№ 123
гр. С., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20221800100499 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от С. Н. Н. от
гр. К. срещу В. К. П. от гр. К., с която е предявен иск с правно основание чл.
5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставянето й под пълно запрещение.
Ищецът – син на ответницата твърди, че същата от години страда от
психично заболяване „параноидна шизофрения с хронификация и обостряне“,
като многократно е лекувана в специализирани психиатрични заведения, но
от края на 2015 год. състоянието й прогресивно се влошава, не желае да
приема предписаните й медикаменти; започнала да става изключително
напрегната и да се държи неадекватно, като имала налудни представи,
свързани с природни катаклизми, предполагаеми престъпления и др.;
буйствала; изхвърляла вещи от дома си; излизала и крещяла по улиците;
заплашвала преминаващите хора и др. Поведението на ответницата станало
неконтролируемо. Поддържа, че вследствие на заболяването ответницата не
разбира свойството и значението на действията и не може да ръководи
постъпките си, което е основание за поставянето й под пълно запрещение.
Ответницата, действаща чрез особен представител адв. С. е подала
1
отговор на исковата молба с твърдение, че искът е допустим и следва да бъдат
събрани поисканите по делото доказателства. В откритото съдебно заседание
на 02.02.2023 год. преупълномощената от особения представител адв. В.
изразява становище, че молбата е неоснователна. Не оспорва, че ответницата
страда от психично заболяване, но счита, че състоянието й не е толкова
тежко, че да се налага поставянето й под пълно запрещение. Моли съда да
отхвърли изцяло молбата или да постанови решение, с което да постави
ответницата под ограничено запрещение.
Представителят на СОП моли съда да постави ответницата под
ограничено запрещение.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено
следното:
Ответницата В. П. е родена на 04.08.1952 год., като видно от
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
2607/21.07.1975 год. от СО-район „В.“, ищецът С. Н. е син на ответницата.
Видно от медицинско удостоверение № 2059/18.05.2022 год., издадено
от „Център за психично здраве-С.“ ЕООД, В. П. е лекувана многократно с
диагноза „параноидна шизофрения“.
С молба вх. № 58/21.01.2016 год. до РП-гр. К. ищецът поискал
иницииране на производство за прилагане на принудителни медицински
мерки по отношение на В. П. с оплакване, че буйства и отказва да се лекува,
като излиза по улиците на гр. К., скубе си косите, крещи и се разправя с
хората, заплашва ги, а на 20.01.2016 год. заплашила с нож майка си.
С експертно решение на ТЕЛК към ЦПЗ – С. област № 0788/30.06.2016
год. на ищцата е призната 80% трайно намалена работоспособност с диагноза
„параноидна шизофрения, непрекъснат ход“ с персистираща халюцинаторно-
параноидна симптоматика, устойчив дефицит, за срок от една година.
Според епикриза, издадена от „Център за психично здраве – С.“ ЕООД,
ответницата е постъпила на лечение в стационара на 22.02.2019 год. и е
изписана на 13.03.2019 год. с диагноза „параноидна шизофрения,
хронификация, обостряне“. Според анамнезата на болестта началото на
заболяването при ответницата датира от 20 години, като била лекувана в
психиатричната болница в Курило, след което се възстановила и не приемала
медикаменти, като не е имала пристъпи. Посочено е, че от края на 2015 год.
2
започнала да става напрегната, не можела да подреди нещата си, казвала, че
знае за катаклизми, за убито дете във Варна, за предстоящи злощастни
събития и др. Почти не спяла, станала агресивна и заплашвала майка си с
нож. Постъпила в ЦПЗ – С. по спешност с полиция поради неадекватно и
агресивно поведение – заплахи с нож, опит за физическа разправа с
магазинерка в квартала и др. Сочи се, че преди това е лекувана стационарно
от 22.01.2016 год. до 10.02.2016 год. и е изписана с подобрение с препоръчана
терапия вкъщи. През м. април 2016 год. състоянието й отново се влошило.
Станала по-напрегната и тревожна, не спяла добре, занемарила се. Лекувана
била отново стационарно в ЦПЗ-С.. След изписването била спокойна, но
нямала сили, станала отпусната, постепенно започнала да усеща „схващане“
на ръцете и краката, ходела „като парализирана“ и тъпчела на място от крак
на крак. В центъра е хоспитализирана и през м. юни 2018 год. Изписана е с
подобрение. През м. февруари 2019 год. постъпила на стационарно лечение
поради напрегнатост, безпокойство и параноидни фиксации към близките.
Изписана е с подобрение и препоръчана терапия за дома.
Приложени са и епикризи от предходни хоспитализации на ответницата
в „Център за психично здраве-С.“ ЕООД през 2016 год., 2017 год., 2018 год. и
2019 год., със същите оплаквания.
Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза на
в.л. Г. от 23.01.2023 год. ответницата е прегледана за нуждите на експертизата
в ЦПЗ-С.. Въз основа на данните по делото, наличната медицинска
документация и психиатричния преглед вещото лице приема, че В. П. страда
от параноидна шизофрения с хронично протичане и промяна на личността, с
липсващо съзнание за болест и отказваща терапия у дома. Към момента на
прегледа е леко тревожна, но ориентирана за време и място. Споделя, че
съседите й я „облъчват“ с 330 волта ток, защото са лоши хора, а тя не им е
сторила нищо. Разпознава сина си, с когото живеят заедно и който се грижи за
нея. Заболяването е с голяма давност и персистиращи симптоми. Ответницата
е разведена от младини, има двама големи сина, както и внуци. Живее с
ищеца по делото – неин син. Според устните обяснения на вещото лице в
открито съдебно заседание на 02.02.2023 год. у ответницата липсва съзнание
за болест, което уврежда нейните способности да се грижи за своите интереси
и за имуществото си. Заболяването предполага и възможност за агресивни
прояви в зависимост от моментното й състояние, с оглед доминиращите
3
налудни идеи. С оглед възрастта на ответницата и давността на заболяването
състоянието й е необратимо. Изводът на вещото лице е, че в резултат на
заболяването ответницата не може да разбира свойството и значението на
действията си и не може да се грижи за себе си.
Според показанията на свидетеля Д. Н. – брат на ищеца и син на
ответницата, последната страда от психичното заболяване шизофрения
повече от 20 години. Преди десет години състоянието й се влошило и се
наложило ищецът да я заведе на лекар със съдействие на полицията, като
поводът за това били отправяните от нея заплахи с нож към майка й. Грижите
за ответницата изцяло са поети от ищеца, който следи да приема лекарствата,
води я на прегледи при психиатър и др. Сама отказва да взема предписаните й
медикаменти. Когато е сама вкъщи, ответницата изключва всички
електроуреди поради параноидни мисли, свързани с „облъчване с ток“ от
страна на съседите. Ответницата не може да се грижи пълноценно за себе си,
отказва да се къпе и разчита изцяло на близките си. Има проблеми и с
паметта.
Според показанията на св. Х. – съседка, през 2014-2015 год. състоянието
на ответницата започнало да се влошава, като същата станала неспокойна,
агресивна, с налудни мисли за преследване от страна на съседи, които счита,
че влизат в жилището й, вземат дрехите й и др. Крещи без причина обидни
думи на случайни хора по улиците, ругае, говори си сама; облича се
неадекватно за сезона; лесно изпада в паника и тревожно състояние; споделя
притесненията си, че може да бъде отровена от социалните и др.
Съгласно показанията на св. Й.а – съсед, ответницата страда от
психично заболяване повече от 10 години, като се държи агресивно, заплашва
с нож, включително собствената си майка; обижда минувачите; обвинявала
съседи, че й крадат дрехи и обзавеждане; подала сигнал до полицията с
обвинения, че децата на свидетелката са убили сина й Д. и др.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от син на
ответницата, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336,
ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на
4
заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно
запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или
отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания
дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване,
което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл.
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива
страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено
запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по
отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от
ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС.
Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е
приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да
се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния
недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се
грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под
запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са
налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и
на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
От събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установи, че ответницата страда от параноидна шизофрения - психично
заболяване, което е с дългогодишна давност, непрекъснато протичане, с
настъпила емоционално-волева промяна на личността, с устойчив дефицит,
т.е. налице е първият критерий - медицински за признаването й за
недееспособна по чл. 5 от ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно -
ответницата не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите
лични и имуществени интереси. Този извод съдът прави въз основа на
събраните по делото гласни доказателства и приетата експертиза. По делото
се установи, че същата не може да се грижи сама за себе си, отказва да
приема предписаните й медикаменти, страда от налудни идеи, които
провокират агресивно и неконтролируемо поведение – вербални и физически
заплахи към съседи, роднини и др. От приетата експертиза също се доказа, че
5
здравословното състояние на ответницата е сериозно увредено, като
освидетелстваната не може да преценява и защитава личните и
имуществените си интереси. Според устните обяснения на вещото лице в
открито съдебно заседание на 02.02.2023 год. у ответницата липсва съзнание
за болест, което уврежда нейните способности да се грижи за себе си. С оглед
възрастта на ответницата и давността на заболяването състоянието й е
необратимо. Изводът на вещото лице е, че в резултат на заболяването
ответницата не може да разбира свойството и значението на действията си и
да се грижи за своите работи.
С оглед изложеното съдът намира, че състоянието на ответницата е
толкова тежко, че обуславя поставянето й под пълно запрещение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ В. К. П. ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. К., ул. „А.С.“ № 53, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. с чл.
336, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество при община К., обл. Софийска за
учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6