Решение по дело №226/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                                Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 230          

                                              гр.Кюстендил, 14.10.2021год.

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември  през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                        НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД № 226 по описа за 2021год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

            Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил,  оспорва с  касационна  жалба  решение № 260156 от 15.06.2021г.  на Районен съд - Кюстендил по АНД № 333/2020год., с което е отменено Наказателно постановление № 20-1139-000095/30.01.2020г.  Релевирани са  касационни основания  по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Сочи се, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. във връзка с квалификацията на съставомерните деяния, които се считат за доказани. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

           Ответникът А.В.З. ***, не изразява становище по касационната жалба.  

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

            Административният съд,  извършвайки  преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. 

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление № 20-1139-000095/30.01.2020г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Кюстендил,, с което на А.В.З. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 200лв.  на основание  чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 50лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Релевираните деяния са извършени на 07.01.2020г., около 13,55ч. в гр. Кюстендил, при управлението на МПС „Н.“ от А.В.З. *** в посока ул. „Ц. О.“, при което заобикаляйки паркиран лек автомобил „О. з.“,  същият не осигурява достатъчно странично разстояние, вследствие на което го закача в задна лява част и реализира ПТП с материални щети, а водачът напуска мястото на ПТП без да уведоми и изчака компетентните органи.

При горните факти, АНО е квалифицирал деянията като административни нарушения  по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и е приложил съответстващите им административнонаказателни състави и административни наказания.

За деянията е съставен АУАН  № 231995/07.01.2020г., в който са описани същите фактически обстоятелства, но е предявено обвинение за нарушения на правилата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, съотв. на чл.123, ал.1,т.3, б. „в“ от ЗДвП.

В производството пред районния съд са събрани гласни доказателствени средства както в подкрепа на предявеното обвинение спрямо нарушителя, така и в подкрепа на защитната теза на последния. 

  При  изложените обстоятелства, районният съд отменя наказателното постановление на процесуално основание. Приема се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в НП е изменена правната квалификация на  извършените деяния спрямо квалификацията на същите в АУАН, вследствие на което  е  нарушено  правото на защита на нарушителя. С горното се обосновават правните изводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

 Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1  от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното  решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави  в сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби.     Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушения на материалния закон са неоснователни.

Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното  право и е извел  обосновани изводи  за  допуснати  съществени нарушения в административнонаказателното производство.  От сравнителния анализ на съдържанието на АУАН и на НП е видно, че  описаните факти относими към  релевираните деяния са идентични. Правната квалификация на същите в акта и наказателното постановление обаче е различна, което несъответствие сочи на неясно обвинение и засяга в негативен аспект правото на защита на нарушителя. Съображенията в изложения смисъл в оспореното решение са обосновани, включително с оглед функциите на АУАН като акт, с който се повдига и предявява административнонаказателното обвинение. Поведението на дееца в АУАН се приема  като  нарушаващо  правилата на чл.40, ал.1 от ЗДвП и  чл.123, ал.1,т.3, б. „в“ от ЗДвП, а в НП  - на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.  Изложеното противоречие е недопустимо  от процесуална стана и води до неяснота на обвинението, които пороци в съвкупност са основание за незаконосъобразност на издадено НП. Допълнително в подкрепа на същата констатация, следва да се посочи, че квалификацията на нарушенията в акта не съответства на установените факти по случая, поради което не е налице нередовност на същия и е неприложима хипотезата на  чл.53, ал.2 от ЗАНН.

От горното следва, че в административнонаказателното производство е допуснато  съществено процесуално нарушение, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и правилно районният съд го е отменил.   Дължимо е решение при усл. на чл.221, ал.2 от АПК за оставяне в сила на  въззивния съдебен акт.

Водим от изложеното  Административният съд

                                                          

                                                            Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 260156 от 15.06.2021год.  на  Районен съд - Кюстендил, постановено по  АНД № 333/2020год.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

 

Председател:                              Членове: 1.                            2.