№ 1762
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110141686 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Първа инвестиционна
банка“ АД срещу Г. С. К. по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ и
86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца срещу ответника на
следните вземания: сумата 500 лв., представляваща главница по договор за издаване на
кредитна карта № 51РКО-А-6590/03.04.2006г., изменен с Анекс от 27.12.2007г.; сумата
2471,80 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.06.2009 г. до
08.11.2020г. по т. 6 от Анекса към договора за кредит; сумата 1508,74 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 07.07.2009г. до 19.07.2015г. по т. 6.1
от Анекса към договора за кредит; сумата 1,25 лева, представляваща законна лихва за
периода от 09.11.2020г. до 17.11.2020г.; сумата 39 лева, представляваща годишна такса
за поддръжка по т.9 от Договора за кредит; сумата 60,00 лева, разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, за които вземания е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 57144/2020г. по описа на СРС, 81 състав.
Претендират се и разноските в производството, както и тези в заповедното
производство.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че на 03.04.2006г. сключил с
ответника Г. С. К. договор за издаване на кредитна карта 51РКО-А-6590, изменен с
Анекс от 27.12.2007г., по силата на който банката предоставила на ответника банков
кредит /овърдрафт/ по картова разплащателна сметка в размер от 500 лева, като същият
бил изцяло усвоен. Ищецът твърди, че кредитът е в просрочие, считано от 19.02.2009г.,
като поради неплащане на дължими месечни вноски бил обявен за предсрочно
изискуем на 09.11.2020 г. Поддържа, че съгласно т.6.1 от анекса към договора за кредит
при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишения кредитен лимит,
банката начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с
надбавка 12 %.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по
1
чл.131, ал.1 ГПК, в който излага становище за неоснователност на претенциите.
Оспорва твърдението на ищеца, че полученият кредит не е погасен изцяло, както и че е
надлежно уведомен за действията по събиране на дължимите суми. Прави възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 57144/2020г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 10.12.2020г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417
ГПК за заплащането на сумата 500 лв., представляваща главница по договор за
издаване на кредитна карта № 51РКО-А-6590/03.04.2006г., изменен с Анекс от
27.12.2007г.; сумата 2471,80 лева, представляваща договорна лихва за периода от
19.06.2009 г. до 08.11.2020г. по т. 6 от Анекса към договора за кредит; сумата 1508,74
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 07.07.2009г. до 19.07.2015г. по т.
6.1 от Анекса към договора за кредит; сумата 1,25 лева, представляваща законна лихва
за периода от 09.11.2020г. до 17.11.2020г.; сумата 39 лева, представляваща годишна
такса за поддръжка по т.9 от Договора за кредит; сумата 60,00 лева, разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост. Ответникът е подал възражение срещу
заповедта, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за
установяване на вземанията в посочените размери, за които е издадена
заповедта.
Предявените искове са за установяване съществуването на задължения,
произтичащи от сключен договор за кредит. Съгласно чл. 79 ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възникване на
правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание,
предоставянето на сумата и усвояването на кредита от ответника, претендираните
размери на задълженията, твърдяното надлежното уведомяване на ответника за
предсрочна изискуемост по кредита, както и спиране или прекъсване на погасителната
давност по отношение на претендираните вземания.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за плащане на дължимите по договора суми.
Като неоспорено от ответника и ненуждаещо се от доказване в доклада по
делото е отделено обстоятелството, че между ищеца и ответника е възникнало
облигационно правоотношение, по силата на сключен между тях на 03.04.2006г.
договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-6590/03.04.2006г., изменен с Анекс
от 27.12.2007г. Не се спори и, че страните са постигнали съгласие по същественото
съдържание на съглашението, а именно относно предмета на кредита и поемането на
задължение за неговото връщане. В чл. 3 е уговорен срок за ползване на овърдрафта до
03.04.2008г., както и че той се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в Общите условия, а съгласно т. 36. 1 от Общите условия /л.12-17 от
делото/ срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов
едногодишен срок, при условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване
на договора най-малко 1 месец преди изтичане на текущия срок. Договорено е, че за
всички транзакции до размера на кредитния лимит ответникът има право на гратисен
период от 45 дни, но само при условие, че до датата на падежа за съответния отчетен
2
период е погасил задълженията си по дебитното салдо в пълен размер, в който случай
кредитодателят не начислява лихва върху дебитното салдо. Несъмнено между страните
е и обстоятелството, че банката е изпълнила основното си задължение по договора за
предаване на сумата, предмет на банковия кредит.
Ето защо, съдът намира, че е възникнало облигационното отношение и
съответно за ответника е възникнало задължението да върне същия на кредитора при
условията и реда на сключения между страните договор, включително с начислената
договорна лихва, представляваща възнаграждение на кредитора за предоставяне на
кредита.
Съобразно кредитираното от съда заключение на ССчЕ (л. 186-196) от
счетоводна страна непогасени към 18.11.2020г. са следните задължения: 500 лв.,
представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-
6590/03.04.2006г., изменен с Анекс от 27.12.2007г.; сумата 2468,92 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 19.06.2009 г. до 08.11.2020г.; сумата
657,51 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 07.07.2009г. до
19.07.2015г.; сумата 1,25 лева, представляваща законна лихва за периода от
09.11.2020г. до 17.11.2020г.; Начислени от банката са и следните две допълнителни
вземания – 39 лева, представляваща незаплатена годишна такса с падеж 12.08.2015г. и
60,00 лв. разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
По отношение на изискуемостта на претендираните вземания съдът намира
следното. Ищецът се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на отпуснатия
кредит, считано от 09.11.2020г., обявена от банката поради допусната забава при
плащане на задълженията по него от страна на ответника. Съгласно приетото в т. 18
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Прието е още, че предпоставките по чл. 418 ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно
причастие „обявен“ в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за
удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК.
Позовавайки се на т. 18 от цитираното тълкувателно решение в съдебната
практика се приема, че правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем
представлява потестативно право на кредитора за изменение на договора, упражнявано
с едностранно волеизявление, което следва да достигне до длъжника. Касае се за
възможност, която кредиторът би могъл да реализира, ако желае, по своя преценка. С
достигане на това волеизявление на кредитора до длъжника и ако обективно са
настъпили предвидените в закона или в договора условия, договорът се трансформира
от срочен в безсрочен и стават изискуеми и вноските, чиито падежи все още не са
настъпили (вж. Решение № 44 от 05.06.2017 г. по гр. д. № 60073/2016 г., ІІІ Г.О., ВКС,
Решение № 101 от 15.08.2017 г. по гр. д. № 53684/2015 г., ІV Г.О., ВКС) .
3
Съобразявайки цитираната по-горе задължителна съдебна практика, съдът
намира, че в настоящия случай са били налице и двете предпоставки за обявяване на
целия размер на кредита за предсрочно изискуем. Безспорно беше установено и
обстоятелството, че волеизявлението на банката за упражняване на правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем е достигнало до ответника. В представената по делото
покана за доброволно изпълнение връчена чрез ЧСИ ясно е посочено, че на основание
чл.13.1, вр. чл.13.1.1 от договора на ответника бил даден едноседмичен срок от
получаването й, за да погаси доброволно просрочените задължения по процесния
договор за кредитна карта. В противен случай и без да бъде изпращано повторно
уведомление, банката щяла да счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно
изискуем. От представената по делото разписка, чиято автентичност не беше оспорена
от страните, се установява, че покана е била връчена на Антоанета К.а –съпруга на
ответника на 14.10.2020г., със задължение да предаде. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 18.11.2020г.
банката надлежно е обявила кредита за предсрочно изискуем, с което са станали
изискуеми и вноските по главницата, чиито падежи до този момент не са били
настъпили.
Ответникът е релевирал своевременно възражение за изтекла погасителна
давност, което съдът следва да разгледа.
По своята правна същност, давността представлява период от време, свързан с
бездействие на кредитора. След изтичането на период от пет години /приложима
давност за главницата в процесния случай/, кредиторовата пасивност рефлектира
върху вземането и същото от притезание се трансформира в естествено право.
Съобразно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Предвид това, за да се прецени дали процесното
вземане за главница е погасено по давност, то следва да се дефинира моментът, в който
за тях е настъпила изискуемостта.
Съобразно глава I, т. 1, б. "д", изр. второ от действащите към момента на
сключване на процесния договор Общи условия, "за дата на падежа се счита всяко 5- то
число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ работен
ден". Същевременно, в глава VI, т. 14.2 от Общите условия е посочено, че за усвоения
овърдрафт титулярят ползва гратисен период от 45 дни и ако в този срок погаси
пълния размер на дебитното салдо по сметката си, формирано до края на предходния
отчетен период, като Банката не начислява лихва върху ползваните и погасени до
датата на падежа суми.
Тълкувайки съдържанието на двете посочени клаузи от Общите условия, съдът
счита, че падежът за всеки ползван овърдрафт настъпва на пето число всеки месец,
като след тази дата, главницата става изискуема. Лихва върху ползвания финансов
ресурс обаче, страните са се договорили да се дължи след изтичане на срок от 45 дни,
след съответната транзакция. Следва да се посочи и че кредитът- овърдрафт разкрива
специфика, съпоставено със стандартния тип кредитно финансиране. При последното,
сумата се усвоява веднага или на предварително ясни периоди и траншове. При
кредита- овърдрафт, е налице определен кредитен лимит по разплащателната сметка на
длъжника. Същият се усвоява по избран начин и период от длъжника, като последният
може да дава нареждания и над разполагаемите суми по разплащателната си сметка.
Предвид това, релевантно за началния момент, от който ще се отброява давността, е
датата на последното осъщественото усвояване на парични средства от ответника. В
4
процесния случай, съобразно заключението на вещото лице, последната транзакция е
осъществена на 02.02.2009г. Съобразно уговореното между страните и горепосочените
особености на кредита овърдрафт, падежът на вземането за главницата следва да се
отброява от 05- то число на месеца, следващ последната транзакция или изискуемостта
настъпва на 05.03.2009г. Именно от тази дата следва да се отброява и петгодишният
период за погасяване по давност на вземането за главницата. Същата е изтекла на
05.03.2014г., като до посочения момент не се твърди и доказва да са осъществявани
действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на давността. Заявлението за
издаване на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е
подадено едва на 18.11.2020г., след изтичането на погасителната давност за
вземанията.
Предвид гореизложеното и доколкото се установява, че кредиторовото вземане
за главница е погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания,
касаещи договорна и наказателна лихви, както и такси и разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост. По изложените съображения се налага извод, че
предявените искове са неоснователни, съответно следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски в размер на 500 лв., за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от
31.08.2021г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 срещу Г. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. Бенковски, бул. „Лазар Михайлов“ № 48Б, вх.А, ет.1, ап.1, искове
с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установена дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.12.2020г. по ч.гр.д. № 57144/2020г. на СРС, 81
състав:
сумата 500 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна
карта № 51РКО-А-6590/03.04.2006г., изменен с Анекс от 27.12.2007г.
сумата 2471,80 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.06.2009
г. до 08.11.2020г. по т. 6 от Анекса към договора за кредит;
сумата 1508,74 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
07.07.2009г. до 19.07.2015г. по т. 6.1 от Анекса към договора за кредит;
сумата 1,25 лева, представляваща законна лихва за периода от 09.11.2020г. до
17.11.2020г.
сумата 39 лева, представляваща годишна такса за поддръжка по т.9 от Договора
за кредит;
сумата 60,00 лева, разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. К., ЕГН **********, с
5
адрес: гр. София, кв. Бенковски, бул. „Лазар Михайлов“ № 48Б, вх.А, ет.1, ап.1, сумата
от 500 лв., представляваща разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6