№ 351
гр. София , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000377 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „НЕТ 1“ ЕООД срещу
решение № 260581 от 18.12.2020г. по т.д. № 1116/2019г. по описа на
Софийски градски съд, ТО, VI - 1 с-в, с което е уважен предявеният от ищеца
„Центрум груп плюс” ЕООД иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 52 059,03 лв. –
дължима по чл. 4.1. от договор за продажба на електронна съобщителна
мрежа и на база абонати на електронни услуги от 16.11.2018г. за м. януари и
м. февруари 2019г., ведно със законната лихва считано от 17.06.2019г. до
окончателното и плащане и са присъдени разноски в полза на ищеца за
сумата 5 282,36 лв. Жалбоподателят поддържа обжалваното решение да е
неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и
материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Сочи ищецът да не е
представил към исковата си молба справка по чл. 366 ГПК, което препядства
недопустимо защитата на ответника и сочи това процесуално нарушение да се
явява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. Излага
липсата на справка по чл. 366 ГПК да е пречка и за съда да извърши преценка
за основателността на предявения иск. Поддържа съдът да е извършил
1
процесуални нарушения и във връзка с изпълнение на задължението си за
доклад по делото като не е дал на страните пълни и точни указания,
включително не е указал на ответника, че следва да ангажира доказателства за
твърденията си, че уговорката между страните е била за сметка на ответника
да бъдат само разходите, които ищецът реално е заплатил. Поддържа съдът да
е допуснал процесуално нарушение като не е посочил с решението си банкова
сметка, по която да бъдат заплатени присъдените суми или друг начин за
плащане съобразно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК. Жалбоподателят оспорва като
необосновани изводите на съда по обжалвания съдебен акт, че по делото се
установява изпълнението от ищеца на задължението му да предостави на
ответника доказателства за извършените разходи. Сочи, че изпращането на
електронни документи на електронна поща не е точно изпълнение по
договора, доколкото в същия е уговорено изпращане на физически адрес и
ответникът не е изразявал съгласие за получаване на електронни документи.
Излага да е оспорил и изрично фактът на получаване на електронните
документи, а съдът е приел последният факт за осъществил се, без да е
проведено доказване в тази насока от ищеца. Поддържа и в последните
прикачени към електронните писма документи да не фигурират такива,
установяващи приходите на ищеца. Оспорва недоказани да са останали,
предвид непредставяне на писмени доказателства в тази насока по делото и
редица от претендираните от ищеца разходи. Излага за част от
претендираните разходи – задължения към „БТК“ ЕАД, да е налице съдебен
спор, по който сам ищецът чрез процесуалния му представител е оспорил
съществуването на задълженията, и не може да претендира същите от
ответника. Оспорва като необоснован и извода на първоинстанционния съд,
че е неоснователно възражението му, че ищецът не му е предоставил достъп
за наблюдение и контрол върху системите му. И напротив поддържа от
събраните по делото писмени доказателства - кореспонденция между
страните и гласни доказателства от разпита на свидетеля Л. Д. да се
установява горецитираното неизпълнение. Жалбоподателят излага да е
неправилен изводът на съда, че възраженията на ответника, че дължи
плащане само на реално заплатените от ищеца разходи е неоснователно.
Поддържа, че за да има редовно осчетоводен разход, последният следва да е
платен от ищеца. Сочи и, че обратното би довело до неоснователно
обогатяване на ищеца, в случай, че получи плащане от ответника, но не
2
погаси сам задълженията към своите кредитори. Поддържа решението да е
необосновано и предвид неправилната преценка на съда, че следва да
кредитира събраните по делото заключения по основна и допълнителна
ССчЕ-зи. Излага отчетените от вещото лице приходи да не се установява да
са такива за процесния период, както и разходите да не са такива свързани
конкретно с дейността по предоставяне на електронни съобщителни услуги,
нито са ограничени до процесния период. Предвид съществените различия
между първоначалното и допълнителното заключение по ССчЕ поддържа да
се обосновава извод за нередовно водене на счетоводството на ищеца. Сочи и
съдът да не е изследвал претенциите на ищеца по пера, както са заявени с
исковата молба, като е приел за доказани разходи, които ищецът не е
претендирал първоначално и не е съобразил недоказаността на претендирани
други такива. Излага последното да е довело и до произнасяне от съда свръх
петитум. С депозирани писмени бележки при даден ход на устни състезания
между страните жалбоподателят въвежда възражение за нищожност на
процесния договор предвид неспазване на установената в чл. 58, ал. 2
ЗЕСМФИ форма на договора – писмена с нотариална заверка на подписите.
