Р Е Ш Е Н И Е

№ 1720/25.3.2020 г.

                          В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

     ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2020 година в  състав:                                               

                                       Районен съдия: Даниела Павлова

 

     при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18168 по опис на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК, вр.чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД  за установяване на вземането на кредитора  против длъжника  по издадената заповед за изпълнение на парично задължение  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ * г. на РС С.  с която е разпоредено длъжникът ЗАД „О. З.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***  да заплати на  кредитора А.С.М. с ЕГН  **********,*** сумата 219.80 /двеста и деветнадесет лева и 80 ст./ лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица № * по  издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от * г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

     Обстоятелства от които ищецът черпи права:

     Вземането произтича от задължение на ответника към ищеца по застрахователен  договор за застраховка „Каско на МПС“ от * г., застрахователна полица № *. На * г. е настъпило застрахователно събитие вследствие на което е бил увреден автомобилът на ищеца. По образуваната щета застрахователят е заплатил обезщетение в размер на 104.60 лева, но е отказал да заплати пълния размер на обезщетението, представляващо стойността на ремонта на автомобила - 324 лева.

      Ищецът  моли за уважаване на иска и заплащане на разноските за заповедното и за исковото производство като посочва банкова сметка *** длъжника.

      Исковата молба и доказателствата към нея са връчени редовно  на ответното дружество.

      В срока по чл.131 ГПК  не е постъпил отговор. Не са представени доказателства и не са направени искания от ответника.

      Предмет на установителния иск са претендирани  от ищеца суми, дължими от ответника – застраховател по договор за имуществени щети на МПС за които  ответното  дружество е издало полица  № * със срок на валидност от * г. до * г.  На * г. е настъпило застрахователно събитие от което е увреден автомобила на ищеца марка Фолксваген, модел Т. с ДК № *. Собственикът  е подал уведомление за щета и застрахователят е съставил опис на увредените детайли, но не е изплатил обезщетение на собственика. 

     За установяване наличието на правен интерес от предявеният иск ищецът сочи, че заповедта за изпълнение е връчена на ответника, същият  е възразил срещу нея  и заповедният съд е дал указания на кредитора да предяви установителен иск. 

     В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа становището си.

     Ответникът е редовно призован  за съдебно заседание,  не се явява  и не се представлява.  Същият не изразява становище по иска.

             Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните и  въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

    Предвид вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по  възраженията си, водещи до неоснователност  на исковата претенция.   

    От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ * г. на СРС се установява, че със заповед  за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.06.2019 г. е уважено заявлението на ищеца за процесните суми, предмет на исковото производство пред родово и местно компетентния съд. 

    Всички представени с исковата молба писмени доказателства, които са  допуснати до събиране с определението на съда по  реда на чл. 140 ГПК и  надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК, а именно  уведомление за щета, стокова разписка, опис по щета  НЕ се оспорват от ответника по иска. Последният не прави искания за събиране на доказателства и не представя такива. 

       В производството по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че съществува  субективно относително право на кредитора към длъжника,  признато с издадената в негова полза заповед за изпълнение.

       Предвид процесуалното поведение на ответника съдът намира, че  същият не оспорва  твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер.  Доказателства за извършено плащане не са ангажирани.

      Съдът намира, че от събраните в производството доказателства кредиторът е установил по пътя на главно и пълно доказване,  че съществува вземането  му по  издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника в посочените размери,  поради което предявеният иск е изцяло основателен  и следва да се уважи.

     Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и  че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявените искове са основателни  в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважат.

     При направено искане по реда на чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски  за настоящото производство в размер на 325 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца разноски и за заповедното производство в размер на 325 лева, съгласно задължителната практика  по  въпроса за разноските, изразена в тълк. решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълк.решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

 

      Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

      ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника „О. З.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, че съществува вземането на кредитора  А.С.М. с ЕГН  **********,*** за заплащане на сумата 219.80 /двеста и деветнадесет лева и 80 ст./ лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС“ и застрахователна полица № * по  заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.06.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ * г. на РС С.,  ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 13.5.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.422, вр.чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД 

 

     ОСЪЖДА „О. З.“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление *** да заплати на А.С.М. с ЕГН  **********,*** разноски за исковото  и за заповедното производство в размер на общо 650 /шестстотин и петдесет/ лева  на осн.чл.78 ГПК.

 

      Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.

      Да се връчи препис от решението на страните.

 

 

                                                  Районен съдия: