Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4414 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н.Х.Н. ***
осъждането й да заплати сумата от 25 500 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от непозволено
увреждане, настъпило на 16.01.2015 г. – мозъчно сътресение, ведно със законната
лихва от 16.01.2015 г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в исковата молба, че на 16.01.2015 г. на
тротоара пред входа на поликлиника в ж.к. „Младост 1“ се подхлъзнала на
непочистен лед, след което паднала и си ударила главата. В УМБАЛ „Н. Й.
Пирогов“ констатирали получено при падането мозъчно сътресение. Издаден й бил
болничен лист за отпуск по болест за 25 дни. Н. търпяла силно главоболие,
придружено с виене на свят и гадене. Тези оплаквания все още не били отшумели.
Моли ответникът да й заплати сумата от 25 500 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, в който оспорва иска по подробно изложени съображения.
Ищцата страдала и от придружаващи заболявания – артериална хипертония, струмектомия и бронхиална астма и не проявила предпазливост
при влошената метеорологична обстановка през януари 2015 г.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По
делото е разпитан свидетелят Н.Т., очевидец на инцидента. Свидетелят лично
възприела как Н. вървяла по заледен тротоар и паднала. Установила, че
пострадалата е била замаяна и дезориентирана. Н. извадила телефона си и
помолила Т.да се обади на сина й, който скоро след това дошъл. Тротоарът не бил
почистен от леда.
Синът на
ищцата Я.Н.също разказва как непозната жена му се обадила, за да му съобщи, че
майка му е паднала и си е ударила главата. Когато отишъл жената му помогнала да
качат Н. в колата. Завел пострадалата на преглед в Окръжна болница и през
цялото време майка му се оплаквала от болки в главата. Тъй като се забавили с
прегледа, Нешков откарал майка си в „Н. Й. Пирогов“, където била приета в
спешно отделение. За 5-6 дни останала в неврохирургичното
отделение на болничното заведение. Ударът бил отзад на тила и оплакванията от
главоболие продължили и след изписването.
Поради
уврежданията Н. не могла да върши ежедневните си дейности. Постоянно й се виело
свят и през по-голямата част от времето лежала. При опит да се придвижва,
залитала. Преди инцидента приемала медикаменти за високо артериално налягане,
но нямала главоболие.
По
делото е прието писмо от Национален институт по метеорология и хидрология, според
което на 16.01.2015 г. в района на ж.к. „Младост 1“ в гр. София времето е било
с променлива облачност, слаб вятър, температури от -6 до +8 градуса, със снежна
покривка от 5 см.
Въз
основа на приетата по делото медицинска документация е изготвена и приета
съдебно-медицинска експертиза, според която вследствие подхлъзване на лед и
последващо падане по гръб Н.Н. е получила
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение и контузия на
тилната област на главата. В случая черепно-мозъчната травма се получила при
директен удар на главата върху заледена улична настилка. При ищцата мозъчното
сътресение протекло със степенна промяна в яснотата на съзнанието –
зашеметяване и объркване, без медицински данни за кома. Временното разстройство
на здравето не представлявало опасност за живота на Н., но й причинило болки и
страдания. През петдневния период на болнично лечение се приложило
консервативно лечение с вливания на инфузионни
разтвори и обезболяващи медикаменти и спазване на постелен режим.
Неврологичният статус останал в границите на нормата, а КТ-изследването не
показало травматични или огнищни изменения на
мозъчния паренхим или кръвоизливи под и над твърдата
мозъчна обвивка.
Възстановителният
период от мозъчното сътресение като възвратима
травматична парализа на мозъчната дейност продължавал от три до пет седмици.
След това били възможни епизоди на главоболие при емоционално и физическо
напрежение или при промяна на атмосферното налягане. Главоболието наподобявало мигренозно или тензионно и се
повлиявало добре от обезболяващи медикаменти. Възстановяването на функциите на
мозъка отпреди травмата се влияела от наличие на предшестващи заболявания,
стрес, психични и ендокринни заболявания и др.
Според
вещите лица ищцата е напълно възстановена, тъй като от инцидента изминали
повече от четири години. Основание за този извод е и липсата на данни в
приложена медицинска документация за настъпили усложнения от черепно-мозъчната
травма. Нямало и патологични промени на мозъчната тъкан, поради което трайни
последици не се очаквали, а дългосрочната прогноза била благоприятна.
Вещите
лица са обяснили характера на придружаващите заболявания, от които е страдала Н.Н. към 16.01.2015 г. Посочили са, че те могат да причинят
световъртеж с нарушение на равновесието и падане. Подхлъзването представлявало
резултат от загуба на сцепление между ходилото на обувката и повърхността,
върху която пешеходецът стъпва, но в случая то не се намирало във връзка със
съпътстващите заболявания.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от Н.Х.Н. *** заплащане на обезщетение за претърпени от нея болки и
страдания от получени увреждания при падане на заледен тротоар в гр. София,
ж.к. „Младост 1“ на 16.01.2015 г.
Ищцата извежда правото си от
незаконосъобразно бездействие на лица, на които ответникът е възложил
извършването на определена работа. В случая С.О.е надлежен ответник именно във
връзка с обективната гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗДД,
в качеството й на възложител на работата по отношение на свои служители, които
с виновното си бездействие са пропуснали да почистят леда по уличната мрежа.
За уважаването на
така предявения иск за непозволено увреждане е необходимо да бъдат установени
предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищеца от лице, на което
ответникът е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по
повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския
процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Тъй като в случая
виновното поведение се изразява в бездействие, неговата противоправност се определя
от наличието в законодателството на позитивно-правна норма, задължаваща
делинквента да действа по определен начин. Като е пропуснал да упражни
определено поведение, той е станал причина за увреждане на телесната цялост на
пешеходец на непочистената от леда пътна мрежа.
Установява се по
безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на
16.01.2015 г. тротоарът на улица в гр. София, ж.к. „Младост 1“ е бил заледен.
Не се спори, че
тази част от пътната мрежа е собственост на ответната община, съгласно чл. 2,
ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП. Пътят, на който е настъпил инцидентът,
е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, поради което и на основание
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31, пр. 3 от ЗП задължена да осъществява дейностите
по поддържането му, е именно ответната община. Законово вменените си задължения
ответникът изпълнява посредством възлагане на определена работа на физически
лица, негови служители. Тяхна е отговорността при пропуск да вземат
необходимите мерки, в изпълнение на своите служебни задължения да осигурят
безопасното и удобно придвижване по улиците и пътищата, общинска собственост на
всички участници в движението.
В конкретния
случай се установи, че служители на ответника не са изпълнили задължението си да
отстранят заледяването на предназначения за движение на пешеходци част от пътя
– тротоар, който по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП представлява изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Като е упражнявала
правото си на придвижване по пътя, на съответно обозначено за това място, ищцата
е получила безспорно установеното увреждане – черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в мозъчно сътресение и контузия на тилната област на главата.
Съдът приема за
категорично доказана причинно-следствената връзка между полученото от ищцата увреждане
при падане на заледен тротоар, на който се е подхлъзнала.
При определяне
размера на обезщетението в приложение на принципа за справедливост, съгласно
чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира, са
причинени именно от инцидента на 16.01.2015 г. Н.Н. е
претърпяла консервативно лечение в болнично заведение, чрез прием на
обезболяващи. Извършените изследвания не са показали травматични или огнищни изменения на мозъчния паренхим,
нито кръвоизливи в областта на мозъчната обвивка.
При тези данни и
предвид даденото от вещите лица заключение за липса на причинна връзка между
придружаващите заболявания, от които Н.Н. е страдала
преди 16.01.2015 г., периода на възстановяване, но и периодичните оплаквания от
главоболие и възрастта на пострадалата, съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде определено на 3 000 лева.
За период от около
един месец, съгласно данни от болничен лист № Е20151593479 от 22.01.2015 г. и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Нешков, начинът на живот на
ищцата е бил променен към посока влошаване на качеството му. Мозъчното
сътресение е изисквало известно спокойствие и постелен
режим, който Н. е спазила. Усложнения не са настъпили и възстановяването е
приключило в рамките на месец.
По така изложените
съображения, предявения от ищцата иск е основателен до размера на сумата от 3 000
лева и в посочения размер следва да бъде уважен. За горницата до 25 500 лева
претенцията подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на
спора и съразмерно на уважената част от иска, на Н.Н.
се дължат разноски за производството в размер на 23.53 лева.
На ищцата е
оказана безплатна правна помощ. Определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8
и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., дължимото адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 1 914 лева. Съразмерно на уважената част от иска, на
адв. М. Д. се дължи хонорар в размер на 225.18 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, С.О., с
адрес гр. София, ул. „*******да заплати на Н.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 3 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в мозъчно
сътресение и контузия на тилната област на главата при падане на заледен
тротоар в гр. София, ж.к. „Младост 1“ на 16.01.2015 г. 30.09.2014 г., ведно със
законната лихва от 16.01.2015 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 25 500 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С.О., с адрес
гр. София, ул. „*******да заплати на Н.Х.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 23.53 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., С.О., с адрес гр. София, ул. „*******да
заплати на адвокат М. Д., с адрес ***, партер сумата от 225.18 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: