№ 124
гр. Враца, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20221400500105 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на В. Б. С., ЕГН **********, чрез назначения й особен
представител – адв. Н. П., срещу решение № 260196 от 11.08.2021 г., постановено по гр. д.
№ 824/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра, поправено с определение №
260007/08.02.2022 г., постановено по същото гр.д., в частта му, с която жалбоподателката е
осъдена да заплати на "Райфайзенбанк България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 843,32 лева, представляваща месечни вноски с падеж от
20.10.2018 г. до датата на връчване на исковата молба – 29.11.2019 г., както и наказателна
лихва в размер на 178,88 лева за периода от 20.09.2017 г. до 07.05.2019 г. С решението в
тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото в размер на 780,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение и 50,00 лева държавна такса.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, а
уваженият с него иск – неоснователен. В подкрепа на тези оплаквания се излагат
съображения, че предсрочната изискуемост на вземането не е обявена от банката редовно,
както е заключил и районният съд, но е посочено, че подобно уведомяване не може да бъде
направено с получаването на исковата молба, тъй като тя не е получена лично от
ответницата – настоящ жалбоподател. Релевира се, че във всички случаи на уведомяването
1
за предсрочна изискуемост трябва да бъде получено от длъжника, то да бъде получено преди
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, както и че банката следва да докаже настъпването
на обстоятелствата за такава изискуемост, ако такива се предвиждат в договора. При тези
доводи се иска решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендира се
присъждането на възнаграждение за особен представител.
Въззивната жалба на В. Б. С. е връчена на "Райфайзенбанк България" ЕАД гр. София,
като в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор по нея от дружеството.
По делото е постъпила втора въззивна жалба, подадена от "Райфайзенбанк България"
ЕАД гр. София, чрез юрк. Е. Н., срещу посоченото решение, но в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от банката срещу В. Б. С. иск за признаване за установено, че
последната дължи на банката сумата от 5825,46 лева, включваща падежирала главница,
предсрочно изискуема главница, просрочена редовна лихва и изискуема наказателна лихва,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2854/24.10.2018 г. по ч.гр.д. № 4565/2018 г. на Районен съд – Враца.
В жалбата се твърди, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно.
Релевират се доводи, че съгласно клаузи в договора /11.8/ страните са постигнали съгласие,
че всички уведомления и извлечения във връзка с договора трябва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факт, чрез лично
доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка достигнат
до адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в договора или в
уведомлението за неговата промяна. Позовавайки се на тази клауза този жалбоподател
счита, че с изпращането на уведомлението за предсрочна изискуемост до длъжника на
посочения от него в договора адрес два пъти, независимо, че пратката е останала
непотърсена, е изпълнил задължението си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
респ. длъжникът следва да се счита уведомен за нея преди датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Посочва се още, че отбелязвания в обратната разписка не са
оспорени, поради което при предприетия начин на връчване в договора фактическо
връчване не е осъществено поради бездействието на получателя-длъжник.
В жалбата се твърди още, че след като районният съд не е приел за настъпила
предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението, а едва с връчване на исковата
молба, е следвало да съобрази новонастъпил към момента на приключване на съдебното
дирене факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК – настъпване на падежна на още месечни
вноски, поради което е следвало да присъди дължимите и за този период месечни вноски за
главница.
При тези доводи се иска решението в атакуваната му част да бъде отменено.
Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
Въззивната жалба на "Райфайзенбанк България" ЕАД гр. София е връчена на В. Б. С.,
чрез назначения й особен представител – адв. Н. П., който в законния срок подава писмен
2
отговор, с който я оспорва като неоснователна по съображения, подобни на тези, изложени в
нейната въззивна жалба. В заключение се иска решението в тази част да бъде потвърдено.
В открито съдебно заседание по делото въззивницата-ответник В. Б. С.,
представлявана от назначения й особен представител – адв. Н. П., изразява становище, че
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли в тази част решението
да бъде отменено. Твърди, че въззивницата не е била редовно уведомена по съответния ред
за започналото спрямо нея производство, а единственото уведомяване е с връчване на
исковата молба на особения представител, което противоречи на съдебната практика,
съгласно която ответникът трябва да бъде уведомен за започналото спрямо него исково
производство. Представена е писмена защита, в която се възразява, че въззиницата не е
редовно уведомена за депозираната срещу нея искова молба и че не е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита. Претендират се разноски за особен представител.
Въззивникът-ищец „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, редовно призовано, не се
представлява. От пълномощника му юрк. Е.Н. е постъпила писмена молба, с която не се
възразява по хода на делото в негово отсъствие, не се правят доказателствени искания и
възражения, претендират се разноски. По същество се иска подадената от дружеството
въззивната жалба да бъде уважение, като обжалваното с нея решение в съответната част
бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде уважен в пълен
размер, доколкото е настъпил крайният срок за издължаване на кредита – 20.04.2022 г., в
който смисъл се позовава и на тълкувателна съдебна практика. Иска се въззивната жалба на
насрещната страна да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваната с нея част –
потвърдено.
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред Районен съд - Враца е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу В. Б. С. в качеството
й на длъжник по договор за потребителски кредит № *** от 05.04.2017 г. за парично вземане
в размер на: 1/ 843,32 лева изискуема главница, формирана от месечни погасителни вноски
с настъпил падеж за периода от 20.09.2017 г. до 20.09.2018 г.; 2/ 4036,99 лева предсрочно
изискуема главница при дата на настъпване на предсрочната изискуемост – 28.09.2018 г.; 3/
766,27 лева изискуема възнаградителна лихва за периода 20.08.2017 г – 27.09.2018 г
включително; 4/ 178,88 лева изискуема наказателна лихва за периода 20.09.2017 –
17.10.2018 г. включително; 5/ законна лихва за забава за периода от датата на завеждане на
заявлението в съда до изплащане на вземането.
В т. 12 от заявлението заявителят е описал обстоятелствата, от които произтича
вземането, а именно от сключен между страните на 05.04.2017 г. договор за потребителски
кредит, по силата на който банката предоставила на длъжника В. Б. С. кредит в размер на
5112,50 лева, с краен срок на издължаване 20.04.2022 г. Посочено е, че на падежните дати от
20.09.2017 г. до 20.09.2018 г. кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни
3
анюитетни вноски, включващи главница и лихва, към банката в необходимия размер, което
представлявало неизпълнение по договора, в това число чл. 8.1 от него. По тази причина и в
съответствие с чл. 9.2 от договора банката се възползвала от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем в пълен размер, като съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ изпратила до
длъжника писмо за това, което било редовно връчено на 03.09.2018 г. Изложени са доводи,
че редовното уведомяване на изявлението за предсрочна изискуемост е породило своите
правни последици да се претендира връщане на цялата заемна сума. Посочено е, че
предсрочната изискуемост е осчетоводена от банката на 28.09.2018 г. Претендираната
възнаградителна лихва е обоснована с договарянето на такава между страните в чл. 4 от
договора, а наказателната надбавка /неустоечно съглашение/ – с клаузата на чл. 4.5. от
договора.
Със заявлението е поискано присъждането на разноски в размер на 116,51 лева
държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд е издал заповед № 2854 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 24.10.2018 г. по ч. гр. д. № 4565/2018 г. спрямо длъжника за претендираните със
заявлението суми в размер на: 1/ 843,32 лева изискуема главница, формирана от месечни
погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 20.09.2017 г. до 20.09.2018 г.
включително по договор за потребителски кредит № *** от 05.04.2017 г.; 2/ 4036,99 лева
предсрочно изискуема главница при дата на настъпване на предсрочната изискуемост –
28.09.2018 г.; 3/ 766,27 лева изискуема възнаградителна лихва за периода 20.08.2017 г –
27.09.2018 г включително; 4/ 178,88 лева изискуема наказателна лихва за периода
20.09.2017 – 17.10.2018 г. включително, ведно със законната лихва за забава за периода от
22.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 116,50 лева
платена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 26 НЗПП.
Издадената заповед за изпълнение е изпратена за връчване на длъжника В. Б. С., която
не е намерена на известните по делото адреси. При това положение и на основание чл. 47,
ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на заявителя, че може да
предяви иска за установяване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение, в
едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса и представи
доказателства за предявяването на такъв иск. На заявителя са указани и последиците от
непредявяването на такъв иск в законния за това срок. Заявителят е бил уведомен за
разпореждането на съда.
В законовия срок пред Районен съд – Враца са били представени доказателства за
подаването на искова молба в Софийски районен съд срещу длъжника В. Б. С. с искане да
бъде признато за установено по отношение на последната съществуването и изискуемостта
на вземанията на ищеца, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** от
05.04.2017 г., за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4565/2018 г. по описа на РС-Враца, а именно: 843,32 лева изискуема главница, формирана
от месечни погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 20.09.2017 г. до 20.09.2018
4
г.; 2/ 4036,99 лева предсрочно изискуема главница при дата на настъпване на предсрочната
изискуемост – 28.09.2018 г.; 3/ 766,27 лева изискуема възнаградителна лихва за периода
20.08.2017 г – 27.09.2018 г включително; 4/ 178,88 лева изискуема наказателна лихва за
периода 20.09.2017 – 17.10.2018 г. включително, както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. При условията
на евентуалност – в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради липса
на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита или поради недопуситмост, е
поискано ответницата В. Б. С. да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми,
представляващи изискуеми вземания по договор за потребителски кредит № *** от
05.04.2017 г., а именно главница по месечни вноски с падеж от 20.10.2018 г. до датата на
връчване на исковата молба на ответника и предсрочно изискуема главница в размер общо
на 843,32 лева; наказателна лихва в размер на 180,00 лева, начислена за периода 20.09.2017
г. – 07.05.2019 г., както и законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното му изплащане.
С исковата молба е претендирано заплащането на всички направени разноски в исковото и
заповедното производство.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е обосновал правният си интерес
от предявяване на иска с довода, че издадената заповед за изпълнение не е била редовно
връчена на длъжника. Описал е, че вземането произтича от посочения по-горе договор за
кредит, по силата на който на В.С. е отпуснат потребителски заем в размер на 5112,50 лева,
който последната се задължила да погасява на 60 анюитетни месечни вноски, всяка в размер
от по 122,97 лева, дължими на 20-то число на съответния месец, с краен срок на
издължаване 20.04.2022 г., при лихвен процент, уговорен в договора, и с цел задоволяване
на потребителски нужди. Описано е, че дължимата месечна погасителна вноска включва
главница, такси и дължими лихви, уговорени в договора, и цялото задължение представлява
задължение за неделимо плащане. Посочено е, че банката е изпълнила задължението си по
договора да предостави на разположение на кредитополучателя заемната сума, заверявайки
банковата му сметка.
Относно обстоятелствата, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на
вземанията, ищецът е описал, че на падежните дати от 20.09.2017 г. до 20.09.2018 г.
кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва, към банката в необходимия размер, което представлявало неизпълнение
по договора, в това число чл. 8.1 от него. По тази причина и в съответствие с чл. 9.2 от
договора банката се възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в
пълен размер, като съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ изпратила до длъжника писмо за това, което
било редовно връчено на 03.09.2018 г. Изложени са доводи, че редовното уведомяване на
изявлението за предсрочна изискуемост е породило своите правни последици да се
претендира връщане на цялата заемна сума. Посочено е, че предсрочната изискуемост е
осчетоводена от банката на 28.09.2018 г. Претендираната възнаградителна лихва е
обоснована с договарянето на такава между страните в чл. 4 от договора, а наказателната
5
надбавка /неустоечно съглашение/ – с клаузата на чл. 4.5. от договора, като размерът й бил
отнапред определен. По отношение на размера на вземанията е посочено, че банката
претендира установяване на вземанията си в размер, в който съществуват към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес съгласно т. 9 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, ведно с дължимата законна лихва върху главницата.
Относно предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск е посочено, че
исковата молба има характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочна
изискуемост на вземанията за главница в случай, че не се приеме, че той е редовно уведомен
за това преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Изложени са твърдения, че
съдът следва да зачете този факт, наред с всички, имащи значение за спорното право и
настъпили до приключване на съдебното дирене пред него.
По изложените твърдение е поискано предявеният главен иск да бъде уважен, а в
случай, че бъде отхвърлен – да бъде уважен предявеният при условията на евентуалност иск.
Претендирани са направените в исковото и заповедното производство разноски.
Софийски районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото за
разглеждане от компетентен съд – Районен съд – Мездра.
Исковата молба е връчена на назначения особен представител, от когото е постъпил
писмен отговор, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Наведен е
довод, че не е настъпила предсрочната изискуемост по кредита преди подаване на
заявлението, поради което претендираното вземане не е изискуемо в пълен размер.
Направено е възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. При тези
доводи е поискано предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендирани са разноски.
Районният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и чл.
79 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че В. Б. С. дължи на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД следните парични вземания по договор за потребителски кредит № *** от
05.04.2017 г., а именно 1/ 843,32 лева изискуема главница, формирана от месечни
погасителни вноски с настъпил падеж за периода от 20.09.2017 г. до 20.09.2018 г.; 2/ 4036,99
лева предсрочно изискуема главница при дата на настъпване на предсрочната изискуемост
– 28.09.2018 г.; 3/ 766,27 лева изискуема възнаградителна лихва за периода 20.08.2017 г –
27.09.2018 г включително; 4/ 178,88 лева изискуема наказателна лихва за периода
20.09.2017 – 17.10.2018 г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 22.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, а при
условията на евентуалност – ако главният иск бъде отхвърлен, е предявен осъдителен иск за
осъждането на ищцата да заплати на ответника падежирала главница, формирана от
месечни погасителни вноски с настъпил падеж от 20.10.2018 г. до датата на връчване на
исковата молба на ответника в размер общо на 843,32 лева; наказателна лихва в размер на
180,00 лева, начислена за периода 20.09.2017 г. – 07.05.2019 г., както и законна лихва за
забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното му изплащане. Доклад по делото е изготвен и обявен за
6
окончателен, а доказателствената тежест по исковете е разпределена между страните, които
не са възразили нито пред районния, нито пред въззивния съд за нарушения в тази дейност
на съда.
По основателността на исковете районният съд се е произнесъл с решението, чиято
отмяна се иска в настоящото производство, като е отхвърлил изцяло главният иск и е
уважил предявеният при условията на обективно и евентуално съединяване осъдителен иск,
осъждайки ответницата да заплати на ищеца сумата от 843,32 лева, представляваща месечни
вноски с падежи от 20.10.2018 год. до датата на връчване на исковата молба на ответника –
29.11.2019 г., както и наказателна лихва в размер на 178,88 лева за периода от 20.09.2017 г.
