МОТИВИ
към Присъда №331 от 08.07.2011г. по НОХД №4523/2011г. по описа на ПРС - ІІІ
н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Н.Т., ЕГН:**********
за това, че на 30.06.2011г. в гр. Пловдив в съучастие като съизвършител със С.Т.Т., ЕГН:**********, по хулигански подбуди е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане и слаб оток по окосмената част на
главата и ивичести кръвонасядания по гърба и левия горен крайник, причинили
болка и страдание, другиму - на С.Ф.М. в
качеството му на длъжностно лице – *** в “***” ЕООД гр. Пловдив при и по повод
изпълнение на службата му – престъпление по чл.131, ал.1, т.1, т.12, вр.
чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Срещу подсъдимия Т. е повдигнато
и обвинение за това, че на 30.06.2011г. в гр. Пловдив противозаконно е повредил чужда движима вещ –
лек автомобил марка “***” с държавен контролен номер ***, собственост на “***”
ЕООД гр. Пловдив, представлявано от Н.Д.И., като е счупил предно панорамно
стъкло, задно дясно стъкло и предно дясно огледало и е причинил щета от общо
395,00 лева – престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Със същия обвинителен
акт е повдигнато обвинение и срещу С.Т.Т., ЕГН:**********, за това, че на
30.06.2011г. в гр. Пловдив в съучастие като съизвършител с А.Н.Т., ЕГН:********** по хулигански подбуди
е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и слаб оток по
окосмената част на главата и ивичести кръвонасядания по гърба и левия горен
крайник, причинили болка и страдание, другиму - на С.Ф.М. в качеството му на
длъжностно лице – *** в “***” ЕООД гр. Пловдив при и по повод изпълнение на
службата му - престъпление по чл.131, ал.1, т.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр.
чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Производството
по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ
от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимите Т.
и Т., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвиненията със
същите правни квалификации на деянията. Заема становище, че събраните по делото
доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимите
са автори на възведените спрямо тях обвинения. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият Т. да бъде признат за
виновен в извършване на инкриминираното деяние по чл.131, ал.1, т.1, т.12, вр.
чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1
от НК, като му бъде наложено наказание пробация за срок от една година, при
двете задължителни пробационни мерки, както и пробационната мярка безвъзмезден
труд в полза на обществото от 100 часа годишно. За престъплението по чл.216,
ал.1 от НК пледира да му бъде наложено наказание пробация, ориентирано към
минималния размер, при същата съвкупност от пробационни мерки. Заема становище,
че приложение следва да намери и разпоредбата на чл.23 от НК, като се определи
и наложи едно общо най – тежко наказание. Счита,
че подсъдимият Т. следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление
по чл.131, ал.1, т.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК, като му бъде наложено
наказание пробация за срок от една година, при двете задължителни пробационни
мерки, както и пробационната мярка безвъзмезден труд в полза на обществото от
100 часа годишно. Взема отношение и относно направените по делото разноски,
като счита, че същите следва да се възложат на подсъдимите. Предлага
веществените доказателства по делото да се върнат на собственика им С.Ф.М..
Подсъдимите
Т. и Т. в съдебно заседание признават вината си и съжаляват за стореното.
Декларират, че желаят делото да приключи чрез провеждане на предварително
изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл. 371, т.2 от НПК,
както и че не оспорват фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и
се съгласиха да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт
факти. В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а в дадената им
последна дума молят за минимално наказание.
Защитникът
им – адв. Г. М. пледира за прилагане института на реторсията относно престъплението
по чл.131,
ал.1, т.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Относно престъплението по чл.216,
ал.1 от НК предлага на подсъдимия Т. да бъде наложено наказание пробация,
ориентирано около минималния размер, изтъквайки трудовата му ангажираност.
Нито
подсъдимите, нито защитникът им вземат становище относно направените по делото
разноски и веществените доказателства.
Съдът,
въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подсъдимият А.Н.Т. е роден на ***
***, живущ ***, б., български гражданин,
с начално образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимият С.Т.Т. е роден на ***
***, живущ ***, б., български гражданин,
с основно образование, неработещ, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
Свидетелят
С.М. работел на трудов договор на четири часа на длъжност *** във фирма “***”
ЕООД гр. Пловдив. Това го определя като длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б.”Б” от НК. За изпълнение на служебните си задължения като *** свидетелят
М. използвал л.а. марка “***” с per. ***, собственост на “***” ЕООД гр. Пловдив.
