РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500866 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЮЛ. ИВ. ИВ., чрез особения й представител адв.
К. Г. против Решение № 235/24.01.2022г., пост. по гр.д.№ 220/2021, ПдРС, с което е
признато за установено в отношенията между страните, че Ю.И. И. - А. дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 227,35 лв.,
представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2018
г. – 30.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ***, ИТН: ***, ведно със законната
лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 35,03
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
03.01.2019 г. – 19.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 3756/ 21.04.2021г. по ч.гр.д. № 6590 по описа за
2021 г. на Районен съд Пловдив, VII гр.с., като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят Ю.И. И.-А. поддържа, че решението е неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сочи, че съдът не се е произнесъл по оспорването по съдържание и същество на
приложените с исковата молба препис-извлечение от сметка и справка за доставена ТЕ
1
по количество и стойност. Прави оплакване и че не е обсъдено наведеното твърдение
за неравноправни клаузи в Общите условия на дружеството. Счита за неправилни
изводите на съда за дължимост на суми за ТЕ, при положение , че приетата СТЕ е
установила, че в имота на потребителя няма монтирани ИРУ, поради което и няма
ползвана ТЕ. Няма и данни за отчитан от инкасатор топломер за процесия период.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново такова, с
което признае, че жалбоподателката не дължи претендираните суми.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е подала отговор, с
който оспорва въззивната жалба. Развива доводи, че по делото е доказано, че
жалбоподателката е собственик на процесния топлоснабден имот и съгл. чл.153 от ЗЕ
има качеството на клиент на ТЕ. Считат за доказано наличието на облигационно
отношение, а от приетите СТЕ и ССЕ – за установено потребеното количество ТЕ и
неговата стойност. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник в производството, останал недоволен от постановено съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран.
Повдигнатият спор пред въззивната инстанция е установена ли е доставката и
ползването на процесното количество ТЕ, респ. дължи ли се заплащане на същото.
От фактическа страна по делото страните не спорят, че помежду им съществува
облигационна връзка за доставка на ТЕ за обект , находящ се в гр. П., ***.
Собствеността на жалбоподателя върху процесния недвижим имот, който е и
топлофициран се установява от справката от АВп, договор за покупко-продажба на
недвижим имот, декларация пред Община Пловдив, молба за отказ от наследство,
договор за присъединяване на сградата към топлофикационната система от 1993г.,
списък за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, удостоверение за
наследници. Исковата претенция обхваща доставена и разпределена ТЕ единствено за
сградна инсталация, без начисления за потребена за отопление и за БГВ. Предвид това
2
е без всякакво значение дали има монтирани ИРУЕ, дали има щранг лира, дали са
извършвани отчети на потребеното количество ТЕ.
По делото е приета СТЕ с в. л. Ш., който установява, че в процесния период в
сградата е подавата ТЕ, извършвано е дялово разпределение от топлинния
счетоводител „Бруната“ ЕООД. Разпределеното количество ТЕ за сградна инсталация е
извършване след приспадане на ежемесечните отчети от показанията на ИРУ, като
общото количество ТЕ за сградна инсталация е разпределяно съобразно справката за
обемите в жилищата. Експертизата е проверила и установила правилността на
извършените разпределения.
По делото е приета и ССЕ с в.л. С. К., която е извършила остойностяване на
разпределените количества ТЕ от сградата инсталация. Съгласно същата за периода
01.11.2018-30.04.2020г. неплатената ТЕ , разпределена за процесния имот е в размер на
233,77лв., както и 18,29лв. за дялово разпределение. Експертът установява, че е
извършено плащане на 24,71лв. или остава дължимо 227,35лв. Размерът на
мораторната лихва е 35,03лв.
При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че за исковия
период в сградата, в която се намира имота на жалбоподателката е доставяна ТЕ.
Оплакванията, свързани с неотчитането от инкасатор на отделните топломери са
неосонвателни, доколкото в процесния имот изобщо няма отоплителни тела, респ. и
монтирани ИРУ. Доколкото безспорно се установява, че жалбоподателката е
собственик на процесния апартамент № 31 и че сграда, в която се намира този имот е
топлоснабдена, то следва да се приеме, че тя има качеството „потребител” на ТЕ по
силата на закона – чл.153 от ЗЕ. Съдът кредитира приетата по делото СТЕ като
компетентна и обективна и тя установява, че за процесния период абонатната станция в
сградата е функционирала, както и че извършваното дялово разпределение е правилно
изчислено. Съдът кредитира тази експертиза, доколкото вещото лице има специалните
знания по топлотехника, извършило е и собствени изчисления на база отчетените
данни и установява правилно приложение на съответните алгоритми за изчисление на
количествата , подлежащи на разпределяне. С оглед тези констатации на експертизата,
съдът намира, че се доказва по основание и размер претенцията за доставена ТЕ и
отдадена от сградната инсталация ТЕ. Приетата ССЕ пък установява по безспорен
начин стойността на тази ТЕ, като след приспадане на платени суми / при липса на
данни от самия потребител да е платил по-високи стойности/ е определила и дължимия
размер на разпределената ТЕ от сградна инсталация за процесния имот.
По отношение на оплакванията във въззивната жалба относно преписа-
извлечение от сметка и справката за потребена ТЕ, съдът намира, че доколкото
изводите и на настоящата инстанция и на първоинстанционния съд се базират на
приетите и неоспорени по делото експертизи, то не е необходимо да се изследва
3
верността на сочените документи, доколкото същите са съставени от самия ищец. Още
повече , че в случая, отразеното в тях не противоречи на останалите доказателства по
делото. Оплакванията за неотчитане на ТЕ и за липса на отоплителни тела, вече бяха
коментирани с оглед установеното, че исковата претенция е единствено за дялово
разпределение на сградната инсталация.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск като основателен и
доказан следва да бъде уважен. До същите правни и фактически изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което и обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 300лв. разноски, заплатени за особен представител, както и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ПдОС сумата от 25 лв. ДТ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235/24.01.2022г., пост. по гр.д.№ 220/2021, ПдРС.
ОСЪЖДА Ю. И. И., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 450лв. радзноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Ю. И. И., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ПдОС сумата от 25 лв. ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4