Сочи съдът да е длъжен и служебно да прогласи нищожността на сделката и
да съобрази, че от нищожния договор за ответника не са възникнали никакви
задължения, включително и такива по чл. 4.1. от договора. По изложените
доводи моли обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и
постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна, „Центрум груп плюс“ ЕООД, оспорва жалбата
като неоснователна. Поддържа обжалваното решение да е правилно и
обосновано, постановено при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон и съобразно събраните по делото доказателства. Сочи с
решението да са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност и съдът да е обосновал извода си за основателност на сезиралия го
иск в уважения размер. Излага да е изпълнил задължението си за представяне
на справка по чл. 366 ГПК с приложение 17 и 21 към исковата молба, като
поддържа и да не бе сторил последното това нарушение да не е съществено и
да не е от естество да има за резултат неправилност или недопустимост на
съдебния акт, в която насока сочи съдебна практика. Оспорва като
3
неоснователно и оплакването даденият доклад по делото да не съответства на
законовите изисквания към същия, включително предвид липсата на
твърдения в депозирания писмен отговор на исковата молба за уговорки,
различни от тези по представения писмен отговор, за които твърдения
жалбоподателят излага да не му били дадени указания от съда. Излага по
делото да са представени множество доказателства – кореспонденция между
страните по електронна поща и с нотариални покани, от които е видно
ищецът да е представил на ответника всички документи във връзка с
установяване на формираните разходи и приходи за процесния период, като
същите и са представени по делото с исковата молба и ответникът
необосновано поддържа да не дължи плащане по причина, че не е запознат с
документите, установяващи разходите за процесния период. Поддържа
последните да се установяват и от заключението по изслушаните основна и
допълнителна ССчЕ-зи. Излага единствената причина да е налице съдебен
спор с „БТК“ ЕАД да е, че ответникът с неизпълнение на задължението си по
чл. 4.1. от договора е поставил ищеца в невъзможност да изпълни
задължението си за плащане към последния кредитор. Сочи по делото да се
установява ищецът да е осигурявал достъп до системите си на ответника по
възможния технически начин, като при доказателствена тежест за ответника
не се установява последното да е било възможно по друг от престирания
начин – например дистанционно. Излага и договорът да не вменява
задължение за конкретен начин, по който следва да бъде осигурен достъпът,
предвид на което и поддържа доводите на ответника за неизпълнение на
договора от ищеца да са неоснователни. Сочи и че нежеланието на много от
клиентите да преподпишат договори с ответника да се дължи на поведението
на последния търговец, в който смисъл получавали многократно оплаквания
от клиентите си. Поддържа съобразно постигнатото съгласие между страните
ответникът да е длъжен да поеме всички разходи във връзка с изпълнението
на договора, като фактът на плащане или не от ищеца към неговите кредитори
е без правно значение за задължението на ответника. Излага последното да
следва, както от ясната разпоредба на чл. 4.1. от договора, така и от
цялостното му съдържание. Поддържа искът да е установен и по размер от
заключенията по събраните по делото и неоспорени от страните основна и
допълнителна ССчЕ, а възраженията по жалбата на ответника във връзка с
кредитирането на последните излага да са преклудирани. По тези доводи
4
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира
присъждане на разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно по
следните мотиви:
Решението не е недопустимо или неправилно на поддържаните с
жалбата на ответника доводи за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения.
Нормата на чл. 366 ГПК въвежда изискване по търговски спорове с
предявена искова молба за парично вземане да бъде представена справка,
която да съдържа необходимите изчисления за определяне размера на иска.
Законодателно не е скрепена санкция за неизпълнение на последното
задължение от ищеца, доколкото исковата молба може да бъде върната само
на основанията по чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК, още по-малко липсата на
представена справка по чл. 366 ГПК може да рефлектира върху
допустимостта и правилността на постановения по исковата молба съдебен
акт по съществото на спора. Независимо от последното към исковата молба –
л. 101, 102, л. 136 и л. 137 са представени справки за приходи и разходи по
договора, които съобразно обстоятелствената част на исковата молба като
разлика формират цената на иска. Даденото уточнение с допълнителната
искова молба – л. 278- л. 284 от делото също покрива изискванията за справка
по смисъла на чл. 366 ГПК.
Необосновано е и оплакването на ответника, че съдът е излязъл извън
сезиралия го предмет на делото, доколкото в границите на уважения размер
на иска е признал разходи, които не са посочени от ищеца в горецитираните
справки, както и не е приел за неустановени като недоказани други такива,
заявени от ищеца. Съобразно нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото
и търсената от съда защита се определят от страните. Ищецът предвид
нормата на чл. 127 ГПК при предявяване на исковата си молба има
5
задължение да изложи обстоятелствата, на които основава иска си и когато
искът е за парична сума – да посочи размера на последната, който се явява и
цена на иска – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Сезиралата съда искова молба има
изискуемото от чл. 127 ГПК съдържание, предвид на което и съдът е обвързан
от така заявеното от страната искане. С постановеното първоинстанционно
решение съдът не е излязъл от търсената от него защита и не е постановил акт
свръх петитум, доколкото предявеният иск е уважен до сочения от ищеца
размер от сумата 52 059,03 лв. и на заявеното от ищеца основание –
задължение на ответника по чл. 4.1 от договора от 16.11.2018г. Дадените
пояснения със справките по чл. 366 ГПК не следва да бъдат приемани като
предявяване на отделни искове по всяка разбита сума за приход и разход,
доколкото по вече изложените доводи на съда искът е един за реално
изпълнение на чл. 4.1. от договора от 16.11.2018г. и цената на същия е
посочената от ищеца сума от 52 059,03 лв., а справката по чл. 366 ГПК
съдържа само необходимите изчисления за определяне на последната цена. В
този смисъл и дори изчисленията на вещото лице по кредитираната от съда
допълнителна ССчЕ да се различават от изчисленията по справката по чл. 366
ГПК, изготвена от ищеца, последното не е излизане на съда от предмета на
делото и не води до недопустимост на съдебния акт.
Не рефлектира върху допустимостта или правилността на съдебния акт
и липсата на посочена в решението сметка на ищеца, по която да бъде
преведена от ответника присъдената сума, като макар последното да е сочено
като част от съдържанието на съдебното решение с нормата на чл. 236, ал. 1,
т. 7 ГПК, липсата на този реквизит на съдебния акт не е основание нито за
прогласяване на неговата нищожност, нито за обезсилването или отмяната
му, а редът за защита на ответника, в случай че приема пропускът да засяга
негови права, е да поиска допълване на решението с последния реквизит,
каквото искане не е направено и не е предмет на настоящото въззивно
производство.
Неоснователни са и оплакванията по жалбата на ответника за допуснати
от съда процесуални нарушения при изпълнение на задължението му за
доклад на делото и при събиране на доказателства по спора по вече
изложените доводи на съда с определението му по чл. 267 ГПК, като
първоинстанционният съд ясно и точно е очертал с доклада предмета на
6
делото, съобразно твърденията и доводите на страните, и е събрал всички
допустимо заявени и относими към спора доказателства. По конкретното
оплакване, че съдът не е указал на ответника, че не сочи доказателства за
твърденията си за уговорка между страните за дължимост от ответника само
на реално платените от ищеца разходи, следва да бъде добавено, че по делото
страните са сочили доказателство, установяващо техните уговорки –
представения писмен договор, предвид на което и съдът не е дължал
указания, че доказателства не се сочат. На второ място и с депозирания по
делото писмен отговор не са изложени твърдения уговорките между страните
да са различни от тези по договора, за да може съдът да приеме, че
последното твърдение е част от предмета на делото и да даде указания с
доклада си, че същото подлежи на доказване от страните.
Решението, противно оплакванията по жалбата на ответника, е
обосновано от събраните по делото доказателства и е постановено в
съответствие с материалния закон.
Не е налице спор между страните на 16.11.2018г. да са сключили
договор, който е представен по делото в цялост като писмено доказателство –
л. 26- л. 41 от делото.
Едва след даден ход на устни състезания пред въззивния съд, при
настъпила преклузия за всички факти, с депозирани по делото писмени
бележки ответникът е направил възражение за нищожност на договора по
причина на сключването му, без да е спазена установената с чл. 58, ал. 2
ЗЕСМФИ форма за договора – писмена с нотариална заверка на подписите.
Възражението е на първо място преклудирано, тъй като не е заявено,
нито в срока за писмен отговор, в който ответникът следва да релевира
всичките си правоизключващи възражения, нито до установения в ГПК срок
за установяване на фактите по съдебния спор – до приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция.
За пълнота следва да бъде добавено, че възражението е и
неоснователно.
Предвид цитираната от ответника законова разпоредба на чл. 58
ЗЕСМФИ операторите на електронни съобщителни мрежи са собственици на
7
разположените, съответно на изградените от тях и включени като активи в
счетоводния им баланс и/или придобити по закон или правна сделка
електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях физическа
инфраструктура. Сделките на разпореждане с електронни съобщителни
мрежи, съоръжения и свързаната с тях физическа инфраструктура, с
изключение на сгради, се извършват в писмена форма с нотариална заверка на
подписите и не подлежат на вписване. Предвид дадената законова дефиниция
по § 1, т. 2 от ДР на ЗЕСМФИ "електронна съобщителна мрежа" е съвкупност
от преносни съоръжения и при необходимост съоръжения за комутация и/или
маршрутизация и други ресурси, включително неактивни мрежови елементи,
които позволяват пренос на сигнали посредством проводник, радио, оптични
или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи,
фиксирани (с комутация на канали или с пакетна комутация, включително
интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителни мрежи,
доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и
телевизионно разпръскване, и кабелни електронни съобщителни мрежи за
разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на
пренасяната информация.
Видно от представения по делото договор от 16.11.2018г. страните по
същия са постигнали съгласие „Центрум груп плюс“ ЕООД като продавач да
прехвърля на „НЕТ 1“ ЕООД като купувач при условията и реда на договора
правото на собственост върху притежаваната от него мрежа на територията на
покритие гр. София, ведно с всички активи, съставляващи част от или
технически и функционално свързани с нея, подробно описани в приложение
№ 2 и приложение № 3, неразделна част от договора. По силата на
договора продавачът прехвърля на купувача и всичките си права и
задължения по договорите с абонатите поетапно, като начална дата за
започване на прехвърлянията се счита 01.12.2018г., а краен срок за
прехвърлянето на цялата Абонатна база – 31.05.2019г. В чл. 1.3. е уговорено,
че продавачът прехвърля на купувача и всички права и задължения,
произтичащи от сключени договори за наем на технически помещения, както
и собствеността върху шкафове и други права, пряко свързани с
предоставянето на електронните съобщителни услуги на територията на гр.
София, подробно описани в приложение № 4, неразделна част от договора.
8
Гореочертаният предмет на договора определя същия като договор по
смисъла на чл. 58, ал. 1 ЗЕСМФИ, респективно законът поставя изискване за
сключването му във формата по ал. 2 на същата законова разпоредба. Видно
от договора същият е сключен само в писмена форма като не е извършена
нотариална заверка на подписите.
