Решение по дело №1454/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 318
Дата: 30 октомври 2018 г. (в сила от 22 ноември 2018 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20182150201454
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№318                                                   30.10.2018 г.                                       гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                   наказателен състав  на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година             

в публично заседание в следния състав:

                                                                     Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 1454 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „М.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Й., против Наказателно постановление № 02-0002027/10.09.2018 г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което на основание 416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на търговеца е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като материално незаконосъобразно с евентуално приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание представител не се явява. Не се представят доказателства.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на Инспекция по труда, на 23.07.2018 г., в 17,30 ч., в обект- аптека, находяща се в хотел „Ефир”, КК „Слънчев бряг”, стопанисван от жалбоподателя, било констатирано да полага труд лицето М.Д.В., ЕГН **********, на длъжност „помощник- фармацевт”. При документалната проверка на трудовото досие се установило, че между лицето и дружеството- жалбоподател имало сключен трудов договор от деня на проверката- 23.07.2018 г., като последното, в качеството на работодател, допуснало до работа лицето без да му предостави преди това копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. За така установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 02-0002027/14.08.2018 г. за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.

Съдът в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.

В хода на съдебното производство бе разпитана св. И., от показанията на която се установи, че действително по време на проверката в сочения по- горе обект, е било констатирано лицето, с работно облекло, единствено в обекта, което консултирало проверяващите. След легитимация на служителите на „Инспекция по труда”, Векилова собственоръчно попълнила справка, в която декларирала, че работи по трудов договор от 28.06.2018 г. /представеният трудов договор е от 23.07.2018 г./, посочвайки елементите на трудовото правоотношение, за които е била постигната договорка с дружеството- жалбоподател.

С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателно постановление. Обсъдените по- горе доказателства дават основание на настоящата инстанция да приеме, че от страна на жалбоподателя е извършено посоченото в атакувания акт административно нарушение, който факт не се оспорва от страна на дружеството. Съгласно нормата на чл.63 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено. Видно от приложената справка, заверката е била извършена в НАП два дни след извършената проверка, вероятно породена от самата проверка. Работникът собственоръчно е попълнил справка, в която е декларирал договорените елементи на трудово правоотношение и в този смисъл настоящата инстанция счита, че е доказано от страна на наказващият орган, че лицето е престирало труд на място към датата и часа на проверката без да му е било връчено уведомление от работодателя за регистрация на трудовия му договор в НАП. Не се ангажираха доказателства от страна на жалбоподателя, че информация към НАП е била подадена преди извършването на проверката, но дори и това обстоятелство да отговаря на истината, то работодателят няма право да допуска до работа работника докато не получи справка, в която да е отразена заверяването на уведомлението, и едва след като връчи екземпляр от същото на работника.

Нарушението не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с подобни нарушения от същия вид, поради което тук не следва да намери приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. Обстоятелството, че между работника и дружеството- работодател бил сключен писмен трудов договор, уреждащ отношенията им, не може да доведе до извода, че допуснатото нарушение е маловажно.

По отношение размера на санкцията съдът счита, че същия е неправилно определен. По делото няма данни дружеството да е извършило други нарушения, поради което санкцията следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер от 1500 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002027/10.09.2018 г. на Директор на Д. „И.п.т.”***, с което на основание 416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на „М.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.Й., е наложено административно наказание „Имуществена санкция”, като НАМАЛЯВА размера на същото от 5000 лв. на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: