Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 16.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на пети юли две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 166 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Г.Б.“ ЕООД, ***, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, депозирана чрез адвокат Р.Х. от ШАК, срещу
Решение № 260152/23.04.2021г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 2279/2020г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 27-0001152/09.11.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр.Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ),
във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ на „Г.Б.“ ЕООД, *** е наложена имуществена
санкция в размер на 1800 лева. Със същото решение съдът е осъдил „Г.Б.“ ЕООД да
заплати на Дирекция"Инспекция по труда", гр.Шумен деловодни разноски
в размер на 100 лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради постановяването
му в противоречие с материалния закон. Сочи, че в случая е бил проведен начален
инструктаж, но инструктираното лице не е удостоверило това обстоятелство в предвидената
за това инструктажна книга. Твърди също, че наложената имуществена санкция е
индивидуализирана при неспазване на чл.27 от ЗАНН. Излагат се и аргументи за
приложимост на чл.415в, ал.1 от КТ, предвид обстоятелството, че се касае за
формално нарушение. Поради изложените съображения се отправя искане за отмяна на
обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Шумен, в писмено становище рег.№
ДА-01-1817/18.06.2021г. и в писмена молба рег.№ ДА-01-1877/25.06.2021г., излага
аргументи за неоснователност на касационното оспорване и претендира присъждане
на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не
се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и отправя искане за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна,
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 21.09.2020г. контролни органи на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен
извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на строеж „Многофамилна жилищна сграда с гараж“,
находящ се в кв.67, гр. Шумен, ул. Август Попов №17-19, на който довършителни
работи (в това число външна фасадна топлоизолация) се изпълнявали от „Г.Б.”
ЕООД, ***. Била извършена и последваща проверка по документи на 28.09.2020г. и
01.10.2020г., представени в Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр.Шумен. Било установено, че в качеството си на работодател, при
осъществяване на неговата дейност дружеството не е изпълнило задължително
предписание – т.3 от Протокол № 2006257, връчен на 05.03.2020г., със срок на
изпълнение 06.03.2020г. и "занапред", а именно: "Работодателят
да осигури своевременното провеждане на начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа на работещите съгласно чл.12, ал.1 и чл.11, ал.5 от Наредба №
РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж
на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Неизпълнението било констатирано по отношение на А.А.А.–
"общ работник строителство сгради", постъпил на работа на
30.06.2020г. в изпълнение на сключен трудов договор № 014/29.06.2020г.
Контролните органи
квалифицирали въпросното деяние като
нарушение на разпоредбите на чл. 415, ал.1 от КТ, поради което на 09.10.2020г.
срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 27-0001152 в присъствието на упълномощено лице, на което бил и връчен.
При връчването упълномощеното лице не отразило възражения. В законоустановения
срок не били депозирани допълнителни писмени възражения.
Въз основа на съставения
акт и на материалите по преписката, административнонаказващият орган издал
обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.
При така установената фактическа
обстановка, съдебният състав е формирал извод, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура и не са били нарушени
процесуалните права на привлеченото към отговорност лице. Съдебният състав е посочил,
че от задълбочения прочит на приобщените писмени и гласни доказателства се
установява извършването на описаното в акта и в НП нарушение, изразяващо се в неизпълнение
на задължително предписание за провеждане на начален инструктаж в деня на
постъпването на работа на лицето А.А.А.от страна на работодателя му „Г.Б.“ ЕООД,
за което правилно е била ангажирана отговорността на търговеца. Съдебният
състав е констатирал, че размерът на наложената санкция е индивидуализиран при
правилно приложение на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, при липса на
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на
чл.415в от КТ.
Настоящият състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и
законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което
същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Правилни и съответни на закона са
изводите на районния съд относно безспорната установеност на вмененото на
дружеството неизпълнение. Налице е дадено задължително предписание, което не е
било оспорено по административен ред или пред съответния административен съд и
е влязло в законна сила. Със същото е разпоредено стриктното съблюдаване на
изискванията на чл.12, ал.1 и чл.11, ал.5 от Наредба РД-07-2 за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, задължаващи работодателя да провежда начален инструктаж на лицата, които
постъпват на работа, като документира неговото провеждане в Книга за
инструктажи съгласно приложение № 1. Безспорно е установено и, че след
изтичане срока за изпълнение на предписанието – "06.03.2020г. и
занапред", а именно на 30.06.2020г. работодателят не е извършил начален
инструктаж на лицето А.А.А.– на длъжност "общ работник строителство на
сгради", с което е осъществил визирания в чл.415, ал.1 от КТ
административнонаказателен състав, изразяващ се в неизпълнение на принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, каквато безспорно представлява и предписанието по чл.404,
ал.1, т.1 от КТ. Правилно районният съд е отхвърлил като неоснователна тезата
на касатора, че с оглед наличието на издадена служебна бележка, в която е
описано, че е извършен начален инструктаж на лицето А.А.А., не е налице
неизпълнение на задължение по чл.415, ал.1 от КТ, доколкото в т.3 от издаденото
предписание, а и в горецитираната наредба ясно е указано, че инструктажът, в
това число и началният такъв, се удостоверяват с подпис на инструктираното лице
в съответната инструктажна книга, изготвена по утвърден образец.
Правилни и обосновани са доводите на
районния съд, че размерът на наложената имуществена санкция е съобразен с
обществената опасност на деянието и неговия автор, доколкото същата е
определена в размер, близък до минималния, предвиден в закона такъв.
Съответни на доказателствата по делото са
доводите на въззивния съд, въз основа на които е обоснован извод за липса на
основания за приложение на привилегирования състав на чл. 415в, ал.
1 от КТ. Специалният състав по глава ХIХ,
раздел II от КТ на "маловажно" административно
нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба
на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат
два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването
му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/,
а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер. В случая нарушението по същество е свързано със
засягане на едно от най-важните права на гражданите – правото на безопасни и
здравословни условия на труд, което обуславя извода, че в резултат на деянието
са настъпили неблагоприятни вредни последици за работника, предвид това, че се
касае за работа в сферата на строителството, което е с трудов травматизъм над средния
за страната. Посоченото обстоятелство категорично изключва възможността за
квалифициране на санкционираното неизпълнение на задължение като маловажно
такова в контекста на чл. 415в, ал.
1 от КТ, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и
предходният съдебен състав.
От така установеното фактическо и
правно положение, ограничен в пределите на касационната проверка от наведените
в жалбата конкретни пороци на оспорваното решение, съдът приема, че оспореното
решение е валидно, допустимо и правилно, а касационната жалба е неоснователна.
Решението на Шуменският районен съд е постановено при правилно установена
фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение
приложението на закона, поради което следва да се остави в сила.
Относно претенцията на ответната
страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство,
образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна
има право на разноски по делото. Предвид изложеното касаторът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен разноски
по делото в размер на 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено въз основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260152/23.04.2021г.
на Районен съд – град Шумен, постановено по АНД № 2279/2020г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„Г.Б.“ ЕООД, ***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Шумен разноски по
делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в
сила на 16.07.2021 г.