Решение по дело №310/2020 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260024/17.08.2020 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на тридесети юли две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                             Председател: Петър Вунов  

   

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 310 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от Й.П.Т. срещу „СЛС ТРАНС" ООД.

Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор № 52/11.07.2017 г. работил при него на длъжността „шофьор на товарен автомобил (международен превоз)“, като получавал трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, а допълнително му се заплащали и командировъчни пари, които се формирали от изминатите километри и времето, през което бил извън страната. Сочи се, че от месец януари 2018 г. до месец юни 2019 г. вкл. работодателят му превеждал единствено разходите и командировъчните, без да заплаща трудовото възнаграждение. При проведени няколко разговора с управителя на ответното дружество му било отказано изплащането на дължимите заплати, поради което на 02.07.2019 г. ищецът изпратил с куриер до „СЛС ТРАНС" ООД писмо за прекратяване на трудовия му договор без предизвестие на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, поради системно неизплащане на трудовото му възнаграждение от страна на работодателя. Пратката обаче се върнала в цялост, като отказана от получателя. Въпреки това следвало да се счита, че уведомяването на ответника било извършено редовно, тъй като било изпратено на адреса, обявен за седалище на дружеството в търговския регистър. Поддържа се, че за 12-те месеца през 2018 г. работодателят му дължал трудово възнаграждение в общ размер на 4 758,36 лева, а за месеците април, май и юни на 2019 г. - сумата от 1 289,62 лева. Поради това, че през 2018 г. и 2019 г. ищецът не използвал платения си годишен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение имал право и на обезщетение по чл. 224 КТ, което било в размер на 695 лева. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната върху тях от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и по размер, както и всички обстоятелства, на които те се основават. Твърди се, че трудовият договор на ищеца бил прекратен с предизвестие от работника, като същият подал лично молба за освобождаване от заеманата длъжност по взаимно съгласие, считано от 28.06.2019 г., за което работодателят изпратил уведомление до ТД на НАП. Сочи се още, че от 20.05.2019 г. ищецът самоволно напуснал работа след като се установило, че след отчитане на разходите и командировъчните следвало да възстанови разликата на ответника за авансово получени от него суми в общ размер от 12 155.08 лева. На 28.06.2019 г. отказал да възстанови тази сума и да подпише заповедта си за прекратяване на трудовия договор. Поддържа се и че за периодите от 07.08.2018 г. до 07.09.2018 г. и от 01.06.2019 г. до 26.06.2019 г. използвал платения си годишен отпуск.

С протоколно определение от 30.07.2020 г. и по молба на пълномощника на ищеца е допуснато изменение в петитума на предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ по отношение на заявения размер, като същият се счита предявен за сумата от 7 875 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 291/10.02.2020 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, a и от представените трудов договор № 52/11.07.2017 г.,  известие и молба за прекратяването му, както и заповед № 56/28.06.2019 г., се установява, че действително ищецът е работил при ответника на длъжността „шофьор на товарен автомобил", за което е получавал трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, както и че същият е бил прекратен.

По делото е представена и молба от Й.П.Т. до управителя на „СЛС ТРАНС" ООД, с която е поискал да му бъде разрешено ползването на 18 дни платен годишен отпуск, считано от 01.06.2019 г. до 26.06.2019 г. вкл.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение за процесния период е в размер на 7 875 лева и то не му е било заплатено, доколкото в представените платежни ведомостите липсва негов подпис в графата „получил", а заплатите му за периода м. 01 – м. 03.2019 г. са преведени по негова банкова сметка. *** годишен отпуск в периода от назначаването до освобождаването му, а именно 19 дни през м. 08.2018 г. и 18 дни през м. 06.2019 г., поради което не би следвало да му се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 КТ, които са процесуално допустими.

По съществото на спора съображенията на съда са следните:

Искът по чл. 128, т. 2 КТ е основателен.

Няма спор по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че през процесния период между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил (международен превоз)“ с уговорено трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната. На следващо място, не се твърди, а и не се установява неизпълнение на ищеца да престира работната си сила по сключения с ответника трудов договор. При това положение и съобразно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работодателя е възникнало задължение за заплаща на работника/служителя договореното трудово възнаграждение в установените срокове. Съгласно императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ, то му се изплаща лично по ведомост или срещу разписка, а по негово писмено искане - на близките му или се превежда на влог в посочена от него банка. От кредитираното от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице Р.К. следва, че ответникът е изпълнил това си задължение точно само за месеците 01.2019 г., 02.2019 г. и 03.2019 г. Следователно, ищецът има неизплатени суми за трудово възнаграждение по трудовия си договор с ответника за процесния период. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че дължимата брутна сума възлиза на претендираната в размер на 7 875 лева.

По тези съображения съдът намира, че искът по чл. 128, т. 2 КТ е основателен и доказан, поради което следва да бъде изцяло уважен.

Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.10.2019 г., до окончателното му изплащане.

Искът по чл. 224, ал. 1 КТ е неоснователен.

От съвкупния анализ на представената и неоспорена молба на Й.П.Т. до управителя на „СЛС ТРАНС" ООД от 28.06.2019 г. и кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът няма неизползван платен годишен отпуск при ответника за 2018 г. и за 2019 г., поради което не му се дължи претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.

Предвид изложеното съдът счита, че този иск следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение служебно, дори и без искане на страната.

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на  претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 661,61 лева за платено адвокатско възнаграждение, като възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност се явява неоснователно, тъй като то е съобразено с минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника обаче не се дължат, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие липсват данни за изплащането на договореното адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимата държавна такса върху уважения размер на предявените искове, а именно сумата от 315 лева, определена на база чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 100 лева за възнаграждение на вещото лице, платено от бюджетните средства на съда.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „СЛС ТРАНС" ООД, ЕИК ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ бл. 5, вх. А, ет. 8, ап. 73, със съдебен адрес:***, оф. * - адв. И. В., на основание чл. 128, т. 2 КТ, да заплати на Й.П.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, сумата от 7 875,00 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за цялата 2018 г., както и за месеците април, май и юни на 2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.П.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, срещу „СЛС ТРАНС" ООД, ЕИК ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ бл. 5, вх. А, ет. 8, ап. 73, със съдебен адрес:***, оф. * - адв. И. В., иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 695,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през 2018 г. и 2019 г.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

ОСЪЖДА „СЛС ТРАНС" ООД, ЕИК ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ бл. 5, вх. А, ет. 8, ап. 73, със съдебен адрес:***, оф. * - адв. И. В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Й.П.Т., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, сумата от 661,61 лева, представляваща направени разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „СЛС ТРАНС" ООД, ЕИК ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ж.к. „Орфей“ бл. 5, вх. А, ет. 8, ап. 73, със съдебен адрес:***, оф. * - адв. И. В., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 415,00 лева, представляваща дължими държавна такса и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/ не се чете

/Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.