Р
Е Ш Е Н И Е
№
1397
гр. Перник, 07.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на осемнадесети септември, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 01821 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени
искове от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.Т.Д., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сума в размер на 1038,73 лв. /хиляда
тридесет и осем лева и 73 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.; и сумата от 83,00 лв.
/осемдесет и три лева/, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.; ведно със законната
лихва върху главницата 1038,73 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането,
В
законоустановения едномесечен срок, ответникът А.Т.Д., с ЕГН **********, не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед № 5557/ 30.10.2018 г.по ч. г. д. № 07450/2018г. на ПРС, поради което и съдът
намира исковете за процесуално допустими.
По основателността:
Съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание
по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове
за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като
на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в
исковото производства.
Съдът намира, че
ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона
за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за
заповедното и исковото производства, като именно в такъв размер се претендира и
същото, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК / стр.26 от делото/.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение
в заповедното и исковото производство в общ размер на 200.00 лева., която сума
и следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, срещу А.Т.Д., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, че ответникът ДЪЛЖИ
на ищеца сумата от 1038,73 лв. /хиляда тридесет и осем лева и 73 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г.; и сумата от 83,00 лв. /осемдесет и три лева/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата
1038,73 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 29.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело №07450/2018г. по описа на Районен съд –
гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
А.Т.Д., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на
“Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 200.00лв., представляваща
направените по заповедното и исково производства разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на
неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на
обжалване в тази му част.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№
07450/2018г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните
по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: