Определение по дело №170/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.317 във връзка с чл.258 и сл.от ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.С. в качеството му на процесуален представител на “. Х. Т." , представлявано от изпълнителния директор М. Д. Ш., чрез пълномощника М.С., насочена срещу Решение № 3071/23.09.2009 г., постановено по Г.д. № 342/2009 г. по описа на РС-Г.Р., с което са уважени предявените от Й. И. Д. искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, както и за постановяването му при нарушение на материалния закон. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за основателно твърдението на ищеца, че работодателят не е осъществил правилно правото си на подбор, тъй като е оставил на работа лице с по-ниска квалификация и с по-ниско ниво на изпълнение на възложената му работа. Във връзка с това се сочи, че РС не е анализирал внимателно събраните доказателства по делото, като е приел за основателно оспорването на картата за квалификация Инженеринг група "Инстументална екипировка" и на допълнението към критериите за подбор, съставено от изп.директор на дружеството ответник. По отношение на тези изводи на съда се твърди, че неправилно е приложен и института на чл.193, ал.1 от ГПК за оборване на материалната доказателствена сила на представените частни документи. Според жалбоподателя последното е следвало да стане по реда на основното доказване, чрез съпоставяне с останалите събрани доказателства по делото.

Правят се оплаквания и за нарушаване на принципа на диспозитивното начало в процеса, като в тази връзка се твърди, че съдът е обсъждал основания за незаконосъобразност на процесната заповед за уволнение, извън посочените от ищеца в исковата молба.

В жалбата се излагат и съображения по съществото на спора, касаещи законосъобразното извършване на подбор в предприятието на ответника.

От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ищец пред първоинстанционния съд - Й. И. Д. е подал такъв, с който я оспорва като недопустима и неоснователна. Относно допустимостта й се твърди, че няма данни кога е постъпила в РС-Г.Р. и дали е спазен двуседмичния срок, като се изразява и становище, че не е подписана от лице, което представлява дружеството-ответник по делото. За неоснователността й са изложени подробни съображения. От въззивния съд се иска да потвърди обжалваното решение, като присъди и направените от въззиваемия в настоящето производство разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от изпълнителния си директор - инж.С. и от представителя си по пълномощие, които поддържат подадената жалба. Последният изразява и писмено становище в бележки по делото, постъпили на 07.12.2009 г.

Ответникът по жалбата се явява лично и поддържа становището си за неосователност на същата.

Пред Окръжен съд не се събрани доказателства по реда на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна, имаща право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Във връзка с направените от въззиваемия възражения в тази насока, настоящият състав констатира, че въззивната жалба е подадена на 30.09.2009 г., т.е. в рамките на двуседмичния срок за обжалване, който е започнал да тече от 23.09.2009 г. По отношение на наведения довод относно обстоятелството дали лицето, подписало жалбата има представителна власт по отношение на дружеството-въззивник, следва да се отбележи, че изготвилия я адв.С. е упълномощен да води делото до окончателното му приключване, видно от договора за правна помощ, приложен на л.219 от първоинстанционното дело, като за разноските пред настоящата инстанция е представено и ново пълномощно (л.22 от въззивното дело). По тези съображения направените в отговора възражения за недопустимост на въззивната жалба, настоящият състав намира за неоснователни.

Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, ОС-Г.Благоевград намира жалбата за неоснователна.

Решението на РС-Г.Р. е валидно и допустимо.

Дружеството жалбоподател“. Х. Т." е ответник по предявените от Й. И. Девизиев искове с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. Настоящият състав намира, че изложената в решението на РС-Г.Р. фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. Поради това, както и предвид обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК, съдът не намира за нужно да преповтаря същата, а само да препрати към мотивите на решението на РС-Г.Р.. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора, РС е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи.

Във вързка с изразеното от дружеството въззивникстановищеза нарушаване принципа на диспозитивното началос оглед възприетотоот РС за липса на извършен подбор,следва да се отбележи, че в исковата молба, по която е образувано производството, И. Д. в т.6 е посочил, че работодателят му не е извършил подбор, като по-надолу сочи, че ако такъв е бил извършен, той е следвало да остане на работа, т.е. въведено е и основанието за незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед поради неизвършване на подбор. С оглед така наведените доводи от ищеца в исковата молба, които определят обстоятелствата, предмет на установяване по делото, РС се е произнесъл в тези граници, като е приел за основателни оплакванията му за липса на извършена процедура по подбор при намаляване обема на работа. РС правилно е преценил, че с оглед събраните доказателства не може да се направи извод за извършен подбор по утвърдени критерии, поради което и не е необходимо да бъдат сравнявани качествата на двамата работника.

Направеното във въззивната жалба оплакване, касаещо откритите производства по чл.193 от ГПК, настоящият състав намира за основателно. Действително частните свидетелстващи документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила и производство по чл.193 от ГПК за оспорване на съдържанието им не се открива, а формалната им доказателствена сила се отнася само до тяхното авторство. В случая в протоколното определение от 07.07.2009 г., в което РС е направил това, е посочено, че то се отнася до формалната доказателствена сила на картата за квалификация Инженеринг група "Инструментална екипировка" и на допълнението към критериите за подбор, съставено от изп.директор на 11.02.2009 г., като за последния документ е отразено, че производството се открива и за съдържанието му. С оглед на това в мотивите на обжалвания съдебен акт, РС е приел досежно първия документ, че не е установено от кого и кога е съставен. По отношение на втория документ - допълнение към критериите за подбор, съставено от изп.директор на дружеството въззивник на 11.02.2009 г., РС е обсъдил възраженията за неговата истинност с оглед датата, на която е съставен и отразеното в него обстоятелство за среща, проведена с представители на работниците и профсъюзите за уточняване на допълнителни критерии, като е намерил направените оспорвания и на двата документа за основателни и ги е изключил от доказателствата по делото. Въпреки това обаче, решавайки спора по същество, при произнасянето си по предявените искове, първоинстанционния съд е обсъждал тези писмени доказателства. Това, както и подробно изложените мотиви във връзка с преценката на основателността на направеното оспорване на документите, извършена въз основа на съпоставката им с останалия събран по делото доказателствен материал, дава основание на настоящия състав да приеме, че РС не е допуснал нарушение при обсъждането им, което се е отразило на правилността на постановения съдебен акт.

Ето защо в частта, в която РС се е произнесъл по откритите производства по оспорване на частните свидетелстващи документи картата за квалификация Инженеринг група "Инструментална екипировка" и допълнение към критериите за подбор, съставено от изп.директор на дружеството-жалбоподател на 11.02.2009 г. решението следва да се обезсили, тъй като както се посочи по-горе не са били налице предпоставките за откриването им. В останалата част, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, ОС препраща към мотивите на първостепенния съд, които, както се посочи по-горе са правилни и законосъобразни.

По направеното от въззиваемия искане за присъждане на разноските по въззивното производство, настящият състав намира следното: с оглед изхода на делото, ответникът по жалбата има право да претендира разноски, но доколкото същият не е представил доказателства за извършени такива, съдът не следва да се произнася по това искане.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 3071/23.09.2009 г., постановено по Г.д.№ 342/2009 г. по описа на РС-Г.Р. в частта, в която е приетокато основателно оспорването на картата за квалификация Инженеринг група "Инструментална екипировка" и допълнение към критериите за подбор, съставено от изп.директор на “. Х. Т." -инж.М.С. на 11.02.2009 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези му части.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3071/23.09.2009 г., постановено по Г.д.№ 342/2009 г. по описа на РС-Г.Р. в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от 16.12.2009 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: