№ 1507
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110172660 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане по
отношение на ответника за сумата от 4 556,95 лева, представляваща главница за потребена
вода от длъжника за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 303, вх. 2,
ет. 12, ап. 115, за период от 17.04.2019 г. до 27.11.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 24,43 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 18.05.2019 г. до 27.11.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.№ 11623/2021 г. на СРС, 57 с-в.
Ищецът претендира и разноски за исковото и за заповедното производство.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения
обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху
нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
възражения относно допустимостта на исковете, по същество оспорва изцяло исковете, като
прави искане за отхвърлянето им по подробно изложените съображения. Възразява относно
наличието на договорни отношения с ищеца, като поддържа, че не е нито собственик, нито
ползвател на имота през процесния период. Оспорва да са предоставени сочените от ищеца
услуги и в съответния размер.
1
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
По допустимостта: Съдът намира, че исковата молба е конкретизирана в
необходимата степен, която да позволява произнасяне по същество.
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 предл.1 от ЗЗД:
За да се приеме, че в правната сфера на ищеца е възникнало притезателното право да
получи плащане по предявените претенции е необходимо кумулативното установяване при
условията на пълно доказване на следните материални предпоставки: между страните
съществува договорно правоотношение за доставка на ВиК услуги за процесния период,
изпълнение на задълженията на ищеца по него за доставяне на такива на ответника, обема
на ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи издадена въз основа на законова делегация от чл.138 от ЗВ:
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени
към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой е страна по
облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между
доставчикът и титулярят на правото възниква облигационното правоотношение.
Към исковата молба е налично подадено от ответника Н. П. до ищцовото дружество
заявление за промяна на титуляр на партида от 27.03.2019г. В заявлението е обективирано
извънсъдебно признание, че ответникът е собственик на имота от 24.01.2001г. Въпреки, че
2
не са представени по делото, към заявлението ответникът е приложил документ за
собственост на праводателя му от 09.01.1992г. и удостоверение за наследници, съответно е
признал за съществуването на такива. Ето защо съдът намира, че може да се направи извод
за принадлежността на правото на собственост върху имота от ответника Н. П. за процесния
период.
С оглед изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съдът приема за доказано, че ответникът е
потребител на предоставяните от ищцовото дружество услуги за процесния период.
От заключението по комплексната СТЕ и ССчЕ, която съдът цени като обективна и
компетентна се установява, че имота е водоснабден, като количеството на доставена,
3 3
отведена и пречистена вода е в размер на 111,483 м, от което количество 96 м е
индивидуалният дял в ап. 115, отчетен по монтирани в същия СТИ- водомери с № 13706704
3
и № 23380461 и 15 м е индивидуалният дял от общото потребеление, припадащ се на ап.
115.
Експертизата установява още, че стойността само за потребеното през процесния
период от 17.04.2019 г. до 27.11.2020 г. е в размер на 290,97 лв. Останалите суми за
разликата до пълния претендиран размер от 4 556,95 лв. са по фактури, с които е
префактурирано на 17.04.2019г. потребеление на ВиК услуги по фактури, издадени за
периода 29.03.2012г. до 28.08.2018г. от стар кл. № **********, с титуляр Димитър П., на
новосъздаден кл. № **********, с титуляр Н. П.. Докато, с оглед направени през периода
плащания, непогасения размер на сумата за процесния период остава 165,37 лв.
Без значение е непредставянето на изисканите от ищеца документи, тъй като
потребените услуги и размерът им се доказват пълно и главно от изготвената експертиза.
Съдът намира, че ответникът дължи единствено цената на потребените през
процесния период от 17.04.2019 г. до 27.11.2020 г. ВиК услуги. Недопустимо е ищецът да
присъединява чрез префактуриране задължения от предходен на процесния период и да ги
претендира като част от него. Това е така, защото същите излизат извън предмета на делото,
който е очертан от самия ищец. Произнасянето на съда относно задължения, възникнали
извън процения период би противоречало на принципа на диспозитивното начало и би
довело до недопустим краен съдебен акт. Това е така още повече, тъй като за период извън
процесния не се доказва нито една от предпоставките за уважаване на исковете, а именно
дали е потребена ВиК услугата и в какъв обем и на каква стойност, както и кой е бил
титуляр на правото на собственост върху процесния имот за този период/видно от
заключението на вещото лице през този предходен период собственик и титуляр на
партидата е било друго лице/. Възпрепятства се също възможността на ответника да прави
относими възражения, включително такова за изтекла погасителна давност и т.н. По тези
съображения съдът намира, че за посочения от ищеца период от 17.04.2019 г. до 27.11.2020
г. следва да се присъди единствено сумата от 165,37 лв., представляваща непогасени
3
задължения за потеребени през периода ВиК услуги.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно предвиденото в чл. 44 от Общите условия от 2016г., съответно чл. 42 от
Общите условия от 2006г., при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на
ползваните услуги, потребителя дължи на ВиК оператора обезщетение в размера на
законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В чл. 33, ал.
2 от Общите условия (съответно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006г.) е предвиден срокът за
заплащане на дължимите от потребителя суми, включени в ежемесечно издаваните от
дружеството фактури, а именно 30 дневен срок след датата на фактуриране. При
съобразяване на горните обстоятелства и правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД следва да се
приеме, че ответникът изпада в забава за заплащане на дължимите суми след изтичане на
срока за плащане и именно от този момент дължи и заплащане на лихва за забава.
Предвид посоченото, съдът кредитира заключението по съдебно-счетоводната част на
експертизата, където вещото лице е направило изчисление на лихвата за забава върху
дължимата главница от 165,37 лв. за периода от 18.05.2019 г. до 27.11.2020 г., като е
стигнало до извода, че то е в размер на 4,99 лв., до който следва да се уважи искът.
По разноските:
Предявеният размер на иска е 4581,38 лв.; Уваженият размер е 170,36 лв., а
отхвърленият размер е 4411,02 лв.
Разноски на ищеца: ТД – 232,28 лв. /91,63 лв. - заповедно; 140,65 лв. - исково/;
Депозит за Експертиза – 475 лв., Депозит за особен представител – 758,14 лв.,
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство – 150 лв. или общо
1615,42 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца с оглед уважената част от исковете
се дължат разноски в размер на 60,07 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК по отношение на Н. Д.
П. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 303, вх. 2, ет. 12, ап. 115, че
дължи на „СОФИЙСКА ВОДА” АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
4
гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 2 и 3,
заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
17.04.2021г. по ч.гр.д. № 11623/2021г. на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 165,37 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за потребени ВиК услуги в обект с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.
303, вх. 2, ет. 12, ап. 115, за периода от 17.04.2019 г. до 27.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 26.02.2021г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 165,37 лв. до пълния предявен размер от 4 556,95 лв.,
като неоснователен.
- на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 4,99 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение върху главница от 165,37 лв. за периода
18.05.2019 г. до 27.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4,99 лв. до пълния
предявен размер от 24,43 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Д. П. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл.
303, вх. 2, ет. 12, ап. 115, да заплати на „СОФИЙСКА ВОДА” АД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул."Цар
Борис III" № 159, ет. 2 и 3, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 60,07 лв., разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5