Р Е Ш Е Н И Е
№260267/9.9.2020г.
гр.Варна
9.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
пети август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№16082/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба ищецът „Е.п.“ АД твърди
че ответника И.С. е негов клиент, с клиентски номер **, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер **, за обект находящ
се в гр.Бяла, Обл.Варна, ул.** и обект с аб.
№ **,
гр.Бяла, Обл.Варна, ул. ***. Тези облигационни отношения се
регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на Е.ОН България Продажби АД и Общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Е.П." АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране(КЕВР към момента). Твърди, че съгласно чл.17, т.2 от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД
/ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете
са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член изрично е
посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми. Ищецът твърди, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължими към „Е.п.“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден". Тъврди, че на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с
чл.107 от Закона за енергетиката на 20.06.2019 г. в Районен Съд - Варна е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу И.Н.С., роден на ***г. в
резултат на което е образувано ч.г.д.№9631/2019. Твърди, че към на подаване на настоящата искова молба
ответникът има неизплатени задължения в
общ размер на 373.55лв. (триста седемдесет и три лв. 55 ст.) за обект на
потребление, заведен с абонатен номер аб. № **, Бяла-Варна, ул. ** и аб. № **, Бяла-Варна, **. В посочената сума са включени неплатените
фактури за ел.енергия в размер на 360.91 лв. (триста и шестдесет лв. и 91 ст.),
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури
издадени и такса възстановяване в периода 04.07.2018г. - 13.03.2019г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 12.64лв.
(дванадесет лв. 64 ст.) представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 30.05.2019г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл. № **, към същата дата, подробно описани
в таблица в исковата молба.
Твърди,
че подава настоящата искова молба след подадено от ответника възражение
против издадената заповед за изпълнение
на парично задължение. Прави уточнение, че не претендира за плащане сумата в
размер на 19.00лв. начислена по фактура №********** от дата 29.01.2019г. като
претендира заплащане на остатъка от главницата по задължението, ведно с лихвите
за забава. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до
настоящия момент стойността на фактурите не са заплатени.
Моли
да се постанови решение, с което да се осъди
ответника, да заплати на на „Е.П.“АД, сумата от 373.55лв. (триста седемдесет и три
лв. 55 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № **,
Бяла-Варна, ул. **
и Аб. № **, Бяла-Варна, ул. **, като в посочената сума са
включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 360.91 лв. (триста и
шестдесет лв. и 91 ст.), представляваща главница за консумирана ел.енергия от
ответника по фактури издадени и такса възстановяване в периода 04.07.2018г.-13.03.2019г.,
както и мораторна лихва върху главницата в общ размер
на 12.64лв.(дванадесет лв.64 ст.) представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 30.05.2019г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл. №**, към същата дата, както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението и претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител е подал писмен отговор на исковата молба, в
който счита предявените искове за
неоснователни. Възразява, че ответника е клиент на ищцовото
дружество за посочения обект на потребление, както и че има качеството
потребител на ел.енергия. Твърди, че ответника не е собстевник
и/или ползвател на електроснабдявания обект и не е
страна по договор с ищцовото дружество. Твърди, че
ответника не е потребил реално ел.енергията, чиято
цена се претендира от ищцовото дружество, както и че
ищеца не е доставил реално количество ел.енергия по посочените в исковата молба
фактури. Твърди, че ответика няма непогасени
задължения към ищцовото дружество, предвид факта, че
ел.захранването е възстановено. Оспорва като неоснователна и акцесорната претенция за начислена мораторна
лихва върху главниците. Моли да се отхвърлят ищцовите
претенции.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК.
В
хода на проведените по делото съдебни заседания страните чрез процесуални
представители поддържат заявените позиции по спора.
В
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №5291 от 8.07.2019г.
по ч.гр.д. №9631/2019г. по описа на ВРС, 46-ти състав за парично задължение,
представляващо главница за незаплатена консумирана електрическа енергия по кл.№**
за периода от 4.07.2018г. до 13.03.2019г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата, 12.64лв. лихва за забава изчислена по всяка
от фактурите за периода на падежа до 30.05.2019г., както и 75лв. разноски оп делото.
Длъжника
не е открит на регистрираните адреси поради което на заявителя е дадена
възможност да преда предяви иск за установяване на вземането.
Като
писмени доказателства по делото са приети: Извлечение от сметка към 30.05.2019г.
по партида на ответника, за размера на задължението и за размера на претендираната лихва към същата дата, копия от фактури,
справка за консумираната ел.енергия в обекта на потребление на ответника към
9.09.2019г., извлечение фактури и плащания към 9.09.2019г., копие от ОУ на
договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД, Решения на
ДКЕВР и Публикации на ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.ОН
България Продажби“ АД, Решения на ДКЕВР и Публикации на ОУ за продажба на
ел.енергия на „Е.П.“ АД
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Разпределението на доказателствената тежест в
процеса изисква при предявен положителен установителен
иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а ответникът следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане ако
твърди такива.
Факта и валидността на договорната
обвързаност на страните по силата на договор за продажба на електрическа
енергия при действието на Общи условия на ДПЕЕ на "Е.П." АД по
отношение за обектите Аб. № **, Бяла-Варна, ул. ** и Аб. № **, Бяла-Варна** се спори съществува ли такова. По
отношение на този въпрос решаващия състав намира, че възражението на особения представител
на ответника, че последния не се намира в договорни отношения са ищеца е
основателно. Ищцовата страна не е ангажирала
доказателства от които да се установява, че ответника е собственик на посочениет обекти или ползвател на същите, също така не е
представен и договор или поне молба за разкриване на абонатен пост чл.11 от ОУ,
поради което не става ясно на какво основание ищецът е записал двата обекта на
името на ответника. При това положение е недоказана първата от предпоставките
за основателност на иска, а именно наличие на качеството на абонат на ответника
и поради това той не може да бъде възприет като пасивно материалноправно
легитимиран по иска.
Видно
от вписванията в книжата на ищеца абонатните номера са открити за тавански
помещения, но същите са на адрес различен от адреса на ответника посочен пред
органите на МВР и поради това не съществува възможност това да са тавански
помещения към посочения от него адрес със разкрити самостоятелни партиди.
Само
посочения пропуск се явява основание за отхвърляне на предявения иск.
Разгледан
извън посочената липса на доказателства за договорно отношение за доставка на
ел.енергия съдът намира, че искът би бил доказан по основание и размер, тъй
като се установява, че става дума за редовни периодични плащания на месечно
потребление на ел.енергия, като това е видно както от представеното извлечение
на л.5, така и от заключението на ССчЕ.
Воден
от горните съображения решаващия състав приема, че искът се явява недоказан по
основание и следва да бъде отхвърлен.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.П.“ АД, *** срещу И.Н.С. ** сумата от 373.55лв. за обект на
потребление, заведен с абонатен номер Аб. № **, гр.Бяла, Обл.Варна,
ул. **
и Аб. № **, гр.Бяла, Обл.Варна, ул. **, като в посочената сума са включени
неплатените фактури за ел.енергия в размер на 360.91 лв., представляваща
главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода
04.07.2018г.-13.03.2019г., както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 12.64лв. представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
30.05.2019г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. №**
на основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД присъдени в рамките на ч.гр.д. №9631/2019г.
по описа на ВРС, 46-ти състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: