Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр. Велинград, 21.01.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в публично заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1299 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация- чл.74, ал.4 КТ; чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 от КТ, чл.344, ал.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ и
чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба на ищеца Б.И.А., ЕГН ********** ***, против СУ „Св.Св. Кирил и Методий”,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Сърница, ул.“Свобода“
№60, представлявано от директора Р.И..
Предявени са обективно съединени
искове за признаване на Заповед № 1/17.09.2018г. за незаконосъобразна и извършеното
с нея уволнение за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност, както осъждане на ответника да заплати обезщетение
по чл.225, ал.2 КТ в размер на 607.26 лв. – разлика мужду възнаграждението
което би получел и по-малкото такова получено при новия работодател за периода
от 17.09.2018г. до 17.03.2019г., ведно със законното лихва върху тази сума от
предявяване на искова молба до окончателното плащане, както и за признаване за
недействителна клаузата от трудовия договор сключен между Б.И.А. и СУ „Св.Св. Кирил и Методий”, в която той е
уговорен като срочен.
Ищецът твърди, че на 15.09.2017г.
между него и СУ “Св. Св. Кирил и Методи –гр.Сърница е сключен срочен трудов
договор № 4/15.09.2017г. за срок от една учебна година, на основание чл.68,
ал.1, т.1 от КТ. По силата на договора ищецът заемал длъжността “Ресурсен
учител”. Към юли месец 2018г. - последният пълен работен месец преди
прекратяването на трудовия договор - трудовото възнаграждение на Б.А. било в
размер на 851.21 лв.
На 17.09.2018г. със заповед №
1/17.09.2018г. трудовият договор на ищеца бил прекратен на основание чл.325,
ал.1, т.З от КТ - с изтичане на уговорения срок - една учебна година. След
уволнението ищеца започнал нова работа по трудов договор с ЕТ “Д-р Орцев
АПМП-ИП Велинград” с работна заплата 750 лв. месечно.
Счита уволнителната заповед за
незаконна поради следните съображения:
Ищеца е работел по трудов договор за
неопределено време, тъй като трудовият договор между Б.А. и СУ “Св.Св. Кирил и
Методий”, в който било посочено, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1 т.1
от КТ, противоречал на КТ по отношение на уговорения срок. Ето защо на
основание чл. 68, ал. 5 от КТ, договорът следва да се счита сключен за неопределено
време. При което прекратяването на трудовото му правоотношение на основание,
предвидено за прекратяване на срочен трудов договор, правело уволнението
незаконно.
В тази връзка се настоява на следното:
1.Съгласно 68 ал. 3 от КТ би трябвало работата, за която се сключва срочен
договор, да бъде временна, сезонна или краткотрайна. Длъжността “ресурсен
учител” не попадала в тази хипотеза. За конкретния случай позицията
съществувала преди сключване на процесния трудов договор при ответника и
продължила да съществува и след уволнението на Б.А.. Това било така, тъй като
към настоящия момент в училището имало 13 деца със специални образователни
потребности, на които съгласно Наредба за приобщаващото образование от 2016,
чл. 124 и Наредба за приобщаващото образование от 2017, чл. 120 трябвало да
бъде назначен ресурсен учител за осигуряване на “дългосрочна допълнителна
подкрепа”. Ето защо заеманата от Б.А. длъжност нямала характер на временна,
сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, а се касаело за работа
с постоянен характер. В същия смисъл били и Решение № 164 от 18.02.2010г. по
гр.д.№ 4656/2008г. на ВКС III Г.О.; Решение № 94 от 17.04.2018г. по гр.д.№
3082/2017г. на ВКС, IV Г.О.
Съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ можело да
се сключи срочен трудов договор и за работа, която няма временен, сезонен или
краткотраен характер, но само по изключение, съгласно дадената легална
дефиниция на § 1, т. 8 ДР на КТ. В сключения трудов договор не били посочени
каквито и да е причини, които да обосноват подобно изключение.
Предвид гореизложеното счита, че
трудовият договор на Б.А. като сключен в нарушение на императивната
разпоредбата на чл. 68, ал.З и ал.4 от КТ, на основание чл. 68, ал. 5 КТ
следвало да се счита сключен за неопределено време.