до 07.05.2019 г., отхвърляйки иска за наказателна лихва за сумата над 178.88 лева до пълния
предявен размер от 180 лева като неоснователен и недоказан. С решението в тежест на В. Б.
С. са възложени и направените от дружеството-ищец разноски в исковото производство,
както и в полза на Районен съд – Мездра държавна такса.
За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че между страните
по делото е сключен договор за потребителски кредит от 05.04.2017 г. Позовал се е на
изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по която
вещото лице, след проверка на счетоводната документация на банката, е установило размера
на дължимите по кредита суми за главници и лихви, извършените погасителни вноски,
както и е изчислило размера на дължимите суми към датата на предявяване на иска, и към
датата на връчване на исковата молба и доказателствата на особения представител, а също е
проследено и движението по сметка, с извършваните вноски. Решаващият мотив на съда да
отхвърли главния иск при тези факти е липсата на редовно връчено уведомление от
кредитора до длъжника, съдържащо изявление, че кредитът се обявява за предсрочно
изискуем. За този извод решаващият състав е изследвал съдържанието на чл. 11.8 от
договора и приложимите норми на чл. 36 ал. 2 ЗПУ и чл. 5 от Общи правила по решение на
КРС. В заключение е приел, че действително по делото се установява, че до адреса на
длъжника (записан в договора и постоянен негов такъв по лична карта) е било изпратено
уведомление за настъпване на предсрочна изискуемост. Същото обаче не е било получено от
лицето, тъй като пратката е върната с отбелязване, че тя не е потърсена в срок. Тъй като
липсват данни кога и колко пъти (като дни и часове) е бил търсен адресатът, къде (като
място) и дали е било поставено съобщението за наличие на пратка, предназначена за него,
имало ли е служебно известие до лицето да се яви в пощенската служба, за да си получи
писмото, е заключил, че не се установява изпълнение на специалната процедура за връчване
на писмо чрез пощенски оператор, поради което и липсва известяване до длъжника от
банката. Освен това решаващият състав е посочил, че в договора между страните не е
предвидено изрично, че при връщане пощенска пратка, изпратена на адреса, но оформена
като непотърсена, уведомлението ще се счита за получено, поради което това изявлението на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост също не може да се приеме за редовно
връчено. Мотивирал е извода си за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост и с
обстоятелството, че кредиторът не е избрал друг метод сред изброените в ГПК, по който да
7
изпрати уведомлението. При тези мотиви и позовавайки се на т. 18 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГТК е отхвърлил главния иск. при сбъдване на процесуалното условие, под което е
предявен евентуалният осъдителен иск, решаващият състав се е произнесъл по него,
уважавайки го в пълен размер за главница и частично за вземането за наказателна лихва.
Крайният извод за основателността на евентуалния иск е мотивиран с обстоятелството, че
между страните е възникнало действително правоотношение по договор за кредит, по което
кредитополучателят се е задължил да изпълни задълженията си като такъв и така се явява
обвързан от съглашението и всички негови клаузи, включително и санкционните последици
от своето неизпълнение, и по силата на което ответникът е получил от банката съответна
парична сума, която е следвало да върне в определен срок, ведно с лихви и разноски по
кредита. Позовавайки се на заключението по съдебно-счетоводната експертиза е приел, че
размерът на редовно изискуемата главница за исковия период възлиза на 843.32 лева, както
е поискано от ищеца в исковата молба, а размерът на наказателната лихва за периода от
20.09.2017 г. до 07.05.2019 г. е 178.88 лева. При тези съображения е счел евентуалният иск за
основателен до тези суми, а в останалата част, касаеща наказателната лихва над 178,88 лева
до пълния претендиран размер от 180,00 лева е отхвърлил иска.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от доказателствата, че на 05.04.2017 г. между „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД – от една страна, и В. Б. С. – от друга, като кредитополучател, е сключен
договор за потребителски кредит № *** от 05.04.2017 г., по силата на който на В.С. е
отпуснат потребителски заем в размер на 5112,50 лева, който последната се задължила да
погасява на 60 анюитетни месечни вноски, всяка в размер от по 122,97 лева, дължими на 20-
то число на съответния месец, с краен срок на издължаване 20.04.2022 г., при лихвен
процент, уговорен в договора, и с цел задоволяване на потребителски нужди. В чл. 4 от
договора е уговорено плащането на възнаградителан лихва – годишна, която според чл. 4.1.
от договора е във фиксиран размер за първите 12 месеца на договора, считано от първата
падежна дата, и е в размер на 15,50%, а след този срок, лихвата се формира от два
компонента – променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-месечен SOFIBOR, и
надбавка в размер на 15,209 пункта. По-нататък в договора е посочено как се определя
променливия компонент – SOFIBOR, като е уговорено, че ако този компонент е отрицателна
величина – се дължи лихва в размер на надбавката. Предвидено е задължение на банката да
представи нов погасителен план при промяна н лихвата. В договора е посочен общата
дължима сума, както и ГПР – 18,72%, с посочените допускания. В чл. 4.5. от договора е
уговорено обезщетение за забава в полза на банката при забава в плащането на дължими
суми по кредита, в размер на наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта
годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното плащане на
задължението, като към момента на сключване на договора е посочено, че лихвеният
8
процент при просрочени плащания възлиза на 25,50%. В чл. 8 от договора са уговорени
случаите на неизпълнение, сред които просрочие на плащането на която и да е месечна
погасителна вноска с повече от 31 дни от падежа, в който случай и съгласно чл. 9 банката
има право да начисли наказателна надбавка и без да е изтекъл този срок, а също така има
право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви всички усвоени
и непогасени по договора суми за предсрочно изискуеми. В чл. 11.8. от договора е посочено,
че всички изявления на страните трябва да са направени в писмена форма, като за
кредитополучателя е предвидено, че те ще се считат за получени, ако са му изпратени по
пощата с обратна разписка на адреса му, посочен в договора. Кредиторът е избрал този
начин за връчване на уведомления - чрез пощенска пратка, поради което следва да се
прецени редовността на връчването според избрания за това способ.
От приложените по делото уведомления относно предсрочна изискуемост по договор
за банков кредит с изх. № 001-74418, изх. № 001-74419 и представените обратни разписки,
се установява, че банката е формирала изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуемо поради неплащане на дължими месечни вноски за периода 19.09.2017 г –
03.09.2018 г. като уведомленията са изпратени до длъжника В. Б. С. на двата й посочени в
договора за кредит адрес в гр. Враца и гр. Лик, но на писмата е отбелязано, че практиките са
непотърсени.
Изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза
установява, че банката е изпълнила задължението си да преведе заемната сума на
кредитополучателя по посочената в договора банкова сметка с основание „заем“. В
заключението е посочено, че към договора за кредит има погасителен план, по който
направените от длъжника плащания са за периода 20.05.2017 г – 20.08.2017 г и възлизат в
общ размер на 524,90 лева, с които е погасена главница в размер на 232,19 лева и лихва в
размер на 292,71 лева. Вещото лице е посочило, че към 18.10.2018 г. общият дълг е 4880,31
лева главница и 766,27 лева договорна лихва по погасителен план. Даден е отговор, че след
20.08.2017 г няма извършвани плащания по кредита, респ. има просрочени задължения. За
периода 20.09.2017 г – 20.09.2018 г включително съгласно погасителния план към договора
непогасените суми като редовно изискуема главница възлизат в размер на 843,32 лева,
формирани по месечни погасителни вноски с падеж от 20.09.2017 г до 20.09.2018 г.
Непогасените задължения към датата на подаване на заявлението в съда – 18.10.2018 г. по
пера според вещото лице възлизат в размер на: 843,32 лева редовно изискуема главница;
766,27 лева начислена възнаградителна лихва; 178,88 лева наказателна лихва; към датата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 28.09.2018 г., главницата е в размер на 4036,99
лева; а към датата на изготвяне на заключение - 843,32 лева редовно изискуема главница по
вноски с настъпил падеж; 4036,99 лева главница – непогасен остатък от кредита, 766,27 лева
начислена възнаградителна лихва; 178,88 лева наказателна лихва. Вещото лице е дало
заключение, че договореният между страните в чл. 4.5 от договора процент на обезщетение
за забава /наказателна лихва/ в размер на 25,50 % е прилаган до 19.04.2018 г., след което
лихвеният процент е намален на 25,37% до 19.09.2018 г и променен отново от 20.09.2018 г.
9
до 17.10.2018 г. на 25,339%. Вещото лице е посочило, че наказателната лихва е начислена
само върху главницата по погасителен план, както и размерът на законната лихва и
просрочените дни за съответната година. Даден е вариант на заключение в случай, че
предсрочната изискуемост се приеме за настъпила с връчване на исковата молба на
ответника, в който случай е посочено, че редовно изискуема главница по падежни вноски
преди настъпване на предсрочната изискуемост /т.е. за периода 20.09.2017 г – 20.01.2020 г/ е
в размер на 2095,33; предсрочно изискуема главница в размер на 2784,98 лева; редовно
изискуема лихва за периода 20.08.2017 г – 20.01.2020 г – 1462,44 лева; възнаградителна
лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 13,05 лева; наказателна лихва в
размер на 604,98 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
1. По въззивната жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД:
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решението е неправилно, а
въззивната жалба - основателна, по следните съображения:
Правната квалификация на предявените установителни искове е чл. 422 ГПК вр. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За уважаването им ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а именно:
сключването на валиден договор за кредит между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и В. Б.
