РЕШЕНИЕ
№ 2431
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330103865 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т.
2 от Кодекса на труда и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ищецът В. Г. С., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Р.Р., е предявил
срещу ответника „ЛИДЕР ДИНАМИК” ЕООД, с ЕИК *********, обективно съединени
искове за осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата от 7 644 лева
неплатено трудово възнаграждение за периода 11.09.2019-11.09.2020 г. и сумата от 626
лева, представляваща дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
същия период. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че за процесния период е била назначена на трудов договор
на длъжността „******“ в ответниковото дружество, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 600 лв. за 2019 г. и 610 лв. за 2020 г.
Излага твърдения, че **** на дружеството е нейн *****, с когото в момента
се намират във ******, и че за посочения в искова молба период не е получила
дъжимите й трудови възнаграждения, както и че при прекратяване на трудовото й
правоотношение не й е било заплатено обезщетение за неползван платен годишен
отпуск.
В подадения от ответника отговор се признава съществувало между страните
трудово правоотношение, считано от ***** г., по силата на което ищцата е заемала
длъжността „*******“, което е било прекратено със заповед № ***от ****г., както и че
1
ищцата е получила дължимите й трудови възнаграждения и че е ползвала дължимия й
платен годишен отпуск. Също така се излага, че през целия срок на трудовия договор
ищцата не е престирала работна сила при ответника. Представя се подписана
декларация от ищцата от 15.09.2020 г., с която ищцата е декларирала, че финансовите
взаимоотношения с дружеството били уредени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните няма спор, че в процесния период 11.09.2019 – 11.09.2020г.
между ищеца и ответника е съществувало ТПО, прекратено със заповед от ******г.
От представения трудов договор и ведомости за заплати е видно, че
уговореното за 2019г. трудово възнграждение е в размер на 600 лева, а това за 2020
година е в в размер на 610 лева.
Съгласно представените в заверен препис ведомости за заплати за процесния
период е видно, че за В. няма положени подписи, за разлика от останалите служители в
дружеството, за които са налице подписи във ведомостите.
Според дадените пред съда свид. показания на Е. У. ищцата е работила в
дружеството на *****, като тези нейни впечатления били добити от факта, че в края на
месеца ищцата посещавала фирмата на свидетелката със служебния автомобил, за да
взема фактури. Относно собствеността на ответника върху автомобила, управляван от
ищцата е представено свидетелство за регистрация за лек автомобил ***** с рег. №
******.
По делото е представена прокурорска преписка № *****г. на Районна
прокуратура Пловдив, в която се съдържат обясненията на Р. С., дадени по повод
образувана преписка на отдел „******“ за това, че не отрича правото на ****** В.С. да
получи дължимите й трудови възнаграждения, както и че възнагражденията ще й бъдат
заплатени.
От представена по делото декларация, подписана от ищцата, е видно, че
ищцата е декларарила, че няма финнасови претенции към дружеството –работодател.
По делото е изслушано заключение, изготвено от в.л. К., което заключение е
изготвено компетентно и безпристрастно, без възражения от страните, от което се
установяват размерите на трудовите възнаграждения и обезщетението за неползван
платен годишен отпуск за периода 11.09.2019-11.09.2020 г., както следва – за заплати в
размер на 7551,98 лева брутна сума и 633,48 лева за 20 раб. дни платен годишен
отпуск.
По реда на член 176 ГПК ищцата е дала обяснения,за това, че тя и ****
посетили С. и К. през м. февруари 2020г., като престоят в тези държави бил в рамките
на 10 дни.
2
Съответно обяснения са били изслушани и от ***** на ответниковото
дружество Р. С., от които се изяснява, че заплатите в дружеството се плащали по
ведомост, като трудовите възнаграждения на ищцата били носени от него вкъщи,
където били предавани на ръка на неговата ******, както и че когато ходели на
екскурзия ****** не подавала молба за отпуск.
Изплащането на трудовото възнаграждение е уредено в раздел ІV от Кодекса
на труда. Като според член 270, ал. 1 от КТ мястото на изплащане е в предприятието,
където се извършва работата, а съгласно чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане
на работника – на негови близки или чрез превод на влог в посочена от работника
банка.