Посоченото дружество се представлявало от управителя – свид. Н. И.. По
автомобила имало означения на “***“. Посоченият лек автомобил бил връчен на
свид. М. да го пази и управлява.
На
30.06.2011г. към 17,30 ч. свид. М. приел заявка за превоз на клиенти от ул.
“***” № *** в гр. Пловдив до кв. “***” в гр. Пловдив. От ул. “***” се
качили подсъдимите А.Т. и С.Т., както и
сестрата на подсъдимия Т. – свидетелката Г. К..
Подсъдимият Т. седнал на предната дясна седалка, а подсъдимият Т. и
сестра му седнали отзад. По пътя двамата подсъдими започнали да настояват свид.
М. да увеличи звука на музиката в автомобила, но свидетелят отказал, като
пояснил, че го боли главата. Заявил им също, че няма да усили звука
на музиката, тъй като това му пречило да слуша
радиостанцията. Отрицателният отговор на свид. М. срещнал яростен отпор от
страна на подсъдимите, които започнали да го наричат многократно с думата
“циганин”. Започнали да го ругаят и да го псуват с репликите “***”. Двамата
подсъдими заявили, че след като си плащали трябвало да става каквото те искат.
Когато стигнали на ул. “***” №*** в гр. Пловдив, пред Дома на техниката, свид.
М. спрял автомобила, загасил двигателя и казал на подсъдимите, че не желае да
ги вози, че не искал пари и ги помолил да напуснат автомобила. Тогава подс. Т.
заявил, че след като си плаща ще
прави каквото си желае в автомобила. В този момент подс. Т. ударил свид. М. с
лакът в дясната ръка. Свид. М. излязъл от автомобила, като взел метална палка,
която държал под седалката на шофьора за лична защита и отново подканил
подсъдимите и свид. К. да напуснат
автомобила. В този момент свидетелката заедно с двамата подсъдими излезли от
таксиметровия автомобил. Подсъдимият Т. ударил с ръка дясното странично
огледало и го счупил. Свидетелят М. опитал да се приближи към тях с надеждата
да ги сплаши, за да се отстранят от автомобила му, но след кратко сборичкване
металната палка била изтръгната от ръцете му от подс. Т., който веднага
започнал да го удря с нея по главата и гърба. Малко след това и подс. Т. взел
металната палка в ръцете си. Докато подс. Т. удрял с юмруци свид. М., подс. Т.
нанесъл бързи удари върху автомобила с металната палка, като счупил предното
панорамно стъкло и лявото задно. Това било забелязано от свид. И. К. /*** към
фирма “***” ООД гр. Пловдив/. Свид. К*** имал клиенти, които били с дестинация
МОЛ гр. Пловдив и продължил пътя си в тази посока, по ул. “***”, но преди това
съобщил на диспечерката в таксиметровата фирма, че свид. М. *** и видимо имал
проблеми с клиенти. По време на боя от страна на подс. Т. към свид. М., първият
успял да му разкъса тениската, като я издърпал от свидетеля и я хвърлил на
пътното платно. В същото време свид. М. опитал да избяга, като хвърлил
джапанките си и останал бос. Опитал да пресече ул. “***” в посока на заведение
“***” и да намери спасение. Бил последван от двамата подсъдими, които в
движение продължили да удрят свид. М. – подс. Т. с металната палка, а подс. Т.
- с юмруци. Свидетелят М. ***, но отново бил последван от двамата подсъдими.
Всичко това било видяно от свид. Е. В. А./*** към фирма “***” ООД гр. Пловдив/,
който чул по ефира, че колегата му М. имал проблеми. Свид. А. се отзовал на
мястото и видял как подс. Т. удря с металната палка свид. М., а подс.Т. му
нанася юмручни удари по лицето и тялото. Шумът от удара по автомобила на свид.
М. от страна на подс. Т. бил чут от свид. Д. Й. /*** в заведение “***”, находящо се на ул. “***” в гр.
Пловдив/. Той забелязал в ръцете на подс. Т. металната палка, след което видял
подс. Т. в момента, в който последният разкъсал тениската на свидетеля М. и я
хвърлил на земята. Свидетелят Й. се обадил в полицията и подал сигнал за боя,
като междувременно натиснал и паник бутона на COT. Свид. Й. останал
силно изненадан, че никой не се притекъл на помощ на свид. М., въпреки, че
наоколо имало минувачи. Грозната ситуация от нанесения на свид. М. бой от
страна на двамата подсъдими и удара по автомобила от подс. Т. била наблюдавана
и от свид. П. Г. /*** в заведение “***”/. Междувременно на мястото пристигнал
патрул на ІІ РУП - Пловдив, в състава на който бил свид. С. Р.. Той видял свид.
М., който бил гол до кръста, а по гърба му имало зачервявания. Свид. М. се
оплакал на ***, че изпитва болка в главата, което наложило да бъде извикан и
екип на Бърза помощ. Пред свид. Р. подсъдимите Т. и Т. продължили да крещят на
висок глас “****”. *** преценил поведението на двамата подсъдими като крайно
агресивно. На няколко пъти те не изпълнили неговите разпореждания. В
присъствието на *** и въпреки техните разпореждания подсъдимите продължили да
буйстват и да отправят ругатни и обиди по адрес на свид. М. и пристигналите
негови колеги. Единствено появата на *** станала причина боят спрямо свид. М.
да бъде прекратен.
При
извършения на мястото оглед на местопроизшествие били намерени и иззети
металната палка, синя блуза с жълти кантове – разкъсана и чифт джапанки. За
извършеното действие по разследване бил съставен протокол и изготвен фотоалбум.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена авто - оценъчна
експертиза, от чието заключение се установява, че причинените щети по лек
автомобил “***” с държавен контролен номер ***, собственост на “***” ЕООД гр.
Пловдив - представлявано от Н.Д.И., са на обща стойност 395,00 лева.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и съдебномедицинска
експертиза №291/2011г. по писмени данни, от чието заключение става ясно, че на
30.06.2011г. на С.Ф.М. е било причинено кръвонасядане и слаб оток по окосмената
част на главата и ивичести кръвонасядания по гърба и левия горен крайник.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху
твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени така, както
е отразено в предварителните сведения. Било е причинено болка и страдание.
Посоченото телесно увреждане представлява лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и съдебномедицинска
експертиза № 864/2011 г. на живо лице, със заключение, че при прегледа на
А.Н.Т. се установило кръвонасядане по кожата и лигавицата на горната и долната
устна от дясно; кръвонасядане по гръбната повърхност на дланта на дясната ръка.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху
твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да се получена така, както
е отразено в предварителни сведения. Било е причинено болка и страдание.
Посоченото телесно увреждане представлява лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и съдебномедицинска
експертиза № 863/2011г. на живо лице, със заключение, че при прегледа на С.Т.Т.
се установило слабо изразен травматичен оток и охлузвания по главата в лявата
слепоочно - теменна област; кръвонасядания по лявата и дясната мишница;
охлузване на дясната подбедрица. Описаните травматични ридания са причинени по
механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, а охлузване по дясната
подбедрица от тангенциално действие на подобен предмет, като всички добре
отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в
предварителни сведения. Било е причинено болка и страдание. Посоченото телесно
увреждане представлява лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите
С.М., Н. И., Е. А., С. Р., Д. Й., И. К. и П. Г., и отчасти от показанията на
свидетелката Г. К., депозирани в хода на досъдебното производство, надлежно
приобщени към доказателствата по делото.
Показанията на последната свидетелка се ценят от съда единствено в
частта им, в която изнася твърдения, че на инкриминираната дата е пътувала с
двамата подсъдими в таксиметровия автомобил, управляван от свид. С.М.. В
останалата им част показанията на тази свидетелка са изолирани и в директно
противоречие с останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.
Показанията на свидетелите, в кредитираната от съда им част, са обективни,
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в
съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото и подкрепят
направеното от подсъдимите самопризнание. Противоречие относно релевантните
факти от предмета на доказване в събраните гласни доказателства - свидетелски
показания, които съдът възприема, не се наблюдава. Всеки от разпитаните свидетели
описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен
очевидец.
