Р Е Ш Е
Н И Е № 1456
гр.
Пловдив,18.08.2015г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИС ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА
БЕШКОВА
БОЖИДАР
КЪРПАЧЕВ
разгледа докладваното от съдията
Илиев
гр.д. №2093 по описа за 2015г.,
като за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл.435 и
сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Р. Б. К.,
ЕГН **********, чрез
пълномощника й адв. Т.
Д., против
постановление, включено в протокол
от 19.06.2015г., на ЧСИ Л. М., рег.
№819, по изпълнително
дело №20128190401299, с
което е оставил без
уважение молбата й за
допълване на постановление от
01.06.2015г. за прекратяване на
изпълнителното дело. В
жалбата се излагат
съображения за неправилност на
обжалваното постановление, като
се иска
отмяната му и присъждане
на направените от
жалбоподателката по изпълнителното производство
разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна по жалбата-
„Банка ДСК“ ЕАД, чрез
пълномощника си по
делото юрк. Я. П., в
писмен отговор изразява становище,
че същата е
неоснователна, а в случай, че
се приеме за
основателна- иска намаляване
поради прекомерност на претендираното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като е
подадена в срок
и срещу подлежащ на
обжалване акт на
съдебния изпълнител.
Разгледана
по същество, жалбата
е неоснователна.
Изпълнително
дело №20128190401299 по описа
на ЧСИ л. М. е образувано
по искане на
„Банка ДСК“ ЕАД въз основа
на изпълнителен лист,
издаден в полза
на банката срещу
длъжниците И. В. С., Р. Б. К.
и И. К. С. На
13.08.2012г. по делото е
било представено пълномощно,
с което Р. Б. К. е
упълномощила за свой процесуален
представител адв. Т. Д.. На 28.04.2015г.
по делото е бил представен договор
за правна защита и съдействие,
сключен на 09.03.2015г. между
длъжника Р. К.
и адв. Т. Д., в
който е
посочено, че е
било договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 2300 лв. С
писмена молба, подадена
на 01.06.2015г., адв. Т. Д.
е поискал прекратяване на изпълнителното производство спрямо
Р. К., както
и присъждане на
направените от нея разноски
за адвокатско възнаграждение, като
към молбата е
приложил заверен препис от влязло
в сила на
27.08.2013г. съдебно
решение, с което
е бил отхвърлен
предявения от взискателя
„Банка ДСК“ ЕАД
против Р. К.
иск по чл.422 от
ГПК за установяване
на вземанията, за събирането на които
е било образувано изпълнителното дело.
С постановление от
01.06.2015г. съдебният изпълнител
е прекратил на
основание чл.433, ал.1, т.4 от
ГПК изпълнителното производство
по отношение на Р. К., като
е постановил, че
направените от взискателя разноски
по делото остават
за негова сметка. С писмена
молба от 11.06.2015г.
жалбоподателката, чрез пълномощника
си адв. Д., е
поискала допълване на
постановлението от
01.06.2015г., като в
нейна полза се
присъдят направените разноски
за адвокатско възнаграждение. С
обжалвания в настоящото производство
протокол от 19.06.2015г.
съдебният изпълнител е оставил
без уважение така подадената
молба по съображения, че пълномощникът
на жалбоподателката адв. Д.
не е извършвал
никакви действия по изпълнителното дело
освен подаването на молбата
от 01.06.2015г. с искане
за прекратяване на
изпълнителното производство.
Обжалваното
постановление е правилно като
краен резултат, поради което
жалбата следва да
се остави без
уважение. Съгласно разпоредбата
на чл.79, ал.1, т.1 от
ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно
чл.433 от ГПК. От посочената
разпоредба следва, че в
случаите на прекратяване
на изпълнителното производство
поради отхвърляне с влязло
в сила съдебно решение на
предявения от взискателя
против длъжника иск за установяване
на вземането, както е в
настоящия случай, то разноските
по изпълнението, включително
заплатеното от длъжника
адвокатско възнаграждение,
следва да бъдат за сметка
на взискателя. В
ГПК обаче не
е предвидена изрична
възможност съдебният изпълнител
да присъди направените
от длъжника разноски по изпълнението, като осъди
взискателя да му ги заплати.
Подобна възможност не
може да бъде
изведена от разпоредбата
на чл.81 от ГПК,
според която с
всеки акт, с който
приключва делото в
съответната инстанция, съдът
се произнася и по
искането за разноски,
тъй като актът на
съдебният изпълнител, с
който той би
присъдил разноски в
полза на длъжника
не съставлява изпълнително основание
по чл.404 от ГПК
и не подлежи
на принудително изпълнение.
Същият не може да
бъде изпълнен и в
рамките на образуваното
изпълнително производство чрез събиране
на присъдената сума, тъй като осъденото
с него лице има качеството на
взискател, а не на длъжник по същото.
Предвид горното следва
да се приеме,
че единствената възможност
за длъжника, който
е направил разноски
по прекратеното изпълнително производство, да получи възстановяване на същите, е чрез
снабдяването му с
изпълнителен лист против
кредитора посредством предявяване
на претенцията му по
общия ред на
заповедното или исковото производство.
Независимо
от изложеното дотук настоящият
състав на съда
намира за частично
основателни и изложените в
мотивите на обжалваното
постановление съображения за
оставяне без уважение
на искането за присъждане
на направените разноски
за адвокатско възнаграждение. В правната
теория и съдебната практика
се приема, че прекратяването на
изпълнителното производство на
основанията, предвидени в разпоредбата
на чл.433 от
ГПК, настъпва по
право, а актът
на съдебният изпълнител
има само констативен
ефект за вече
настъпилото прекратяване. При това
положение следва да се
приеме, че прекратяването на изпълнителното производство
спрямо жалбоподателката е настъпило
още на 27.08.2013г., когато е влязло
в сила съдебното
решение, с което е бил
отхвърлен установителният иск
на взискателя срещу
нея. Към посочената
дата жалбоподателката не
е била направила
претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение, а
същите са направени
в много по- късен
момент- едва на
09.03.2015г., когато изпълнителното производство
вече е били
прекратено по силата
на закона. Ето защо претенцията
й за присъждане на
същите е неоснователна и
по тези съображения
и правилно е била
оставена без уважение от
съдебния изпълнител.
Предвид
горното жалбата е неоснователна
и следва да
се остави без
уважение.
С
оглед изхода на
делото и предвид
направеното искане жалбоподателката следва
да бъде осъдена
да заплати на
ответната страна по
жалбата „Банка ДСК“
ЕАД юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв. съгласно
чл.11 от Наредба
№1 на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. Б. К.,
ЕГН **********, чрез
пълномощника й адв. Т.
Д., против постановление, съдържащо
се в протокол
от 19.06.2015г. на ЧСИ л. М., рег.
№819, по изпълнително
дело №20128190401299, с
което е оставил без
уважение молбата й за
допълване на постановление от
01.06.2015г. за прекратяване на
изпълнителното дело с присъждане
на направените от
нея по изпълнителното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Б. К., ЕГН **********, да заплати на
„Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК ****, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.