По тези съображения и тъй като
уволнението на ищеца било незаконно, то за него възниквал правен интерес за
предявяване на искове, за признаване уволнението му за незаконно, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за обезщетение
на осн. чл.225, ал. 2 от КТ.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска от съда да постановите решение, с което: Да признаете за недействителна
клаузата, с която трудовият договор между Б.А. и СУ “Св.Св. Кирил и Методий” е
уговорен като срочен - чл. 74, ал.4 от КТ; Да отмените като незаконно
уволнението на Б.А.; Да възстанови Б.А.
на заеманата от него преди уволнението длъжност в СУ “Св.Св. Кирил и Методий” -
“Ресурсен учител” ; Да осъди ответника
да заплати сумата от 607.26 лева,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за периода от 17.09.2018г.-
17.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника СУ „Св.Св.Кирил и Методий” –гр.Сърница, чрез
пълномощника адв.Я.Я. на представителя по закон дир. Р.И., в които оспорва
исковете по основание и размер. Твърди същите да са неоснователни. Не оспорва ищеца
да е работил по срочен трудов договор в ответното училище на длъжността
“ресурсен учител”, както и със Заповед №
1/17.09.2018г. трудовото му правоотношение да е прекратено.
Възразява обжалваната заповед да е
незаконосъобразна, като твърди прекратяването
на трудовото правоотношение с процесната заповед № 1/17.09.2018г. да е законно,
тъй като договорът бил сключен като срочен, защото и длъжността на която ищеца
бил назначен нямала постоянен характер. Възложената работа имала временен
характер, поради това договора бил срочен.
В тази връзка твърди следното:
Ответното училище нямало задължение по закон да има в щатното си разписание
длъжност „Ресурсен учител“. Самата длъжност съществувала по решение на
висшестоящия административен орган - Община Сърница, доколкото ресурсния учител
участвал не в основната дейност на училището по обучение, възпитание и
социализация на децата и учениците, а само в съпътстващите дейности по оказване
на подкрепа на отделни категории деца и ученици. В дадения случай налице било
Решение № 105/ 17.09.2017г. на Общински съвет на Община Сърница с което на
основание на чл. 21, ал.1, т.23 от ЗМСМВ във връзка с чл. 129, ал.2 от
Наредбата за приобщаващото образование на МОН се създавал „Екип за подкрепа за
личностното развитие на деца и ученици със специални образователни потребности“
на територията на Община Сърница към СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ за учебната
2017/2018г. Средствата, предназначени за издръжка на деца със СОП следвало да
бъдат прехвърлени на СУ „Св.Св.Кирил и Методий“.
Следователно екипа за подкрепа се
създавал временно - за учебната 2017/2018 година, която завършвала на
15.09.2018г. и до този момент било осигурено финансирането на такъв екип.
Община Сърница не създавала този екип с постоянен статут. Той имал временно действие
за учебната година. Именно това решение на Общината и давало правото на
директора на ответното училище да сключи с лицето срочен договор за срок от
една година, тъй като за този период той можел да гарантира наличието на
средства за финансирането на длъжността „Ресурсен учител“. Налице били
основните финансови икономически предпоставки договорът да бъде сключен като
срочен.
Въз основа на това решение на ОС
директорът на училището измил щатното разписание на училището, като е въвел
нова длъжност „Ресурсен учител“. За свободното място била дадена обява, в която
изрично било посочено, че мястото за ресурсен учител е на основание на чл. 68,
ал.1, т.1 от КТ - за една учебна година. Следователно ищецът бил напълно
наясно, че кандидатства за такова свободно място с временен характер. При тези
условия той кандидатствал и бил сключен
трудов договор с него.
До края на учебната година 2017/2018
нямало прието налице ново решение за създаване на Екип за подкрепа от Община
Сърница, поради което и нямало основание договора на ищеца да бъде продължен
при условията на безсрочен. При това положение оспорва да са били налице
правните и фактически предпоставки за прилагането на чл. 68, ал.5 от КТ и
договора да се счита сключен като безсрочен. Позицията на ищеца била въведена
от директора специално за 2017/2018 учебна година в щатното разписание на
училището в сила от 15.09.2018г. и не съществувала към момента в училището.
Наличието на деца със специални образователни претенции само по себе си не било
основание непременно в училището да съществува екип, тъй като за него следва да
бъде осигурено финансиране. Училището не било задължено и нямало ресурс
самостоятелно да състави такъв екип, ако от страна на общината не се
осигурявали средства. Именно за това се приело и решението на Общината през
2017 година за създаването на такъв екип и за неговото финансиране. В тази
връзка се настоява на това, че към момента на сключването на трудовия договор
на ищеца нямало задължение за училището да поддържа постоянен щат за ресурсен
учител. Сочените от страна на ищеца изисквания на наредбата за приобщаващото
образование не били относими към момента на възникването на неговото трудово
правоотношение и следователно не можели да обосноват сключването на трудовия му
договор като безсрочен.
При така изложените обстоятелства
счита, че не са били налице основания за обявяване на трудовия договор на ищеца
като сключен за неопределено време, а заповедта на директора на прекратяване на
договора следвало да бъде оставена в сила.
В о.с.з. ищецът,
чрез пълномощника си адв. В., поддържа изцяло исковете и иска уважаването им с
подробни съображения в защита.
В с.з.
ответникът, чрез пълномощника си адв.Я., оспорва исковете, подържа възраженията
си с подробни съображения в писмена защита.
Съдът като взе
предвид твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното :
Страните и не спорят, а и от
представените по делото доказателства – Трудов договор № 4 от 15.09.2017г.,
сключен на основание чл.68, ал.1 т.1 КТ, се
установява между ищеца Б.А. и СУ „Св.Св.Кирил
и Методий” –гр.Сърница да е съществувало трудово правоотношение за
определен срок –една година и до 15.09.2018г., както по време на действие на
този ТД ищеца е заемала длъжността “учител ресурсен ”, при ОТВ от
660лв. месечно и ДТВ /клас/ от 79,20лв. В чл.2, т.3 от него е уговорено
следното: срок на договора: за една учебна година- до 15.09.2018г.
Със Заповед № 1/17.09.2018г. (л.12) на директора на СУ „Св.Св.Кирил и
Методий” –гр.Сърница, на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение на Б.А. за длъжността “учител ресурсен ”, считано от 17.09.2018г.
Тази заповед е връчена на Б.А. на 17.00.2018г. срещу подпис на служителя.
Видно от оспорената Заповед № 1/17.09.2018г. в нея е посочено като основание за
прекратяване на трудовия договор на ищеца чл.325, ал.1, т.3 КТ, а в мотивната й част е посочено за причина за
прекратяване на трудовия договор –изтичане на уговорения срок.
Ищецът счита тази уволнителна заповедта за незаконосъобразна,
тъй като трудовия му договор е бил безсрочен такъв, а клаузата срок посочена в
него е нищожна, като противоречаща на разпоредбите на чл.68, ал.3 и 4 КТ.
По иска по чл.74,
ал.4 КТ – за обявяване недействитолност на клаузата срок от Трудов договор № 4
от 15.09.2017г.
Основателни съдът
намира съображенията на ищеца, че ТД № 4 от 15.09.2017г. е бил сключен в
нарушение на разпоредбата на чл.68, ал.3 и 4 КТ. В тази връзка следва да се
отбележи, че в самия трудов договор не са посочени каквито и да било
обстоятелства които да обосновават срочността му, но и изпълнението на
длъжността “ресурсен учител ” няма как да се счете да касае изпълнение на
временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности. Аргументите на ответника,
че длъжността на ищеца не в основната дейност на училището по обучение,
възпитание и социализация на децата и учениците, а само в съпътстващите
дейности по оказване на подкрепа на отделни категории деца и ученици, а именно
такива със специални образователни потребности и като такава може да се провежда, но може и да няма
такава, а и се осъществява след
съгласуване с финансиращия орган и в пряка зависимост от решението на
ОС-Сърница за всяка отделна учебна година.
При което и нямало как да бъде планирано дали изобщо ще се осъществява
такава дейност за всяка следваща учебна година, тъй като в следващата учебна
година можело изобщо да няма такова решени и респективно финансиране.
Тези съображения
на ответника биха имали отношение евентуално във връзка с планиране на щатното
разписание на длъжностите и предвиждане на щатни бройки за длъжност „Учител
ресурсен“ за всяка учебна година, респективно увеличаване или намаляване на
щатните бройки конкретно за тази длъжност, което работодателят прави чрез
изменение на щатното разписание. Именно изменението на щатното разписание
отразява решението на работодателя свързано с организацията на работа и
необходимите за изпълнението й щатни бройки, което и е представлява неговото
решение за организацията на работа взето по целесъобразност.
Съгласно чл.24 от
ДР към ЗПУО в сила от 01.08.2016г., "Ресурсно подпомагане на деца и
ученици" е осигуряване на обща и допълнителна подкрепа, основана на
оценката на потребностите на децата и учениците, което включва осъществяване на
дейности от специалисти, насочени към личностно развитие на децата и ученици
със специални образователни потребности, и с оглед постигане на целите,
заложени в плановете за подкрепа и в индивидуалните им учебни програми.