Договорът е сключен съобразно еднопосочните твърдения на страните,
а и видно от съдържанието му, в кръга на търговската им дейност, което го
дефинира като търговска сделка – чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Предвид нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ страна не може да се позовава на
нищожност на търговска сделка по причина на неспазена форма за валидност
на последната, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението.
По вече изложените доводи на съда ответникът до датата на депозиране
на писмени бележки след приключило съдебно дирене пред въззивната
инстанция не е оспорвал валидността на изявленията на страните по
процесния договор. Напротив, от непротиворечивите твърдения на страните и
събраните доказателства по делото се установява ответникът да е извършвал
плащания на договорената в чл. 5 от договора цена на същия, престирал е
изпълнение по договора и изисквал и приемал изпълнение от насрещната
страна по сделката, което негово поведение изключва възможността в този
по-късен етап да се позовава на нищожност на договора съобразно
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ и последното му възражение не следва да
бъде уважено от съда.
Като основание на предявения иск за реално изпълнение на договора
ищецът е посочил клаузата на чл. 4.1 от процесния договор. Съобразно
последната разпоредба от началната дата на прехвърляне на Абонатната база
всички приходи и разходи за дейността – предоставяне на електронни
съобщителни услуги посредством мрежата на продавача, са за сметка на
купувача.
Настоящият състав на съда приема волята на страните по цитираната
договорна клауза да е ясна и да сочи на безусловност на задължението на
купувача ответник за периода след началната дата на прехвърляне на
абонатната станция – 01.12.2018г., да поеме всички приходи и разходи за
9
дейността – предоставяне на електронни съобщителни услуги посредством
мрежата на продавача. Противно поддържаните от ответника възражения с
въззивната му жалба страните при сключване на договора не са предвидили
предпоставка за задължаването му за всички разходи от дейността да е
реалното заплащане от ищеца на разходите във връзка с дейността, а само
последните да са обективно възникнали, предвид на което е без правно
значение е дали и каква част от разходите за дейността за процесния период –
м. януари – м. февруари 2019г., са реално заплатени от ищеца и за кои
последният е само задължен, без да е погасил задължението.
Страните не са поставили и каквото и да е друго условие, за да бъде
ангажирана отговорността на ответника по тази договорна клауза – нито
точно изпълнение на останалите задължения по договора от ищеца, нито
установяване на задълженията с влязло в сила съдебно решение и т.н.,
предвид на което и всичките поддържани с жалбата на ответника възражения
за неизпълнение от ищеца на задължението му за отчет на разходите и за
предоставяне на достъп до информационната му система, респективно за
водени съдебни дела с кредитори за разходи по дейността, не са от естество
да изключат отговорността му да поеме за своя сметката всички реализирани
през периода след началната дата на прехвърляне на абонатната станция
приходи и разходи за дейността – предоставяне на електронни съобщителни
услуги посредством мрежата на продавача. Евентуални последици при
установено неизпълнение на тези задължения по договора от ищеца биха
били само възникване в правната сфера на ответника на вземане за
обезщетение за вредите от неизпълнението, право да развали договора по
причина на неизпълнението му или в хипотезата, когато неизпълнението
възпрепядства точното изпълнение на договора от купувача – отпадане на
последиците от забавата му.
Настоящият спор няма за предмет евентуално вземане на ответника за
обезщетение за вреди от неизпълнение от ищеца на задълженията му по
договора за предоставяне на информация за дейността и за осигуряване на
достъп до информационната му система, нито се твърди договорът да е
развален, предвид на което и горните възражения на ответника като стоящи
извън предмета на настоящия спор не би следвало да бъдат обсъждани от
съда. Само за пълнота следва да бъде добавено, че от многобройната
10
представена по делото кореспонденция между страните е видно, че ищецът е
изпращал на ответника редовно отчети и справки по повод на изпълнението
на договора, като подадените отговори от ответника сочат на реалното
получаване на писмата били те изпратени по електронна поща или с
нотариална покана. Независимо от последното и предмет на настоящия спор е
точното установяване на реализираните за процесния период приходи и
разходи от дейността, като евентуална неточност на подадените извънсъдебно
от ищеца към ответника справки, не може да има за правна последица
желаната от ответника такава – отхвърляне на иска, а съдът в състезателния
исков процес включително с ползването на познанията на вещо лице
счетоводител – чл. 162 ГПК, както е сторил и първоинстанционния съд, ще
установи дължимия размер на разходите и приходите за периода.