С. чрез реално предоставяне на определена парична сума на ответника, в качеството му на
кредитополучател; поемане на задължение от кредитополучателя за връщане на заетата сума
в претендиранитя размери; изискуемост на вземането в претендирания размер.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на
задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест от районния съд
спорни по делото са останали два въпроса. Първият въпрос се свежда до това кога е
настъпила предсрочната изискуемост на претендираното вземане като разновидност на
изискуемостта, а вторият - може ли да бъде уважен установителен иск в случай, че
предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
10
Законът, в частност текста на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предвижда възможност за банката да
поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, както в хипотезата,
когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за
плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради
неплащане в срок на една или повече вноски по кредита. За да настъпи предсрочна
изискуемост на кредита, е необходимо: 1/ да са настъпили уговорените в договора за кредит
обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да
заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това
волеизявление да достигне до кредитополучателя. В този смисъл са и постановките на т. 18
от тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящият случай изявлението на банката, с което тя е упражнила правото си да
обяви вземането си за предсрочно изискуемо в пълен размер не е достигнало до
кредитополучателя. От приложените по делото доказателства става ясно, че ищецът не е
установил предсрочната изискуемост на вземането към твърдяната от него дата – 28.09.2018
г., т.е. датата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в съда. Действително страните в договора /чл. 11.8./ са уговорили, че всички изявления
на страните трябва да са направени в писмена форма, като за кредитополучателя е
предвидено, че те ще се считат за получени, ако са му изпратени по пощата с обратна
разписка на адреса му, посочен в договора. От представените по делото обаче две
уведомления с приложени към тях обратни разписки е видно, че пратката е отбелязана като
"непотърсена". Същевременно в договора не е уговорено, че в подобни случаи изявленията
до кредитополучателя ще се считат за редовно връчени. Затова приложими са разпоредбите
на ЗПУ и Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията. Общите правила установяват, без да правят разлика между препоръчана и
непрепоръчана пощенска пратка, минимални правила за посещенията при доставка, като
изискват броят на служебните известия на уведомяване на получателите да не бъде по-
малък от две. По делото обаче не са представени доказателства за спазване на тези
изисквания, поради което не може да се приеме за получено направеното и изпратено от
банката изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Мотивите, изложени по оплакването във въззивната жалба за настъпила преди
подаване на заявлението предсрочна изискуемост, дават основание това възражение да не
бъде споделено и обуславят обратния извод, че предсрочната не е настъпила към твърдяната
от ищеца дата - 28.09.2018 г., т.е. датата преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда.
Отговора на втория въпрос - как следва да подходи съдът в хипотеза като настоящата,
когато е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК и в случай, че предсрочната
изискуемост не е обявена редовно на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, е даден с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС. Според постановките на точка 1 от посоченото тълкувателно решение е допустимо
11
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските
с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Релевантни за поставения въпрос са и постановките т. 2 от тълкувателно решение
№4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които разграничението на вноските с
настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
От значение е също т. 9 от това тълкувателно решение, според която в производството
по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
За прецизност следва да отбележи, че постановките на тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС не влизат в противоречие с т. 18 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК,
ВКС. Това е така, от една страна, защото т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС говори за отхвърляне на иска в
претендирания му размер, без да уточнява следва ли да бъде уважен за друга част, което
именно обстоятелство се допълва и развива от второто по реда постановеня тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Освен това в точка
първа от по-новото тълкувателно решение подробно е разгледан поставеният пред
практиката въпрос и е прието в мотивите, довели до постановяване на крайния отговор, че
дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло
изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено
неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежираните вноски. Такова
разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната
уредба на заповедното производство. Прието е, че положението на кредитора не следва да
12
бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото,
ако той направо бе предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Крайният
отговор е мотивиран и с довода, че предмета на делото по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
е вземането по представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК - извлечение от счетоводните
книги, в което съгласно изричното изискване на чл. 60, ал. 2 ЗКИ /ред. ДВ бр. 59/2016 г./
следва да е посочен броят на вноските, които не са издължени на договорените дати за
плащане или са частично погасени, както и общият размер на просрочената сума, няма
пречка вземането да се признае за съществуващо в размер на тези вноски. Присъждането на
вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на
иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от ищеца
юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно материално
право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът заменя основанието по
първоначалния иск с друго основание или когато прибавя ново основание. И в двата случая
ищецът изтъква ново основание на иска, като се позовава на друг юридически факт в
сравнение с този, посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса
накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване
на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата
главница, е сключеният договор за кредит.
По-далеч дори стига съдебната практика в решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. №
16/2019 г. по описа на ТК на ВКС, в което е застъпено становището, че без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, ако бъде установено, че потестативното
право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Когато
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да
бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящият случай, дават основание
13
на въззивният съд да приеме, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж. Относно установяване кои вноски са с настъпил падеж към
датата на съдебното дирене пред въззивния съд – 27.04.2022 г., следва да се зачете
принципа, залегнал в чл. 235, ал. 3 ГПК и да се приеме факта, че към датата на приключване
на съдебното дирене пред въззивния съд – 27.04.2022 г., е настъпил крайният срок за
издължаване на кредита, който е 20.04.2022 г. Съобразяването на новото обстоятелство и
постановките на цитираната тълкувателна съдебна практика налагат крайният извод, че
уважен следва да бъде само установителният иск, но не и осъдителният. Затова атакуваното
решение следва да бъде отменено в цялост.
По отношение на размера на вноските с настъпил падеж съдът съобрази, че
въззивникът-ищец претендира следните суми по установителния си иск: 1/ 843,32 лева
изискуема главница, формирана от месечни погасителни вноски с настъпил падеж за
периода от 20.09.2017 г. до 20.09.2018 г.; 2/ 4036,99 лева предсрочно изискуема главница
при дата на настъпване на предсрочната изискуемост – 28.09.2018 г.; 3/ 766,27 лева
изискуема възнаградителна лихва за периода 20.08.2017 г – 27.09.2018 г включително; 4/
178,88 лева изискуема наказателна лихва за периода 20.09.2017 – 17.10.2018 г. включително,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането.
За установява размера на дължимите суми от значение е експертното заключение, в т. 7
от което, съобразно нередовното уведомяване на длъжника за приета за настъпила
предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, е посочено, че редовно изискуема
главница по падежни вноски преди настъпване на предсрочната изискуемост /т.е. за периода
20.09.2017 г – 20.01.2020 г/ е в размер на 2095,33; предсрочно изискуема главница в размер
на 2784,98 лева; редовно изискуема лихва за периода 20.08.2017 г – 20.01.2020 г – 1462,44
лева; възнаградителна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 13,05 лева;
наказателна лихва в размер на 604,98 лева.
От значение за установяване на размера на дължимите вноски с настъпил падеж е и
настъпилият краен срок за погасяване на кредита, който обуславя дължимост на вноски с
напъпил падеж за периода 20.02.2020 г.-20.04.2022 г., които възлизат в размер на 2784,98
лева.
При съобразяване на посочените обстоятелства, установителният иск се явява
основателен за пълния размер на претендираната главница – 4880,31 лева, която включва
вноски с настъпил падеж за периода 20.09.2017 г.-20.09.2018 г. /в размер на 843,32 лева/ и
вноски с настъпил падеж 20.10.2018 г. – 20.04.2022 г. в размер на 4036,99 лева.
За установява размера на останалите дължимите суми от значение е експертното
заключение, в което са посочени и дължимите редовна изискуема лихва за периода
20.08.2017 г – 20.01.2020 г – 1462,44 лева; възнаградителна лихва върху предсрочно
изискуема главница в размер на 13,05 лева; наказателна лихва за периода 20.09.2017 г –
30.01.2020 г в размер на 604,98 лева. Претенцията на въззивника-ищец обаче се свежда само
14
до изискуема възнаградителна лихва за периода 20.08.2017 г – 27.09.2018 г включително в
размер на 766,27 лева, поради което и съгласно т. 1.2. от тълкувателно решение № 8/2017 г.
от 02.04.2019 г., само възнаградителна лихва до този размер и период следва да се присъди.
Претендираната изискуема наказателна лихва за периода 20.09.2017 – 17.10.2018 г.
включително в размер на 178,88 лева също следва да бъде присъдена само до този размер и
период, защото е начислена върху падежиралите преди твърдяната предсрочна изискуемост
вноски с настъпил падеж, както е установено с експертното заключение.
При тези мотиви атакуваното решение следва да бъде отменено в цяло и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъде признато за установено по отношение на
"Райфайзенбанк България" ЕАД, ЕИК ***, че Валя Богданов С. му дължи вземане в размер
на 4880,31 лева, представляваща сбор от редовно изискуема главница по падежни вноски за
периода 20.09.2017 г.-20.09.2018 г. /в размер на 843,32 лева/ и вноски с настъпил падеж
20.10.2018 г. – 20.04.2022 г. в размер на 4036,99 лева, ведно със законната лихва върху тази
главница от датата на получаване на исковата молба – 29.11.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, вземане в размер на 766,27 лева, представляваща изискуема
възнаградителна лихва за периода 20.08.2017 г – 27.09.2018 г включително, вземане за
наказателна лихва за периода 20.09.2017 – 17.10.2018 г. включително в размер на 178,88
лева.
2. По отношение на въззивната жалба на В. Б. С.:
Единственото възражение в тази жалба се свежда до нередовното уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а също така и че това не може да стана с връчване на
препис от исковата молба на особения представител. Направеното второ възражение
повдига въпроса може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде
извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното
към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това
факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК.
В мотивите, изложени по отношение на другата жалба, подробно е прието, в който
смисъл са мотивите и на районния съд, че действително кредиторът не е уведомил длъжника
за упражняване на правото му да направи кредита предсрочно изискуем. Изложените по
другата жалба мотиви за това в пълна степен отговарят на направеното в тази жалба
оплакване, поради което няма нужда да бъдат преповтаряни отново.
Ненадлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем поставя за разглеждане
вторият въпрос по направеното възражение. В отговор съдебната практиката допуска
обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата
молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от
15
исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на
срока. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5
ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193 по
описа за 2018 г. на ТК на ВКС.
В настоящия случай исковата молба и приложенията към нея, сред които е и
уведомлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е връчено на
назначения на ответника особен представител на 29.11.2019 г., от който момент вземането
на банката следва да се счита за предсрочно изискуемо в пълния му размер.
При това положение направеното възражение следва да се приеме за неоснователно.
От значение на следващо място е дали това ново обстоятелство следва да бъде взето
предвид от съда при произнасяне по иска. Цитираната по-горе т. 1 от Тълкувателно решение
№ 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС дава отговор за действията на
съда в производството по чл. 422 ГПК в случаи на необявена предсрочна изискуемост преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но не и на обявена
в хода на самото производство предсрочна изискуемост. Упражняването на потестативно
право на банката по чл. 60, ал. 2 ЗКИ и в този смисъл настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита в хода на исковото производство обаче представлява факт от
значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за
кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение
между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене,
липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна
изискуемост на кредита.
При това положение с оглед постановките на цитираната по-горе тълкувателна
практика и настъпилата в хода на процеса предсрочна изискуемост за районният съд е
съществувала възможност както да се произнесе по дължимостта на вноските с настъпил
падеж, претендирани с установителния иск, а едновременно с това, съобразявайки
сбъдналото се процесуално условие и факта на настъпила предсрочна изискуемост да се
произнесе по осъдителния иск, предявен при условията на евентуалност за предсрочно
изискуемата част от вземането, която е претендирата в исковата молба по този иск видно от
формулировката й. Районният съд обаче е отхвърлил изцяло предявеният установителен иск
/а не досежно разликата над падежиралите вноски до пълния претендиран размер на
предсрочно изискуема главница/, което влиза в противоречие с цитираната тълкувателна
практика. Затова и както се посочи по-горе, решението му следва да бъде отменено в цялост
и вместо него да бъде постановено друго, с което установителният иск да бъде уважен за
16
посочените по-горе суми.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на въззивника-ищец, който своевременно
е поискал присъждането на разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция. Направените от въззивника-ищец разноски по делото са за държавна
такса в размер на 116,50 лева и за възнаграждение за особен представител в размер на
621,27 лева. Съобразно уважената част от исковете, дължимите в полза на въззивника-ищец
разноски за държавна такса възлизат в размер на 116,50 лева, а за особен представител
възлизат в размер на 621,27 лева. Дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно
чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1
Наредба за заплащането на правната помощ възлиза на 100,00 лева.
Въззивника-ответник В. Б. С. следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца и дължимата държавна такса за
разглеждане на въззивната й жалба, която възлиза в размер на 25,00 лева.
Изхода на делото налага да бъдат присъдени и направените пред първоинстанционният
съд и в хода на заповедното производство разноски от въззивника-ищец. Своевременно
претендирани пред двете съдебни инстанции са направени разноски пред
първоинстанционния съд за възнаграждение на вещо лице в размер на 160,00 лева, за
възнаграждение на особен представител в размер на 620,00 лева и за държавна такса в
размер на 116,51 лева, както и се дължи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78,
ал. 8 във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 100,00 лева.
Претендирани са своевременно и направените в заповедното производство разноски за
държавна такса в размер на 116,50 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ във връзка с чл. 26 Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260196 от 11.08.2021 г., постановено по гр. д. № 824/2019 г. по
описа на Районен съд – Мездра, поправено с определение № 260007/08.02.2022 г.,
постановено по същото гр.д., и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от "Райфайзенбанк България" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, че В. Б. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. *** и с настоящ адрес с. ***, дължи сумата от 4880,31
лева, представляваща сбор от редовно изискуема главница по падежни вноски за периода
17
20.09.2017 г.-20.09.2018 г. /в размер на 843,32 лева/ и вноски с настъпил падеж 20.10.2018 г.
– 20.04.2022 г. в размер на 4036,99 лева, дължими по договор за потребителски кредит №
*** от 05.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на получаване
на исковата молба – 29.11.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, вземане в
размер на 766,27 лева, представляваща изискуема възнаградителна лихва за периода
20.08.2017 г – 27.09.2018 г включително, както и вземане за наказателна лихва за периода
20.09.2017 – 17.10.2018 г. включително в размер на 178,88 лева, дължими по същия
договор.
ОСЪЖДА В. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** и с настоящ адрес с.
***, да заплати на "Райфайзенбанк България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, направените пред въззивния съд разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 116,50 лева за държавна такса, 621,27 лева за възнаграждение за особен
представител и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** и с настоящ адрес с.
***, да заплати на "Райфайзенбанк България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, направените пред първоинстанционния съд разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 116,50 лева за държавна такса, 620,00 лева за
възнаграждение за особен представител, 160,00 лева за възнаграждение за вещо лице и
100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** и с настоящ адрес с.
***, да заплати на "Райфайзенбанк България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, направените в заповедното производство разноски съобразно уважената
част от иска в размер на 116,50 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. *** и с настоящ адрес с.
***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца
дължимата държавна такса за разглеждане на въззивната жалба в размер на 25,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18