Решение по дело №251/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе. Жалбата е насочена срещу решение № 10/17.01.2024г. по а.н.д № 617/2023 г. по описа на РзРС(Районен съд Разград), с което е отменено наказателно постановление(НП) №38-0002170/12.09.2022г., издадено от директора на регионалната дирекция. Със санкционния акт на „Мерт Ай“ ЕООД - Разград, в качеството на превозвач било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева, за нарушение и по реда на чл.104з, ал.5, пр.2-ро ЗАвП (Закон за автомобилните превози).

В жалбата са изложени оплаквания, свързани с искането за отмяна решението на въззивния съд, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание, разписано в чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът счита, че фактът на извършеното нарушение, вменено на транспортното предприятие, е безспорно установено и доказано от доказателствата, събрани още в административно-наказателното производство не са били налице основания за отмяна на санкционния акт от въззивната инстанция.

Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, чрез адв. С., АК - Русе изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски, за които представя и списък.

Представителят на прокуратурата предлага да се остави в сила въззивното решение като правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решението си, постановено по а.н.д № 617/2023 г., съдебен състав на Районен съд гр. Разград е отменил наказателно постановление №38-0002170/12.09.2022г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе. Със санкционния акт на „Мерт Ай“ ЕООД - Разград, в качеството на превозвач, на основание чл.104з, ал.5, пр.2-ро ЗАвП, за нарушение на същата норма било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер – 1 500 лева.

Нарушението е установено, след като служители на РД АА Русе извършили на 13.06.2022г. комплексна проверка на „Мерт Ай“ ЕООД - Разград, в качеството на превозвач. Установили, че превозвачът е извършил обществен превоз на товари с МПС рег. № [рег. номер], товарен автомобил Скания, модел Р420 кат. N3, което не е вписано в регистъра на превозните средства на лиценз на Общността № 16209 на МТС. Приели, че така транспортното предприятие е нарушило чл. 104з, ал. 5 пр. 2 от ЗАвП, за което деяние съставили и АУАН от същата дата. В него е записано, че превозвачът е допуснал да се извърши обществен превоз на товари с МПС рег. № [рег. номер], което не е вписано в регистъра на превозните средства на лиценз на Общността № 16209 на МТС. Няма посочена конкретна дата на самото нарушение, но с оглед на направеното описание, че се касае за посоченото ППС и пътен лист от 01.06.2022г., вероятно това е и датата на нарушението.

Въз основа на така издадения АУАН било издадено и обжалваното НП, в което са описани идентично обстоятелствата по акта, като отново АНО сочи, че се касае за допуснато от транспортното предприятие нарушение на чл. 104з, ал. 5, пр. 2-ро от ЗАвП и на основание същата норма е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

При така установената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и на приложимите в случая правни норми, Разградският районен съд е стигнал до извода, че НП е незаконосъобразно, тъй като дружеството-превозвач е наказано за „допустителство“, а законът – чл.10 от ЗАНН позволява допустителите да бъдат наказани, само ако в съответния закон или указ това е предвидено, а в нормата на чл. 104з, ал. 5 пр. 2 от ЗАвП не е предвидено наказание за допустителство. С такива мотиви е отменил оспореното пред него наказателно постановление.

С касационната жалба се твърди, че извършеното нарушение е безспорно установено и доказано и не са били налице основания за отмяна на санкционния акт.

Нарушената и санкционна норма на чл. 104з, ал. 5 пр. 2 от ЗАвП гласи „Превозвач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, което не е с българска регистрация или не е вписано в регистъра на моторните превозни средства на лиценза на Общността, се наказва с имуществена санкция в размер 1500 лева“.

Спор по самото нарушение няма. „Мерт Ай“ ЕООД - Разград, наказано в качеството на превозвач в жалбата, с която сезира Районен съд Разград не оспорва факта на нарушението, но излага доводи и аргументи в подкрепа на твърдението за допуснати в процедурата по издаването на санкционния акт - наказателно постановление №38-0002170/12.09.2022г. съществени процесуални нарушения, сред които недобро описание на нарушението, пропуски в АУАН и НП досежно задължителни по закон реквизити, включително и досежно датата на нарушението. Акцентира се и върху това, че чл.104з, ал.5, пр.2-ро ЗАвП не визира допустителство, а след като чл.10 от ЗАНН позволява за допустителство да бъдат наказани само случаите, изрично предвидени в съответния закон или указ, нямам как „Мерт Ай“ ЕООД – Разград да бъде наказано по този ред.

Касационна инстанция изцяло споделя мотивите, изложени в проверяваното решение досежно невъзможността транспорното предприятие да бъде наказано за допустителство за нарушението на чл.104з, ал.5, пр.2-ро ЗАвП, за което е ангажирана отговорността му. Разпоредбата на чл.10 от ЗАНН е категорична, съдебната практика също. За допустителство може да бъде наказан нарушител, само и единствено ако допустителство е изрично предвидени в съответния закон или указ. Нормата на чл.104з, ал.5, пр.2-ро ЗАвП няма такова звучене. Ето защо, правилно РзРС е уважил жалбата, с която е бил сезиран и е отменил НП №38-0002170/12.09.2022г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ Русе.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че са правилни и доводите във въззивната жалба, че не е налице добро описание на административното нарушение досежно датата на извършването му. Няма как в един санкционен акт адресатът му или след това сезираният съд при оспорване, да гадаят кога е извършено точно нарушението. Кога е установено е ясно-това е датата на комплексната проверка на „Мерт Ай“ ЕООД Разград - 13.06.2022г. От изключително значение обаче с оглед приложението на чл.34 от ЗАНН е точното и ясно посочване на датата на нарушението, и в това съдебната практика е непротиворечива и категорична. А видно от описанието на нарушението в НП, тази дата се извлича от други данни, не е конкретно посочена.

Всичко казано дотук води към единствения и категоричен извод, че решението на Разградски районен съд, по а.н.д № 617/2023 г. по описа на съда, с което е отменено наказателно постановление №38-0002170/12.09.2022г., е правилно. Съдебният акт не страда от сочените от касатора пороци и следва да бъде оставен в сила.

Предвид на всичко изложено, Административен съд Русе намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него-за неоснователна.

С оглед изхода на спора, в полза на „Мерт Ай“ ЕООД - Разград, следва да бъда присъдени направените в настоящото касационно производство разноски. Такива са и доказани за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. От адв. С. са поискани в размер на 1800 лева, съгласно представения списък, но съдът няма основание за присъждането им в този размер. С оглед развилите се няколко съдебни производства, действително това са направените от дружеството общо разходи за адвокатско възнаграждение – 1 800 лева. Видно обаче от решение № 10/17.01.2024г. по а.н.д № 617/2023 г. по описа на Районен съд Разград, в него, на основание чл.226, ал. 3 от АПК са присъдени направените до него момент от Мерт Ай“ ЕООД - Разград разноски в размер на 1350 лева. Следователно нерапарирани остават разноските за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, които са в размер на 450 лева.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 10/17.01.2024г. по а.н.д № 617/2023 г. по описа на Районен съд Разград.

Осъжда Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе да заплати на Мерт Ай“ ЕООД – Разград, [ЕИК] сумата от 450(Четиристотин и петдесет) лева, направени и доказани разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.