Изцяло в страни от спора стоят възраженията на ответника във връзка с
предоставян му или не достъп до базата данни за клиенти на ищеца, които
следва в изпълнение на договора да бъдат прехвърлени като абонати по
договори с ответника, доколкото това задължения не рефлектира нито пряко,
нито индиректно върху задължението на ответника по чл. 4.1 от договора да
поеме всички разходи за дейността. Само за пълнота следва да бъде добавено,
че от събраните по делото гласни доказателства от разпита на свидетелите М.
и Д. се установява достъп до данните на ищеца да е предоставян при
поискване, като евентуалното лошо изпълнение на това задължение – неточна
или оскъдна информация, необоснован отказ да бъде осигурен дистанционен
достъп, ако е бил възможен, са обстоятелства, които евентуално биха довели
до възникване в правната сфера на ответника на право да претендира реално
изпълнение на това задължение и на обезщетение за вредите от лошото
изпълнение или да развали договора поради неизпълнението му, но никое от
последните права не е част от предмета на спора и по тази причина като
неотносими тези възражения не следва да бъдат обсъждани от съда.
Напълно необосновани са и оплакванията по жалбата на ответника по
делото да е останал недоказан размерът на предявения иск, както и да е
налице доказателствена непълнота досежно приходите и разходите за
дейността през процесния период – м. януари и м. февруари 2019г., които
съобразно чл. 4.1. от договора следва да са за сметка на ответника.
За тази спорна група факти по делото са събрани множество писмени
11
доказателства – фактури, извлечения от счетоводни записвания, договори и
т.н., и заключенията по основна и допълнителна ССчЕ-зи. От доказателствата
в тяхната съвкупност се установява приходите от дейността през процесния
период да са, както следва 60 386,82 лв. за м. януари 2019г. и 31 036,98 лв. за
м. февруари 2019г. Приходите са осчетоводени такива от продажби на
телекомуникационни услуги на клиенти и са отразени по сметка 411
„Клиенти“ и по сметка 702 – „Приходи от продажби“, като част от
плащанията са отразени като такива в брой на касите на ищеца, а останалите
чрез платежни системи. Вещото лице изрично е дало заключение взетите
счетоводни операции за отразяване на приходите да са редовни, да са
съответни на представените му справки и първични счетоводни документи,
предвид на което и съдът кредитира извода му за редовност на воденото от
ищеца счетоводство в тази му част. Отразеното основание за приходите,
безспорно ги определя като такива по чл. 4.1. от договора – от дейността по
предоставяне на електронни съобщителни услуги посредством мрежата на
продавача.
Със заключението по допълнителната ССчЕ е даден обоснован отговор
и на въпроса за осчетоводените разходи от дейността по предоставяне на
електронни съобщителни услуги посредством мрежата на продавача като за
м. януари 2019г. разходите са в размер на сумата 76 756,88 лв., а за м.
февруари са в размер на сумата 68 974,01 лв. Разходите са с осчетоводено и
установимо от представените писмени доказателства основание – разходи за
външни услуги: за наем на помещения, счетоводно обслужване, разходи за
охрана – СОТ, разходи наем на трасе – БТК, разходи за телефонни услуги,
разходи за ел. енергия - ЧЕЗ Електро България ЕАД и доставка от Алкател,
куриерски услуги; разходи за трудови възнаграждения на служители; разходи
за осигурителни вноски по трудови договори и разходи за такси за поддръжка
на банкови сметки и за банкови преводи. Противно оплакванията на
ответника всички гореочертани разходи са такива присъщи за търговската
дейност по предоставяне на електронни съобщителни услуги посредством
мрежата на продавача и с оглед позицията на ищеца да не осъществява друга
дейност, възражението на ответника да не са възникнали във връзка с
дейността по доставка на електронни съобщителни услуги остават недоказани
и по тази причина неоснователни. Налице е разминаване между изчисленията
12
за разходи на вещото лице по основната и допълнителната ССчЕ-зи, но както
вещото лице дава показания, разликите се дължат не на нередовно водено
счетоводство на ищеца, както необосновано поддържа ответника, а на
предоставени му за второто заключение допълнителни доказателства и
повторна проверка в счетоводните записвания при ищеца, като вещото лице е
заявило изрично да поддържа допълнителното си заключение и последното
като обосновано, пълно и компетентно дадено следва да бъде кредитирано от
съда.
Противно възраженията на ответника по въззивната му жалба предвид
нормата на чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат
като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите,
като съдът дължи преценка за тяхната редовност и съответствието им на
другите доказателства и обстоятелства по делото. По вече изложените доводи
на съда и при кредитиране на заключението по допълнителната ССчЕ
записите при ищеца във връзка с осчетоводяването на процесните приходи и
разходи от дейността са редовни, предвид на което и съдът приема по делото
да се установява, че общо за процесния период м. януари – м. февруари
2019г. приходите от дейността са в размер на сумата 91 423,80 лв., а
разходите са в размер на 145 730,89 лв., или разликата, която следва да е за
сметка на ответника и е дължима на основание чл. 4.1. към ищеца, е в размер
на сумата 54 307,09 лв. Сезиралият съда иск е предявен за сума в по-малък
размер от 52 059,03 лв., за която с оглед диспозитивното начало в граждански
процес следва да бъде уважен и предявения иск по чл. 79 ЗЗД.
Неоснователен е и последният поддържан от ответника довод по
въззивната му жалба, че с присъждане на претендираната сума в полза на
ищеца може да се достигне до неоснователно обогатяване за последния.
Неоснователното обогатяване предполага липсата на основание за
имущественото разместване, каквато не е процесната хипотеза с оглед
изрично договорно закрепеното задължение на ответника да поеме всички
възникнали от дейността разходи. По горните мотиви на съда са налице
възникнали от дейността разходи, които на основание чл. 4.1. от договора
ответникът следва да поеме за негова сметка, с което – заплащайки ги на
ищеца, ще намали възникналият в правната сфера на ищеца пасив за същата
сума, без последното да покрие състав на неоснователно обогатяване, а
13
представлява изпълнение на договорно задължение.
По изложените мотиви и предвид достигането до еднакви крайни
изводи от двете инстанции решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора право на разноски по делото пред САС има
въззиваемата страна. Доказва разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК в
размер на сумата 2300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
От насрещната страна е заявено немотивирано възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно.
Предвид нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
определения минимален размер съобразно чл. 36 ЗА. Горната уредба според
настоящия състав на съда сочи на намеса на съда, изразяваща се в
присъждане на по-малък от реално сторения разход за възнаграждение за
адвокат, само тогава, когато е налице необосновано несъответствие между
предоставените услуги по правна помощ и съдействие предвид фактическата
и правна сложност на делото и договорения и заплатен адвокатски хонорар, а
не винаги при поискване от насрещната страна да намаля същия до
установения с Наредба 1/2004г. на ВАС минимум. Последната прекомерност
на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за представляването му пред
САС не се установява по настоящото дело като съдът отчита цената на
предявения иск – имуществения интерес по спора, и множеството събрани по
делото доказателства, да изключват извода за несъответност между
предоставените услуги от адвоката и полученото за същите възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260581 от 18.12.2020г. по т.д. №
1116/2019г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 1 с-в.
ОСЪЖДА „НЕТ 1“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Центрум
14
груп плюс” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2
300 лв. – разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15