№ 84
гр. Велико Търново , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500135 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260161 от 18.12.2020 г. по гр.д. № 712/2019 г. Окръжен съд-Русе е
отхвърлил предявеният от „Ди Ес Ойл“ ООД гр. Русе против „Банка ДСК“ АД гр. София,
„Екопетрол“ ЕООД гр. Русе, „Абритус Ойл“ ЕООД гр. Русе и ИЛ. ХР. ИЛ. от гр. Русе,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 от ГПК да се признае за
установено по отношение на ответниците, че сумата от 47 500 лв. преведена на 09.08.2019 г.
в „Експресбанк“ АД /сега „Банка ДСК“ АД/ по банкова сметка BG76TTBB9400***********
не принадлежи на ИЛ. ХР. ИЛ.. Осъдил е „Ди Ес Ойл“ ООД гр. Русе да заплати на „Банка
ДСК“ АД сумата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „Ди Ес Ойл“ ООД гр. Русе. В
жалбата се правят оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради
което се иска да бъде отменено.Жалбоподателят твърди, че по делото безпротиворечиво
били установени следните обстоятелства: на 09.08.2019 г. от страна на „Ди Ес Ойл“ ООД по
банкова сметка BG76TTBB9400***********, с титуляр ИЛ. ХР. ИЛ., погрешно била
преведена сумата от 47 500 лв. Грешката била допусната от единия от съдружниците Б. Б..
Сумата от 47 500 лв. била наредена с цел да се платят задължения на „Ди Ес Ойл“ ООД към
„Инса Ойл“ ЕООД и не била вземане на И.И., което същият потвърждава в депозираните от
него писмо до „Експресбанк“ АД и искане до ЧСИ Ив. Х. по изп.д. № 1282/2019 г. Тъй като
банкова сметка BG76TTBB9400*********** в „Експресбанк“ АД е запорирана по изп.д. №
1282/2019 г., по което длъжник е ИЛ. ХР. ИЛ., преводът не бил върнат, което се
потвърждава от приложения протокол от 10.09.2019 г. на ЧСИ И. Х.. Съдът следвало да
съобрази обстоятелството, че част от реквизитите на платежното нареждане са били грешно
попълнени–име и IBAN на получател, тъй като не кореспондирали със сумата по
1
платежното нареждане/ищецът нямал такъв дълг към И.И./, а още по-малко с посоченото
основание-номера на фактури. Изтъква се в жалбата, че ако банковата сметка на И.И. не се е
оказала запорирана, сумата е щяла да се върне. Според жалбоподателя въпросът не е дали
банката правилно е изпълнила даденото й платежно нареждане, а има ли същата основание
да претендира, че сумата по това нареждане е станала собственост на И.И.. Поддържа се в
жалбата, че отговорът на този въпрос бил отрицателен, тъй като даденото без основание не
може да премине в собственост на лицето „обогатено“ без основание, само защото
предалият сумата е следвал формална процедура. Тезата на жалбоподателя е, че банката
наистина е била длъжна да прехвърли по сметка на И.И. процесните 47 500 лв., но след като
наредителят/ищецът/ и получателят/четвъртият ответник/ не спорят, че нареждането е било
грешно и без основание не би следвало процесната сума да се счита имущество на длъжника
по изп.д. № 1282/2019г. на ЧСИ И.Х.. Жалбоподателят счита, че крайните правни изводи на
Русенския окръжен съд са неправилни, тъй като безспорно по делото било установено, че
ищецът няма никакви парични задължения към ответника И.И., по която сметка погрешка е
превело сумата от 47 500 лв. и тъй като сметката на ответника И. е била запорирана и по нея
е извършен превода, то е налице изпълнение, насочено към имущество на трето лице-
ищецът по делото, а не към имущество на И.И., който е длъжникът по изпълнителното дело.
Искането е да се отмени обжалваното решение и да се признае за установено по отношение
на „Експресбанк“ АД гр. Варна, „Екопетрол“ ЕООД гр. Русе, „Абритус Ойл“ ЕООД гр. Русе
и ИЛ. ХР. ИЛ., че сумата от 47 500 лв., преведена на 09.08.2019 г. от ищеца по делото в
„Експресбанк“ АД по банкова сметка BG76TTBB9400***********, не принадлежи на ИЛ.