Същевременно в раздел II от същия закон и в чл.174 и следващите е посочено, че на
учениците се предоставя подкрепа за личностно развитие, която осигурява
подходяща физическа, психологическа и социална среда за развиване на
способностите и уменията им. Подкрепата за личностно развитие се прилага в
съответствие с индивидуалните образователни потребности на всяко дете и на
всеки ученик. А за реализиране на общата и допълнителната подкрепа в детските
градини и училищата работят психолог или педагогически съветник, логопед,
социален работник и ресурсни учители. Никъде не е предвидено, че ресурсните
учители са такива, които временно са заети в образователния процес. Съгласно
чл. 190, ал.1 от ЗПУО „към регионалните центрове за подкрепа на процеса на
приобщаващото образование се създават регионални екипи за подкрепа за личностно
развитие на децата и учениците със специални образователни потребности. А
съгласно чл.189 и чл.188 от същия закон Екип за
подкрепа има в училищата, като допълнителната подкрепа се предоставя въз основа на
оценката на индивидуалните потребности, която се извършва от екип за подкрепа
за личностно развитие в детската градина или в училището, който освен това и изпълнява
функции, предвидени в държавния образователен стандарт за приобщаващото
образование. А в състава на екипите се включват ресурсни учители, специални
педагози, включително от центровете за специална образователна подкрепа,
психолози, логопеди и други специалисти при необходимост, както и представители
на регионалните управления на образованието.
Тоест не може и
да става въпрос за някаква временна работа, тъй като заемането на длъжност
„ресурсен учител“ е свързано с наличието на деца със СОП в съответното училище,
на които се осигурява допълнителна подкрепа, с оглед изпълняване на държавния
образователен стандарт за приобщаващото образование. На следващо място следва да се отбележи, че
съгласно чл. 192, ал.1 от ЗПУО детските градини и училищата са длъжни да приемат деца и
ученици със специални образователни потребности. обучението на деца и ученици
със специални образователни потребности задължително се подпомага от ресурсен
учител съобразно потребността на детето и ученика. А според чл.193, ал.2 от ЗПУО
„броят на ресурсните учители се определя в зависимост от броя на децата и
учениците със специални образователни потребности, от вида на подкрепата и от
броя часове за ресурсно подпомагане при условията на държавния образователен
стандарт за приобщаващото образование.
В случая
ответникът и не твърди в ответното училище да няма приети деца със СОП, нещо
повече от показанията на св.Байрактаров - на ответника -се установява, че
такива е имало докато е работил ищеца, има и в момента. Дори се установява, че
към момента и за учебната 2018-2019г. има назначен друг ресурсен учител. Всъщност
това се установява и от представения от ответника Констативен протокол №
03-282/16.10.201г. на РУО-Пазарджик, видно от който на 19.09.2018г. е назначена
Джемиле Рашева на длъжността „ ресурсен учител“, във връзка с взето Решение №
105/17.09.2018г. от ОбС – Сърница за
допълнителна подкрепа на деца и ученици със СОП, която да се извършва от
специалисти назначени в ответното училище СУ „Св.Св.Кирил и Методий“.
По делото е
представено от ответника и Решение № 105/17.09.2018г. на ОбС – Сърница /л.31/,
видно от което с него е приет екип за подкрепа за личностно развитие на децата
и учениците със специални образователни потребности на територията на
общ.Сърница към СУ „Св.Св.Кирил и
Методий“ за учебната 2018-2019г., като и е разпоредено средствата за издръжка
на двете деца със СОП да бъдат прехвърлени на това училище.
От ищеца е
представено и писмо изх.№ 197/38.11.2018г. на РЦ за подкрепа на процеса на
приобщаващо образование – Пазарджик, изпратено до ответното училище, видно от
което е необходимо да се продължи допълнителната подкрепа на ученици 8 бр. със СОП, посочени в писмото поименно.
При което не
налице и твърдяното от ответника обстоятелство обосноваващо срочността на
трудовия договор на ищеца, от вида липса на финансови средства, тъй като ответното
училище е общинско такова и такива са осигурени от община Сърница на 17.09.2018г.
При което и към момента на издаване на
оспорената уволнителна заповед, която е издадена именно на17.09.2018г., е имало осигурено финансиране за деца със
СОП.
Следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 197, ал.1-3 от ЗПУО, въз основа на
областната стратегия по чл. 196 се приема общинска стратегия за личностно развитие
на децата и учениците, която Стратегията по се приема от общинския съвет за
период от две години, а за изпълнение на стратегията ежегодно до 30 април
общинският съвет приема годишен план на дейностите за подкрепа за личностно
развитие. В случая ОС-Сърница не е спазил тази разпоредба, като е приел своето
решение не до 30 април, а едва на 17.09.2018г.
и то не за срок от 2 години , а само за една учебна година.
Длъжността
“ресурсен учител” наред с длъжността учител е предвидена, като такава в ЗПУО,
която да се изпълнява в училищата от педагогически персонал, във връзка с
предоставяне на подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със
специални образователни потребности. Като никъде не е определено заемането на
същата да е обвързано по някакъв начин в времеви ограничения.
Нещо повече в ЗПУО
е предвидено, че училищата предоставят образователна услуга, а според § 1,
т.5 от ДР на ЗПУО „Дейности, които са обект
на държавна политика" са дейностите, изпълнявани от институциите в
системата на предучилищното и училищното образование, до които децата и
учениците имат осигурен равен достъп и са пряко свързани с отглеждането,
възпитанието и обучението им, придобиването на основно и средно образование
и/или професионална квалификация или с подкрепа на личностното им развитие.
Тези дейности нямат икономически характер, определят се с държавния
образователен стандарт за финансирането на институциите и се финансират изцяло
или частично от държавния бюджет в съответствие с този закон и при условия, по
ред и в размери, определени от Министерския съвет. При тази организация на
дейностите по образованието задължителните учебни часове се съчетават с форми
на подкрепа на деца със СОП.
Дори обаче
работодателя -ответник да е имал предвид изложените от него съображения, които
обуславящи срочността на сключения с ищеца трудово договор, е следвало да
посочи причините за това в него. Това в случая не направено. Не само в самия
трудов договор сключен между страните не са посочени каквито и да било
обстоятелства, които да обосновават срочния му характер, но такива не са
посочени дори и в обявата направена от ответното училище за обявени 7 бр.
свободни работни места, от които по едно за длъжностите „Логопед“ и “Ресурсен учител” по срочен договор със
Заявка № 604/02.09.2017г. до РУО и БТ, наименована Обява, за която длъжност е
кандидатствал ищеца Б.А. и на която след това е бил назначен. Действително в
тази Заявка е посочено, че се касае за свободни работни места , които са такива
за работа по срочен трудов договор- за
една година, но дори работодателя не е намерил за нужно да посочи причините
поради за който се предвижда да се наемат на работа служители за тази длъжност
по реда на чл.68,ал.1, т.1 КТ. При което
кандидатстващите лица са били и в неизвестност по какви причини са били
назначени на работа в ответното СУ
„Св.Св. Кирил и Методий” за срок от една година.
До колкото, както
вече бе посочено по-горе нито в обявата нито в сключения ТД № 4 от 15.09.2017г.
между ищеца и ответника, са посочени причините поради които работника са наема
за работа за срок от една година , то обстоятелството, че в този момент се е съгласил
да сключи срочен трудово договор и то за срок от 1 година.
Освен това
представената Заявка за свободни работни места сама по себе си е индиция, че в
щатното разписание за длъжностите в ответното училище СУ „Св.Св. Кирил и
Методий” -Сърница има предвидени за заемане длъжности „Логопед“ и “Ресурсен учител”. По делото е представено
длъжностно щатно разписание на ответника, в сила от 15.09.2017г. в което няма
данни тези длъжности да е предвидено да се заемат по срочен трудов
договор.
По делото не представено
от ответника Решение на ОбС –Сърница, което да е свързано с щатното разписание
на училището от 15.09.2017г., при което и няма как да се установи, че то касае
само една учебна година. Но дори и да е било така, както вече бе посочено
по-горе, според разпоредбите на чл. 197, ал.1-3 и чл.196 от ЗПУО, стратегия касаеща
деца със СОП е за срок от две години. И тъй като в предходното ДлЩР на
ответното училище от 01.05.2017г. няма
предвидени длъжности „Логопед“ и
“Ресурсен учител”, то очевидно за първи път са открити такива от 15.09.2017г.
В потвърждение на
горното, че стратегията за подкрепа на деца със СОП е за срок от 2 години, е
установения факт, че е взето Решение № 105/17.09.2018г. от ОбС – Сърница за допълнителна подкрепа на деца и ученици
със СОП и през следващата учебна година 2018/2019г. и на длъжността ресурсен
учител, заемана до тогава от ищеца е назначен друг служител.
В обобщение на
горното следва и правния извод: Условията, при които може да се сключи трудов
договор за определен срок са регламентирани в разпоредбата на чл. 68 КТ, а
изключението е предвидено в чл. 68, ал. 4 КТ и то е "по изключение",
което според § 1, т. 8 от ДР на КТ е налице при конкретни икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в
него и обуславящи срочността му.
В конкретния
казус не са били налице предпоставките на чл. 68, ал. 3 КТ за сключване на
срочен трудов договор, като работата на “ресурсен учител ” не представлява
временна, сезонна или краткотрайни работа и дейност. В него при сключването му
не са и посочени причините обосноваващи срочността му. Такива обективни
причини, които твърд работодателя да са съществували, не се установява да има,
а не са представени и доказателства установяващи съществуването им. Поради
което трудовият договор сключен между
страните е сключен в нарушение на императивни разпоредби на КТ и не отговаря на
изискванията на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ вр. § 1, т. 8 КТ.
Ето защо и съдът
приема за установено, че Трудов договор № 4 от 15.09.2017г. сключен между
страните като срочен, е сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и 4 КТ и по силата
на чл.68, ал.5 КТ е такъв за неопределено
време. А предвид това, недействителна се явява клаузата срок от този трудов
договор, записана в чл.2, ал.3 от него, и ката такава на осн. чл.74, ал.4 КТ ще
се обяви за недействителна.
Що се отнася до
законосъобразността на уволнението съдът намира следното:
Видно от
представената Заповед №1/17.09.2018г. с
нея е прекратен трудовия договор на ищеца, считано от 17.09.2018г. и на осн.
чл.325, ал.1, т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок. Тази заповед е
връчена на ищеца Б.А. в деня на издаването й - 17.09.2018г. срещу подпис, а и
страните не спорят по отношение на дата на връчване на заповедта.
Ето защо и съдът
приема за установено, че именно от 17.09.2018г. е прекратен трудовия договор
между страните.
Основателни съдът
намира единствените изложени от ищеца съображения за незаконосъобразност на
уволнителната Заповед №1/17.09.2018г.
Действително след като трудовия договор е безсрочен, а както вече бе
посочено по-горе Трудов договор № 4/15.09.2017г. , сключен между страните като
срочен, е сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и 4 КТ и по силата на чл.68, ал.5 КТ е такъв за неопределено време,
то той не може да бъде прекратен на това специално основание чл.325, ал.1, т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок, тъй като на това основание се
прекратяват само срочни трудови договори. Което е достатъчно за да се приеме,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна.
В случая следва
да се отбележи, че ако работодателят е смятал, че трудовия договор на ищеца е
срочен такъв и срокът му изтича на
15.09.2018г., то и е следвало в обжалваната заповед да го прекрати именно от
15.09.2018г., тъй като с изтичане на срока трудовия договор се прекратява, а
заповедта ще има само констативен характер, за вече настъпилия факт.
До колкото ищецът
се позовава на незаконосъобразност на извършеното от работодателя уволнение със
Заповед №1/17.09.2018г., а нейната
незаконосъобразност вече беше установена, то основателен се явява иска
по чл.344, ал.1 КТ за отмяна на това уволнение и като такъв ще се уважи.
За уважаване на
искове по чл.344, ал.2 и 3 КТ е необходимо да е налице уважаване на главния
искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ. В случая до колкото главния иск е
основателен, то налице е първата предпоставка за основателност на тези искове.
Предвид
установената действителност на сключения между страните Трудов договор №
4/15.09.2017г., както и приетото от съда той да е такъв за неопределено време и
основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то основателен е и обусловения
от него иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ и като такъв ще се уважи, като се
възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “ресурсен учител ” в
ответното училище.
По иска по
чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ, съдът намира следното: За доказване
на обстоятелството, че в периода от 17.09.2018г.
до 17.03.2019г. ищеца е работил при друг работодател при по-ниско
възнаграждение ищеца е ангажирал доказателства, като е представил сключен ТД №
19/18.09.2018г. с работодателя д-р Орцев, АПМП-ИП –гр.Велинград, където е заел
длъжността „снобдител-доставчик” на пълно работно време от 8 часа и при ОТВ от
750лв. месечно без уговорено ДТВ (клас). По това трудово правоотношение и при
ОТВ от 750лв. месечно ищеца продължава да работи и до момента, до колкото видно
от представеното копие от трудова книжка и извършените от съда констатации в
о.с.з. на 10.01.2019г. , след направени
записвания от този работодател няма данни това ново трудово правоотношение да е
прекратено.
По делото е
прието заключение по ССЕ изготвени от
в.л.Т., основано на доказателствата по делото и проверени ведомости за заплати
при ответника и новия работодател на ищеца, неоспорена от страните, която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от заключението по ССЕ на
база последното получено от ищеца БТВ от 851,21 лв. за пълен работен месец при
ответника, и получено при новия работодател БТВ от 750лв. , обезщетението по
чл.225, ал.2 КТ - разлика между получаваното по-ниско трудово възнаграждение
при новия работодател и това което би
получил за периода от 17.09.2018г. до 17.03.2019г., т.е. за шест месеца е в размер на 607,26лв.
При тези данни
общия размер на дължимото на ищеца обезщетение по чл.225, ал. 2 КТ е в размер
на 607,26лв. - разлика между получаваното по-ниско трудово възнаграждение при
новия работодател и това което би
получил за периода от 17.09.2018г. до 17.03.2019г.
Действително
крайния срок на периода, изтичащ на 17.03.2019г. към момента на постановяване
на настоящото решение все още не настъпил, но съдът не намира причини да
постанови нещо различно, основано само на това обстоятелство, тъй като трудовия
договор на ищеца с новия работодател е такъв за неопределено време.
Предвид така
установеното от фактическа страна и предвид основателността на иска по чл.344,
ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението като незаконно, то основателен се явява и
обусловения от него иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал. 2 КТ в пълния
претендиран размер от 607,26лв. - разлика между получаваното по-ниско трудово
възнаграждение при новия работодател и
това което би получил за периода от 17.09.2018г. до 17.03.2019г. , и като такъв
ще се уважи изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца тази сума,
ведно със законната лихва, считано от 11.10.2018г. (датата на искова молба с
която е претендирана), до окончателно плащане.
С оглед изхода от процеса ищецът има
право на разноски, такива са претендирани, представляван е от адвокат, който го
е представлявал безплатно и по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и са представени
доказателства за направени такива, съгласно
списък по чл.80 ГПК, а именно: в размер на 400лв. – за пътни разходи от по
200лв. за явяване в двете о.с.з. В този списък адвоката е претендирал и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1224лв. по исковете по
чл.344, ал., т.1 и 2 КТ и 720лв. по иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Ответникът е релевирал възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноски на ищеца. Това
възражение съдът намира за основателно, по следните съображения: Видно от
представения ДПЗС, в него изрично е
записано, че пълномощника на ищеца АД“В. и Лимберов“ се задължават да
представляват Б.А. безплатно, предвид затрудненото му материално положение.
Дори и да се приеме, че ищеца е бил в затруднено материално положение, то
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2. А съгласно чл.7, ал.1 от ММРАВ за
отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа
(чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко
от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване
на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на
чл. 2; за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2“. ДПЗС е сключен
на 28.09.2018г., а и към момента и от 01.01.2019г. минималната за страната
работна заплата е 560лв. При което за исковете по чл.344, ал.1, т. 1 и 2 КТ
/предявени съвместно/ адвоката има право на възнаграждение в размер на 560лв.
По иска по чл.344, ал.1, т.3, съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.1 при цена
на този иск от 607лв., адв.възнаграждение е 300лв. Тоест общо за трите иска по
чл.344 КТ адвоката има право на възнаграждение от 860лв., което е повече от два
пъти по-малко от претендираното такова от общо 1944лв изплатено в брой, а
договора служи и за разписка. Поради което следва да му се присъдят разноски на
адвокат В. в размер на 860лв., която сума ще се осъди ответника да му заплати.
Що се отнася до претенциите на ищеца
за присъждане на разноски от общо 400лв. – пътни разходи за явяване на
пълномощника в проведените 2 заседания, то съдът намира това искане за частично
неоснователно, поради следното: Действително от ищцовата страна са представени
две разписки за получени суми в брой от ищеца
Б.А., от по 200лв. за явяване на адвокат В. в съдебни заседания
проведени на 20.12.2018г. и 10.01.2019г. Въпросните разписки са подписани от
адв.В., при което и следва да се приеме, че тези суми са заплатени от ищеца.
