О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______________
гр. ВАРНА, _____.03.2021г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Христова
в.т.д.№108
по описа за 2021г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано
по жалби, както следва: 1/ въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр.София, чрез
адв.Т., срещу постановеното решение № 260029/30.11.2020г. по т.д.№41/20г. на ОС
– Търговище.
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено
при съществено нарушение на материалния закон и необосновано. Предявените
искове са неоснователни и недоказани.
Поддържа
изцяло въведените в производството пред първоинстанционния съд възражения за
липса на деликт, относно механизма на настъпване на произшествието,
съпричиняване на вредите, получените травматични увреждания, както и
оспорването на иска по размер. Излага, че по делото не са представени
доказателства, че са изпълнени изискванията на чл.380 от КЗ, а именно надлежно
сезиране на застрахователя. В отправеното до него искане за обезщетение не са
били представени всички доказателства, което е довело до невъзможност за
определяне на размера на дължимото обезщетение. Непредставянето на пълните
данни има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, поради
което застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
Не
са налице и кумулативните условия на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител на вредите – застрахования спрямо увреденото
лице. Произшествието е настъпило само и единствено по вина на пострадалия,
който се е движил в средата на пътната лента, съобразно доказателствата по
делото, в нарушение на ЗДвП, предвиждащ, че мотопедите и велосипедите следва да
се движат в крайната дясна част на лентата. При движение съобразно
предписанията на закона, същият не би попаднал в зоната на маневрата на лекия
автомобил. Произшествието е резултат от
случайно деяние, като самия ищец е поискал прекратяване на наказателното
производство.
Предвид
изложеното, на същия не се дължи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. В условие на евентуалност се твърди, че размерът на претендираното
обезщетение е прекомерно завишен. Същият не съответства на претърпените
увреждания, които ще бъдат преодолени след премахване на поставените импланти.
При евентуалното определяне на обезщетението следва да се има предвид и
обстоятелството, че ищецът е получил помощ при заплащане на разходите за
претърпяната операция. Размерът на определеното обезщетение не отговаря на
претърпените страдания и на критериите за сплаведливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Присъждането му в претендирания размер ще доведе до излизането му извън
обезщетителната му функция. В тази връзка следва да се вземе предвид и да се
приложи разпоредбата на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ.
В
обжалваното решение не са обсъдени въведените от застрахователя възражения, а
свидетелските показания са приети безкритично, като не е отчетена
заинтересоваността на свидетелите.
По
същество се претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
В условие на евентуалност се претендира намаляване размера на присъденото
обезщетение и определянето му при съобразяване на принципа за справедливост.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна К.М.Я. с писмен отговор, чрез адв.П., оспорва жалбата като
неоснователна. Излага, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
постановено въз основа на събраните по делото доказателства, от които се
установяват всички предпоставки за уважаване на предявените искове. Твърди се,
че по делото са установени претърпените в резултат на произшествието
травматични увреждания – счупване на две кости в областта на дясната
подколенница в областта на глезенната става, което е било съпътствано с много
силни болки и страдания по време на инцидента, по време на операцията и след
това. Минималния срок на възстановяване движението на крайника е 6 месеца.
Болевият синдром ще остане по – дълго – година или две при студено време и при
физически труд. И към настоящия момент ищецът изпитва болки и затруднения в
движението на крайника. Настъпила е промяна в живота му както в чисто
физически, така и в емоционален и психичен план. Предстои му още една операция,
която отново ще бъде съпроводена с болки и страдания.
По
делото не е установено съпричиняване от страна на пострадалото лице за
настъпване на инцидента. Напротив, вещото лице е посочило, че същият се е
движил технически правилно с оглед изискванията за безопасност. Вината за ПТП е
само и единствено на водача на лекия автомобил.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението на ОС – Търговище и
му присъди направените по делото разноски.
2/
частна жалба от К.М.Я., чрез адв.П., срещу определение №260026/22.01.2021г. по
т.д.№41/20г. на ОС – Търговище, с което е оставено без уважение искането за
изменение на постановеното по делото решение № 260029/30.11.2020г. в частта за
разноските, по реда на чл.248 от ГПК.
В
жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че дължимото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение е определено и присъдено
по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Тъй като същото е в минимален размер върху
него е следвало да бъде начислен и ДДС в размер на 406лв. По делото
своевременно е представен Списък по чл.80 от ГПК, в който изрично е направено
искане за присъждане и на дължимото по възнаграждението ДДС. При присъждане на
възнаграждението в определения от съда размер и внасяне на дължимия върху него
данък от адвокатското дружество, то размерът на същото ще бъде под минимално
определения.
По
същество се претендира отмяна на определението и присъждане на дължимото за
разглеждането пред ОС – Търговище възнаграждение в размер на 2 436лв. с
ДДС.
Ответникът
по жалбата ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София, с писмен отговор, чрез.адв.Т., оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди, че при постановяване на оспореното
определение съдът е разгледал и изложил доводи в съответствие с направеното
искане, като правилно е преценил разпоредбите имащи отношение към размера на
адвокатските възнаграждения. Неоснователно е становището, че при неприсъждане
на ДДС, ще бъде определено възнаграждение под минималния определен размер. По
делото не са представени доказателства, че евентуално договорено ДДС е и реално
платено от страната.
По
същество се претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на атакуваното
определение.
Настоящият
състав на съда намира, че жалбите, въз основа на които е образувано настоящото
производство отговарят на изискванията на чл.260 и чл.274 от ГПК, поради което
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С
оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ………..2021г. от ………..часа, за която дата и час да
се призоват страните.
На страните да се връчи препис
от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: