№ 55
гр. Велико Търново, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Търговско дело №
20214100900047 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 32 от ГПК /търговски спор/.
Предявена е искова молба от „С“ ЕООД, ЕИК: ***, ***, срещу „В.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. Д., общ. В.П.*, с цена
на иска 287 424,20лв. - главница и мораторна лихва в размер на 28 565,07лв.,
с правно основание чл.79 от ЗЗД. В исковата молба е посочено, че е налице
споразумение между страните и съгласно него е договорена продажба на
грозде на реколта 2018г. с период на доставка септември -октомври 2018г.,
а договореният начин на плащане е бил след издаване на данъчна фактура на
база натовареното количество от склада на продавача, съобразно и с
издадените от продавача товарителници. За натовареното и продадено
грозде са издадени фактури със съответните придружаващи документи,
които са подробно описани в исковата молба - общо седем на брой по дати и
всяка за определена сума. Посочена е и общата стойност на описаните
продажби 315 307,20лв. с включен ДДС. Твърди се, че на основание
осъществените доставки на 29.10.2018г. между страните е подписано
споразумение за разсрочено плащане на задълженията. Акцентира се на чл.1
1
от споразумението, чл.4, където е договорен краен срок за изпълнение, и че в
този срок са осъществени три плащания: на 5-ти, на 13-ти февруари и на 9-
ти декември 2019 г. с обща сума 152 560 лв. Така, според ищеца,
задължението по написаните фактури и споразумение възлиза 162 747,20 лв.
Твърди се, че е налице и последващ договор от 01.10.2019 г. между страните,
касаещ продажбата на грозде сорт Мерло и Каберне, реколта 2019 г., с
период на доставка октомври 2019 г. по реципрочен начин за плащане.
Отново са изброени фактурите със съответните придружаващи документи
за натовареното и продадено грозде, общо четири на брой. Дадена е и
общата стойност на описаните продажби – 208 492,98лв. Твърди се, че
отново между страните е подписан анекс с дата 01.10.2019г. за разсрочени
падежи и какъв краен срок е договорен. Посочва се, че в този срок са
платени 83 816,28лв. Записано е и като размери сумата, която по последния
договор продължава да се дължи, включително по неплатените фактури.
Ищецът излага, че между страните също така съществува кореспонденция,
която представлява допълнително доказателство за задълженията на
ответника, акцентира се върху липсата на изпълнение и желанието за
доброволно уреждане на взаимоотношенията от ответника. Отбелязва се,
че е налице и допуснато обезпечение от ВТОС на бъдещ иск, но въпреки това
няма постъпление на суми. Ищецът моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сума в
размер на 287 424,20 лв., представляваща сумата от 162 747,20лв. –
дължима по фактури с №№ ********** от 16.10.2018г.; ********** от
18.10.2018 г.; ********** от 24.10.2018г.; ********** от 29.10.2018г. и
Споразумение от 29.10.2018г.; Сумата от 124 677лв., дължима по договор за
покупко-продажба от 01.10.2019г., Анекс от 06.11.2019 г. и фактури с №№
**********, 38 и 39 от 23.10.2019г.; както и мораторна лихва, както следва:
за сумата 162 747,20лв. - лихва в размер на 24 547,70лв., считано от
29.10.2018г.; за сумата 124 677лв. - лихва в размер на 4 017,37лв., считано от
30.12.2019г. Претендира се и законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба, както и разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„В.“ АД, ЕИК: ***, с. Д., общ. В.П., с който оспорва предявените искове като
изцяло неоснователни.
След преценка на събраните доказателства и становищата на
2
страните по делото, съдът приема следното:
Отношенията между страните са следните: налице е споразумение
между страните и съгласно него е договорена продажба на грозде на
реколта 2018г. с период на доставка септември - октомври 2018г., а
договореният начин на плащане е бил след издаване на данъчна фактура на
база натовареното количество от склада на продавача, съобразно и с
издадените от продавача товарителници. За натовареното и продадено
грозде са издадени фактури със съответните придружаващи документи,
които са подробно описани в исковата молба - общо седем на брой по дати и
всяка за определена сума. Ясна е и общата стойност на описаните
продажби: 315 307,20лв. с включен ДДС. На основание осъществените
доставки на 29.10.2018г. между страните е подписано споразумение за
разсрочено плащане на задълженията. В чл.1 от споразумението, чл.4, е
договорен краен срок за изпълнение и в този срок са осъществени три
плащания: на 5-ти, на 13-ти февруари и на 9-ти декември 2019г. с обща сума
152 560лв. Така задължението по написаните фактури и споразумение
възлиза 162 747,20лв. Налице и последващ договор от 01.10.2019г. между
страните, касаещ продажбата на грозде сорт Мерло и Каберне, реколта
2019г., с период на доставка октомври 2019г. по реципрочен начин за
плащане. Изброени са фактурите със съответните придружаващи
документи за натовареното и продадено грозде, общо четири на брой. Ясна
е и общата стойност на описаните продажби – 208 492,98лв. Отново
между страните е подписан анекс с дата 01.10.2019г. за разсрочени падежи
и какъв краен срок е договорен. В този срок са платени 83 816,28лв.
Установява се като размери сумата, която по последния договор
продължава да се дължи, включително по неплатените фактури. Между
страните също така съществува кореспонденция, която представлява
допълнително доказателство за задълженията на ответника, налице е
липсата на изпълнение и доброволно уреждане на взаимоотношенията от
ответника.
Описаните в исковата молба обстоятелства, сочещи за частично
неизпълнение на двата договора за продажба на грозде изцяло
кореспондират с представените от ищеца доказателства, което пък от
своя страна в пълна степен аргументира и основателността на
3
предявените искове.
Основателен се явява искът за заплащане на процесните суми,
претендирани на основание чл.79, ал.1, предл. 2-ро, във вр. с чл.82 от ЗЗД.
В подкрепа на този извод е и назначената съдебно - икономическа
експертиза. Според заключението на вещото лице: към датата на исковата
молба 23.04.21г. и към датата на писане на експертизата 20.06.22г.
дължимата сума за плащане е 287 424,20лв.
Така се установява и цената на иска. По тези причини предявеният
иск се явява основателен и доказан, следва да се уважи.
Ответникът дължи и законна лихва върху сумата, считано от деня на
завеждане на исковата молба до окончателното й погасяване.
С оглед на изложеното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.80 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.
Д., общ. В.П.* да заплати на „С“ ЕООД, ЕИК: ***, *** сумата от 162
747,20лв. – дължима по фактури с №№ ********** от 16.10.2018г.;
********** от 18.10.2018 г.; ********** от 24.10.2018г.; ********** от
29.10.2018г. и споразумение от 29.10.2018г.; сумата от 124 677,00лв.,
дължима по договор за покупко-продажба от 01.10.2019г., анекс от
06.11.2019 г. и фактури с №№ **********, 38 и 39 от 23.10.2019г.; както и
мораторна лихва, както следва: за сумата 162 747,20лв. - лихва в размер на
24 547,70лв., считано от 29.10.2018г.; за сумата 124 677лв. - лихва в размер
на 4 017,37лв., считано от 30.12.2019г., ведно със законната лихва само
върху главницата от 287 424,20лв., считано от датата на предявяване на
исковата молба – 23.04.2021год., до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата 19 846,97лв. – разноски по делото.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5