Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
Гр. София, 28.02.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело 6565 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273
от ГПК.
С решение № І-31- от 20.02.2017 г.
по гр. д. № 52803/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 31 състав, съдът е признал
за установено по
предявения от А.Б.Г., ЕГН **********
срещу „С.в.“ АД, ЕИК *******,
иск с правно основание чл.422 вр.чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 338,66 лв.,
главница, представляваща недължимо платена сума с фискален бон №
33790/01.07.2016 г. С решението съдът е отхвърлил искането на А.Б.Г. с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 214, ал.
2 ГПК за присъждане на законна
лихва за забава върху главницата. С решението ищецът е осъден да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 100 лв.,
разноски, сторени в производството.
Недоволен от решението е останал ищецът А.Б.Г., който чрез пълномощника
си адв.Б. в проведеното на 15.02.2018 г. открито съдебно заседание уточнява, че
обжалва решението в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил искането на А.Б.Г. с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 214, ал. 2 ГПК за присъждане на законна
лихва за забава върху главницата при твърденията, че както в заповедното
производство, така и в исковото по реда на чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК ищецът
не е претендира законната лихва върху главницата, поради което решението на СРС
в тази част е недопустимо. Искането му към въззивната инстанция е да обезсили решението на СРС в
обжалваната част.
Въззиваемата страна „С.в.“ АД не взема становище по жалбата.
Съгласно чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Както това е разяснено с т.1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховният касационен съд, въззивният съд се
произнася по обосноваността на фактическите констатации и правилността на
правните изводи само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен
когато се касае до приложението на императивна материално-правна норма или до
хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по
делото. При тези правомощия, Софийски градски съд приема от фактическа и правна
страна следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен
състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. При
извършената служебна проверка по допустимостта му обаче съдът намери същото в
ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил искането на
А.Б.Г. с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 214, ал. 2 ГПК за присъждане на законна лихва за забава върху
главницата за
процесуално недопустимо.
Предявеният
пред първоинстанционният съд иск е
установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 338,66 лв.,
главница, представляваща недължимо платена сума с фискален бон №
33790/01.07.2016 г.
Производството
се развива след постъпване на възражение против Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.07.2016 г. по гр.д. № 39754/2016 г.
по описа на СРС, І ГО, 31 състав, издадена в полза на А.Б.Г., по която съдът е разпоредил длъжникът С.в.“
АД да заплати на кредитора А.Б.Г. сумата от 338,66 лв., недължимо платена сума по
фактура № **********/26.11.2013 г., за което плащане е издаден касов бон №
33790/01.07.2016 г., ведно със законната лихва считано от 18.07.2016 г. до
изплащане на вземането и 325.00 лв. разноски.
Видно от т.9 от
заявлението заявителят А.Б.Г. е претендирал единствено главницата от 338,66 лв., недължимо платена сума по фактура №
**********/26.11.2013 г., за което плащане е издаден касов бон №
33790/01.07.2016 г. Така претенцията е заявена и с ИМ по реда на чл.415
вр.чл.422 от ГПК.
В нарушение на диспозитиввното начало в процеса, СРС
се е произнесъл по искане за законна лихва върху главницата с каквото не е бил
сезиран от ищеца, като е отхвърлил
искането на А.Б.Г. с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 214, ал. 2 ГПК
за присъждане на законна лихва за забава върху главницата. Решението в тази му
ЧАСТ е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
На виззивникът следва да бъдат присъдени разноски пред
настоящата инсатнция в размер на 300.00 лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № І-31- от 20.02.2017 г. по гр. д. № 52803/2016 г. по описа на СРС,
І ГО, 31 състав в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил искането на А.Б.Г. с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 214, ал. 2 ГПК за
присъждане на законна лихва за забава върху главницата.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК ******* да заплати на А.Б.Г.,
ЕГН **********, сумата от 300 лв.,
разноски, сторени във въззивното производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.