнаване
като самостоятелен индивид –всичко това
в интерес на детето ,съдът е преценил ,че
определеният режим на лични отношения
между майката и детето следва да бъде променен в посока на неговото
разширяване ,което следва да се
осъществи постепенно ,предвид констатирания синтром на родителско
отчуждение.Определен е по-разширен е
режим на лични отношения ,който да бъде въвежден постепенно ,а за
осъществяването му бащата е задължен да
съдейства ,като осигури присъствието на детето в указаните начални часове в
дома ив в гр. Б.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд ,към които препраща
на осн.чл. 272 от ГПК и счита решението за правилно :
Според Постановление № 1 от
12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило
своето значение, определените мерки по чл. 59, ал. 2 СК могат да бъдат изменени
по молба на единия от съпрузите или служебно, ако обстоятелствата се изменят
съществено, като от значение са както измененията, засягащи обстоятелствата,
взети пред вид във влязлото в сила бракоразводно решение, така и измененията,
които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по
упражняване на родителските права. Тези нови обстоятелства могат да имат
различна проявна форма /родителските, възпитателските или моралните качества,
социалната среда, в която живеят децата, жилищните или битовите условия и др.
/, но те следва да се отразяват на положението на децата и на ефикасността на
мерките. Към промените, засягащи положението на детето, спадат: влошаване
условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване
условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при
когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на
лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без
разрешение и други такива; загубване на родителския авторитет или фактическа
невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител
е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия
от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната
ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на
самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са
се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за
прилагане на мерките и други подобни случаи. Съществува и особена група от
изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения
на родителите по повод задължителното спазване на мерките като: отчуждаване на
детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки
на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с
другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя,
на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък
нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно
заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване
на лични грижи по отношение на детето. Съзнателното задържане на детето не
съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение
родител.
Предвид на това, за да се
счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 във
връзка с чл. 172, ал. 2 от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в
обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на
упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а
е необходимо това да се отразява на положението на детето ,като новите обстоятелства влошават положението на
детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха се подобрило
положението му ако родителските права се предоставят на другия родител. Затова
обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на
родителските права отсъства от страната за период от време, поради полагане на
труд в друга държава членка на ЕС и за този период е предоставил на родителите
си отглеждането на детето не представлява само по себе си основание за
изменение на определения режим за упражняването на родителските права върху
детето. За да се допусне такова изменение е необходимо да се установи и втората
предпоставка за това, а именно, че това обстоятелство се отразява на
положението на детето като води до влошаването му при родителя, който упражнява
родителските права ,или че то би се
подобрило , ако родителските права се предоставят на другия родител. В този
смисъл е и практиката на ВКС обективирана в решение № 165/04.07.2014 г.,
постановено по гр. д. № 6469/2013 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о., съгласно,
което обстоятелството, че родителят, на когото след развода е предоставено
упражняването на родителските права не полага лично грижите по отглеждането и
възпитанието на детето, а ги е предоставил на своите родители, като е заминал
извън страната, не представлява самостоятелно основание за изменение на
постановените по-рано мерки относно упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжката на роденото от брака непълнолетно дете и за
определянето на нови. В тази хипотеза материалноправните изисквания на чл. 59,
ал. 9 от СК се осъществяват, само ако честотата и продължителността на
отсъствието на този родител влошават положението на детето или ако новото
разрешение би подобрило неговото положение.Същевременно в случая няма
доказателства, че исканата от ищцата
промяна би довела до подобряване на това
положение. Такъв извод не може да бъде направен от представения по делото
социален доклад на отдел "Закрила на детето" при ДСП Гълъбово , тъй като същият възпроизвежда твърденията на
ищцата – въззивница , а от частта му
за задоволяване на жилищните нужди, той не установява по-добро положение от
това, при което се отглежда детето в гр.Б
.
Предвид на това и доколкото не са установени други изменения на
обстоятелствата, при които е постигната
спогодбата по по гр. д. № 382/2013 г. По описа на
РС-Котел ,, то искът по чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК е
неоснователен.
Съгласно
т. V от ППВС № 1/12.11.1974 г. отчуждаването на детето по вина на отглеждащия
родител спрямо другия родител също представлява основание за изменение на
режима на упражняване на родителските права.Причината за отчуждаването на детето от майката,
която безспорно не е загубила способността си да упражнява родителските права,
като произтичаща от комплекс от фактори, съпричинени от двамата родители,
следва да бъде ценена в контекста на чл. 59, ал. 9 СК единствено в защита на
най – добрия интерес на детето.Районният
съд в случая се е съобразил със събраните по делото доказателства в тази
насока-изслушаната и приета психологическа експертиза на детето и родителите ,изслушването на социалния
работник ,присъствал на срещите между майката и детото ,личното изслушване на
детето на осн.чл. 15 ал. 1 ЗЗДет и на родителите на осн.чл. 59 ал. 6 СК
.Подробно е анализирал и показанията на свидетелите на двете страни .С оглед
конкретната фактическа обстановка е
приел препоръката на експерта ,че за постепенното преодоляване на констатирания
синдром на родителско отчуждение е
необходимо задължително терапевтична работа с детето ,като следва обаче в
семейната среда,най-вече бабата по
бащина линия да промени нагласата си .Имайки предвид и заключението на вещото лице ,че от страна
на бащата всъщност не се забелязва негативно отношение ,което да е насадено у
детето спрямо майката ,е указал
родителите да положат съвместни усилия
за възстановяване на връзката между майката и детето ,като осъзнаят ясно
ролята на всеки от тях в живота на детето
и бащата положи толерантност в
тази насока и усилия да съдейства в ограничаване ролята на своята
майка в живота на детето и негативните
нагласи спрямо майката ,внушавани на детето от бабата .Именно с оглед на
това съдът е приел ,че постепенното увеличаване на срещите между майката и
детето също ще съдейства за преодоляване на този синдром и в интерес на детето е
определеният досегашен режим на лични отношения с майката да бъде променен в посока на неговото
разширяване . Постановяването на този преходен период има за цел най-вече постепенно
да възстанови доверието и желанието у детето за осъществяване на контакти с майката . Именно с оглед постигането на тази цел, през
този преходен период и двамата родители следва да положат максимални усилия, за
да изгладят и преодолеят разногласията помежду си относно детето, като
осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило спокойствието и
благополучието на собственото им дете. За това е необходимо и двамата родители
да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските права и
за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на
диалога помежду си, а ако е необходимо - и услугите на ДСП-Бургас и Гълъбово , включително - и след
първите четири месеца, през които съдействие в това отношение
може да им бъде дадено от социалния служител, каквото
те вече са получавали. Усилия в тази насока следва да положи най-вече бащата , на когото съдът вече е предоставил упражняването на
родителските права и предвид и неговата
възраст, именно бащата следва да осъзнае, че от изключителен интерес
за детето е то да има пълноценни и чести контакти с майката , независимо от това какви са личните
отношения между двамата родители,още
повече – какво е отношението на майката на бащата /полагаща ежедневни грижи за
детето /към ищцата . С оглед на това, бащата следва да
направи необходимото и зависещо от него, полагайки
именно бащинска грижа (а не чрез принуда),
за да мотивира детето то отново с желание да контактува с майка си..Следва да
съдейства и да положи усилия за
ограничаване ролята на своята майка в живота на детето и неготивната й нагласа
към майката . Майката от своя
страна, следва също да осъзнае, че доверието на детето към нея и желанието му да я вижда може да бъде възстановено, не чрез принуда спрямо бащата и/или самото
дете, а най-вече чрез личния й - именно майчински подход
към детето при осъществяването на срещите с него. Поради това и също предвид
невръстната възраст на детето, именно за да не накърнява чувствата му и
отношението му към самата нея , майката следва
да търси съдействието на полицията и други форми на принуда, като изключително
крайна мярка, а не при всяко разногласие с бащата
относно осъществяването на личните контакти с
детето Както правилно е приел районният
съд ,това
може да бъде постигнато обаче
не изведнъж, а постепенно, поради което, а
също - и за да се намали броят на предаванията на детето между двамата
родители, при които възникват конфликтите между тях, през този адаптивен период-първия месец контактите между детето и майката няма да
са много чести (два пъти месечно),
като през този първи месец те са
с продължителност по 8 часа. През този преходен период детето следва да
свикне и по-често да посещава дома на бащата, което може да се постигне
най-вече през втория месечен подпериод, през който срещите са по-чести- по 4 дни месечно ,с продължителност по 8 часа ;а през третия месец детето би могло да привикне
и да спи в дома на майката , с оглед последващото разширяване на режима
на контактите между тях.
Обжалваното
решение е съобразено изцяло с изискванията на чл. 59, ал. 9 СК и събраните
доказателства. Въззивната инстанция също намира, че обстоятелството на заминаването на бащата извън страната, за да работи там и предоставянето на
ежедневните грижи и възпитание на малолетната Д. на нейните баба и дядо не предполага изменение на мерките по споразумението и определянето на нови. Това е така, защото това обстоятелство не е влошило положението на детето, а
новото разрешение, което ищецът предлага, не би подобрило положението на детето. С оглед констатирания синдром на родителско отчуждение пък съдът е
преценил обосновано и с оглед всички събрани по делото доказателства ,че за да
не се влоши положението на детето следва да се
разшири режимът на личните контакти на майката с детето и след адаптивен
период тези контакти да стават все
по-чести и продължителни . Обслужването на висшия (най-добър) интерес на
детето изключва основателността на иска по чл. 59, ал. 9 СК. Първоинстанционното решение е правилно и подлежи
на потвърждаване от въззивната инстанция.
Затова
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
999/02.05.2019 г. постановено по гр.д. № 6716/2018 г. по описа на
Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.