РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Царево, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря А. Д. Д.
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20232180200065 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба
на П. Д. П., ЕГН **********, против Наказателно постановление № Т-НП-7/
12.12.2022 г. издадено от Министър на туризма, с което на основание чл. 30,
ал. 2 от ЗУЧК, на П. Д. П., ЕГН ********** е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от
ЗУЧК.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява.
Представлява се от упълномощен представител- адвокат. Пледира се за
отмяна на атакуваното НП.
За административнонаказващия орган, не се явява представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което съда приема, че същата се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена проверка от служители на МТ на плаж „Корал“
проверяващите установили, че на 16.08.2022 г. върху дюните на плажа, бил
установен жалбоподателя, който бил поставил палатка и я ползвал, с което
виновно е нарушил чл. 17а, ап. 2 от ЗУЧК, който предвижда забрана, за
поставянето на шатри и палатки върху подвижни (бели) дюни, неподвижни
дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в
границите на зона "А", зона "Б".
Актосъставителят съставил АУАН на същата дата, в който, като
нарушена посочил разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК. Нарушението е
описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. АУАН бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал и представил възражения.
След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран
с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като счел фактическите
констатации за безспорно установени, поради което и издал обжалваното
постановление, с което на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУЧК, на жалбоподателя
е наложено административно наказание "глоба", в размер на 500,00 лева, за
нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията
на съда са следните:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН,
2
правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради
което, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57
ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
По същество, съдът намира следното:
Настоящото производство е от административно- наказателен
характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
В случая, събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин
на това, че на сочената дата, жалбоподателя не се е съобразил със забраната и
е поставил палатка върху дюните. В тази посока са показанията на
актосъставителя, присъствал по време на проверката на място, който е
категоричен, че палатката на жалбоподателя е била поставена върху дюни.
По отношение на авторството на деянието, същото не се оспорва от
страна на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК предвижда забрана за
поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и
престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни
(бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А",
освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.
Безспорно е установено, от събраните гласни и писмени доказателства,
че на горепосочената дата, жалбоподателят не се е съобразил с посочената
забрана, като е поставил палатка върху дюните.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
17а, ал. 2 от ЗУЧК, за което е била ангажирана административно
наказателната му отговорност.
3
Правилно е била ангажирана и отговорността на жалбоподателя,
съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗУЧК, която предвижда санкция
глоба от 500 до 1000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 3000 лв. за
всеки който в нарушение на закона постави шатра, палатка, навес, заслон или
друг вид съоръжение върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с
тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на
зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след
границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
В случая, доколкото на жалбоподателя е било наложено
административно наказание в минималния, предвиден в закона размер, то
очевидно АНО е определил същото, съобразно нормата на чл. 27 от ЗАНН
при отчитане наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като за съда не съществува възможност да го ревизира и да го намали под
законоустановения минимум.
Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на
такава, съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде
определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери
приложение. Напротив, нарушението е типично и касае нарушаване на
законодателна забрана, въведена от законодателя именно с оглед опазването
на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското
крайбрежие с неговата плажна ивица и природените забележителност-
пясъчните дюни, което е и основа цел на. Нещо повече, според настоящия съд
прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо подобно нарушение,
би създало у нарушителите (в това число и жалбоподателя) чувството за
безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на
деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на
административно наказателния закон, а именно индивидуална превенция на
нарушенията. Поради тази причина, според настоящия съд подобно
нарушение не следва да се толерира, а следва да се накаже както с оглед
превъзпитание на нарушителя към спазване на разпоредбите на българското
законодателство, така и с оглед оказване на превъзпитателно и
предупредително въздействие, по отношение на останалите граждани.
4
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци и като
такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Т-НП-7/ 12.12.2022 г.
издадено от Министър на туризма, с което на основание чл. 30, ал. 2 от ЗУЧК,
на П. Д. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5