Буди недоумение обаче факта, че от една страна е договорено безплатно
представителство на ищеца от АД“В. и Лимберов“, поради материалното му затруднение, а от друга той е
заплатил общо 400лв. само за пътни разходи. Доказателства, че пътните разходи
са в размер от по 200лв. за две пътувания от София до Велинград и обратно по
делото не са представени. Съдът намира за
обоснован размер на разходи за пътуване от София до Велинград и обратно
от по 50лв. /изчислен с гуъл разходи за пътуване с кола/ или общо 100лв. за
двете пътувания.А над този размер и до пълния претендиран такъв от 400лв.
претенцията на ищеца за разходи за пътни е необоснована.
Ето защо и на ищеца ще се присъди
сумата от 100лв. – разходи за пътни, която и сума ще се осъди ответникът да му
заплати. А и ще се осъди ответника да запрати на адв. В. от АД “В. и Лимберов“,
сумата от 860лв. – адвокатско възнаграждение за представляване на ищеца по по
реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
С оглед изхода от делото ответникът
няма право на разноски, поради което и не следва да му се присъждат такива, а
направените такива остават за негова сметка.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, като
определя ДТ по чл.3 от Тарифа№1 от по 50лв. за трите неоценяеми иска и 50,0лв.
за уважения осъдителен иск, при което ще се осъди ответника да заплати на ПРС,
дължимата ДТ от общо 200,0 лв., както и 80лв. разноски за ССЕ при изплатени 80лв.
от БС, в полза на държавата бюджетна сметка на ВСС.
С оглед изхода на делото и на осн.
чл.78, ал.1 ГПК ищецът няма право на разноски, поради което направените от него
такива остават за негова сметка.
До колкото делото е с предмет трудов спор, то
ищецът е освободен от задължението за внасяне на ДТ и разноски, то и дължимите
направените такива с оглед изхода остават за сметка на съда.
По
изложените съображения, Районен съд Велинград, V гр.състав,
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за недействителна, на осн. чл. 74, ал. 4 от КТ, клаузата срок на чл.2,
т.3 от Трудов договор № 4/15.09.2017г., сключен между СУ „Св.Св. Кирил и
Методий”, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.Сърница,
ул.“Свобода“ №60 и Б.И.А., ЕГН ********** ***, гласяща, че "срок на
договора: за една учебна година – до 15.09.2018г.“, като противоречаща на
императивните разпоредби на чл.68, ал.3 и 4 от КТ.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОНСЪОБРАЗНИ И ОТМЕНЯ Заповед №1/17.09.2018г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.325, ал.1, т.3 КТ- поради
изтичане срок на договора, считано от 17.09.2018г., на директора на СУ „Св.Св.
Кирил и Методий”, Булстат *********, със седалище и адрес на управление
гр.Сърница, ул.“Свобода“ №60 , и ОТМЕНЯ извършеното с нея уволнение на Б.И.А.,
ЕГН ********** ***, като НЕЗАКОННО.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Б.И.А., ЕГН ********** ***, на предишната
работа, като “ресорен учител ” в СУ „Св.Св. Кирил и Методий” – гр. Сърница.
ОСЪЖДА
СУ „Св.Св. Кирил и Методий”, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление гр.Сърница, ул.“Свобода“ №60, да заплати на Б.И.А., ЕГН ********** ***,
СУМАТА от 607,26лв. (шестстотин и седем лева и 26ст.), представляващо
обезщетение по чл.225, ал.2 КТ - разлика между получаваното по-ниско трудово
възнаграждение при новия работодател и
това което би получил за периода от 17.09.2018г. до 17.03.2019г., в резултата
на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху нея, считано от
11.10.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
СУ „Св.Св. Кирил и Методий”, Булстат *********,
със седалище и адрес на управление гр.Сърница, ул.“Свобода“ №60, да заплати на Б.И.А.,
ЕГН ********** ***, СУМАТА от 100 лв. (сто
лева ) -разноски за пътни разходи за производството, както и ДА ЗАПЛАТИ в полза на адвокат Г.В. от АД “В. и Лимберов“, с адрес на
кантора гр.София, ул.“Хан Аспарух“ № 60, ет.3, СУМАТА от 860,00 лв. (осемстотин
и шестдесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. ГПК и чл. 38, ал. 2, във връзка с чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал.1 и ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г., А на ВлРС държавна такса от 200,0 лева (двеста
лева) за производството по делото, както и 80,0 лева (осемдесет лева)
разноски за ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната
сметка на Висш съдебен съвет.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на
която е обявено на страните изготвянето на решението – 24.01.2019г., а копие от
същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)