ХР. ИЛ., не съставлява негово имущество и не е годен предмет на принудително изпълнение
за удовлетворяване на кредитора му „Експресбанк“ АД.
От ответниците по въззивната жалба „Екопетрол” ЕООД-гр.Русе и ИЛ. ХР. ИЛ. са
постъпили писмени отговори, в които заявяват, че не оспорват въззивната жалба и са
съгласни изцяло с наведените в нея основания за отмяна на съдебния акт.
От ответника по въззивната жалба „Банка ДСК“ АД гр. София е постъпил писмен
отговор, в който се заема становище да се отхвърли въззивната жалба на „Ди Ес Ойл“ ООД,
като неоснователна и да се потвърди решението на Русенския окръжен съд. Направено е
искане на основание чл. 78, ал.8 от ГПК да се присъди юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивната инстанция.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Пред Русенския окръжен съд е предявен иск от „Ди Ес Ойл“ гр. Русе против
„Експресбанк“ АД-гр.Варна/сега Банка ДСК“ АД гр. София/, „Екопетрол“ ЕООД гр. Русе,
„Абритус Ойл“ ЕООД гр. Русе и ИЛ. ХР. ИЛ. от гр. Русе, с правно основание чл.440 от ГПК.
В исковата молба ищецът „Ди Ес Ойл“ ООД- гр. Русе твърди, че на 09.08.2019 г. от
страна на дружеството, по банкова сметка BG76TTBB9400*********** с титуляр ИЛ. ХР.
ИЛ., погрешно е била преведена сумата от 47 500 лв., като грешката е била допусната от
единия от съдружниците Борислав Василев Бончев. Сумата от 47500 лв. е бъде наредена с
цел да се платят задълженията на „Ди Ес Ойл“ ООД към „Инса Ойл“ ЕООД. Същата не е
била вземане на И.И., което последният потвърждавал в депозираните от него писмо до
„Експресбанк“ АД и искане до ЧСИ И. Х. по изп.д. № 1282/2019г. Тъй като банковата
сметка на И.И. в „Експресбанк“ АД, по която погрешно е нареден преводът от „Ди Ес Ойл“
ООД, е запорирана по изп.д. № 1282/2019 г., по което длъжник е ИЛ. ХР. ИЛ., преводът не е
бил върнат, което се потвърждавало от Протокол на ЧСИ Иван Х. по изп.д. № 1282/2019г. и
удостоверение, издадено по същото изпълнително дело. ЧСИ отказал връщане на сумата.
Ищецът твърди, че към датата на грешния превод е имал към „Инса Ойл“ ЕООД общ
2
дълг/дори по-голям/ от 47 500 лв. по фактури № 419394/25.07.2019г., № 419600/26.07.2019г.
и № 419615/29.07.2019г. Посочените фактури били погасени изцяло, тъй като независимо от
допуснатата грешка вземането е продължило да съществува и ищецът с други средства е
направил съответните плащания. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че сумата 47 500 лв., преведена на
09.08.2019 г. в „Експресбанк“ АД по банкова сметка BG76TTBB9400*********** не
принадлежи на ИЛ. ХР. ИЛ., не съставлява негово имущество и не е годен предмет на
принудително изпълнение за удовлетворяване на кредитора му „Експресбанк“ АД.
Ответникът „Експресбанк“ АД гр. Варна в отговора на исковата молба изразява
становище, че искът е допустим, но неоснователен. Счита, че неточно ищецът твърди, че
банковият превод бил извършен погрешно. Твърди, че на 9.08.2019г. в банката е получено
платежно нареждане от „Ди Ес Ойл“, подписано от Б. Б. чрез системата за електронно
банкиране за сумата от 47 500 лв. с получател ИЛ. ХР. ИЛ. по сметката му в същата банка. С
операция била заверена сметката на И.И. със сумата от 47 500 лв., като нареждането било
изпълнено от банката точно, правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения, че
в случая не се касае за погрешен или за неточен банков превод, тъй като при осчетоводяване
на операцията са спазени всички изисквания на банката, на Закона за платежните услуги и
платежните системи /ЗПУПС/ и на Наредба № 3/18.04.2018 г. и че не са били налице
предпоставките за извършване на коригиращ превод. В отговора се посочва, че по сметката
на И.И. е бил наложен запор от ЧСИ по изп.д. № 1282/2019г., получен в банката на
15.07.2019г. и че в ролята си на трето задължено лице по наложения запор банката е
изпълнила запора на 14.08.2019г. по отношение на постъпилата на 9.08.2019г. сума. Същия
ответник твърди в отговора си на исковата молба, че банката няма нито право, нито
задължение да преценява произхода на постъпилите суми, освен по чл.446
ГПК/несеквестируем доход/ и че съгласно правната същност на договора за банкова
платежна сметка сумите, които постъпят по банковата сметка са собственост на титуляра от
момента на заваряването й. В хода на производството по делото, след депозиране на
исковата молба и размяната на книжа, е настъпило преобразуване на „Експресбанк“ АД,
чрез вливане в „Банка ДСК“ АД, конституирана като страна в процеса в качеството на
правоприемник. Същият поддържа становището за неоснователност на иска.
Ответникът „Екопетрол“ ЕООД гр. Русе, представлявано от ИЛ. ХР. ИЛ., признава
предявеният иск и изложените в исковата молба фактически обстоятелства.
Ответникът „Абритус Ойл“ ЕООД гр. Русе не изразява становище по иска.
Ответникът ИЛ. ХР. ИЛ. признава иска и моли същият да бъде уважен.
От представеното по делото удостоверение по изп.д. № 1282/2019 г. на ЧСИ И. Х. се
установява, че по молба на взискателя „Експресбанк“ АД, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 3810/2019 г. на Районен съд – Русе, е образувано изп.д. № 1282/2019 г.
срещу длъжниците „Екопетрол“ ЕООД – гр. Русе, „Абритус Ойл“ ЕООД – гр. Русе и ИЛ.
ХР. ИЛ. от гр. Русе, с предмет събиране на парични вземания. В удостоверението е
посочено, че по изпълнителното дело са наложени запори върху банковите сметки на ИЛ.
ХР. ИЛ. в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „Експресбанк“ АД и че от наложения запор на
И.И. в „Експресбанк“ АД, на 14.08.2019 г. по сметката на ЧСИ е постъпила сумата от 47 497
лв.
Не се спори от страните по делото, че на 9.08.2019г. ищецът „Ди Ес Ойл“ гр. Русе с
платежно нареждане е превел по банкова сметка BG76TTBB9400*********** в
„Експресбанк“ АД, с титуляр ИЛ. ХР. ИЛ., сумата от 47 500 лв. Въз основа на полученото
чрез системата за електронно банкиране платежно нареждане за сумата от 47 500 лв. с
3
получател ИЛ. ХР. ИЛ., „Експресбанк“ АД е заверила сметката на И.И. със сумата от 47 500
лв. Поради наложения на 15.07.2019г. запор от ЧСИ И. Х. по изп.д. № 1282/2019г. върху
същата банкова сметка с титуляр И.И., „Експресбанк“ АД като трето задължено лице е
изпълнила запора на 14.08.2019г. като е превела сумата от 47 497 лв. от сметката на И.И. по
сметка на Частен съдебен изпълнител И. Х..
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд е длъжен служебно да
се произнесе по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира, че в случая предявеният иск е недопустим и постановеното
по него решение също е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по
делото прекратено. Съображенията са следните:
Предмет на правния спор е иск по чл.440 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.440 ал.1 от ГПК всяко трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото върху
което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
Следователно легитимирано да търси защита с иска по чл.440 от ГПК е „всяко трето
лице, чието право е засегнато от изпълнението“.
Твърдението на ищеца „Ди Ес Ойл“ ООД-гр.Русе е, че погрешно е превел парична
сума в размер на 47 500 лв. по запорирана от ЧСИ банкова сметка на единия от длъжниците
по изпълнителното дело-И.И.; че преведената от него сума не била вземане на длъжника
И.И., което той потвърждавал в писмо до банката и искане до съдебния изпълнител да бъде
вдигнат запора и да се позволи на банката да върне сумата по сметка на наредителя „Ди Ес
Ойл“ ООД-гр.Русе; че превода не бил върнат на ищеца, тъй като банковата сметка на И.И.,
по която погрешно ищецът извършил превода, била запорирана и съдебният изпълнител
отказал връщане на сумата. С предявения иск по чл.440 от ГПК се претендира да се признае
за установено по отношение на ответниците, че сумата 47 500 лв., преведена по посочената
в исковата молба банкова сметка, не принадлежи на ИЛ. ХР. ИЛ., не съставлява негово
имущество и не е годен предмет на принудително изпълнение за удовлетворяване на
кредитора му „Експресбанк“ АД.
С оглед на така заявените в исковата молба твърдения и петитум, въззивният съд
намира, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е процесуално легитимиран
като надлежна страна по спора по иск по чл.440 от ГПК. За да е процесуално легитимиран
да предяви иск по чл.440 от ГПК ищецът следва да твърди и претендира, че негово право е
засегнато от изпълнението. В разглеждания случай действително ищецът е трето лице за
изпълнителното производство по изп.д. № 1282/2019г. на ЧСИ И. Х., но същият не твърди
да е некърнено негово право в изпълнителното производство. Видно от разпоредбата на
чл.440 ал.1 от ГПК процесуалната легитимация на ищеца по иск по чл.440 от ГПК следва да
се основава на твърдение за накърнено в изпълнителното производство право на
ищеца/вещно право или право на вземане/, което не е част от имуществото на длъжника. В
разглеждания случай липсват твърдения за засегнати с изпълнението права на ищеца върху
конкретна негова вещ, вещно право или право на вземане от трето за изпълнителното
производство лице, спрямо което, но в качеството му на вземане на длъжника от същото
това трето лице, е насочено изпълнението.
Твърденията са, че поради наложения запор върху сметката, погрешно извършения,
според ищеца, превод не е могъл да му бъде върнат от банката на получателя на превода.
Това сочи в действителност на твърдение за принадлежащо на ищеца вземане срещу
4
длъжника по изпълнението И.И. за връщане на погрешно преведената сума, в каквато насока
са подаваните от ищеца и И.И. молби до банката и съдебния изпълнител. Следва да се
отчете и факта, че в случая извършената от ищеца платежна операция/нареждане за превод
по платежна сметка на получателя/ е парична престация, т.е. родово определена, а не
индивидуално определена, и неоснователното й получаване в партимониума на получателя,
предпоставя правен интерес от осъдителен иск по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД-връщане на
даденото при начална липса на основание, против получилото сума лице, в какъвто смисъл
са разясненията в т.1 на Постановление № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС. Връщането на
неоснователно получена сума може да се претендира само от получилото сумата лице, но не
и от трето лице, поискало по силата на наложен запор върху сметката на получателя на
сумата, каквото в случая се явява взискателят по процесното изпълнително дело. В случая
ищецът претендира, че е следвало да осъществи своето вземане за връщане на сумата от
получателя извънсъдебно/без да е снабден с изпълнителен титул/, чрез връщане на превода
от банката на получателя, но поради наложения запор на банковата сметка, то не се
осъществило.
Освен това с предявения иск ищецът няма да получи целената правна защита, поради
това, че и да бъде положително решението по иска, предявен от „Ди Ес Ойл“ ООД-гр.Русе,
това няма да се отрази на правната му сфера. Защитата с иска по чл.440 от ГПК цели
правата на ищеца да не бъдат засегнати от изпълнението, т.е. да се прекрати принудителното
изпълнение върху право на ищеца, каквато е предвидената в чл.433 ал.1 т.7 от ГПК
последица от уважаването на иска по чл.440 от ГПК. Предявеният иск отрицателен
установителен иск по чл.440 от ГПК е недопустим, поради липса на правен интерес, тъй
като при уважаването му ищецът няма да получи сумата, защото решението по
установителния иск се ползва само със сила на пресъдено нещо.
С оглед на изложеното ищецът „Ди Ес Ойл“ ООД-гр.Русе няма легитимацията на
трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по смисъла на чл.440 ал.1 от ГПК,
поради което предявеният иск е недопустим.
Като е разгледал и се е произнесъл по същество по недопустим иск,
първоинстанционният съд е постановил недопустима решение, което следва да бъде
обезсилено, а производството по него прекратено на основание чл.270 ал.3 от ГПК.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.4 от ГПК на ответника по делото
"Банка ДСК“ АД-гр.София следва да се присъдят разноски за производството пред двете
инстанции в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение/ по 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция/.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260161 от 18.12.2020 г. на Окръжен съд Русе, постановено
по гр.д. № 712/2019 г. по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „Ди Ес Ойл“ ООД-гр.Русе, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Александровска“ № 26 ет.4, ап.13 да заплати на "Банка ДСК“ АД-
гр.София, ЕИК ********* сумата 200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, за
производството пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
5
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6