Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 21.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание четвърти декември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10 014
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – „Д.к.Б.“ АД твърди, че
между страните е сключен договор за предоставяне на кредитен лимит по партида
на 07.01.2015г. и в изпълнение на него е предоставен кредитен лимит в размер на
110 590, 11 лв. Поддържа, че кредитният лимит е усвоен изцяло от длъжника в
деня на подписване на договора и с него същият е погасил просрочени задължения
по предходен договор – договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от
16.01.2013г. Във връзка с това длъжникът е подписал декларация – съгласие
салдото по партидата на договора от 2013г. да бъде прехвърлено по партидата на
договора от 2015г. Твърди, че не са извършени никакви погашения по договора,
поради което на основание т. 15 от същия дългът е обявен за изцяло и предсрочно
изискуем. Моли да се постанови съдебно решение, с което се осъди ответникът да
му заплати сумата 110 590, 11 лв., представляваща неизплатената главница по
сключения между страните и посочен по-горе договор през 2015г. Претендира
заплащане на направените в настоящото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Г. А.Ш., чрез
назначения му особен представител по реда на чл. 47 от ГПК, в определения от
закона срок не е депозирал писмен отговор. В съдебното заседание назначеният от
съда особен представител на ответника се е явил и съответно е оспорил иска,
като в хода на устните състезания е направил възражение за изтекла погасителна
давност. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният
иск.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото на лист 5 - 8 е представен договор
за предоставяне на кредитен лимит по партида от 07.01.2015г., сключен между
страните за сумата от 119 077, 93
лева. Съгласно раздел II, т. 2 и т. 3 ищецът, в качеството си на издател
предоставя на ответника, в качеството на титуляр кредитен лимит по партидата на
последния в размер на 110 590, 11 лв., който се усвоява еднократно в деня
на подписване на договора. В раздел IX, т. 17 от процесния договор страните са уговорили срок за ползване на
кредита - 12 месеца, а в раздел V, т. 9 е
уговорен размерът на месечна вноска - 9 923, 16 лева.
По
делото на лист 9 е приета декларация, съгласно която ищецът дава своето съгласие,
като титуляр по партида съгласно договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит от
16.01.2013г., сключен между него и ищеца, салдото по така посочения договор, да
бъде прехвърлено по партида, съгласно договор за предоставяне на кредитен лимит
по партида от 2015г., със същите страни.
На лист 10 от делото е представен
договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне
на кредитен лимит /овърдрафт/ от 16.01.2013г., сключен между страните по делото.
В чл. 2 от същия е уговорен размер на кредитния лимит до 100 000 лв.
На страници 15 – 26 от делото са
представени документи, за задълженията на ответника за периода от 05.02.2015г.
– 05.12.2016г., но в същите не е посочено за кой договор се отнасят, не е
посочен техния съставител, нито наименование на документа. С оглед на това
съдът приема, че от същите не могат да бъдат установени релевантни за делото
факти.
В исковата молба ищецът е направил едно
доказателствено искане – за допускане на съдебно –
счетоводна експертиза, при условие, че ответникът представи доказателства за
извършени от него плащания или съответно оспори размера на задълженията си по
настоящия иск. Процесуалният представител на ответника не е представил
доказателства за извършено плащане, но е оспорил претенцията на ищеца.
Задачите, които са поставени от ищеца са: да се установят извършените погашения
от длъжника по договор за предоставяне на кредит лимит по партида от
07.01.2015г. и размера на дължимата главница до датата на депозиране на
исковата молба. Съдът с оглед на процесуалното поведение на процесуалният
представител на ответника, който не твърди и не представя доказателства за
извършени погашения по процесния договор е счел, че
допускането на съдебно – счетоводна експертиза с формулираните от ищеца задачи
няма да доведе до установяване на нови релевантни по делото факти, поради което
не е допуснато събиране на това доказателство по делото.
Въз основа на така събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
За да се уважи така предявения иск в
изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на
ищеца, че негова доказателствена тежест е да установи
настъпването на следните факти:
•съдържание на договора за кредит,
сключен между него и ответника – права и
задължения на страните,
• предоставяне на сумата, вписана в
договора за кредит на ответника,
• съдържание
на договора за кредит от 2013г., сключен между него и ответника – права и задължения на страните,
• изпълнение
на задълженията на ищеца по договора от 2013г.,
• вид,
размер и период на задълженията на ответника по договора от 2013г.,
• съгласие
на страните със сумата, която е отпусната по договора от 2015г. да се погасят
задълженията на ответника по сключения между страните договор от 2013г.
Съдът намира, че предявения иск с правно
основание чл. 79, ал.1 предл.1 от ЗЗД е неоснователен. Ищецът, който твърди
положителни факти, пораждащи спорното право, следва да проведе пълно и главно
доказване на твърденията си съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1, изр.1 от ГПК. Ако такова доказване не бъде осъществено, ищецът следва да понесе неблагориятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, като съдът приеме недоказаните
факти за ненастъпили. Пълното главно доказване изисква създаване на абсолютна
достоверност в истиността на фактическото твърдение,
т.е. такова убеждение, което изключва каквото и да е съмнение в съществуването
на твърдяните факти в действителността. Такова
доказване не е проведено по делото.
От представените по делото
доказателства, които са описани по-горе в мотивите на настоящото решение,
единствено се установява първият посочен по-горе факт – сключване на процесния договор между страните и неговото съдържание.
За
всички останали факти, за които изрично съдът е указал на ищеца, че са негова доказателствена тежест да установи в процеса, не са
ангажирани доказателства от тази страна. Заемът е реален договор, т.е., за да е
действителен, е необходимо не само постигане на съгласие на страните за поетите
задължения, но и предаване на сумата, предмет на договора. Липсата на предаване
води до незавършеност на фактическия състав, поради което и сделката не може да
породи правно действие. От представената декларация съгласие, подписана от
ответника се установява, че същият е съгласен партидата по предходен договор
сключен между страните са се прехвърли към партидата по процесния
договор. Липсва обаче волеизявление от ищеца, че същият е съгласен задълженията
на ответника към него да бъдат погасени чрез сумата, която е отпусната като
кредит с процесния договор. В исковата молба се
твърди този факт, но самата тя не може да служи като волеизявление в този
смисъл, доколкото процесуалният представител на ищеца не е оправомощен
с това право, извод, който следва от представеното по делото пълномощно /стр.
27/. Но дори и да се приеме, че страните са постигнали съгласие относно този
факт, не са ангажирани доказателства от които да се установи изпълнение на
задължението на ищеца по предходния договор за кредит, който е сключен между
страните и съответно вида и размер на задълженията на ответника по него. Тоест
не се установява задължения на ответника, които да бъдат погасени със сумата,
която е вписана в процесния договор за кредит. След
като липсват задължения, установени по делото, които са на ответника по
договора от 2013г., то следователно и с процесния
договор не е отпуснат кредит на ответника и съответно не е възникнало за
последния и задължение да върне нещо, което не е получил. Предвид изложеното
съдът приема, че предявеният иск е недоказан и поради това същият следва да
бъде отхвърлен.
Относно направените по делото разноски
С
оглед изхода на делото, направеното искане на ищеца за присъждане в тежест на
ответника на направените от него разноски за настоящото производство, следва да
бъде оставено без уважение.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Д.К.Б.“ АД, ЕИК - ********,
със седалище и адрес на управление:*** 81Г срещу Г. А.Ш., ЕГН - **********, с
адрес: ***, къща 28 иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД за сумата от 110 590.11
лв., претендирана като неизплатената главница по
сключения между страните договор за предоставяне на кредитен лимит по партидата
от 07.01.2015г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: