МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НЧХ ДЕЛО № 2180 ПО ОПИСА ЗА 2017 ГОДИНА НА
ПЕРНИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Обвинението е повдигнато с тъжба от Р.Е.Ц. срещу подсъдимият
Б.К.Б. – роден на *** год. в гр.Перник, с адрес в гр. Перник, ж.к. „Тева" № 6, **** с
ЕГН **********, за това, че на 18.09.2016 година в гр. Перник, в района
на спирка „Начална спирка“ чрез нанасяне на удари с нож в областта на гръдния
кош му е причинил средна телесна повреда, изразяващо се в нараняване, което
прониква в гръдната кухина, което е разстройство на здравето временно опасно за
живота, като нанасянето на средната
телесна повреда е извършена в състояние на силно раздразнение предизвикано от
пострадалия, чрез нанасяне на удари по отношение на подсъдимия, от което е било възможно да настъпят тежки последици
спрямо него-престъпление по чл.132 ал.1 т.2, вр.
чл.129 ал.2, вр. ал.1, НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск от
частния тъжител срещу подсъдимия за
сумата от 8 000лв. представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на деянието /деликта/
по чл.132 ,ал.1,т.2 вр.чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК ал.2 от НК, заедно със законната лихва, считано
от деня на увреждането - 18.09.2016г. до окончателното изплащане на
горепосочената главница.
Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец.
Повереникът на частния тъжители
гр.ищец -адв.В. пледира за постановяване на присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение,да бъде приложен чл.78 а от НК и
да бъде уважен предявения граждански иск..
От
защитника на подсъдимите - адв.П. се излагат доводи за влошени междуличностни
отношения между страните,както и че причинената телесна повреда е при афект.
Подсъдимият
дава обяснения.
Пернишкият
районен съд,след като обсъди събраните по делото доказателства в съвкупност и
взаимна връзка ,с оглед и принципите ,установени в чл.14 и чл.16 от НПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
не е осъждан,не е освобождаван от наказателна отговорност,с приложението и по
реда на чл.78 а от НК.
На
18.09.2016 год. около 16,00 часа пострадалият,конституиран като частен тъжител
и гр.ищец в настоящото наказателно производство отива заедно с неговия брат Р.Е.Ц.
и неговата съпруга Т. Руменова Симеонова в района на начална спирка в гр.
Перник
Там
братът на тъжителя и неговата съпруга са имали уговорка с подсъдимия да се видят за да приберат
детето на Т. - Андреа.
Преди да се омъжи за брата на тъжителя Т. Симеонова
е живяла няколко години с подсъдимия на семейни начала и от това тяхно
съжителство двамата имат дъщеря - Андреа ,като в тази връзка са имали влошени
междуличностни отношения.
Това
било повод частният тъжител да отиде
заедно с тях на срещата , преди която се е
обадил на подсъдимия и го е уведомил, че и той ще отиде за да се разберат
по определен въпрос –свързан с отношенията между подсъдимия и брата на тъжителя.
При отиването на тримата с автобус в гр.Перник,на спирка „Начална
спирка“,там са заварили подсъдимия,
неговия баща К.Б.Т. заедно с детето Андреа.
При
срещата на горепосоченото място на двете групи между брата на частния тъжител и
подсъдимия възниква конфликт ,в който се намесва и бащата на подсъдимия,в който
се намесва и частния тъжител,който удря
подсъдимия,и в резултат прерастването на вербалните конфликти във физическа
саморазправа частният тъжител получава две наранявания с нож в
областта на гръдния кош,след което конфликтът между двете групи е прекратен.
Във
връзка с гореописаното ,в Първо
РУ-МВР-гр.Перник е било образувано ДП № 724/2016 год. и прокурорска
преписка с № 2801/2016 год. по описа на Районна прокуратура-гр. Перник за
извършено престъпление по чл.129 от НК срещу виновно лица,като Преписката и
досъдебното производство е приключило с уведомление по чл.50 НПК на наблюдаващия
прокурор от с указване на възможността в
едномесечен срок пострадалият да депозира тъжба пред Районен съд - гр. Перник ,и
въз основа на която е образувано настоящото наказателно производство.
От
показанията на свидетелката Т. Симеонова ,която е живяла с подсъдимия без
сключен граждански брак,от което съжителство са имали дете,следва,че е
възприела че между бащата на подсъдимия и съпругът и/брат на частния
тъжител/възниква конфликт ,в който се намесва и подсъдимия,след което се
намества и частният тъжител.
От
показанията на Р.Е.Ц. ,който е брат на частния тъжител се установява,че
неговата съпруга Т. Симеонова този ден
трябвало да остави детето при бащата на
подсъдимия, който по телефона я уверил,че
подсъдимия няма да идва на срещата ,на която бащата на подсъдимия да предаде детето на неговата майка.
Всъщност
,конфликтните междуличностни отношения са най вече между подсъдимия и
горепосочения свидетел,брат на пострадалия частен тъжител.
При
което,при срещата за предаване на детето този конфликт лесно ескалира, започвайки
с вербална атака от страна на подсъдимия ,насочена срещу брата на частния тъжител,
който от своя страна нанася удари на подсъдимия,след което във физическата
разправа се намесва и бащата на подсъдимия,а последен се включва частния
тъжител.Докато братът на тъжителя се е биел със бащата на подсъдими,е
възприел и стълкновение между неговия
брат и пострадал и бащата на подсъдимия.
Според
показанията на бащата на подсъдимия,майката на детето го е оставила при
него,като вечерта на същия ден/инкриминираната дата/ е следвало детето да бъде предадено на майката.
Срещата
за връщането на детето на майка му е била на „Начална спирка“,при която среща е
присъствал и подсъдимия.
И при
тази среща на двете групи започва физически конфликт между бащата на подсъдимия
и брата на частния тъжител,както и между подсъдимия и частния тъжител.
При
което,братът на частния тъжител нанася удари с ръце на бащата на
подсъдимия,като саморазправата впоследствие продължава между подсъдимия,честния
тъжител и неговия брат.
Този
свидетел е възприел,че сина му-т.е.подсъдимия е дължал нож ,издърпал е сина си
и е изхвърлил ножа,след което са задържани със сина си в Първо РУ Перник.
Съдът
възприема горепосочената фактическа обстановка от анализа на данните,внесени в
процеса чрез следните доказателствени средства и доказателства преценявани в
съвкупност и взаимна връзка: обясненията на подсъдимия,показанията на
свидетелите:Р.Е.Ц.-брат на частния тъжител, Т. Руменова Симеонова-съпруга на Р.Е.Ц.,
живяла преди това на съпружески начала с подсъдимия,К.Б.Т.-баща на подсъдимия,М.К.З.,В.К.М.,М.В.П.,К.В.Д. ,последните четирима-към инкриминираната дата
служители на Първо РУ Перник,справка за съдимост,заключение по назначената
съдебно медицинска експертиза,писмени доказателства по Досъдебно производство
№724/2016г.по описа на Първо РУ Перник, което е приложено към настоящото наказателно
производство след подадена тъжба по реда
,в хипотезата на чл.50 от НПК/в редакцията –ДВ бр.63/2017г./
Съдът
,анализирайки събраните в хода на съдебното производство доказателствени
средства, и най вече показанията на допуснатите по искане на страните свидетели,в горепосочените им качества счита
за установено от правна страна,че с деянието си подсъдимият е осъществил
състава на чл.132 ал.1 т.2, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1, НК,тъй като на 18.09.2016 година в гр. Перник, в района
на спирка „Начална спирка“ чрез нанасяне на удари с нож в областта на гръдния
кош е причинил на Р.Е.Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване,
което прониква в гръдната кухина, което е разстройство на здравето временно
опасно за живота, като нанасянето на
средната телесна повреда е извършена в състояние на силно раздразнение
предизвикано от пострадалия, чрез нанасяне на удари по отношение на подсъдимия,
от което е било възможно да настъпят
тежки последици спрямо него.
Всъщност,
частния тъжител е получил слените увреждания: три прободно-
порезни рани в областта на гръдния кош, като едно от прободно-порезните
наранявания в областта на гръдния
кош следва да се квалифицира по
медико-биологичен признак като нараняване ,което прониква в гръдната кухина,а
другите две наранявания /прободно- порезни/следва да
се квалифицират като увреждания, причинили на пострадалия временно разстройство
на здравето,неопасно за живота.
От обясненията
на подсъдимия, анализирани и преценявани не само като средство за защита ,но и
като доказателствени средства следва:
Че е
бил с баща си на „Начална спирка“,гр.Перник
и с неговото дете, което е от бившата му
приятелка, която е омъжена за брата на пострадалия.
Сочи
още,че с брата на пострадалия не е имал конфликт, но е бил нападнат от двамата с
юмруци,което се е случило пред детето му,
както и че между баща му и един от братята
също е възникнала физическа саморазправа,не отрича ,че е използвал нож
при този физически сблъсък.
Причини за извършване на престъплението : несъобразяване
в необходимата степен със правовия ред в
страната , установен, регламентиран за разрешаване на конфликтни ситуации.
За
извършеното престъпление
съдът счита,че е приложима материално - правната разпоредба на чл. 78а
от НК (съдебно освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание от 1000 до 5000 лв.).
Престъплението,
по което съдът признава за виновен подсъдимия е извършено умишлено и
предвиденото за него наказание е лишаване от свобода до една година.
Към
дата инкриминираната дата подсъдимият не
е бил осъждан за престъпление от общ
характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност.
Не се сочат настъпили съставомерни имуществени
вреди.
Не са
налице ограниченията за освобождаване от наказателна отговорност, предвидени в
чл. 78а, ал. 7 от НК.
Поради
което и на основание чл.78 а от НК ,вр.чл.132 ,ал.1
т.2, вр. чл.129 ал.2, вр.
ал.1 от НК следва да освободи подсъдимия от наказателна отговорност.
Смекчаващи
обстоятелства: дава обяснения в съдебното следствие,чисто съдебно минало.
Отегчаващо
обстоятелство съдът не констатира при съобразяване с разпоредбата на чл.56 от НК.
Съдът, като отчита тежестта на деянието, смекчаващите
и отегчаващо обстоятелства, на основание чл.78 а от НК във връзка с чл.27 ал.2
и ал.3 от ЗАНН определя и налага на подсъдимия административно наказание глоба
в размер от 2 000лв.
По
отношение на предявения граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното
производство на основание чл.45 от ЗЗД
срещу подсъдимия , се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на деянието извършено на 18.09.2016/болки и страдания/, в размер 8000
лв.
В
съответствие с правните изводи по-горе, съдът приема, че причинените на
пострадалия увреждания с неимуществен характер са пряка и непосредствена последица
от извършеното от подсъдимия престъпление поради което и претенцията му за
обезщетение / в резултат от деликта/се явява
основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. В тази насока определяйки размера на дължащата се обезвреда, съдът съобразява следното:
Действително,
гражданският ищец е претърпял описаните неимуществени вреди в резултат на
причинената му и гореописана телесна повреда, въпреки че според съдебния състав степента и интензитета
на неблагоприятно въздействие и засягане на неимуществената сфера на
пострадалия, не съответства на претендираното от него обезщетение в пълния му
размер.
Поради това, съобразявайки се с принципите на
справедливостта, както и с утвърдената съдебна практика, като взе предвид
степента на засягане на здравето на пострадалия честен тъжител и граждански
ищец/вида телесна повреда/,както и и обстоятелствата, при които е станало това
съдът счита, че сумата от 2000 /хиляда/ лева ще е достатъчна да обезщети
справедливо гражданският ищец за понесените неимуществени страдания, и поради
това, уважава предявения граждански иск
срещу подсъдимите в този размер, като за
разликата до пълния предявен размер на иска - от 8000 лв., отхвърли същия като
неоснователен и недоказан.
С
оглед решението по главния иск срещу следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за осъждането за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница,
считано от 18.09.2016 г. (осъществяването на деянието) до окончателното
изплащане на задължението. При задължение за непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от
момента на увреждането (чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД).
На основание гореизложеното, подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати да заплати сумата от 80 лв. /осемдесет лв./, по
сметка на ПРС, представляваща Държавна такса върху уважената част от предявения
граждански иск.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови диспозитива си.
Председател :