Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 22.02.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на седми февруари две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Димитров при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 2 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на М.С.Д.,***, депозирана чрез адвокат С.З.от
Адвокатска колегия – Варна, срещу Решение № 207/22.10.2021г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 1187/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-001621 от 03.06.2021г. на
началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на М.С.Д., са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 182, ал.
5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че не са налице
основания да се приеме, че то е извършено в условията на „системност“. Твърди
също, че неправилно АНО и въззивният съд не са възприели деянието за
„маловажно“. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В условията на
евентуалност отправя молба за изменение на НП и за редуциране на наложената му
глоба, както и за отмяна на наложеното му наказание „лишаване от право да
управлява МПС“. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат З..
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се неоснователна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят М.Д. е
собственик на лек автомобил, марка „Ш.Й.с регистрационен номер *********. На
23.01.2021г. в 13.45 часа описаният автомобил се движел по път първи клас І-4,
км. 253+346 в посока гр. Шумен.
В района на посочения
пътен участък на път І-4 с пътен знак В-26 било въведено ограничение на
максимално разрешената скорост за движение от 60 км/ч, като процесният
автомобил се движел със скорост от 103 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH САМ S1“, № 11743с3. Данните от АТСС /триногата/
автоматично били изпратени в София в Единен център за обработка на нарушенията.
Свидетелят С.К.Г.изготвил Протокол за работата си с АТСС от 23.01.2021г.
От Единния център за
обработка на нарушенията била съставена преписка, която ведно със Снимка №
11743С3/0235292 във връзка с регистриран автомобил с превишена скорост, на
който следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение,
тъй като превишението било над 60 км/ч и не можел да бъде издаден електронен
фиш била изпратена в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – гр.
Шумен. След справка за собствеността на заснетия автомобил се установило, че
същия е собственост на касатора М.Д.. Преписката била изпратена на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна за установяване водача на заснетия лек
автомобил, марка „Ш.Й.с регистрационен номер *********, ведно с два броя
декларации по чл. 188 от ЗДвП и покана по чл. 40 от ЗАНН за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
Собственикът на заснетия
автомобил декларирал, че на 23.01.2021г. около 13.47 часа не си спомня кой е
управлявал заснетия автомобил. На 17.03.2021г. Д. собственоръчно попълнил и
подписал Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на
чл. 188 от ЗДвП, в която декларирал отново, че не си спомня кой е управлявал
автомобила на 23.01.2021г. около 13.47 часа, като му била връчена и покана на
основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за явяване в двуседмичен срок в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен с оглед съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. Тъй като в указания срок лицето не се явило, нито
упълномощено от него лице за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, впоследствие - на 20.04.2021г. на основание чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН на Д. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 1621, серия АА, бланков № 7650ЗЗ, за установеното със система за
видеонаблюдение, административно нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Цитираният
акт за установяване на административно нарушение на 05.05.2021г. бил връчен на
нарушителя Д. и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие
жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на това, АНО
издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото
на защита на нарушителя. Съдебният състав приел също, че с оглед представената
справка за собственост на МПС, несъмнено установена собствеността върху
автомобила, с който е осъществено описаното в акта и в НП нарушение. Именно в
качеството на собственик на превозното средство от М.Д. е изискано попълването
на декларация на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в която да посочи данни за
лицето-нарушител, при което Д. не е отразил кой е управлявал автомобила му на
процесната дата и място. Поради това, а и с оглед приложените писмени
доказателства, установяващи заснетото с техническото средство превишение на
скоростта, съдебният състав възприел извод, че Д. е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. В
тази насока, предходната съдебна инстанция съобразила и обстоятелството, че
това деяние е осъществено в условията на системност, конкретни данни за което
били отразени от АНО при издаване на НП, поради което съдът заключил, че
закономерно отговорността на жалбоподателя била ангажирана по реда на чл. 182,
ал. 5 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП. Воден от тези съображения, решаващият състав на Районен съд –
Шумен потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка,
решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от
компетентен съд в рамките на неговите правомощия.
При извършената проверка
за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният
съд е достигнал до правилен извод за законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление.
По категоричен начин се
установява, че на 23.01.2021г. в 13.45 часа описаният в акта и в НП автомобил,
собственост на М.Д., се движел по път първи клас І-4, км. 253+346 в посока гр.
Шумен, като в района на посочения пътен участък на път І-4 с пътен знак В-26 било
въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/ч, а
процесният автомобил се движел със скорост от 103 км/ч. Превишението на
максимално допустимата скорост е установено по надлежния законов ред с
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH САМ S1“, №
11743С3. По делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 81-С-ИСИ/29.10.2020г.,
установяващи, че системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 29.10.2020г.
и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките
на 3 км/ч. и 3% над 100 км/ч. От приложеното по делото Писмо изх. № 20-00-18-1/01.02.2021г.
се доказва също, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с фабричен
номер 11743С3, тип „АRН САМ S1“, е преминала първоначална проверка в Български
институт по метрология и отговоря на метрологичните изисквания. Сред
доказателствения материал са приложени и съответните доказателства, визирани в чл.
10 от Наредба № 8121з/12.03.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, сочещи с категоричност, че при използването на системата
стриктно са спазени нормативните изисквания. При това положение касационният
съдебен състав достига до извод, че с автомобила, за който са налични
непротиворечиви доказателства, че е собственост на касатора, е извършено
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
Именно, защото е доказана собствеността върху превозното средство, от Д. е
изискано попълването на декларация по реда на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП за
индивидуализиране на водача, в случай че това не е самият собственик. Вместо
тези данни, Д. е отразил, че не помни кой е управлявал автомобила му към инкриминирания
период, поради което правомерно контролните органи са пристъпили към ангажиране
на отговорността му за описаното по-горе нарушение.
Преди да пристъпи към
ангажиране на отговорността на водача, АНО е съобразил данните за предходни влезли
в сила ЕФ, представени, като писмени доказателства по преписката, сочещи, че
конкретното деяние е извършено в условията на системност. Легална дефиниция за
понятието „системно“ се съдържа в разпоредбата на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП,
съгласно която това е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен
срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен
фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. При
задълбочен прочит на обстоятелствената част на НП се установява, че спрямо
жалбоподателя са били издадени четири ЕФ, които са платени и са влезли в сила
/в този смисъл са и данните от приложената Справка за нарушител/, най-ранният от които е влязъл в сила
на 20.06.2020г., както и че са налице предпоставките за квалифициране на
простъпката му като „системна“ по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП,
доколкото с всеки един от ЕФ касаторът е санкциониран за нарушения на чл. 21 от ЗДвП. С оглед на това, правилно и законосъобразно АНО е приложил санкционната
разпоредба на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, предвиждаща двоен размер на
административното наказание „глоба“, определен с чл. 182, ал. 2, т. 5 от
закона, както и налагане на административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца“. При това положение претенцията на касатора
за редуциране на размера на глобата и за отмяна на наложеното наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ се явява неоснователна и не може да бъде
удовлетворена.
За неоснователно
касационният състав намира и искането на инициатора на настоящото производство
за квалифициране на деятелността му като „маловажна“. Правилно и законосъобразно
АНО, а впоследствие и районният съд в решаващия му състав са отклонили това
искане, тъй като в случая не са налице данни, сочещи на по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и на извършителя в сравнение с останалите
простъпки от този вид, което пък да наложи приложимост на института на
„маловажния случай“ на административното нарушение.
При тези съображения
настоящият съдебен състав счита, постановения съдебен акт за правилен и
законосъобразен, и като такъв той следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора
и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника,
в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде
осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 207/22.10.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1187/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
М.С.Д. да заплати на ОД на МВР –
Шумен разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 22.02.2022 г.