При
постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключенията на назначените
в хода на досъдебното производство авто - оценъчна експертиза и съдебно –
медицински експертиза, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност,
които според преценката на съда са извършени компетентно и безпристрастно с
нужните професионални знания и опит и съответстват на останалите доказателства,
относими към изследваните обстоятелства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него
фотоалбум /л.2 – 12/, служебна бележка /л.57/, справки съдимост /л.70 – 72,
л.74/, характеристични справки /л.75 – 76/, справка в Централна база – КАТ
/л.79/, заповеди за задържане на лице /л.89, л.91/, справки от Д. /л.55 -56,
л.93-94/.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимият А.Н.Т., ЕГН: ЕГН:********** е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 30.06.2011г. в гр. Пловдив противозаконно е повредил чужда движима вещ –
лек автомобил марка “***” с държавен контролен номер ***, собственост на “***”
ЕООД гр. Пловдив, представлявано от Н.Д.И., като е счупил предно панорамно
стъкло, задно дясно стъкло и предно дясно огледало и е причинил щета от общо 395,00 лева.
От обективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия Т. чрез действие, като с помощта на
метална палка е увредил предното панорамно стъкло, задното дясно стъкло и с
ръка счупи дясното странично огледало на лек автомобил марка “***” с държавен
контролен номер ***, собственост на “***” ЕООД гр. Пловдив. Налице е
престъпният резултат - повреда на чужда на подсъдимия движима вещ лек автомобил
“***” с държавен контролен номер ***. От непосредственото физическо въздействие
на подсъдимия върху посочените по – горе части на лекия автомобил, същият е бил
частично повреден. Предметът на престъплението е чужда движима вещ, собственост
на “***” ЕООД гр. Пловдив. Изпълнителното деяние на престъплението се е
изразявало в противозаконно повреждане на вещта, тъй като е съществувала
възможност лекият автомобил да бъде поправен и използван. Стойността на
причинената повреда е 395,00 лева, видно от заключението на надлежно
приобщената авто – оценъчна експертиза. Извършеното от подсъдимия посегателство
върху чуждата собственост е по своя характер противозаконно. Засегнати са
обществените отношения свързани с охрана на частната собственост.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, т.е, че това, което върши е противоправно и наказуемо, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Причини за извършване
на деянието съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимия, незачитане на
установения в страната ред, неуважение към обществото, липсата на елементарен
самоконтрол у него.
След като съобрази
разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК и тези на чл.58А, ал.1, вр. чл.54 от НК,
както и наличните по делото смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът намира, че наказанието което следва да се определи на
подсъдимия е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА В РАЗМЕР НА ДЕВЕТ МЕСЕЦА, което следа да бъде
намалено с една трета. При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало,
признаването на вината, критичното му отношение към извършеното. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени немалката стойност на
причинената повреда. Така определеното наказание на подсъдимия съответства
както на обществената опасност на извършеното, така и на личността му.
С оглед характера на
производството и предвид разпоредбата на чл.58А, ал.1 от НК определеното на
подсъдимия наказание от девет месеца лишаване от свобода следва ДА СЕ НАМАЛИ С
ЕДНА ТРЕТА, т.е. наказанието на което следва да бъде ОСЪДЕН подсъдимият и което
следва да изтърпи е ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание би
постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия, а
така също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове
на обществото.
Предвид чистото му
съдебно минало, както и за постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, настоящият съдебен състав е на становище, че така наложено на
подсъдимия наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се
изтърпи от същия реално. Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК
изпълнението на наказанието следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.
На
база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка
съдът намира, че подсъдимите А.Н.Т., ЕГН: ЕГН:********** и С.Т.Т., ЕГН:**********
са осъществили от обективно и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.131, ал.1, т.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК, тъй като на 30.06.2011г. в гр. Пловдив в съучастие като
съизвършители по хулигански подбуди са причинили лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядане и слаб оток по окосмената част на главата и
ивичести кръвонасядания по гърба и левия горен крайник, причинили болка и
страдание, другиму - на С.Ф.М. в
качеството му на длъжностно лице – *** в “***” ЕООД гр. Пловдив при и по повод
изпълнение на службата му.
С действията си
подсъдимите са причинили на пострадалия С.М., който е длъжностно лице по
смисъла чл.93, т.1, б.”Б” от НК, при и по повод изпълнение на службата му, лека
телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и слаб оток по окосмената част
на главата и ивичести кръвонасядания по гърба и левия горен крайник, причинили
му болка и страдание. Подсъдимите са реализирали обективните съставомерни
признаци на възведеното спрямо тях обвинение за престъпление по чл.131, ал.1,
т.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като с
действията си по нанасяне на удари с ръце и метална палка по главата и тялото
на свид. М. са причинили на последния - кръвонасядане и слаб оток по окосмената
част на главата и ивичести кръвонасядания по гърба и левия горен крайник. Тези
травматични увреждания са причинили болка и страдание. Безспорно се установява
по делото, че така посочените травматични увреждания са резултат от действията
и на двамата подсъдимия. При извършването на това деяния съдът намира, че е
налице и хулигански мотив. Подсъдимите са причинили в съучастие лека телесна
повреда на пострадалия по явно незначителен повод, като с поведението си са
нарушили обществения ред, демонстрирали са необвързаност със социалните норми и
не на последно място са показали явно незачитане към личността и здравето на
свидетеля М..
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. И двамата подсъдими са съзнавали неговия
общественоопасен характер, т.е, че това, което вършат е противоправно и
наказуемо, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици, като всеки от тях е знаел, че и другият действа, за да се постигне
целеният общ престъпен резултат. Умисълът на подсъдимите за осъществяване на
престъпното деянието се обективира чрез техните действия, като същите напълно
съзнателно са ги насочвали пряко телесния интегритет на свид. М., съзнавайки
техния ефект, значение и отражението, което ще дадат.
Причини за извършване
на деянието съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимите, незачитане на
установения в страната ред, неуважение към обществото, липсата на елементарен
самоконтрол у тях.
За
престъплението по чл.131,
ал.1, т.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или
пробация. В
конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при
условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на
чл.58А от НК /в редакцията, действаща към месец юни 2011г. - ДВ бр.26 от
2010г./. От двете алтернативни наказания съдът счита, че наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите е пробация. До този извод стигна като
прецени чистото съдебно минало на подс. Т. и по – малкия каузален принос на
подс. Т.. При индивидуализиране на наказанието за всеки от подсъдимите,
съобразно разпоредбата на чл.58А, ал.5, вр. чл.54 от НК съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното от тях
самопризнание и критичното им отношение към стореното, както и чистото съдебно
минало за подс. Т.. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени
лошите характеристични данни за подс. Т., с оглед предходните му осъждания и по
– големия каузален принос за подс. Т. в осъществяване на престъплението. Като
анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият
съдебен състав счете, че следва да наложи на подсъдимия Т. наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: на основание чл. 42а, ал. 2, т.
1, вр. ал. 1, вр. чл. 42 б, ал. 1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС – гр.
Пловдив, ул.” ***” № *** за срок от ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от
него длъжностно лице, при периодичност ТРИ ПЪТИ СЕДМИЧНО и на основание
чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА, а на подсъдимия Т. следва да
наложи наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки: на основание чл. 42а,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 42 б, ал. 1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС – гр.
Пловдив, ул. “***” №***, ет.***, ап. ***
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изразяваща се
в явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност ТРИ
ПЪТИ СЕДМИЧНО и на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2, вр. ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Това наказание
съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността
на подсъдимите и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо тях, а така също би се отразило възпитателно
и предупредително и на останалите членове на обществото.
На
основание чл. 23, ал. 1 от НК следва на подсъдимия А.Н.Т. да бъде наложено едно общо най – тежко
наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид чистото му съдебно минало, както и за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, настоящият съдебен състав е на
становище, че така наложено на подсъдимия едно общо най – тежко наказание от
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същия реално.
Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва
да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила.
На основание чл. 59, ал. 1, т.1, вр. ал. 2 от НК от така наложеното на
подсъдимия А.Н.Т. едно общо най – тежко наказание в
размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на
НПК, считано от 30.06.2011г. до 04.07.2011г. вкл., като един ден задържане да
се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1, т.1, вр. ал. 2 от НК от така наложеното на
подсъдимия С.Т.Т. наказание ПРОБАЦИЯ следва да бъде
приспаднато времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР и
по реда на НПК, считано от 30.06.2011г. до 04.07.2011г. вкл., като един ден
задържане да се зачита за три дни пробация.
Веществените доказателства по делото - метална
палка, чифт джапанки и тениска следва да бъдат върнати на свидетеля С.Ф.М., ЕГН: **********, след влизане на присъдата в законна сила.
Предвид
признаване на подсъдимия Т. за виновен, следва на осн. чл.189, ал.3 от НПК да
бъде осъден да заплати по сметка на ВСС направени по делото разноски в размер
на 80 лева.
Предвид
признаване на подсъдимия Т. за виновен, следва на осн. чл.189, ал.3 от НПК да
бъде осъден да заплати по сметка на ВСС направени по делото разноски в размер
на 50 лева.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно си оригинала!
ДТ
