Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, ХХХVI – ти състав
На първи април две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 4285 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Лук Тайм“ ЕООД срещу Наказателно постановление
№ 495846-F532976/19.02.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на въззивното
дружество на основание чл. 185, ал. 4 ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 1200 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Във въззивната жалба са наведени подробни
аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на имуществената санкция. Отправено е
искане за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност
за намаляване на размера на наложената имуществена санкция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, се представлява от адв. Д.Т.,
който поддържа изложените в жалбата съображения и аргументи, както и искането
за отмяна на наказателното постановление. Моли за присъждане на сторените по
делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна ТД на НАП – гр. Варна не изпраща представител и не взема становище по
съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
На 15.12.2019 г. служители на НАП,
измежду които и св. Б.В.А., извършили
проверка на обект „Госип бар Формула“, която била във
връзка с подаден сигнал относно дружеството, стопанисващо заведението, че са
извършени покупки на определени дати и за тези покупки не са издадени фискални
касови бонове, а са издадени така наречените закрити сметки. В подадения до НАП
сигнал били приложени и тези закрити сметки.
В постъпилия сигнал било отразено, че на 14.09.2019г. в обекта е извършена
продажба в брой на клиент, на кафе еспресо на цена 1,99лв. За извършената
продажба била издадена на клиента закрита сметка № 92464 от 14.09.2019г. в
11:00ч., като за същата не е издаден и връчен на клиента фискален касов бон от
гореописаните налични в обекта фискални устройства.
На 20.12.2019г. във връзка с поискана от органите по приходите информация са
представени 2бр. КЛЕН за регистрираните продажби на 14.09.2019г. от намиращите
се фискални устройства в обекта.
След извършен хронологичен преглед на регистрираните продажби (издадените
фискални бонове) в предоставените кленове, проверяващите установили, че в тях
не е регистрирана продажбата или липсва, съответно не е издаден фискален касов
бон на клиента на 14.09.2019г. в 11:00ч. за продажба на гореописания артикул на
стойност 1,99лв., като към 14.09.2019г. гореописаните фискални устройства били
регистрирани и въведени в експлоатация.
При извършена съпоставка между цените на артикулите, вписани в Менюто на
обекта и цените, вписани в закритата сметка предоставена от клиента, се
установило съответствие между тях.
Установило се, че името на лицето вписано като касиер- Д. в изведени 2бр.
КЛЕН за отчетените продажби на 14.09.2019г. от 2бр. ФУ съвпада с името на
лицето, което е вписано в предоставената от клиента закрита сметка.
Поради горното било прието, че „ЛУУК ТАИМ“ ЕООД, като задължено лице по
чл.З от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не е изпълнило задължението си да
отчита и регистрира всяка извършена продажба на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведените в
експлоатация в обекта Фискални устройства, с което е нарушило разпоредбите на
чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.3, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
На 06.01.2020 г. св. Б.В.А. съставил АУАН, в който приел, че въззивното дружество е осъществило състава на нарушението
по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС. АУАН бил подписан от
управителя на въззивното дружество П.И.Л. без
възражения.
В срока по 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения по акта, като
на 19.02.2020 г. Б.С.Г. (началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ
на НАП) приела идентична фактическа обстановка, като тази изложена в АУАН, и
издала наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 4 ЗДДС на въззивното дружество е наложена имуществена санкция в
размер на 1200 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от гласните доказателствени средства: показанията на св. Б.В.А. и
всички налични по преписката писмени доказателства, в това число и допълнително
представените в хода на съдебното следствие сигнал за нарушение на
Данъчно-осигурителното законодателство с изх. № 41789/17.09.2019 г. Съдът
кредитира свидетелските показания на св. Б.В.А. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност
са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания
изгради своите фактически изводи.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН, и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба в или от търговски обект - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
По делото е налице анонимен сигнал, в който е посочено, че заведение „Госип“ на бул. „Сливница“ № 55 укрива оборот, не се издават
касови бонове и се издават фалшиви касови бонове.
Сигналът е бил поставен в хартиен плик с посочен подател П.А. и адрес гр.
Варна, ул. „Прилеп“ № 18. От представеното по делото удостоверяване на опита на
длъжностните лица по призоваването да открие такова лице на адреса се
установява, че къщата на адреса е съборена и се строи блок.
Посочено води до извод за анонимност на сигнала, поради което и
обстоятелствата, посочени в него, не могат да бъдат проверени чрез възможните
съгласно процесуалния закон доказателствени способи.
Следователно не се установява бон № 92464 от 14.09.2019 г., издаден в 11,00
часа (т. нар. закрита сметка),
представен със сигнала, да е издаден именно от служители на санкционираното
търговско дружество.
Дори и да е издаден от въззивното дружество,
липсват както преки, така и косвени доказателства въззивното
дружество да е извършило продажба на отразените в него на стойност 1,99 лева
артикули, поради което и не може да бъде направен извод, че на процесната дата въззивното дружество е имало задължение да издаде фискален
касов бон. Съвпадението на името на физическото лице издател със служител във въззивното дружество, както и съвпадението на артикулите и
техните цени с тези в менюто, не може да доведе до несъмнен извод, че на
процесната дата въззивното дружество е извършило
продажба на 1 бр. кафе еспресо на стойност 1,99 лв.
Обстоятелството, че управителят на дружеството е подписал протокола за
извършена проверка не може да се тълкува като признание на удостоверените в
протокола обстоятелства, доколкото с подписа се удостоверява запознаването със
съдържанието на протокола, а не и изразяването на съгласие с констатациите на
контролните органи.
Поради липса на доказателства въззивното
дружество да е извършило вмененото му нарушение, съдът намира, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния закон, поради което като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По отношение на искането за
присъждане на разноски, съдът намира, че в случая не дължи присъждане на разноски
на въззивника, въпреки направеното искане, поради
липса на доказателства за реалното им
извършване.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 495846-F532976/19.02.2020 г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на „Л.Т.“
ЕООД на основание чл. 185, ал. 4 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 1200 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: