№ 100389
гр. София, 14.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Частно гражданско дело №
20231110143036 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление от /фирма/ с ЕИК: ******** срещу П. Ц. Д. с ЕГН: **********, с
което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 800,00 лева
(осемстотин лева), представляваща главница по Договор за паричен заем Номер:
732670/07.09.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 53,98 лева (петдесет и три лева и 98 стотинки), представляваща договорна
лихва за период от 07.09.2022 г. до 07.12.2022 г., сумата 89,31 лева (осемдесет и девет лева и
31 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2022 г. до 01.07.2023 г.,
331,02 лева (триста тридесет и един лева и 02 стотинки), представляваща договорна
неустойка за период от 07.09.2022 г. до 07.12.2022 г., 118,50 лева (сто и осемнадесет лева и
50 стотинки), представляваща неустойка за забава за период от 05.01.2023 г. , 135,00лева
(сто тридесет и пет лева), представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането за период от 01.07.2023 г. , както и държавна такса в размер на 30,56 лева
(тридесет лева и 56 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева
(двеста и шестдесет лева).
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, обезщетение за забава, както и за част от претендираните разноски съобразно
уважената част от вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение за това
1
вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на
изискването за добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална
неравноправност.
Съгласно описаното в заявлението, страните са договорили задължение за
кредитополучателя в 3- дневен срок от подписване на договора за кредит да предостави
обезпечение чрез поръчителство. При неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение в описания срок, заемателят дължи неустойка като на длъжника е начислена
такава в размер на 331,02 лева. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по
вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства т.е. кредитополучателят увеличава
дълга на длъжника под формата на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на „последващо“ - след сключване и отпускане на заема обезпечение.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3.
Заявителят претендира и заплащане на 118,5 лева (двеста лева), представляваща
неустойка за забава в размер на 10 % от размера на главницата, съгласно предвидена клауза
за заплащане на такси, съгласно приложена Тарифа към Общите условия на договора за
кредит, както и еднократно е начислена такса за събиране на вземането порадси забава на
плащането в размер на 135 лева. Съдът намира, че уговарянето на допълнителни такси във
връзка с усвояването и управлението на кредита също е в противоречие със закона - чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК. В случая се касае за разпоредби, които не целят предоставянето на конкретна
услуга, като съдът намира, че събирането на вземането не представлява такава, а разходите
във връзка с него могат единствено да се обезпечават с неустоечно съглашение, каквото
законът допуска единствено за обезпечаване забавата в размер на законната лихва - съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Неустойки, извън и над размера на законната
лихва за забава като противоречащи на закона са нищожни, поради противоречие с горната
разпоредба. Същевременно и по отношение на тези клаузи съдът намира, че са в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване и излизат извън присъщите
функции на неустойката, поради което се явяват и противоречащи на добрите нрави.
2
По отношение на разноските, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
доколкото производството е по реда на чл. 410 ГПК и отчитайки предмета на дейност на
дружеството заявител, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 50
лв., като съобразно уважената част от претенцията, на заявителя са присъдени разноски за
държавна такса в размер на 18,87 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 30,87
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
/фирма/ срещу П. Ц. Д. с ЕГН: ********** в частта за 331,02 лева, представляваща
договорна неустойка за период от 07.09.2022 г. до 07.12.2022 г., 118,50 лева, представляваща
неустойка за забава за период от 05.01.2023 г. и 135,00лева, представляваща разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането за период от 01.07.2023 г..
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3