РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Благоевград, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Търговско дело №
20231200900111 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ф. М. Х., ЕГН
**********, с.**, М. Ш. Х., ЕГН **********, с.** и Д. Ш. М., ЕГН
**********, с.**, против ЗД „Лев инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, р-н
„Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, с пр. осн. чл.432, ал.1 КЗ, вр. с
чл.86 ЗЗД.
Сочи се от ищците, че на 03.02.23г на път 19716, км 1+200 в посока
с.Хвостяне за с.Дъбница е възникнало ПТП, при което управлявайки автобус
„Сетра С 315 НФ“ с ДК№ Е**МК, Б.Д. нарушил посочените правила за
движение и блъснал пешеходеца Ш.Х.. Заради причинените му подробно
описани увреждания, пострадалият е транспортиран до болнично заведение в
гр.Г.Делчев в тежко общо състояние и безсъзнание. Въпреки проведеното
животоспасяващо лечение на 12.02.23г пострадалия починал.По случая е
образувано ДП № 60/23г по описа на РУ на МВР-Г.Делчев, което
понастоящем е висящо.
В резултат на така настъпилата неочаквана смърт, ищците твърдят, че са
претърпели неимуществени вреди, които подробно описват. Считат, че
последните следва да бъдат компенсирани от ответното дружество, тъй като
1
по време на ПТП въпросният автобус е със сключена застраховка „ГО“. В тази
връзка ищците предявили извънсъдебно претенциите си пред застрахователя,
но безпредметно. Поради това считат, че имат правен интерес да искат
осъждането на ответника да заплати по 200 000лв на всеки ищец,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени душевни и емоционални
болки и страдания в резултат на загубата на Ш.Х., ведно със законните лихви
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и разноските по делото. Правят се доказателствени искания.
Ответникът не изразява становище по исковете, въпреки осигурената
възможност за това.
Съдът, като съобрази материалите по делото, закона и всички останали
обстоятелства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №4/14.02.23г
на 03.02.23г около 6.25м на км.1+200 от второстепенен път №19716 в посока
с.Хвостяне за с.Дъбница е възникнало ПТП, при което МПС „Сетра“, рег.
№E**MK, управлявано от Б.Д., поради недостатъчен контрол над МПС-то
блъска движещия се по пътното платно пешеходец Ш. Х.. Въпреки
транспортирането му в болнично заведение в гр.Г.Делчев и предприетите
мерки на 12.02.2023 г. около 14,17 часа е починал.
По случая е образувано досъдебно производство (вж. oгледния протокол
и др.), за което понастоящем липсват данни за приключването му (вж.писмо
вх.№9086/02.07.24г).
Не се спори, че управлявания от Б.Д. автобус, м.“Сетра“, рег.№Е**МК
към датата на горното ПТП е бил със сключена задължителна застраховка ГО
в ЗК „Лев Инс“АД, валидна до 24.05.2023г (вж. и справката от Гаранционен
фонд).
Липсва спор и относно обстоятелството, че ищцата Ф.М. е съпруга на
починалия Ш.Х., а ищците М.Х. и Д.М. съответно син и дъщеря (вж.у-ние за
н-ци изх.№17/14.03.23г на Община Х.димово).
От комплексната авто-техническа-медицинска експертиза се установи
механизма на ПТП: на 03.02.2023г водачът Б.Д. е управлявал автобус,
м.“Сетра S 315 NF“, рег.№**МК, със скорост в границите около 60-70км/ч, в
режим на къси светлини по двулентов, двупосочен второстепенен път №19716
2
в посока от с.Хвостяне към с.Дъбница, обл. Благоевград. В автобуса са
пътували около 20 жени, работещи в „Пиринтекс“-гр.Гоце Делчев. В същото
това време по същия път в най - дясната част от лентата за движение на
автомобила към с.Дъбница с бавен ход се е движил пешеходецът Ш. И. Х.,
съответстващ на скорост от 3,1 км/ч съобразно възрастта му. При това му
движение пешеходецът Х. се е движил отляво и успоредно на страничната
направляваща линия в обхвата на лентата с посока към с.Дъбница, по
траектория, която по широчина е на около 0,40 метра спрямо същата
направляваща линия. Около 6.20-6.30ч автобусът се е намирал в района на
километър 1+200 след село Хвостяне, когато на около 68,0 метра по фронта на
осветеност от десния фар е бил осветен движещият се попътно пешеходец.
Въпреки, че водачът Д. е разполагал с техническа възможност да вижда
движещият се в дясната част от лентата пешеходец, по субективни причини е
продължил да управлява автомобила със скорост от 65,1 км/ч. След като
автобуса за времето от 3,95 секунди изминава разстоянието от 71,40 метра, а
пешеходецът разстоянието от 3,40 метра, със скорост от около 65,1 км/ч с
преден десен габарит автобусът е ударил в тялото в изправено положение
движещият се попътно със скорост от около 3,1 км/ч пешеходец Х..
Непосредствено преди удара тялото на пешеходеца е било завъртяно под около
15 градуса около вертикалната си ос, спрямо надлъжната ос на пътя и на
автобуса.
Вследствие от този контакт и постъпалното му движение в посока напред
автобусът „СЕТРА“ с предната маска силно е притиснал отзад и отляво в
зоната на торса пешеходеца Ш., при което са се счупили ребрата от 2-ро до 7-
мо. В резултат от обмена на енергия и внезапно породената инерционна сила в
тялото, насочена към предната повърхност на автобуса, главата на пешеходеца
достига и много силно се е ударила в най-дясната долна част на челното
стъкло, като го счупила. Поради овалната форма на предната маска и на
челното стъкло на автобуса в зоната на удара, незначителното триене между
дрехите и повърхностите на частите, както и постъпателното движение на
МПС в посока напред, тялото на пешеходеца бързо е било отхвърлено в
посока надясно и незначително напред спрямо десните габарити на автобуса.
При последвалото падане на пешеходеца върху неравната настилка в банкета,
са настъпили и други травми по тялото, описани в експертизата. След кратко
плъзгане на тялото по настилката от банкета, пешеходецът Х. се е установил
3
неподвижно в мястото, описано от свидетелите на ПТП, като крайпътна
канавка в банкета до лентата за движение към с.Дъбница.
След отделянето на пешеходеца от предната маска и челното стъкло,
автобусът е продължил да се движи с първоначалната си скорост и траектория
до момента, в който водачът е реагирал на удара. Водачът Д. е предприел
спиране чрез ефективно задействане на спирачната уредба, което е било
съчетано със завиване и отклоняване на автобуса в посока надясно - на
мястото, отразено в огледния протокол.
На 03.02.2023г Ш. Х. е приет по спешност в отделение по анестезиология
и интензивно лечение в МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД гр. Гоце Делчев в
кома. Проведено е било интензивно лечение, въпреки което на 12.02.2023 г.
около 14,17 часа същия е починал.
Според експертизата причина смъртта е комбинирана травма –
черепномозъчна и гръдна травма, довели до травматичен шок, като вещите
лица посочват, че всички травматични увреждания и настъпилата смърт са в
непрекъсната причинно-следствена връзка с ПТП. Изрично се сочи, че
установените травматични увреждания отговарят да са получени по
механизма на блъскане от движещ се автобус и са причинени от удар в лявата
половина на тялото.
Вещите лица поддържат, че скоростта на автобуса преди и към мястото на
удара в пешеходеца е била към 65,1 км.ч., като разстоянието за виждане от
водача при управлението на автобуса в режим на къси светлини, технически от
началния момент на осветяване на пешеходеца от светлините на фаровете до
мястото на удара има дължина кръгло 71,40м. При това положение, вещите
лица заключават,че за водача на автобуса е съществувала техническа
възможност за предотвратяване на ПТП чрез спиране със своевременно
задействане на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение.
Експертите сочат още, че от техническа гледана точка при надлъжно
разстояние от 68м на пряка видимост, което е по-малко от 64,90 метра на
„Опасната зона“, към момента на осветяване пешеходецът не е попадал по
дължина в обхвата на „Опасната зона“. От техническа гледна точка при
изминато разстояние от 3,40м при промяна на траекторията си на движение
надясно, за пешеходеца Х. е съществувала техническа възможност за
предотвратяване на удара от автобуса. В момента на удара пешеходецът е бил
4
прав с гръб към превозното средство.
С молби вх.№№3262/29.03.2023г и 4585/09.05.2023г ищците са поискали
от ответната ЗК овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди, но
безрезултатно (вж.писма изх.№№3155/30.03.23г и 4449/12.05.23г на ЗК “Лев
инс“АД).
В показанията си св.Д. заявява, че е шофирал автобуса от с.Хвостяне за
гр.Гоце Делчев. На средата на пътя нещо се ударило в рейса и строшило
предния прозорец и тогава свидетелят спрял. Жените в автобуса се разпищели
и казали, че ударили човек. След това го намерили и се обадили на бърза
помощ, която се отзовала,качили пострадалия жив и тръгнали. Свидетелят
посочва, че карал с дълги светлини, че времето било тъмно и сухо, както и че
се е движел с 55-60 км.ч. Ударът бил в дясната страна на автобуса, ниско, в
резултат на който се счупило предното стъкло на автобуса. Свидетелят
поддържа, че преди самия удар не е видял човек на пътя или в края и твърди,
че изскочил отстрани, макар свидетелят да не го е видял да скача.
Св.Н. познава семейството на починалия Ш.Х., който познавал от дете.
Той бил добър човек. Работил с него 10г и бил добър работник. Починалия
живеел със семейството си, което описва като добро, работливо и сплотено.
Семейството му преживяло много тежко загубата му. Ш. помагал на
семейството си, бил дружелюбен човек, който се раздавал много. Децата и
съпругата му били много травмирани. Пред свидетеля съпругата му заявила,
че й е много тежко без мъж. Твърди още, че децата му са семейни, като
съпругата му в момента живее със сина си, а дъщерята - в Турция. Свидетелят
не знае какви здравословни проблеми е имал пострадалият, но е категоричен,
че той е бил нормален, спретнат човек, приятен за събеседване.
Св.О. също потвърждава, че покойния Ш. бил добър човек и помагал на
семейството си.Заявява, че ищците тежко понесли случая, жена му загубила
съпруг, а децата – баща. След неговата смърт жена му не била добре, не била
усмихната както преди, преди говорела със съседите, а сега се е затворила.
Синът му М. също не бил добре след случая, не бил същият човек както
преди.
Съдът кредитира показанията на ищцовите свидетели, тъй като са
логически последователни, взаимно допълващи се и кореспондират с
останалия доказателствен материал.Съседските им отношение с ищците,
5
преценявани по реда на чл.172 ГПК, не променят така направените изводи.
Напротив – допринасят за достоверността на показанията им, понеже именно
близостта до ищцовото семейство им е позволила да възприемат лично и
непосредствено фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват.
Съдът не кредитира показанията на св.Д. в частта, с която той изразява
предположение, че починалият Ш. Х. е скочил отстрани и че същият „не бил
добре“, тъй като не се подкрепят от доказателствения материал по делото.
При горните констатации съдът не възприе доказателствата от
досъдебното производство (експертизи и др.), поради недопустимостта им в
настоящи процес.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Така предявените искове за допустими и разгледани по същество
частично основателни.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „ГО“. Ангажирането отговорността на
последния предполага наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД (пораждащи
отговорността на прекия причинител на вредите-деликвента), а също и на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” (ГО) между
деликвента и застрахователя. Отговорността на ответника е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител, т.е. дължи обезщетение за
вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
пострадалия.
От материалите по делото се установи по категоричен начин, че на
03.02.2023г на описания участък от пътя с.Хвостяне – с.Дъбница около 6.25ч е
възникнало ПТП, при което управлявания от Б.Д. автобус с ДК №Е**МК е
блъснал движещия се в най-дясната част на пътното платно пешеходец Ш. Х.,
в резултат на което последният получил тежка комбинирана черепно-мозъчна
и гръдна травма, от която впоследствие починал. По тези въпроси не се спори,
както и относно възникналото ПТП.
Комбинираната авто-техническа-медицинска експертиза установи по
убедителен начин механизма на произшествието.На 03.02.2023г водачът Б.Д. е
управлявал автобус, м.“Сетра S 315 NF“, рег.№**МК, със скорост в границите
около 60-70км/ч на къси светлини по второстепенен път №19716 в посока от
6
с.Хвостяне към с.Дъбница, обл. Благоевград. В същото това време в най -
дясната част от лентата за движение на автомобила към с.Дъбница с бавен ход
се е движил Ш. И. Х.. Пешеходецът се е движил отляво и успоредно на
страничната направляваща линия в обхвата на лентата към с.Дъбница, по
траектория, която по широчина е на около 0,40 метра спрямо същата
направляваща линия. Около 6.20-6.30ч автобусът се е намирал в района на
километър 1+200 след с.Хвостяне, когато на около 68,0 метра по фронта на
осветеност от десния фар е бил осветен движещият се попътно пешеходец.
Въпреки, че водачът Дерменджиев е разполагал с техническа възможност да
види движещият се в дясната част от лентата пешеходец, по субективни
причини е продължил да управлява автомобила със скорост от 65,1 км/ч. След
като автобуса за времето от 3,95 секунди изминава разстоянието от 71,40м, а
пешеходецът разстоянието от 3,40м, със скорост от около 65,1 км/ч, с преден
десен габарит автобусът ударя в изправено положение движещият се попътно
със скорост от около 3,1 км/ч в тялото пешеходеца Х.. Вследствие на този
контакт, с предната маска автобусът силно е притиснал отзад и отляво в
областта на торса пешеходеца, при което са счупени ребрата от 2-ро до 7-мо.
Вследствие на инерционната сила главата на пешеходеца достига и много
силно се удря в най-дясната и долна част от челното стъкло, което се счупило.
Тялото на пешеходеца бързо било отхвърлено надясно и незначително спрямо
десните габарити на автобуса. В резултат на това, пострадалият пешеходец
претърпял и описаните от медика увреждания, сред които и тежка черепно-
мозъчна и гръдна травма, от които на 12.02.23г почива. Изхождайки от
механизма на ПТП, експертизата констатира, че причина за настъпване
смъртта на Ш.Х. са именно описаните травматични увреждания, които
отговарят да са получени от блъскане на пешеходеца от движещ се автобус,
като всички травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с
претърпяното на 03.02.2023г ПТП.
Според автоексперта за водача на автобуса е съществувала техническа
възможност за предотвратяване на ПТП със спиране чрез своевременно
задействане на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение, като
пешеходецът не е попадал по дължина в обхвата на „Опасната зона“.
Заради отсъствието на задължителен за настоящия състав акт по см. на
чл.300 ГПК, при установяване механизма на горното ПТП настоящият състав
възприе изцяло заключението на комбинираната авто-техническа медицинска
7
експертиза, тъй като е пълно, обосновано, логически последователно,
основано е на обективни данни и кореспондира с останалия доказателствен
материал.
В предвид изложеното, настоящият състав счита за доказан сложният
фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД: деянието и
противоправният характер на извършено от водача Б.Д., вината му, а също и
причинените от ПТП увреждания на Ш.Х., довели впоследствие до неговата
кончина. Установи се също така, че към момента на възникване на ПТП на
03.02.2023г за автобуса е сключена задължителна застраховка „ГО” с
ответното дружество и по тези въпроси не се спори. Доказаха се също
родствените връзки между ищците и починалия.
От изслушаните по делото св.Н. и О. се установи изключителната
привързаност на съпругата и децата към починалия. Анализа на събрания
доказателствен материал очертава, че семейството на починалия е било
сплотено и е разчитало на помощта на починалия, като след неговата смърт
съпругата и децата му са били травмирани, като съпругата се затворила в себе
си. Установен е фактът, че пострадалият от инцидента е подкрепял морално и
в житейски аспект своята съпруга и деца. Семейството било задружно и
разчитало на помощта на починалия Ш.Х..
В контекста на изложеното съдът намира исковите претенции за доказани
по основание, а изложените в тази връзка доводи на ответника за
неоснователни. Очевидно необходимостта ищците да живеят без обичания си
съпруг и баща, а също начина по който същият е лишен от живот,
предизвикват неизмерими душевни терзания. Изхождайки от характера и
естеството на уврежданията им, интензитета на болките и страданията у всеки
ищец, тяхната продължителност, а така също и обществено установените
критерии за справедливост, залегнали в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и ползвани
към 03.02.23г, съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде в размер на 130 000лв за ищцата Ф.Х., а за ищците М.Х. и Д.М. – по
110 000лв. Тези обезщетения ще възмездят в най-пълна степен претърпените
от тях болки и страдания, във връзка с настъпилата при процесното ПТП
смърт на техния съпруг и баща.
За да определи обезщетение въпросните обезщетения в посочения по-
горе размер, съдът отчете, че по отношение на ищцата Ф.Х. е установен по-
8
голям обем неимуществени вреди, като наред с обичайните такива е налице
затваряне след загубата, като същата е споделила, че й е особено трудно без
съпруга й (вж.показанията на свидетелите). Именно така установените по-
силни по интензитет болки и страдания обуславят извода за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за ищцата Ф.Х. в по-висок размер.
По отношение на ищците М.Х. и Д.М. следва да се посочи, че
показанията на свидетелите сочат на наличие на обичайните вреди от загубата
на близък човек. С оглед обстоятелството, че въпросните ищци са пълнолетни
лица и към момента на ПТП са имали собствена семейна и социална
реализация и като взе предвид възрастта на пострадалия към момента на ПТП
(68г), съдът счита, че претърпените от ищците М.Х. и Д.М. неимуществени
вреди не излизат извън рамките на обичайните, което обуславя и извод за
присъждане на обезщетението в по-нисък размер (вж.Р№6/06.01.2025г на САС
по в.гр.д.№742/24г и О№1735/04.06.2025г на ВКС по гр.д.№537/25г, II т.о.).
Съдът счита, че така присъдените суми съответстват на характера и
тежестта на всички увреждания, пряка и непосредствена последица от
деликта, и са съобразени с конкретните индивидуални и субективни
изживявания на всеки от ищците. Съобразиха се още икономическите условия
и стандарта в страната и ищцовото населено място към датата на увреждането.
Не на последно място – взе се предвид и безуспешно водените преговори
между страните за извънсъдебно уреждане на спора (вж.молбите вх.
№№3262/29.03.2023г и 4585/09.05.2023г и писмaта на ответното дружество).
Оттук и несъстоятелността на развитите в тази насока доводи и възражения на
застрахователя.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е
преклудирано, поради което не следва да бъде предмет на разглеждане. От
материалите по делото се установява, че преписът от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника на 25.11.24г. Следователно
двуседмичният срок за подаване на отговор от ответника, установен с нормата
на чл.367, ал.1 ГПК, е изтекъл на 09.12.24г, работен ден-понеделник, поради
което при подаването на отговора на 03.02.2025г възражението за
съпричиняване е било преклудирано. С изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността на ответника да противопоставя възражение за
съпричиняване по арг. от чл. 370 във вр. с чл.367, ал.2, т.5 ГПК. Възражение за
9
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД може да бъде направено и след изтичане на
срока за отговор на исковата молба, но само ако е налице хипотезата на
чл.147, т.1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава
възражението, тъй като след като възражението за принос на пострадалия по
чл.51, ал.2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната не
може да го направи преди да е могла да узнае за тях (вж.Р№98/29.06.2016г на
ВКС по т.д.№1499/2015 г., I т.о., Р № 134/18.11.2020 г. на ВКС по т.д. №
1422/2019 г., II ТО, ТК, Р№18/24.03.2021 г. на ВКС по т.д. № 696/2020 г., II ТО,
ТК и Р№61/13.07.2022 г. на ВКС по т.д.№ 237/2021 г., I т.о., ТК). В случая
обаче
възражението е конкретно заявено, т.е. основава се на конкретни факти, които
ответникът поддържа, че са налице, т.е. не се основава на хипотезата на
чл.147, ал.1 ГПК. Ето защо и след като ответникът не е подал
отговор на исковата молба, съответно, не е направил възражението за
съпричиняване от пострадалия в двуседмичен срок за отговор, той по арг. от
чл.370 ГПК е загубил възможността да го направи, а заявеното след срока
възражение като просрочено, съответно като недопустимо, не подлежи на
разглеждане от съда.
В случая ищците са поискали присъждането на законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба. Ето защо и доколкото исковете са
частично основателни следва да се присъди лихвата върху присъдените суми
от поискания от ищците начален момент - подаване на исковата молба, без да
се обсъжда хипотезата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ.
При това положение застрахователят дължи изплащането на сумата от
130 000лв на ищцата Ф.Х., и по 110 000лв на ищците М.Х. и Д.М., ведно със
законните лихви, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Над тези размери исковите претенции подлежат на отхвърляне.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните,
които са от значение за правилното решаване на спора.
По разноските:
С оглед възприетото разрешение ответникът дължи на адв.Р. адвокатски
възнаграждения за осъществяваното процесуално представителство пред
настоящата инстанция на ищците, които определени при условията на чл.38,
ал.2 ЗАдв., вр с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г, действала по време на
10
сключване на упълномощителната сделка, възлизат на 8 222, 50лв за ищцата
Ф.Х. и по 6 957, 50лв за ищците М.Х. и Д.М.. Или общо в полза на адв.П.Р.
следва да се присъди по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата в размер на 22 137,
50лв. Възражението на ответника за прекомерност е направено при условие,
че претендираното адвокатско възнаграждение, надвишава размера на
минималните възнаграждения по цитираната по-горе наредба, поради което
същото се явява неоснователно, тъй като възнаграждението е определено
съобразно общоприетото разбиране за минимални адвокатски
възнаграждения. Освен това, правната и фактическа сложност на делото
допълнително опровергава ответното възраржение.
С оглед изхода на делото и по арг. от чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищците
Ф.Х. и М.Х. следва да се присъдят сторените по делото разноски във връзка с
назначената експертиза и депозит за свидетели, възлизащи съобразно
уважената част от исковете в общ размер на 977, 28лв.
По арг. от чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
възлизащи в размер на 191, 67лв.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество дължи на БлОС държавна
такса върху уважените искове в общ размер на 14 000лв.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“№67А, да заплати на Ф.
М. Х., ЕГН **********, с.**, сумата в размер на 130 000лв, а на М. Ш. Х.,
ЕГН **********, с.** и Д. Ш. М., ЕГН **********, с.** по 110 000лв на всеки
от двамата, представляващи обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в
резултат на ПТП от 03.02.2023г, в което е причинена смъртта на Ш. Х., съпруг
на първата ищца и баща на втория и третия ищец, ведно със законната лихва
върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на горните суми, като ОТХВЪРЛЯ иска на Ф. М. Х. над уважения
размер от 130 000лв до предявения размер от 200 000лв, а исковете на М. Ш.
Х. и Д. Ш. М. над уважените размери от по 110 000лв до предявените размери
11
от по 200 000лв, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“№67А, да заплати на
адв.П. Р. сумата в общ размер на 22 137, 50лв, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за осъществяваното процесуално
представителство на ищците пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“№67А, да заплати на Ф.
М. Х., ЕГН **********, с.** и М. Ш. Х., ЕГН **********, с.** сумата в общ
размер на 977, 28лв, представляващи направени по делото разноски пред
настоящата инстанция, съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА Ф. М. Х., ЕГН **********, с.**, М. Ш. Х., ЕГН **********,
с.** и Д. Ш. М., ЕГН **********, с.** да заплатят на ЗК “Лев Инс“АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София 1700,
бул.“Симеоновско шосе“№67А сумата в размер на 191, 67лв, представляваща
направени по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК “Лев Инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.София 1700, бул.“Симеоновско шосе“№67А, да заплати на
ОС-Благоевград сумата от 14 000лв, представляваща дължима държавна такса
по уважените искове, както и 5лв за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред САС.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12
13