От събраните пред съда писмени доказателства и съдебно-счетоводна
експертиза е установено, че във ведомостите за заплати няма подписи на ищцата, като
няма и издадена разписка за получени от заплати.
Налице е и извънсъдебно признание на ***** на ответниковото дружество
пред орган на властта, за наличието на дълг към ищцата, произтичащ от дължими
трудови възнаграждения. Представената по делото декларация с автор ищцата,
удостоверяващо нейно изявление, че няма финансови претенции към работодателя, не
представлява разписка, доколкото в декларацияна не е направено изявление за
получаване на суми, както и е посочено основанието за предаването им. Така
съставена тази декларация следва представлява извънсъдебно признание за неизгоден
за страната факт, но доколкото същата е била оспорена от ищцата, с довода, че
съдържанието й е невярно, което по съществото си представлява опровергаване на
нейното съдържание, с оглед на събраните по делото убедителни доказателства,
установяващи неплащане на трудовото възнаграждение, съдът приема опровергаването
на нейното съдържание за успешно проведено.
От заключението на вещото лице е видно, че за процесния период на ищцата
се полагат 20 работни дни платен годишен отпуск, които според вещото лице бил
ползвани, според изготвените от работодателя ведомости, неподписани от ищцата, в
които ведомости били начислени съответните възнаграждения. Направения от вещото
лице извод е неверен, тъй като основание за начисляването на възнаграждение за
ползван ПГО от ищцата, е неговото ползване от работника, което се установява с
писмени доказателства, съобразно разпоредбата на член 22, ал. 2 НРВПО, който гласи,
че платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника
до работодателя. Непредставянето на подадени от ищцата молби до нейния
работодател, ответника по делото, за ползване на платен годишен отпуск, който да е
бил разрешен от работодателя, води до извода, че ищцата не е ползвала ПГО за
процесния период, което обосновава уважаване на иска по член 224 от КТ в заявения
3
му размер от 626 лева. От изложените обяснения на ищцата в с.з. на 23.11.2021г., става
ясно, че тя и *****, който е **** на ответниковото дружество, са били десет дни през
м. февруари 2020г. на екскурзия в С. и К., като с оглед на така установеното
обстоятелство, следва да се приеме, че ищцата не е работила десет работни дни от м.
февруари 2020 година, за да възникне задължение за нейнния работодател да й заплати
възнаграждение за този период от време. От заключението на вещото лице се
установява, че начисленото ТВ на ищцата за 20 работни дни през м. февуари 2020г. е в
размер на 626,78 лева, като съобразно установеното по делото отработено от ищцата
като работни дни за м. февруари 2020г. следва, че дължимото й от ответника трудово
възнаграждение за месеца възлиза на 313,39 лева, като предявения иск за заплащане на
дължимото трудово възнаграждение за периода 11.09.2019г. – 11.09.2020г. следва да
бъде уважен до размера на 7238,59 лева, като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 7644 лева подлежи ва отхвърляне като недоказан.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноските,
съоразно уважената част от исковете, в размер на 285,29 лева платено адв.
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата ДТ върху уважения размер на исковете – 339,54 лева, от които
289,54 лева ДТ по иска по чл. 128, т. 2 от КТ и 50 лева ДТ по иска по чл. 224, ал. 1 от
КТ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛИДЕР ДИНАМИК” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на В.
Г. С., ЕГН ********** сумата от 7238,59 лева, представляваща неплатено брутно
трудово възнаграждение за периода 11.09.2019г. – 11.09.2020г., както и сумата от 626
лева, представляваща обезщетение за 20 дни неползван платен годишен отпуск за 2019
и 2020г., като отхвърля иска за заплащане на трудово възнаграждение за разликата над
уважения размер от 7238,59 лева до пълния предявен размер от 7644 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЛИДЕР ДИНАМИК” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на В.
Г. С., ЕГН ********** разноски по съразмерност от 285,29 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЛИДЕР ДИНАМИК” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – гр.
Пловдив сумата от 339,54 лева държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
4
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5